Спас Тодоров, Милко Стефанов
Георги Аспарухов (12)

Комсомолец, комунист, верен син на родината

Завеждащият отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦС на БСФС Алекси Младенов си спомня:

„През пролетта на 1966 г. бях с отбора на «Левски» в Турция. С нас непрестанно беше и Зоглу бей, един от най-богатите хора на страната и меценат на един от местните футболни отбори. Той непрестанно сипеше комплименти към Аспарухов, обграждаше го с особено внимание и току подхвърляше отначало уж на шега: «Ех, да го имам в моя отбор!» След няколко дни неговата настойчивост започна да взема по-конкретни проявления. Официално предложи на ръководството, а и лично на Аспарухов доста кръгличка сума, която увеличаваше от ден на ден, за да остане Аспарухов да играе в Турция. Гунди в началото се шегуваше: «Ниско ме оценявате, качвай, качвай цената още!» Но накрая всичко това му омръзна. «Слушай, Зоглу бей, ние не сме за продан. У нас си ни е много добре!»“

И на други места бяха предлагали на талантливия български футболист да остане да играе зад граница, но той винаги прекъсваше подобни разговори още в началото им: „Излишно е да говорим!“

Любовта към родината и патриотизмът му сякаш преливаха от сърцето. Беше истински възпитаник на Димитровския комсомол. Заслужи високото доверие заедно със з. м. с. Симеон Симеонов да бъде избран за делегат на XI конгрес на комсомола. В тържествено украсената зала седна заедно със своите връстници от заводи, предприятия, селскостопански кооперативи и учебни заведения, които партията и комсомолът бяха призовали на задълбочен разговор за настоящето и бъдещето.

Спомняме си извадки от неговото интервю за впечатленията му от конгреса:

— Какво ви направи най-силно впечатление?

— Големият ентусиазъм и единството в чувствата, мислите и мечтите на делегатите. Казва се, че в тая зала е събран цветът на нашата димитровска младеж. Това не е празна дума. Сред делегатите видях и се запознах с много младежи с висше образование, специалисти, отлични производственици, научни работници. И те са пратеници на хиляди други младежи. Впечатление ми направи и зрелостта в мислите и съжденията на делегатите — нашата младеж е пораснала много, станала и по-умна, високо съзнателна, уверена в себе си, граждански издигната, способна на смели и славни дела.

— Какви чувства ви вълнуваха като делегат на конгреса?

— Преди всичко се вълнувах от голямата чест да бъда избран за делегат на конгреса. Това аз считам като акт на признание не само към мене, а към всички футболисти. Признание за техния също тежък труд и упоритостта им, за силно развитото чувство да дадат своя принос за прослава на скъпата ни родина. С интерес и задоволство слушах онези думи от доклада на ЦК на ДКМС, които отдават признание на физкултурата и спорта като съществен елемент за общогражданското и патриотичното възпитание на младите хора, за всестранното израстване на младежта.

В комсомола Георги Аспарухов съзряваше като активна, политически будна личност, която добре разбираше проблемите на съвремието и дълга на съвременниците. И на спортното поле даваше всичко от себе си, за да крачи в авангарда на тружениците на новото, социалистическото общество.

Добре разбираше още, че на това общество са нужни високообразовани, знаещи и можещи личности. След като завърши средното си образование, записа да следва задочно Висшия институт за физическа култура и спорт „Г. Димитров“. Уважаваше и ценеше науката, беше си поставил задача да върви в крак и с нея. И не е изключено да сме се простили не само с един отличен футболист, но и с един утрешен специалист в областта на физическата култура и спорта. Защото неговата добре мислеща глава на терена сигурно щеше да мисли и твори не по-зле и извън него.

Голям ден за него беше приемането му в родната Българска комунистическа партия. Тогавашният партиен секретар Любомир Алдев си спомня, че това е станало на 25 септември 1969 година. Той е бил сред избраниците на Ленинския комсомолски набор по случай 100-годишнината от рождението на Ленин заедно със своите съекипници Янко Кирилов, Александър Костов, Бисер Михайлов… Аспарухов е бил дълбоко развълнуван. Не е говорил много, но очите му светели особено. Считал приемането му в редовете на партията като чест, но и като по-голяма отговорност. Вечерта споделил пред близки: „Май ще трябва да се отърся от някои детинщини, празни и несериозни работи. Вече съм комунист!“