Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петя, Филип

Източник: http://bezmonitor.com

 

Спас Трайков Тодоров, Милко Димитров Стефанов

Георги Аспарухов

Рецензенти: Л. Ангелов Л. Алдев

Редактор: Кр. Иванов

На ц. бълг. I издание. Лит. група II-8: Код 06 95318

/1755-1-78 Из. — N7195

Технически редактор: М. Попова Коректор: Н. Костова

Дадена за набор на 13. VIII. 1978 г. Подписана за печат на 10. XI. 1978 г. Излязла от печат на 28. XI. 1978 г. Формат 16/60/84 Печатни коли: 6 Издателски коли: 5,60 Тираж: 50100 Цена на дребно: 0,50 лв.

„Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София

ДП „Валентин Андреев“ — Перник

История

  1. — Корекция

Като дете — юноша, като юноша — мъж…

Ранното съзряване на Аспарухов правеше детската и юношеската дреха къса и тясна за него. Още като дете играеше с юношите, а като юноша се нареди и сред мъжете.

Знаете ли какъв момент е този, в който треньорът на батковците те извика и ти казва: „Утре ти си титуляр!“

Така повелително и неочаквано прозвуча гласът на бате Коце, който през пролетта на 1960 година ръководи представителния отбор на дружеството. Така го чува Гунди в този ден — деня преди шампионатния мач със софийския „Локомотив“, на 5 юни 1960 г.

Какво вълнение! И приятно, и страшно… И малко тъжно, защото знаеш, че си на големия предел — там, където свършва волната игра и започва периодът на големия спорт.

Досега само си гледал тия винаги заредени с динамика драматични двубои между най-силните, между големите. Следял си с поглъщащи очи безбройните, изтъкани с тънкост отделни дуели и сблъсъци на колективните замисли. И е особено важно не само да гледаш, а и да виждаш и възприемаш тази драма и борба на волята, на характера, на умението.

Сега ти влизаш в боя…

Фланелката и гащетата ще прегорят от гладене — не трябва да има каквато и да е гънчица. Обувките са излъскани, бутоните проверени. Уж всичко е както преди, но защо са тия предателски тръпки в краката?

Пред нас е специалната тетрадка, в която статистикът Димитър Пищийски е отбелязал всички участия и голове на Георги Аспарухов. Този мач с „Локомотив“ (Сф) е записан като първия, като дебют в „А“ РФГ. И това ни връща към спомена от тоя ден на стадион „Раковски“, когато съвсем младият още Гунди влезе в игра през второто полувреме. По високоговорителя тогава го обявиха с презимето Рангелов.

И на този мач, и в следващия — с пловдивския „Ботев“ — не изпъкна с нещо особено. Игра веднъж с N6, после с N5. „Левски“ загуби и двете срещи и това особено много загорча на новака.

Едно е при юношите, друго — при мъжете. А той още си беше юноша — тъкмо бе навършил 17 години. С младите продължаваше да преследва втората титла, играеше турнирно ПОЧТИ през ден. Повикаха го и в юношеския национален тим за традиционните международни състезания във Виареджо. Но за малко да не отиде — треньорът Любомир Ангелов (Старото) държеше непреклонно на пълната изрядност. А училищното всекидневие на Гунди не се отличаваше всякога с радостни събития.

По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор и за Австрия, на турнира на УЕФА.

…Мачът срещу домакините тече. Българите губят — 0:1… Но три минути преди края се намесва Гунди — някъде почти от центъра на игрището нанася „разстрелващ“ удар и забива като куршум топката в мрежата — 1–1. Публиката в Грац става на крака, забравя, че този, когото аплодира, е вкарал гол във вратата на Австрия. Продължава да ръкопляска и след съдийския сигнал обгражда съблекалнята. На другия ден вестниците пишат: „Родил се е нов Синделар!“, като напомнят за знаменития център-нападател на Вундертима.

— От този мач се убедих — казва сега треньорът Кръстю Чакъров, — че това момче не е за защитник, че не му отива такава роля. Направи ми силно впечатление, че притежава нещо друго, по-особено, нещо, което го няма у другите.

Но убежденията на някои са си убеждения, а фактите продължават да са едни и същи. Все още в отбора на големите Аспарухов не може да си намери място. Разбира се, това не е толкова проста работа. Нали, за да влезе той, някой трябва да излезе. Кой? Този снайперист Йорданов (Кукуша), който успяваше и по това време да вкарва голове, дори на такива отбори като „Сантос“, в който играеше и Пеле? Трябва да разберем сега трудностите, пред които са стояли треньорите, деликатността на момента, с която те като спортисти и хора са били длъжни да се съобразяват.

Ала ето че Гунди, който продължава да играе с юношите, заминава с връстниците си за зоналния турнир във Видин. Като централен нападател той изпъква с необикновена сила и у всички присъствуващи специалисти категорично се налага впечатлението за поста, който по право му принадлежи — лидер на атаката. Би казал човек, че всичко е вече решено. Уви, но не е така. В живота, както и на футболния терен нещата винаги са по-сложни, утвърждаването на едно име никога не става изведнъж, като по чудо.

Идва финалът за шампионската титла на юношите. Оказва се, че Кръстьо Чакъров, треньорът на представителния тим на „Левски“, който вече е включил момчето като титуляр, е забранил на Аспарухов да играе в този финал. За себе си е прав човекът — оспорвана битка, играе се на „или-или“, могат да се случат контузии, а първенството на „А“ РФГ е по-важно.

Михаил Георгиев, който тогава води юношеската чета, разказва:

— Съперникът ни „Септември“ не беше кой да е. Играта ни през първото полувреме не вървеше. И няма никога да забравя как през почивката в съблекалнята влезе Гунди. Седна на края на една от пейките — стои и мълчи. Мълчаха и другите. По едно време ме погледна и ми кимна — жест, по който разбрах, че е готов да облече фланелката. И аз кимнах. Съобщих смяната. И за пръв път видях как на човек му треперят ръцете, когато си стяга връзките на обувките. Влезе, без да загрява, нямаше време. И като се появи в отвора на тунелчето под главната трибуна, публиката екна. Само няколко минути ми бяха достатъчни, за да разбера, че нашата игра се променя. Сложи се ред, пасовете станаха точни, нападението все по-често се озоваваше на стрелкови позиции. За да дойде оня момент, в който някой подаде силно ниско летяща топка пред вратата. Гунди излетя като пружина напред и с плонж по тревата я забоде с глава в мрежата. Спечелихме мача, станахме шампиони.

Мишо Георгиев разказва и други неща за младия футболист. И сега например той се чуди как още на оная възраст Аспарухов интуитивно е долавял много от ония тънкости на майсторството, които по-късно бяха достъпни за всички от учебниците по футбол. Сети се как веднъж са разговаряли за дрибъла:

— Стана дума, кога трябва да започне финтът срещу тичащия право насреща защитник. „Зависи — ми рече той. — Ако идва към мене с голяма скорост, трябва да започна финтът отдалеч, а ако се приближава по-бавно, ще трябва да го изчакам и да приложа лъжливото движение отблизо.“ Тези неща бяха вродени у него. Да не говорим пък с каква изрядност се отнасяше към всичко — обръщаше внимание от малък на дребните неща, на бутоните, на чорапите. Все беше неспокоен, ако нещо не бе в ред с екипа…

Мачовете следват един след друг. Стъпалата се редуват. Кои стръмни, кои не. Някои го приемат като безспорен, други все още пазят резервите си.