Брайън Перо
Пазителя на маските (10)

9
Беорф, горгоните и нагите

Горгоните отново бяха по петите му. Беорф бягаше в гората с набедена глава, като се опитваше да избегне препятствията, невидими в нощния мрак.

Първите два дни след заминаването на Амос бяха по-скоро спокойни за младия беорит, защото горгоните бяха насочили вниманието си към града. В скривалището вдън гората Беорф добре си почина и поспа с оглед на предстоящите тежки дни. Имаше достатъчно време и да обмисли стратегии за отбрана от нападения. Основната идея, проста и ефикасна, се състоеше в това да се освободи от горгоните една по една.

Беорф беше поставил десетки капани почти навсякъде из гората. Той с основание предполагаше, че след няколко нощи на безплодно тършуване в Брател велики чудовищата неизбежно щяха да започнат да преравят околностите. Щяха да намерят човешки следи — неговите — и да ги проследят, за да притиснат беглеца. Затова беоритът бе оставил достатъчно следи в равнината и в полето, които да водят право в капаните.

За да остане незабелязан, докато се придвижваше от капан до капан, дебеланкото се превръщаше в мечка. Горгоните търсеха човек, откраднал медальона, мислеше си той, а не мечка! Никога тези твари не биха заподозрели, че човекът и животното всъщност са едно и също същество.

Една нощ три горгони, тръгнали по дирите на Беорф, се насочиха право към подвижните пясъци. Беоритът, скрит добре, видя на лунната светлина как телата им изчезнаха в земята.

— Три по-малко! — провикна се той.

Друга малка група по същия начин се озова на полянката с кошерите, които обграждаха някогашния му дом. Беорф бе наредил на пчелите да атакуват. Насекомите се групираха така, че да образуват огромен облак над горгоните, и стремително ги връхлетяха. Вкаменени във въздуха от погледа на чудовищата, те нападаха от небето като дъжд от камъни и пронизаха телата им. Пожертването на пчелите позволи на момчето да се отърве от пет горгони.

Беорф много скоро забеляза, че въпреки крилата, с които можеха да прелитат малки разстояния, жените с коси-змии не можеха да летят. Затова бе измислил и друга клопка. В обработваемата част на полето около столицата нивите бяха оградени с ровове. Една дига позволяваше тези канали да се пълнят с вода за напояване. Беорф бе изкопал няколко огромни дупки в нивите и ги бе покрил с клони и сено, за да ги скрие добре. На следващата нощ осем горгони бяха паднали в клопките. Беорф бе отворил дигата. Водата бе заляла рововете, а после — и дупките. Всички зли създания се удавиха.

Тази нощ капанът беше различен. На Беорф му беше хрумнало да измайстори гора от остриета, които бе намерил в оръжейната на рицарите. По земята забучи копия, а от дърветата провеси саби и мечове, здраво привързани към клоните. Всеки, който искаше да избегне остриетата, можеше да тръгне само по една пътечка през клонаците. И тъй като горгоните излизаха само нощем, Беорф имаше достатъчно време през деня да изработи и нареди капаните си. През целия следобед се бе упражнявал да избягва остриетата. Часът на истината наближаваше.

Сега Беорф чуваше как горгоните приближаваха. На два крака момчето не можеше да тича толкова бързо. Клопката беше вече наблизо. Трябваше само да запази ритъма си, за да се измъкне невредимо. В момента, в който усети студена ръка да докосва рамото му, то се преобрази на мечка. Задъхано се втурна по пътеката, която единствена позволяваше да се избегнат остриетата. Нищо неподозиращи, горгоните навлязоха с пълна скорост в гората от остриета. Поражението беше пълно! Нито една не оцеля!

Доволен от себе си, Беорф се прибра в бащината си библиотека, която бе основното му скривалище, за да дочака края на нощта. Отбори ямата, слезе по стълбите, но докато търсеше лампата от светулки, помещението се освети от червена светлина.

Зад писалището на баща му беше седнал един плешив човек и го гледаше. Пробляскващите му очи бяха светложълти, с удължени зеници, които непрестанно се свиваха и разпускаха. Ръцете и шията му бяха покрити с люспи, които стигаха чак до тила му. Беорф забеляза, че веждите на мъжа, точно като неговите, се сключваха над носа му. Той имаше ужасно дълги нокти, а от устата му, между змийските зъби, излизаше раздвоен език. Беше гол до кръста, със силни мускули и на шията си носеше десетки златни гердани, обсипани със скъпоценни камъни. Имаше и две огромни обеци, позлатени и лъскави. Нямаше крака, а тялото му завършваше с много дълга сива змийска опашка, осеяна тук-там с черни петна.

Беорф понечи да избяга при вида на чудовищното създание. Но докато се обръщаше, огромната опашка го застигна и обездвижи.

— Сссс, вече искаш да си ходиш, млади приятелю? — изсъска човекът-змия. — Много е, сссс, невъзпитано да отбягваш моето присъствие, без да съм се, сссс, представил.

Опашката отпусна хватката си и Беорф, треперещ, се обърна към съществото.

— Е, сссс, ти си смело момче, сссс, това е много добре. Казвам се Кармакас и направих едно, сссс, много дълго пътуване, за да дойда тук. Не се страхувай, млади приятелю, не ти желая, сссс, злото. Виж, аз съм като теб, сссс, това, което хората наричат, сссс, човеко-животно. Няма да причиня зло, сссс, на някой от моята раса без сериозно основание. Изглеждаш изненадан, че ме виждаш! Сссс, за първи път ли виждаш друг член от твоя, сссс, вид?

Неспособен да произнесе и дума, Беорф кимна утвърдително.

— Това е много жалко, сссс. Знаеш ли защо създания като нас изчезват едно, сссс, след друго? Защото хората ни преследват. Хората ни, сссс, завиждат за нашата дарба, сссс, завиждат ни за нашата, сссс, власт. Аз съм, сссс, нага. Което означава, сссс, на старинен език, сссс, човек-змия. Ти си беорит, човек-мечка. Ти имаш власт над, сссс, пчелите и някои други насекоми. Аз пък притежавам, сссс, власт над всичко, което пълзи, хапе и, сссс, има отрова. Контролирам горгоните заради, сссс, косата им. Но ще ти призная една тайна, която, сссс, може би вече знаеш. Аз съм също и, сссс, могъщ магьосник. Не се притеснявай, сссс, аз съм добър магьосник. Вредя само на онези, които, сссс, са ми сторили зло. Ставам лош само когато, сссс, са лоши с мен.

С треперещ глас, изпотени длани и биещо до пръсване сърце, Беорф прекъсна магьосника:

— Тогава защо превърнахте всички жители на кралството в каменни статуи с вашата армия от горгони? Искахте да си върнете медальона и да си отмъстите на Йон Пречистващия, нали? Не беше нужно да наказвате толкова невинни, за да задоволите жаждата си за мъст!

Кармакас избухна в обезпокоителен смях.

— Ама че е лош, сссс, този беорит! Мисля, че в моята страна ние грешим, като смятаме човеко-мечките, сссс, за най-глупавите от расата на човеко-животните. Ти не си толкова глупав, сссс, колкото изглеждаш, голямо сърдито мече! Жителите на този град бяха, сссс, превърнати в статуи, защото оказаха доверие на, сссс, един крадец и убиец. Аз ще ти разкажа, сссс, моята версия на историята и ти, сссс, ще разбереш по-добре. Живеех си кротко в моето село, сссс, което вече не съществува. В сърцето на една камениста пустиня, сссс, нагите мирно съжителстваха с хората от големия съседен град. Ние бяхме занаятчии и нашата, сссс, сила беше обработката на златото. Притежавахме и мини, сссс, и много богатства. Хората започнаха да ни завиждат за нашите, сссс, съкровища и извикаха Рицарите на светлината, за да ни, сссс, изтребят и да ни отнемат имуществото. За щастие горгоните ни дойдоха, сссс, на помощ, но много късно. Жена ми и петнайсетте ми деца, сссс, всичките наги, бяха убити от рицарите. Само Йон Пречистващия успя да спаси кожата си. Знаеш ли защо? Защото по време на последната битка с горгоните Йон, сссс, беше в нашия храм и крадеше богатствата ни. Ако беше участвал, сссс, в битката, и той щеше да бъде вкаменен, сссс, от горгоните. Медальонът принадлежи на моя народ, сссс, и аз съм тук да си върна това, което беше задигнато. Това е всичко. Създанията от моята раса, тези, които, сссс, оцеляха, искаха да си отмъстят на хората и да ги накарат, сссс, да си платят за алчността и неспособността да приемат същества и създания, различни от тях. Нима Рицарите на светлината не убиха майка ти и баща ти, защото бяха, сссс, различни от тях?

При тези думи Беорф се разплака. Нагата продължи:

— Виждаш ли, сссс, ние си приличаме. И двамата сме, сссс, жертви на човеците и трябва да обединим нашите, сссс, сили срещу този могъщ враг. Представи си, сссс, мечката и змията, обединени в името на справедливото, сссс, възмездие на човеко-животните! Ела в прегръдките ми, аз ще бъда твоят, сссс, нов баща!

Като възвърна увереността си, Беорф погледна Кармакас право в очите и каза:

— Вярно е, че родителите ми бяха убити от човеците. Вярно е също и това, че хората понякога са ограничени и отказват да приемат нещата, които не разбират. Но моят баща ми е разказвал много истории за човеко-животни и винаги ме е съветвал да не се доверявам на човеко-змиите. Той твърдеше, че главно заради тях, заради техните лъжи и жажда за власт, човеците са започнали да преследват човеко-животните. Аз си имах баща и той сега е мъртъв. Нямам нужда от някого, който да го замества. Вие искате да ме залъжете с ласкателства и да спечелите доверието ми само за да си върнете медальона. Беоритите може би не са умни колкото нагите, но ние правим разлика между добро и зло. Аз скрих медальона и вие никога няма да се доберете до него!

Магьосникът стисна зъби, напрегна всичките си мускули и като се изправи на гигантската си опашка, изсъска:

— Ще намеря начин, сссс, да те накарам да говориш, малък нахалнико! Току-що, сссс, ти подписа смъртната си присъда!