Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (25)

Глава 23

1350 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар)

Слънчева система, планета Земя

Карибски океан, в близост до кубинския бряг

Членовете на синия отряд, спартанци — 104, 058 и 043 — седяха на пода на пеликана, така наречената кървава вана, докато той се носеше с рев на няколко метра над океана. Капакът на кърмовия люк висеше надолу. Беше заял и не можеше да се затвори, след като плазмен снаряд беше стопил хидравликата. Фред наблюдаваше как реактивните струи разбиват водата зад тях и се чувстваше щастлив, че е над водата, вместо под нея.

През последните две седмици на синия отряд бяха възлагани многобройни мисии в нулева гравитация, чиято цел беше да отблъснат съглашенските кораби в орбита близо до Земята. Бяха изпратени на връх Еребус в Антарктика, където неутрализираха разкопки на Съглашението чрез тактическа ядрена глава „Хавок“^[1]. Бяха ги спуснали близо до брега на полуостров Юкатан и се наложи да плуват. Силите на Съглашението търсеха нещо на дъното на морето. Какво точно — свещена реликва или геоложка проба — никой не знаеше и нямаше значение. Важното беше, че според историята, когато Съглашението получеше това, от което се нуждае, превръщаше планетата в стъкло, за да предотврати човешка „зараза“.

Фред съзря кубинския бряг пред себе си — разпенени вълни и бели пясъци. Пеликанът изпищя над оплетените корони на джунглата. На петдесет километра в далечината се издигаше линия от земята до облаците. Орбиталният асансьор за стогодишнината на КУОН или както го наричаха местните — Tallo Negro del Maiz, „стъблото черна царевица“.

Беше на двеста години, истинска антика, но оставаше един от малкото оцелели орбитални асансьори на Земята, способни да вдигат тежки товари. През последните две седмици ядрени устройства, нарочени за премодифициране за мирни цели, бяха транспортирани до Куба. Скорошните действия бяха изчерпали запасите на КУОН и тези стари, нискоефективни бомби бяха всичко, с което разполагаха.

Сержант Танър продължи.

— Така че тогава съглашенската флота ще започне наистина да атакува орбиталните защити. Ще бъде грозна картинка. Мащабни схватки с втора, седма и шестнадесета флотилия.

— Само да не започнат бомбардировки с плазма — отговори Хигинс.

Танър спря да дъвче.

— Многобройни силуети напред. Банши. О… — тя проточи врат и погледна нагоре.

Фред отиде в пилотската кабина и проследи погледа й. Нависоко по продължението на орбиталния асансьор, над рядка пелена от облаци, орбитираха две точки — съглашенски кораби, дълги по километър и половина.

— Какво, по дяволите правят тук? — прошепна Танър.

Въздушните подкрепления на Съглашението усложняваха мисията. Така сухопътните им сили можеха да разчитат на помощ от въздуха — с тежки бронирани машини или артилерия. Но Съглашението не се нуждаеше от стъблото, за да прехвърли сили с цел инвазия. За това трябваше само да приземи корабите си или да използват гравитационни лъчи. Защо бяха тук? Синият отряд трябваше да се придвижи по-близо, за да има възможност да разбере мотивите им.

Фред проучи образите от радара.

— В схемата на патрулиране на баншите има празнина. — Той потупа далечния край на екрана. — Приземи ни тук. Ще стигнем до там пеша.

— Ти командваш — каза неуверено Танър. Тя натисна газта и пеликанът ускори полета си. Машината се снижи толкова, че отделяше палмовите корони от стъблата им.

— Пригответе се за екстремно спускане, спартанци. — Тя обърна пеликана и се гмурна в джунглата. — Дайте ми сигнал, когато трябва да ви прибера, Син отряд. Успешен лов.

Фред, Линда и Уил грабнаха екипировката си и скочиха през задния люк, на шест метра от песъчливата земя.

Пеликанът се отдалечи с ръмжене.

Фред посочи на североизток и те навлязоха мълчаливо през тропическия храсталак под сянката на Tallo Negro del Maiz. На половин километър от асансьора, джунглата беше изсечена и изместена от бетон, асфалт и складови помещения. Вместо кокосови дървета в небето се извисяваха грамадни товарни кранове.

Фред чу приглушените, отекващи стъпки на съглашенска атакуваща платформа „Скарабей“. Той забеляза тромавия бехемот, който прегазваше един от складовете и раздираше стоманените стени като опаковъчна хартия.

— Имаме проблеми — прошепна Фред по канала на отряда.

— Или пък неочаквана възможност — отговори Уил.

Линда запази коментарите си за себе си и започна методично да увива дулото на новия си снайпер в кафяви и зелени парцали. Тя се снижи в тревата, включи мерника си „Оракул“ и се вгледа през него.

— Персоналът на КУОН е неутрализиран — докладва тя. — Термалните детектори са студени. Всички са мъртви. Различавам шест, не, дузина противници, които се придвижват на групи от четирима и носят товарни капсули. Не са елитни. Брути.

Фред се спря и си припомни подобните на горили същества от мисията им на „Непреклонния йерофант“. Един-единствен брут се бе борил с Джон, който носеше бронята си „Мьолнир“… и почти бе победил. Все пак беше по-добре, отколкото да се изправят срещу съглашенски Ловци, но пък Ловците действаха само по двойки.

— Къде отиват? — попита Фред.

Тя отмести мерника.

— Към асансьора. Разполагат с кола за изкачване, наполовина пълна.

— Включи неутронния детектор — предложи Фред.

Линда превъртя един от дисковете върху мерника „Оракул“.

— Товарните капсули са горещи — потвърди тя.

— Ядрени оръжия? — попита Уил. — Съглашението не използва ядрени глави. Имат декрет против употребата на „еретични“ оръжия.

Той беше прав. Фред бе виждал елитни с празни оръжия, които предпочитаха да умрат пред това да докоснат напълно заредената карабина на КУОН в краката им. Но брутите не бяха елитни.

— Остават приблизително десет минути преди колата да се напълни до края на възможностите си — каза Линда.

Фред трябваше да мисли бързо, а ако не успееше, просто да действа. Не, той устоя на импулса. По-добре да си изясни ситуацията, поне тактически, преди отрядът му да атакува.

— Можем да се справим с дузина брути — каза Уил. — Линда би могла да ги свали със снайпера си. А ние можем да се приближим и да ги нападаме един по един.

— Твърде бавна тактика — каза Фред. — А и явно са повикали подкрепления. Колата за изкачване вече ще се издига по стъблото, преди да се доберем до нея.

Линда премести мерника в другата посока.

— Има и паркинг. Транспортьори „Уортхог“, камиони, бронирани коли и камион с газова цистерна.

Фред и Уил се спогледаха.

— Бунтовническа тактика от старата школа, но ми харесва — промърмори Фред. — Линда, заеми позиция за стрелба. Уил, запознай цистерната със скарабея. Аз ще се погрижа за колата за изкачване. Ще се срещнем след експлозията. — Той си пое дълбоко дъх, докато си припомняше колко корави бяха тези чудовища.

— Използват автоматични гранатомети и са твърде силни и издръжливи при сражения на близки разстояния. Стремете се да ги простреляте в главата, отдалеч.

— Разбрано — каза Уил.

Зелената светлина на дисплея му отговори вместо Линда. Тя вече потъваше в мразовития си дзен-транс, лишена от всякакви мисли. Фред кимна на Уил и двамата се затичаха в противоположни посоки по периферията на горичката. Фред спря на километър от позицията на Линда и изпрати зелен сигнал. След миг индикаторът на Уил се оцвети в зелено. Фред провери отново карабината си и допълнителните пълнители, и напрегна мускулите си в готовност за спринт.

По края на сечището премина патрул от трима брути. Личеше си, че са интелигентни, придържаха се към сенките, оглеждаха се и душеха напред-назад. В далечината се чуха три прокашляния — три струи кръв — и брутите се строполиха, до един загубили десните си очи и значителна част от грозните си лица.

Линда не пращаше предупредителен сигнал, така че явно не бе забелязала други мишени. Скоро щеше да се премести на по-висока позиция, за да подобри видимостта си. Сега идваше ред на Фред.

Той спринтира към базата и се прикри зад ъгъла на един склад, като за малко не се сблъска с тичащ към него брут. Съществото се извиси над него. Беше покрито от дебели слоеве мускули и матово синя подобна на носорог кожа. Фред стреля, без да се замисля. Пълен автоматичен откос право в центъра на тялото му. Брутът продължи без забавяне устрема си към него.

Фред препречи пътя на звяра и нанесе удар в дебелия му врат с приклада на карабината си. Брутът залитна назад и изрева. Фред изстреля останалите куршуми от пълнителя в отворената му уста. Противникът му изръмжа и показа строшените си, опушени зъби, направи две крачки към Фред… и падна.

Фред презареди инстинктивно карабината си МА5В и успокои дишането си. Грабна увенчания с острие гранатомет на брута. Детекторът му на движение трябваше да долови присъствието на чудовището. Може би скорошните гмуркания в солена вода и свръхниските температури бяха повредили „Мьолнир“-бронята му. Фред включи детектора си наново. Той премигна и отчете пет вражески единици, които се придвижваха бързо към него. Нещата можеха да станат много сложни.

Той чу тътена на дизелов двигател, обърна се и видя неясния образ на цистерна с осемнадесет колела, която се вряза в портата и караулката. Уил бе на път да нажежи сериозно ситуацията.

Фред се затича, долепен до стените на склада. След следващия ъгъл видя как огнено кълбо поглъща високия петдесет и пет метра скарабей. Камионът, който влачеше цистерната, беше размазан под единия крак на машината. Скарабеят се възпламени. Широкият му реактор се пропука и запръска синьо-бяла плазма по улиците, която превръщаше асфалта в пламъци и разтапяше облицованите в стомана сгради.

Уил изпрати зелен сигнал. Фред се придвижи към орбиталния асансьор точно пред него. Поддържащи нанокабели, вплетени в кулата, се точеха на разстояния от стотици метри до километри, свързвайки я с котвени точки. Колони от асансьорни коли чакаха на опашка.

Колите обикновено биваха натоварвани чрез кранове и релсови товарни совалки от фибростъкло. Днес обаче три брута тъпчеха сандъци в колата, привързваха ги с въжета и ги обезопасяваха с клинове от стиропяна.

Фред поклати глава — ядрените глави нямаше да се взривят при едно раздрусване. Дори в закалените сандъци да избухнеше бомба, по тях нямаше да има и драскотина. Без детонационните кодове тези стари ядрени снаряди не бяха по-опасни от преспапиета.

Брутите влязоха в колата и започнаха да затварят широките врати.

Фред прати зелен сигнал на Уил и Линда. Не можеше да чака. Трябваше да спре тези брути сега, преди да се изкачат по стъблото и да излязат извън обсега му. Той окачи карабината си на рамо и вдигна пленения гранатомет. Изстреля два снаряда, които се понесоха в дъги към асансьора. Фред спринтира към колата и затварящите се врати. Във вътрешността й проблеснаха експлозии.

Фред скочи, изви се настрани и се провря през тясното пространство между вратите. Приземи се на пода, скочи на крака и се озова срещу зейналите изражения на тримата зашеметени брути. Вдигна карабината си и стреля в лицето на единия. Фред се обърна и видя как друго чудовище премигва, и се втурва към него. Стреля право между очите на звяра.

Брутът го връхлетя, юмруците му се стовариха като чукове, които зашеметиха Фред и изтощиха щитовете му до четвърт заряд. По озъбеното лице на звяра се стичаше кръв и тогава мозъкът му най-накрая осъзна, че през дебелия му череп са проникнали куршуми. Трупът му се стовари неподвижен върху Фред.

Последният брут издърпа трупа и насочи гранатомет към шлема на спартанеца. Фред не откри карабината си. Той опита да превъзмогне объркването си от двата мощни удара. Сякаш някой бе излял биопяна в главата му. Брутът като че ли се хилеше.

Чуха се две приглушени пуквания. Брутът се сгърчи и се сгромоляса на платформата. От две дупки в основата на главата му шуртеше кръв.

През тесния отвор между вратите преминаха сенки. Уил и Линда влязоха вътре. Уил се насочи право към панела за ръчно управление на колата. Снайперът на Линда все още димеше.

— Към нас бързо се приближава боен екип — каза тя и изстреля по още един куршум във всеки от брутите. — Надявам се, че тази кола все още може да се движи.

Сетивата на Фред се възвърнаха.

Вътрешността на колата беше истински хаос. Гранатите бяха пръснали всички сандъци и раздрали стените. Дузина конусовидни бойни глави лежаха разхвърляни, но непокътнати по платформата.

Фред зае позиция до вратата и погледна навън. Три танка „Призрак“ отъпкваха нова пътека през комплекса, докато се движеха към тях. В небето кръжаха банши.

— Вземи — Фред бръкна в раницата си и подаде инфо-бележника на ВСР на Уил.

Уил зареди софтуера за проникване и проби програмите за управление на асансьора.

— Дръжте се — каза той. — Максимално ускорение.

Двигателите за катерене заработиха и колата бе разтърсена от високочестотни писъци.

— А… съединителя — отбеляза Уил и натисна един от бутоните.

Вертикалното ускорение ги връхлетя с пълна сила. Фред, Линда и Уил се проснаха на четири крака, а колата застена и забръмча.

Фред се претърколи и погледна през отворените врати. Земята се отдалечи, призраците заприличаха на играчки. Щяха ли да стрелят по стъблото? Или щяха да съберат сили и да ги последват с друга кола?

— Уил — каза той.

— Заемам се — Уил се върна обратно до панела за ръчно управление. — Влизам в интерфейса на контрола на стъблото. Блокирам останалите коловози. Това трябва да ги забави.

Линда се намести до Фред, близо до отворените врати. Сложи на платформата малка сателитна чиния, която се разтвори като розова пъпка.

— Инициирам протокол за ръкостискане с мрежата на КУОН — обясни тя.

— Уведоми централното командване — каза й Фред. — Кажи им, че имаме нужда да ни измъкнат от изключително ниска орбита. Ще се нуждаем от бърз кораб, за да влезем вътре, преди онези съглашенски кораби на върха да…

— Чакай — каза Линда. — Имаме връзка с флотското командване.

Тя се обърна към Фред.

— Лорд Хууд от станция Кайро.

Непоколебимият, уверен глас на лорд Хууд прозвуча по радиото.

— Докладвайте за развитието на мисията, Син отряд.

— Сър! — отговори Фред. — Силите на Съглашението при ОАС са тук заради запасните ядрени глави, които трябваше да бъдат пратени нагоре към флотилията. Възстановихме контрол над дванадесет бойни глави „Фенрис“. Приближаваме ниска орбита по стъблото. На повърхността има цял екип брути заедно с танкове „Призрак“ и подкрепления от банши.

Фред надигна глава към небето. По извивките на Земята проблясваха далечни искри и огнени линии, които чертаеха карти на разруха. Дълги димни дири се спускаха към повърхността и завършваха с термални петна от разбити кораби и плазмени бомбардировки. Заради разбитите корпуси на корабите на КУОН термосферата приличаше на автомобилна морга. В орбита имаше и кораби на Съглашението много повече, отколкото си спомняше Фред дузини.

Той увеличи образа точно над него.

— На края на асансьора има два съглашенски разрушителя, близо до станция „Неспокойна почивка“.

— Ще изпратя хищник, който да ви измъкне от ниската орбита — каза лорд Хууд. — Подготви отряда си.

Последва нехарактерно колебание и той каза притихнало:

— Появи се нова ситуация. Съобщение от д-р Хелси и нова мисия.

Фред, Линда и Уил се спогледаха.

— Съобщението на д-р Хелси — обясни лорд Хууд — беше пренесено по сигнал, пратен от Кортана през хиперпространството. „Демокрит“ — станцията за наблюдение на хиперпространството на Плутон — долови посланието. Ще ви стане по-ясно, ако чуете и прочетете материала. Преминете на схема за шифриране тридесет и седем.

Фред прегледа кодовете си за криптиране. Тридесет и седем съответстваше на кодовата дума „ОВЦАВЪВВЪЛЧАКОЖА“.

Той зареди кода.

— Готов съм за приемане, сър — каза Фред.

Съобщението на Кортана зазвуча по аудиото. Спартанците заслушаха притесненията на машината относно новата Хейло-заплаха и Потопа. Джон беше с нея. Липсваха точни детайли, освен споменатото му присъствие на кораба на предходниците. Лорд Хууд вероятно ги изпращаше като подкрепления.

Тогава, обаче се появи текстовото съобщение на д-р Хелси, което разказваше за откритията на нови технологии на предходниците и за възможността те да бъдат пленени и използвани за неутрализирането на Съглашението и Потопа. Фред препрочете съобщението. В него не се споменаваше Кели. Очите му още веднъж се спряха на думите: „Изпрати спартанци“.

Сега разбираше защо д-р Хелси ги бе напуснала, въпреки безразсъдното й пренебрежение на протоколите за мисии. Бе тръгнала подир някакви следи, открити сред руините на Рийч или може би в синия извънземен кристал. Рискована постъпка, която бе дала резултат. Ако тя се бе натъкнала на скривалище на нови технологии, това можеше да обърне развоя на войната. Фред вдигна ръце с длани нагоре и леко присви рамене към другарите си в очакване на мнения.

Линда Кимна. Уил изправи палеца си.

— Разбрано, сър — отговори Фред. — Готови сме за ново разпределение. Но тази система Оникс…

Той провери отново звездните координати, прикрепени към съобщението.

— Намира се на седмици път с най-бързата корвета на КУОН.

— Ще трябва да дадем всичко от себе си — каза лорд Хууд. — „Пони експрес“ е готов и очаква отряда ви. Ще направят скок, веднага щом сте на борда. Ще пратя подкрепления, ако можем да си ги позволим.

Фред се подаде от вратите на асансьора. Навън сините небеса бяха станали черни и спартанците бяха заобиколени от постоянната светлина на звездите. Той премигна. В средно висока орбита се намираха гладките разрушители на Съглашението, много по-бързи, от който и да е човешки кораб.

— Сър — каза той. — Мисля, че се сетих за по-добър начин да стигнем до там. Но ще ми трябват кодовете за детонация на тези бойни глави „Фенрис“.