Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (15)

Глава 13

0700 часа, 31 октомври, 2552 година (по Военния календар) / система Зета Дорадус, близо до лагер „Кърахий“, планета Оникс

Кърт огледа хоризонта с бинокъла си. Наблюдаваше движението на вятъра в короните на дърветата, птиците, които бяха излетели и димните облаци, които се издигаха над гората. Във въздуха се носеше мирисът на неприятности. От позицията си в „дървената къща“ не успяваше да види източника на смущенията около зоната за изпитания на спартанците.

Дървената къща представляваше платформа, издигната в джунглата на няколкостотин метра от земята, поддържана от титаничните „ръце“ на едно бананово дърво. Единствените електроуреди на нея бяха радиото и техниката за връзка с ИИ. Всичко останало бе нискотехнологично: оптични бинокли и телескопи, параболични чинии за улавяне на звуци, няколко от добрите стари сигнални флагове.

— Какво отчита „Агинкорт“? — Кърт попита Мендес.

Старши сержант Мендес се обърна към Кърт и притисна пъпковидната слушалка към ухото си.

— Много статичен шум. Има налице смущения в широколентовата връзка. Преминават към висока орбита, за да получат ясна картина.

„Агинкорт“ току-що бе доставил провизии за екип „Делта“, който трябваше скоро да пристигне. Кърт ги бе помолил да му пратят малко видео анализ, преди да се отделят от орбитата.

— Предай благодарностите ми на командира — каза Кърт.

Лицето на Мендес потъмня.

— Излизат от орбита.

Големият колкото чиния ИИ-проектор оживя с искра, топла червена слънчева светлина проблесна и изпълни къщата. Потокът от фотони се сгъсти и придоби образа на висок млад войн чероки с голи гърди, облечен в еленови кожи и хванал оперено копие в грамадната си ръка. Това бе Вечно лято, ИИ на ВСР на служба в свръхсекретното съоръжение на тридесет километра северно — място, което бе толкова тайно, че технически вече не съществуваше. ИИ махна на Кърт и след това изчезна. Замени го светкавица — символът на приоритетните спешни комюникета на КУОН.

ИИ, който беше заменил Дълбока зима, се държеше високомерно, едва понасяше Кърт и екипа му, и никога не започваше разговори. Имаха проблем. Кърт пристъпи по-близо и сензорът сканира биометричните му данни. Няколко документа бяха излъчени направо в ретината му — свръхсекретен протокол, който придаваше ново значение на фразата „ниво на сигурност — само визуален достъп“. Той зачете:

Приоритетно излъчване на КУОН съобщение 91762Р–06

Код за секретност: Черно

Код за общ достъп: файл/периодичен/

От: Кодово име Вечно лято

До: лейтенант Кърт Амброуз, специално аташе, командване на логистични операции (НавЛогКом), офис по разследванията, идентификационен номер на съобщението: 045888947

Относно: Сигнализирана спешна ситуация

Ниво на достъп: Ограничено (директива XXX-XD)

 

/отваряне на файла/

 

Протокол за разкодиране: Мигновено излъчване до командните и контролните органи на Лагер „Кърахий“ от Вечно лято за лейтенант командир Амброуз — САМО ВИЗУАЛЕН КОНТАКТ

„ЗОНА 67“ Е НАПАДНАТА

Според основната заповед 98.93.120 съм упълномощен да поема командването над целия военен персонал на Оникс при наличие на извънредна ситуация. Поради това упражнявам тази власт и нареждам на вашата команда незабавно да защити „Зона 67“ от надвисналата опасност.

Самоличност на нападателя: неизвестна. Нечовешки произход.

Внимание: Възможно участие на Съглашението.

Внимание: Възможно участие на не съглашенски сили.

 

 

Упълномощен сте с кодова дума за достъп „ПАТРИОТ–7-СИНЬО“ да прегледате следния сбит материал с цел изпълнение на възложената задача. Всяко нарушение на поверителността на кодовата дума за достъп е наказуема със смъртна присъда по наредба на КУОН ВОЕНПРОК^[1] 4465/LHG, клаузите относно сигурността по време на война и преработените укази за обединена сигурност от 2162 година.

/край/

/прикрепен файл 1 от 9/

6 май, 2491 година (по Военния календар) полеви доклад А76344-КУОН ИНЖКОРП

Относно: Проучване на планета ХР–063

Докладващ офицер: Капитан Д. Ф. Ламберт, КУОН, ИНЖКОРП/идентификационен номер на съобщението: 03981762

 

ХР–063 е истинско съкровище. На нея има кислородно-азотна инертна газова атмосфера с подходящо налягане и умерен климатичен цикъл. Налично е изобилие от местна флора и фауна, които според беглите проучвания не са опасни. Всъщност съществуват ядивни видове. (Виж допълнителните доклади.) Възможно внедряване на земни видове.

Забележителни аномалии: не е засечена тектонична активност, но въпреки това е налице необикновено мощно планетарно магнитно поле. Нивото на излъчваната радиация е малко по-високо от нормалното, но е в поносимите норми. Препоръчват се допълнителни геоложки изследвания. Не са наложителни усилия за тераформиране^[2]. Препоръчва се колонизиране.

/край/

/прикрепен файл 2 от 9/

19 февруари, 2492 година (по Военния календар) полеви доклад А79052-КУОН ИНЖКОРП

Относно: Геоложка експедиция четири, планета ХР–063

Докладващ офицер: Лейтенант В. К. Дейвидсън, КУОН ИНЖКОРП/идентификационен номер на съобщението: 07729654

 

Регионът на северните плата в средните географски ширини е богат на гранитни и кварцови разновидности, които образуват хълмове и плата. Зашеметяващи ониксови рудници. Допълнителните изследвания на този регион разкриха варовици от органичен произход, в частност коралов риф с богат запас на вкаменелости. Повърхностните изследвания откриха няколко древни вида с неизвестен произход и цял тип, който вероятно принадлежи на извънземна таксономия.

Препоръка: Продължаване на изследванията. Молба за специалист по палео- и ксенобиология и биохимия.

/край/

/прикрепен файл 3 от 9/

3 януари, 2511 година (по Военния календар) Заповед 178.8.64.007

Относно: Прекласификация на сигурността

Заповядващ офицер: Контраадмирал М. О. Парангоски, Военноморска служба за разузнаване, „Трети отдел“/идентификационен номер на съобщението: 03669271

 

От този момент всички материали, които споменават, позовават се на или съдържат доклади, проучвания, лични бележки и дневници, изображения или каквато и да е информация относно или свързана с планетата с каталожен номер ХР–063 (също позната неофициално като Оникс), се прекласифицират в ниво „ТОПТАЙНА, САМО ВИЗУАЛЕН ДОСТЪП“.

Генералното прочистване на мрежата на КУОН е упълномощено от Военноморската служба за разследване (виж ном. 0097833), под контрол на ВОЕНИИ. ИД номер: 477–55D

/край/

/прикрепен файл 4 от 9/

22 октомври, 2511 (по Военния календар) ВСР полеви доклад А84110

Ниво на достъп: СВРЪХСЕКРЕТНО, КОДОВА ДУМА

Относно: Ситуацията с руините в „Зона 67“

Докладващ офицер: лейтенант командир Дж. Г. Ортега, Военноморска служба за разузнаване, „Трети отдел“/идентификационен номер: 761073

 

Във връзка с извънземните руини, открити в „Зона 67“, продължаваме да откриваме доказателства за напреднала култура с изключително дълбоки познания по математика и космическа навигация. Някои вероятни произведения на изкуството предполагат, че става дума за раса, която пътува в космоса (виж прикрепените цифрови изображения на фреските от Оникс). Многобройните им йероглифи, въпреки че на пръв поглед напомнят на земните ацтекски такива, нямат нищо общо с примитивните си земни роднини. Няколкото слоя символика предполагат многоизмерен подход към езика им, ако за него изобщо може да се мисли като за писменост или език според човешкото тълкуване. Преводът все още убягва на всички експерти, човешки и ИИ.

Препоръка: Увеличаване на финансирането, археоложките мисии несъмнено ще доведат до открития на неизвестни технологии.

Допълнителна бележка: Няма допълнителна информация относно пламтящата сфера, открита от курсантите от екип „Бета“. Последвалата детонация унищожи всички следи относно нейния произход.

/край/

/прикрепен файл 5 от 9/

2 септември, 2517 година (по Военния календар) ВСР полеви доклад С384409

Ниво на достъп: СВРЪХСЕКРЕТНО, КОДОВА ДУМА

Относно: Ситуацията с руините в „Зона 67“

Докладващ офицер: Командир Дж. Г. Ортега, Военноморска служба за разузнаване „Трети отдел“/идентификационен номер: 763073

 

В 0500 часа днес се активираха нови съоръжения. Умни ИИ, които работят в тандем според указания, постигнаха частични предварителни успехи с някои от по-простите, нископространствни йероглифи. Продължителните разкопки на милиони кубични футове земна маса в „Зона 67“ разкриха развалини от сгради, фрески и плочи, но в другите райони няма открития с технологичен характер, а ако е имало, ние не притежаваме достатъчно добра разбираемост, за да различим функциите им. Фреските, изобразяващи жителите на Оникс, все още не са открити. Какъвто и да е бил външния вид на тези същества, за момента остава мистерия. По-опитният персонал вече вярва, че внезапен катаклизъм е унищожил жителите на този свят. Неясно е дали е бил с патологичен, социологически или радиационен характер. Това обаче би могло да обясни ненормално високите нива на радиация.

Препоръка: Да се увеличат персоналът и финансирането. Руините са толкова обширни, че за пълните разкопки биха отнели няколко човешки живота. Може би целият свят е покрит с подобни развалини. Със сигурност има нови технологии, които са оцелели и чакат да бъдат открити.

/край/

/прикрепен файл 6 от 9/

6 март, 2525 година (по Военния календар) Заповед 276.8.91.848

Относно: финансиране на „Зона 67“

Заповядващ офицер: Адмирал М. 0. Парангоски, Военноморска служба за разследване „Трети отдел“/идентификационен номер: 03669271

 

Господа, ще бъда кратка. След почти петнадесет години продължителни и разорителни изследвания, които не доведоха до откриването на нито една нова технология, бюджетът на операцията на Оникс получи по-нисък приоритет. Въпреки че извънземните артефакти и йероглифи все още са обект на интерес, скорошни бунтовнически действия във външните колонии налагат да погледнем реалистично на нещата и да преразпределим ограничения брой ИИ и военен персонал, за да се справим с тази нова заплаха. Информацията относно Оникс ще продължи да бъде класифицирана, кодова дума свръхсекретно. Всички материали и документи бяха преразпределени под номенклатурата „КРАЛЯТ ПОД ПЛАНИНАТА“. В съответствие със заповед 178.8.64.007 всяко нарушение на поверителността на кодовата дума за достъп е наказуемо със смъртна присъда по наредбата на КУОН ВОЕНПРОК 4465/LHG, клаузите относно сигурността по време на война и преработените укази на закона за сигурността на родината от 2162 година. Екип в минимален състав и един ИИ ще продължат да проучват мистериите на „Зона 67“. Може би те ще имат късмет. Междувременно на останалите от нас им се налага да водят война.

/край/

Кърт не дочете трансмисията на Вечно лято. Хоризонтът беше помрачен от експлозията на облак — гъба от прах и пламъци — и холограмната страница се разпадна преди Кърт да успее да прегледа останалите документи. Проекторът изпращя, пусна искра и изгасна. Съзнанието му едва сега започваше да възприема информацията, която Вечно лято му бе изпратил. Извънземни руини? Възможно нашествие на Съглашението? Какво имаше предвид ИИ под не съглашенски сили?

— Трябва да се махнем оттук — каза Кърт.

Главният старшина Мендес още се взираше в далечния взрив.

— Артилерия. Може би ракетен удар?

Кърт огледа внимателно формата на облака, образуван от взрива.

— Не, твърде асиметричен е. Температурите в отделните му части са твърде различни. По-скоро бих заложил на насочено енергийно оръжие.

Сержантът вдигна радиото и отново опита да се свърже с „Агинкорт“.

— Тук командване и контрол на лагер „Кърахий“. Чувате ли ме? Край.

Чуваше се само статичен шум.

— Опитай с взводовете — каза Кърт.

Мендес кимна.

— „Сабя“, обадете се. „Катана“? Докладвайте. Тук старши сержант Мендес. „Гладиус“?

Той изключи микрофона. Този път не се чу дори статичен шум, само мъртвешка тишина.

— Мислиш ли — Мендес погледна към небето, — че от „Агинкорт“ са направили нещо?

Сержантът смръщи притеснено сребристите си вежди, които се сляха в една. Кърт за пръв път виждаше тази емоция на лицето на стария си приятел.

Нов взрив разтърси „Зона 67“. Едно от далечните скални възвишения се разпадна в дъжд от прах.

— Получихме заповеди да защитаваме „Зона 67“ — каза Кърт.

Мендес въздъхна, кимна и леко присви рамене.

— Пистолетът ми М6 е у мен — той потупа кобура си. — Имам и нож в ботуша си. Ти?

Кърт протегна ръцете си.

— Значи битката ще е честна — отбеляза Мендес и опита още веднъж с радиото. — Обадете се, „Сабя“.

През филтъра гласът му се смесваше с пращене и пукане на статично електричество. Кърт поклати глава.

— Нещо пречи на излъчването. Спартанците ни не биха могли да се сражават със заглушителни муниции и шокови гранати. Ще се отправят към оръжейната на лагер „Кърахий“.

— Том и Люси вече трябва да са там — каза Мендес. Той отиде до въжето за бързо слизане, което се спускаше от къщата до земята. Сграбчи го, закачи механизъм за плъзгане върху него и скочи от ръба.

За мъж на прага на шейсетте старшият сержант се движеше като войник, по-млад с тридесет години. Не за пръв път Кърт се чудеше какъв ли спартанец щеше да излезе от него. Кърт го последва по въжето. За момент падаше свободно, но натисна спирачката на механизма и се приземи твърдо на земята.

Затичаха се към паркирания уортхог на прашния път в основата на дървената къща. Кърт скочи на шофьорското място и включи двигателя. Машината забръмча.

— Няма повреди от електромагнитния пулс — каза Мендес. — В противен случай намотката щеше да е изгорена.

Кърт се почувства почти разочарован. Би могъл да разбере ядрена експлозия. Само КУОН и бунтовниците използваха атомни оръжия, само хора. Той натисна газта докрай, уортхогът поднесе за момент, но гумите се захванаха и колата се затресе по прашния път. Изведнъж слънцето заблестя по-ярко и нови сенки зашариха из джунглата.

Кърт забави уортхога и погледна към небето. Короните на дърветата пречеха на погледа му, така че той отби от пътя и навлезе в джунглата. Колата заподскача през надигнатите корени и се върна на брега на реката Две вилици. Оттук се откри ясна гледка към небето. Слънцето се бе преместило на нова, по-ниска позиция в небето.

Не, не се бе преместило. Слънцата бяха две. Новото светило избледня и около центъра му започна да се разширява ореол от прах. Огненото кълбо се спря за миг и в следващия момент се пръсна в свръхнова от разтопен метал. Високо в орбита „Агинкорт“ се взриви.