Метаданни
Данни
- Серия
- Пътеводител на галактическия стопаджия (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Саркис Асланян, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 189 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2009)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Victor
- Корекции
- gogo_mir (2013)
- Източник
- bezmonitor.com (през sfbg.us)
Издание:
Дъглас Адамс. Пътеводител на галактическия стопаджия
Романи
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №96
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Георги Марковски, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов
Рецензент: Светозар Златаров
Преведе от английски: Саркис Асланян
Редактор: Каталина Събева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Английска, I издание
Дадена за набор на 7.III.1988 г. Подписана за печат на 21.IX.1988 г.
Излязла от печат месец октомври 1988 г. Формат 70×100/32 Изд. №2160
Печ. коли 27.50. Изд. коли 18. УИК 11.20. Цена 3,00 лв.
Страници: 440. ЕКП 95366 5637–234–88
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Ч–820–31
© Саркис Асланян, преводач, 1988
© Людмила Стоянова, предговор, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
The Hitch Hikeis Guide to The Galaxy
© Douglas Adams, 1979
Pan Books, London, 1979
The Restaurant at the end of the Universe
© Douglas Adams, 1980
Pocket Books, New York, 1982
История
- — Корекция
- — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe
- — Добавяне на анотация (пратена от Аделина М.)
- — Добавяне
- — Корекции от gogo_mir
Глава XXIII
Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат, че са. Например на планетата Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много — колелото, Ню Йорк, войните и т.н., — докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека — и то точно по същите причини.
Интересно е, че делфините отдавна знаеха за предстоящото разрушаване на планетата Земя и многократно се бяха опитвали да предупредят човечеството за грозящата ги опасност; ала по-голямата част от сигналите им бяха неправилно изтълкувани като забавни опити да играят на топка или да си искат нещо вкусно за хапване. Ето защо прекратиха опитите си и намериха начин да напуснат Земята преди пристигането на вогоните.
Последният сигнал на делфините бе неправилно изтълкуван като учудващо сложен опит да направят двойно задно салто през обръч, като си свирукат американския химн, докато всъщност съобщението гласеше следното: СБОГОМ И БЛАГОДАРИМ ЗА РИБКИТЕ.
В действителност на планетата имаше един-единствен вид по-интелигентен от делфините. Голяма част от времето си тези същества прекарваха в научноизследователски лаборатории, където въртяха колела, подтичвайки вътре в тях, и си правеха ужасно елегантни и сложни експерименти с хората. А това, че хората отново сбъркаха в преценката си на тези взаимоотношения, беше залегнало в плана на тези същества.