Марина Цветаева
Среща

Закъснявам за срещата днешна.

И от пролет обхваната сякаш,

посивявам, докато те срещна –

тъй високо ме викаш и чакаш.

 

Ще вървя през години — остави

в мен Офелия вкус на отрова!

Да вървя през поля и дъбрави,

да вървя през души — съм готова.

 

Не умира светът! Пулсира

в мойта кръв един вик неизречен.

Но в тревите горчиви прозира

на Офелия образът вечен.

 

Тя, предвкусвала страсти, в жестока

жад — остана с мътилка в сърцето!

Беше моята обич висока:

аз сама се погребах в небето.