П. С. Каст, Кристин Каст
Избрана (20)

Двадесета глава

Естествено, хванаха ме докато се промъквах обратно в училището. Вече се бях пренесла над оградата на двора (да, наистина се реех във въздуха и беше неописуемо страхотно) и си проправях път към общежитието с превъзходна според мен бързина и потайност, когато едва не се сблъсках с група вампири и ученици от горните класове, обградени от най-малко дузина грамадни като планини воини. (Видях Близначките и Деймиън в групата, затова Афродита се оказа права, че Неферет ще включи и моя Съвет на Префектите.) Заковах се на място, отстъпих в сянката на голям дъб и затаих дъх, надявайки се, че новата ми страхотна способност да ставам невидима (или по-скоро мъгла), ще ме скрие от погледите им. За жалост, докато ги наблюдавах, Неферет спря и групата направи същото. Тя наклони глава на една страна и подуши въздуха като ловджийско куче. След това очите й се плъзнаха към скривалището ми и сякаш ме пронизаха. И в същия миг изведнъж изгубих съсредоточеността си. Кожата ми настръхна и разбрах, че отново съм видима.

— О, Зоуи! Ето къде си била. Тъкмо питах приятелите ти… — Неферет млъкна и отправи една от изумителните си усмивки към Близначките, Деймиън и Ерик (Хлъц!) — къде може да си отишла. — Усмивката й изчезна и се замени с перфектно изражение на майчинска загриженост. Моментът не е подходящ да се разхождаш сама.

— Съжалявам, нуждаех се…

— Нуждаела се е от усамотение преди ритуала — рече Шоуни, пристъпи към мен и ме хвана за ръката.

— Да, Зоуи винаги се нуждае от усамотение преди ритуалите — добави Ерин, приближи се и ме хвана за другата ръка.

— Наричаме го ВУЗ — Времето за усамотение на Зоуи — обади се Деймиън и се присъедини към нас.

— Малко е обезпокоително, но какво да се прави? — каза Ерик, застана зад мен и сложи топлите си ръце на раменете ми. — Такава си е нашата Зи.

Трябваше да положа усилия, за да не избухна в сълзи. Моите приятели бяха върхът. Разбира се, Неферет вероятно се досещаше, че лъжат, но го бяха направили така, че да изглежда сякаш бях замислила някаква невинна младежка пакост (тоест да се измъкна от училище, за да скъсам с гадже), а не голяма и страшна пакост (тоест да скрия моята най-добра нежива приятелка).

— Искам в близко бъдеще да ограничиш времето на усамотението си — с леко назидателен тон каза Неферет.

— Добре. Съжалявам — смотолевих аз.

— А сега, да започваме ритуала. — Неферет царствено излезе от групата (и тръгна). Воините се затичаха да я настигнат и оставиха мен и приятелите ми в облак от прах (в преносен смисъл).

Разбира се, и ние я последвахме. Какво друго можехме да направим?

— Е, свърши ли мръсната работа? — прошепна Шоуни.

— Какво? — стъписах се аз и замигах учудено. Откъде знаеше, че изпитвам такова развратно сладострастие към Хийт? Личеше ли ми? Боже, щях да умра, ако ми личеше!

Ерин завъртя очи.

— Скъса лис Хийт?

— А, това ли? Ами…

— Разтревожих се за теб. — Ерик избута Шоуни от мястото й до мен. Очаквах, че Близначките ще изсъскат и ще го наплюят, но те повдигнаха вежди няколко пъти и изостанаха с Деймиън. Чух, че Шоуни измърмори: „Чудесно!“

Боже, те се опълчиха срещу Неферет, но красотата на Ерик ги пречупваше.

— Извинявай — побързах да кажа, защото се почувствах виновна колко приятно ми стана, когато той хвана ръката ми. — Не исках да те тревожа. Занимавах се с… разни неща.

Ерик се усмихна и преплете пръсти с моите.

— Надявам се, че този път си се отървала от онова определено нещо.

Отправих пронизващ поглед към Близначките, които си придадоха невинен вид.

— Предателки! — измърморих аз.

— Не им се сърди. Аз използвах нечестното си предимство и ги подкупих с тяхната слабост.

— Обувки?

— Нещо, което харесват повече, поне засега. Ти Джей и Коул.

— Много коварно от твоя страна.

— И не беше трудно. Ти Джей и Коул мислят, че Близначките са убийствено секси — каза Ерик с отличен шотландски акцент и за пореден път доказа, че е запален по филмите.

— Ти Джей и Коул нарекоха Близначките убийствено секси с този ужасен акцент?

Той стисна закачливо ръката ми.

— Моят акцент не е ужасен.

Прав си. Не е. — Погледнах ясните му сини очи, усмихнах се и се запитах как се е оказал в положението да го мамя с други двама.

Как се чувстваш днес, Зоуи? — Чрез сплетените ни пръсти разбрах, че Ерик усети шока, който премина през тялото ми, когато чух гласа на Лорън.

— Добре, благодаря.

— Наспа ли се хубаво? Чудех се как си, след като те оставих пред общежитието. — Лорън се усмихна на Ерик снизходително, сякаш искаше да каже: „Аз съм по-голям от теб“, и обясни: — Зоуи преживя силен шок вчера.

— Да, знам — смотолеви Ерик.

Почувствах напрежението между тях и трескаво се запитах дали и някой друг го е забелязал. Чух, че Шоуни прошепна: „По дяволите, момиче!“ и Ерин: „Аха“ и трябваше да положа усилия да не изпъшкам. Очевидно всички (по-точно Близначките) бяха забелязали.

Вече бяхме настигнали групата възрастни, които спряха пред тайната врата в източния зид. Забравих за потенциално експлозивното положение с гаджетата, в което се бях поставила, и викнах:

— Хей! Защо дойдохме тук?

— Неферет ще отправи молитви за духа на професор Нолън и заклинание за предпазна магия около училището — отвърна Лорън. Гласът му прозвуча прекалено приятелски и погледът му беше твърде топъл, когато очите ни се срещнаха и погледите ни се сключиха. Боже, той беше абсолютна прелест. Спомних си допира на устните му и…

И после осъзнах какво беше казал.

— Но кръвта и другите… неща не са ли още… — Гласът ми постепенно заглъхна. Посочих с неопределен жест затревената площ от другата страна на оградата, мястото, напоено с кръвта на професор Нолън.

— Не. Не се тревожи. Неферет поръча да почистят всичко — нежно каза Лорън.

За секунда ми се стори, че той ще ме докосне пред всички. Усетих, че и тялото на Ерик се напрегна, сякаш също го очакваше, но после сериозният и властен глас на Неферет прекъсна нашата малка драма и привлече вниманието на всички към нея.

— Ще минем през тайната врата и ще отидем на мястото на чудовищното престъпление. Ще образуваме полумесец около статуята на нашата любима богиня, която поставих точно на мястото, където беше открито обезобразеното тяло на професор Нолън. Моля ви да съсредоточите сърцата и умовете си и да изпратите позитивна енергия на нашата загинала сестра, докато духът й отлита свободен в чудните владения на Никс. Новаци — погледът й ни обходи, — искам всеки от вас да заеме мястото си до свещта, която представлява вашата природна стихия. — Очите на Неферет бяха мили, а гласът й нежен. — Знам, че е необичайно да включваме новаци в ритуал за възрастни, но както никога досега Домът на нощта е надарен с множество изключителни млади хора и мисля, че днес е подходящият момент да се възползвам от връзката ви с природните стихии, за да добавите сила към онова, за което ще помолим Никс.

Почувствах, че Деймиън и Близначките буквално вибрират от вълнение.

— Ще го направите ли за мен и за всички нас, новаци?

Деймиън и Близначките закимаха като луди. Зелените очи на Неферет се насочиха към мен. Кимнах веднъж. Висшата жрица се усмихна и аз се запитах дали някой друг прозира през красивата й външност и вижда студената й пресметлива същност. Тя изглеждаше доволна от себе си. Обърна се и мина през отворената тайна врата. Ние я последвахме. Бях се подготвила за нещо ужасяващо или поне кърваво, но Лорън се оказа прав. Районът, който вчера беше страховит, сега беше изчистен от всякакви гадости. За миг се зачудих как ченгетата от Тулса са събрали веществени доказателства. Неферет сигурно ги беше изчакала да си свършат работата, преди да почисти всичко. На мястото, където беше трупът на преподавателката, сега имаше красива статуя на Никс, която сякаш беше изваяна от единствена плоча оникс. Ръцете й бяха вдигнати нагоре и в тях тя държеше дебела зелена свещ, символизираща земята. Без да проронят и дума, вампирите образуваха голям кръг около статуята. Деймиън и Близначките застанаха зад грамадните свещи, които представляваха техните природни стихии.

Не ми се искаше, но заех мястото си до виолетовата свещ, символизираща духа. Воините се разпръснаха и ни обградиха. Изправиха се с гръб към нас и се втренчиха в мрака, настръхнали от бдителност. Без да използва актьорските си умения (които винаги бяха зрелищни), Неферет се приближи до Деймиън, който нервно държеше жълтата свещ на вятъра, и вдигна церемониалната запалка.

— Вятърът ни изпълва и ни вдъхва живот. Призовавам вятъра в нашия кръг.

Гласът на Неферет беше силен и ясен, очевидно зареден с енергия от могъществото на Висшата жрица. Тя допря запалката до фитила на свещта и вятърът мигновено се уви около Деймиън и нея. Неферет беше с гръб към мен и не виждах лицето й, но усмивката на Деймиън беше широка и радостна. Помъчих се да не се мръщя. Свещеният кръг не беше подходящо място да се ядосвам, но не можех да не се чувствам раздразнена. Защо само аз виждах фалша на Неферет? Тя се придвижи до Шоуни.

— Огънят ни топли и ни помага в трудни моменти. Призовавам огъня в нашия кръг.

Както бях ставала свидетел няколко пъти, червената свещ на Шоуни пламна, преди запалката да я докосне. Усмивката на Шоуни беше ярка като нейната природна стихия.

Неферет отиде при Ерин.

— Водата ни успокоява и измива. Призовавам водата в нашия кръг.

Щом свещта се запали, чух вълни, разбиващи се на далечен бряг, и долових мирис на сол и море в нощния ветрец.

Внимателно наблюдавах как Неферет застава пред статуята на Никс и зелената свещ. Висшата жрица преклони глава.

— Новачката, която олицетворява тази природна стихия, загина и е редно тази нощ мястото на земята да остане празно и да бъде там, където наскоро тялото на обичаната Патриша Нолън беше положено. Земята ни храни. От нея сме родени и в нея ще се върнем. Призовавам земята в нашия кръг.

Неферет запали зелената свещ и въпреки че гореше ярко, не усетих мирис на зелени ливади или диви цветя.

После Неферет застана пред мен. Не знам какво изражение бе показала на Деймиън и Близначките, но за мен лицето й беше волево, строго и изумително красиво. Приличаше на древна амазонка вампир и аз за малко щях да забравя колко е опасна.

— Духът е нашата същност. Призовавам духа в нашия кръг.

Неферет запали виолетовата ми свещ и аз почувствах как душата ми се извисява и усетих гъделичкане в стомаха, както когато се возя на влакче на ужасите. Висшата жрица не спря, за да ми отправи някакъв особен поглед, а се залови да обработва тълпата. Тя започна да обикаля кръга, погледна в очите вампирите, които ни бяха заобиколили, и пристъпи право към същината на въпроса.

— Това не се е случвало повече от сто години — поне не така открито и брутално. Човеците убиха един от нас. В случая те събудиха не спящ великан, а предизвикаха леопард, който мислеха, че е опитомен. — Неферет извиси глас, зареден с гняв. — Той не е опитомен!

Настръхнах. Неферет беше невероятна. Как беше възможно някой, толкова щедро надарен от Никс, да кривне по грешния път?

— Те мислят, че зъбите ни са изпилени и ноктите ни са извадени като на дебел домашен котарак. Отново грешат. — Тя вдигна ръце над главата си. — От свещения кръг, образуван на мястото на убийството, ние призоваваме нашата богиня Никс, красивото олицетворение на мрака, и я молим да приеме Патриша Нолън в лоното си, въпреки че тя можеше да живее още няколко десетилетия. Молим Никс да събуди справедливия си гняв и със сладостта на божествената си ярост да ни даде закрила, за да не бъдем хванати в смъртоносната мрежа на човеците. Докато изричаше магията, Неферет се връщаше към статуята на Никс. — Пази ни с нощта; единствен мракът носи радостта.

Тя се обърна с лице към тълпата и аз видях, че държи малък кинжал с дръжка от слонова кост и зловещо, извито острие.

— Молим те, Никс, сборището ни пази и над него наметалото си ти хвърли!

Неферет вдигна кинжала с едната си ръка, а с другата описа сложни фигури във въздуха, който заблестя и стана осезаем.

— Всички, които влизат и излизат — вампир, новак, човек — ще бъдат проверени, а нарушителите заловени. И ако намеренията им са зли, моята воля ще ги сломи.

И после с бързо и с безпощадно движение Неферет разряза китката си толкова дълбоко, че от вената й мигновено бликна кръв — червена, гъста, гореща и превъзходна. Мирисът й стигна до мен и устата ми веднага се изпълни със слюнка. Мрачно и решително Висшата жрица обиколи кръга по периферията. Кръвта й се извисяваше около нас в алена дъга и пръскаше тревата, която доскоро беше напоена с кръвта на професор Нолън. Накрая тя отново спря пред статуята на Никс, вдигна лице към нощното небе и довърши заклинанието.

— С кръвта ми обвързана си ти, затова магията тук направи!

Кълна се, че въздухът край нас се раздвижи вълнообразно, и за миг видях, че нещо като черна газена завеса се спуска върху стените на училището.

Тя направи магия, която ще й каже не само ако в училището се появи опасност, но и когато някой влезе или излезе. Прехапах вътрешната страна на бузата си, за да не изпъшкам. Нямаше начин да заблудя завесата на богинята с новия си номер, подобен на този в книгата на Брам Стокър. Как щях да измъкна кръв за Стиви Рей?

Изцяло вглъбена в драмата си, не забелязах, че Неферет е затворила кръга, и непохватно оставих потока от хора да ме повлече през тайната врата. Излязох от унеса едва когато плътният глас на Лорън прозвуча изненадващо близо до ухото ми.

— Нека се срещнем след малко в спортната зала.

Вдигнах глава и го погледнах. Лицето ми сигурно е изразявало пълно недоумение, защото той добави:

— Твоят Ритуал на пълнолунието. Забрави ли, че аз съм бардът на откриването на кръга?

Преди да отговоря, Шоуни измърка:

— Винаги очакваме с нетърпение да ви чуем как рецитирате поезия, господин Блейк.

— Да, няма да го пропуснем. Нито дори ако има разпродажба на обувки в „Сакс“ — допълни Ерин с блеснали очи.

— Тогава ще се видим там — рече Лорън, без да откъсва поглед от лицето ми. Усмихна се, леко ми се поклони и забърза напред.

— Разкошен е! — подхвърли Ерин.

— О, да! — промълви Шоуни.

— Аз пък мисля, че е лигав.

Всички се обърнахме към Ерик, който гневно гледаше гърба на Лорън.

— Не е! — възрази Шоуни.

— Лиричният Лорън само се държи дружелюбно — добави Ерин и погледна така, сякаш Ерик е откачил.

— Хей! Недей да ревнуваш и да обезумяваш, гадже на Зи! — подвикна Шоуни.

— Трябва да се преоблека — изтърсих аз. Не исках да коментирам очевидно прекалената ревност на Ерик. — Бихте ли отишли в спортната зала да проверите дали всичко е готово? Ще изтичам до общежитието и ще се върна за секунди.

— Няма проблем — в един глас отговориха Близначките.

— Ние ще се погрижим за последните приготовления — обеща Деймиън.

Ерик не каза нищо. Усмихнах му се бързо, като се надявах да не е виновно, и тръгнах към общежитието. Усещах, че той ме гледа, и с ужасяващо потиснато чувство осъзнах, че трябва да направя нещо по въпроса с Ерик и Лорън (и Хийт, разбира се). Но какво, по дяволите?

Бях луда по Хийт и по кръвта му.

Ерик беше изумителен и наистина го харесвах.

А Лорън беше прелестен.

Боже, колко бях скапана.