Джейн Ан Кренц
Изборът (10)

Десета глава

Единственото нещо, благодарение на което Травис успя да запази самообладание, беше сигурното и неоспоримо усещане, че ако загубеше сега, никога нямаше да може да спечели. Вдигна поглед към великолепното създание, изправено на капака на колата му, и почувства как кръвта затуптя във вените му. На яркото осветление на паркинга косата й беше див, невъобразим оттенък на оранжево. Обувките й блестяха ослепително, сякаш облицовани с искрящ прах, а огромната сатенена фльонга отзад на зелената й рокля се беше развързала.

Травис знаеше, че никога през живота не е желал толкова силно някоя жена.

— Джулиана, чуй ме. Не забравяй, че в цялата тази история аз съм Големият лош вълк. Курортът принадлежи на семейство Грант повече от двадесет години. Аз ще направя на пух и прах всичко, което баща ти и брат му са градили. Ще разоря братовчедка ти и Къркуд. А в цялата тази работа ти ще загубиш голяма част от спестяванията си. Време е за равносметка. Трябва да вземеш страна, щеш не щеш, а аз съм на лошата страна.

— Значи си решил да избираш вместо мен? Откажи се, Травис. Сама си вземам решенията.

Ръката му се сви в юмрук.

— Ще ме намразиш до дъното на душата си, когато видиш как Ели и Къркуд губят курорта.

— Никога няма да те намразя, макар че от време на време направо ме вбесяваш.

— Джулиана, понякога трябва да избираш. Не можеш да бъдеш едновременно на страната на семейството си и на моя страна, не и в този случай. Не разбираш ли? Трябва да избереш. Казах ти вече, аз съм на лошата страна.

— Не ме интересува на коя страна си. Това е страната, на която съм аз и това е окончателно. Не можеш да се отървеш от мен, като ми казваш да избирам между семейството си и теб. Това е. Пък и вече съм си направила избора. Направих го още в деня, в който те срещнах. Избрах теб, Травис.

Той пристъпи крачка напред, опря се в твърдия метал на бронята на буика. Можеше да се протегне и да докосне Джулиана, но не посмя. Не още.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че все още искаш да си сгодена за мен? Че искаш да се омъжиш за мен? Макар че не мога да спра да стане това, което ще се случи с „Флейм Вали“? — попита той.

Чуваше хриптенето в гласа си. Устата му беше суха.

— Травис, за разумния, интелигентния човек, какъвто си, понякога ужасно бавно загряваш. Да, точно това искам да ти кажа. Обявявам на всеослушание, че не се влюбих в теб, защото мислех, че можеш да спасиш „Флейм Вали“. Влюбих се в теб седмици, преди да разбера, че по някакъв начин си свързан с курорта.

— Но нали след като разбра за връзката ми с курорта, нещата се промениха?

— Ще полудея, ако не престана да те обичам. А никога няма да престана. Освен това ти предложи да се опиташ да оправиш щетите. Това ми беше достатъчно. Направи всички поправки, които трябваше да направиш.

— Май не ме бива много да оправям нещата?

Усмивката й грейна.

— Няма значение — каза тя, гласът й изведнъж стана дрезгав. — Нали се опита. Ако изобщо някой можеше да спаси „Флейм Вали“, това щеше да бъдеш ти.

Травис изруга.

— Невинаги е достатъчно само да опиташ, Джулиана.

— Достатъчно е. Поне в повечето случаи. А този път определено е достатъчно.

— Защо този път да е по-различен?

— Защото го направи заради мен.

Тя широко разтвори ръце и усмивката и стана дори още по-ослепителна от обикновено.

— И направи всичко, каквото можа. Работи денонощно, опитвайки се да спасиш курорта.

— Но не го спасих. Не разбираш ли?

— Ти си този, който не разбира. Не разбираш какво означаваха за мен усилията ти. Никой никога не се е опитвал да направи толкова много за мен. Всички мислят, че мога сама да се грижа за себе си. Но ти изгоря заради мен, Травис. Заради мен, не заради Ели, или Дейвид, или родителите ми, или чичо Тони. Направи го заради мен. Заради мен, нали?

— По дяволите, да, заради теб. Ако не беше замесена, всичко щеше да бъде толкова по-лесно, в това няма никакво съмнение. Щях да лапна „Флейм Вали“, без дори за миг да се поколебая, и никога нямаше да погледна назад.

— Вярно. И си напълно прав. Но не постъпи така заради мен. Никой не прави подобни неща заради мен, защото аз съм силната. Знаеш ли колко е чудесно да имаш човек, който се намесва и се опитва да ме спаси?

За няколко секунди Травис не можеше да намери думи. През целия този кратък момент на тягостно мълчание той можеше да си мисли само, че досега никой никога не е избирал него, когато е трябвало да се прави избор.

— Сигурна ли си, че ме искаш? — успя само да изрече той. — Родителите ти, Ели, Дейвид, Тони, всички ще обвиняват мен, че не можах да реша проблемите.

— Да обвиняват, когото си искат. И двамата знаем, че направи всичко, което можеше — отвърна тя разпалено.

— Пропускаш факта, че проблемите преди всичко се дължаха на мен — Травис се почувства длъжен да каже.

— Това няма значение. Имал си причини да направиш това, което направи.

— Отмъщението е добра причина?

— Ами разбира се, че е добра. Трябваше да си отмъстиш за случилото се преди пет години. Едва ли някой може да ти се сърди за това.

— Логиката ти е невероятна. Но с кого ли съм се захванал да споря?

Усмивката й стана по-ослепителна от осветлението на паркинга.

— Означава ли това, че ще се върнеш в „Трежър Хаус“ и ще отпразнуваш годежа си с мен пред всички тези хора?

Той докосна върха на една от обувките с искрящите токове.

— Да, мадам, означава точно това.

— Тогава какво чакаме?

Тя протегна ръце.

Травис усети как жизнерадостен смях се надигна някъде дълбоко вътре от него. За шеметен миг той усети какво означава истинско щастие. Пресегна се, прегърна и свали дамата си от капака на колата, без да обръща внимание на дребните драскотини, които токчетата й оставиха по боята.

— Знаеш ли какво, Джулиана? Ти си чудесно украшение за кола.

Тя се изсмя, когато той я пусна да стъпи на земята. Много грижливо завърза отново огромната сатенена фльонга отзад на кръста й. Когато свърши, прокара пръст по елегантната гола линия на гръбнака й. Беше топла и гладка и толкова омайващо женствена, че го заболя от желание по нея. Но вътре в „Трежър Хаус“ ги чакаха много хора, припомни си той.

Той отново паркира колата си. Джулиана посегна да го хване за ръка, когато тръгнаха през паркинга, но той я спря. Никога през живота си не се бе чувствал толкова горд. Той я вдигна и на ръце я внесе в ресторанта.

Чуха се одобрителни възгласи, когато Травис влезе в претъпканата зала с Джулиана на ръце. Оркестърът моментално засвири валс. Травис пусна Джулиана и я пое в прегръдките си. Завъртя я към празния дансинг, преди тя да успее да разбере какво става.

— Не знаех, че можеш да танцуваш валс — промълви Джулиана, около тях се разнесоха аплодисменти.

— Нито пък аз. Но тази вечер просто мисля, че мога да правя всичко. Но не и да спася „Флейм Вали“ от себе си.

С ъгълчето на окото си Травис зърна Ели и Дейвид и семейство Грант, които тревожно наблюдаваха. Вече би трябвало да са разбрали, че скъпоценният курорт е история, помисли си той, но никой не се помръдна да попречи на Джулиана да танцува с него.

След това го обзе чувство на ликуващо удовлетворение. Разбира се, никой нямаше да се опита да застане между него и Джулиана. Никой здравомислещ не би посмял да застане на пътя на Джулиана, когато тя иска нещо, а тази вечер тя ясно показа, че иска него.

Тя просто направи своя избор.

 

Няколко часа по-късно Джулиана все още си тананикаше някакъв валс, а Травис взе ключа от нея и отвори входната врата на апартамента й. Погледна я, радост и нещо много по-силно грееше в кристалните му очи.

— Доволна ли си от годежа си? — попита той и я последва в коридора.

— Прекарах чудесно. Беше идеалният годеж. Годежът на годежите.

Тя се завъртя един-два пъти на килима, наслади се на блясъка на обувките с обсипаните с искряща мъниста токчета, които проблясваха под полата на зелената рокля.

— А ти?

Травис скръсти ръце и се облегна с едно рамо на стената. Загледа се в нея, докато тя танцуваше из всекидневната.

— Беше страхотно парти.

— Така си помислих.

Тя се спря в средата на стаята и се загледа в дългите си нокти. На лампата проблясваше диамантен пръстен.

— Ти дори се сети за пръстена.

— Купих го веднага, след като ти предложих да се омъжиш за мен. Оттогава непрекъснато е в мен.

— И го донесе тази вечер на партито, макар и да знаеше, че имаш намерение да останеш само колкото да съобщиш, че годежът се разваля.

Джулиана се усмихна, чувстваше се великолепно.

— Пуснах го в джоба си преди това, преди да отида в офиса си и да се обадя на Бикърстаф за последен път — обясни Травис.

— Може би той ти е донесъл късмет.

Лицето на Травис се озари от кратка усмивка.

— Да, ама не ми донесе много късмет с Бикърстаф.

— Забрави за Бикърстаф. Въпросът с курорта е приключен. — Джулиана се приближи към него.

— След като уредихме нещата с годежа, мисля, че трябва да изгладим някои дребни детайли в отношенията ни.

Веждите на Травис се вдигнаха.

— Например?

Тя обгърна врата му и го погледна право в очите.

— Обичам те, Травис. Ти обичаш ли ме?

Травис пусна ръцете си и я прегърна през кръста. Погледът му беше шокиращо сериозен.

— Обичам те.

— Това вечна любов ли е или любов, която трае до развода?

Той притегли бедрата й плътно към своите и впи устни в нейните.

— Вечна.

Тя се отпусна, повярва му.

— Никога не си го казвал. Известно време бях малко нервна.

— Оня ден на плажа. Когато говорихме за бебета. Нали оттогава започна да нервничиш? Усетих как са отдръпваш от мен, как ми бягаш емоционално. Помислих си, че най-после си разбрала, че няма да мога да спася курорта.

— Изплаших се, да, но не заради „Флейм Вали“. За първи път, откакто те срещнах, ми хрумна, че може би съм сгрешила. Ти не беше готов напълно да се ангажираш. Страхуваше се да говориш за нещо трайно като едно бебе. Затова станах нервна.

Той вдигна ръце от кръста й, за да прокара пръсти през гъстата й коса.

— Ще бъда честен, скъпа. Мисълта за деца ме прави страшно неспокоен.

— Напълно разбираемо, като се знае какво детство си имал. С това мога да се справя. Можем заедно да се заемем със страховете ти. Но се тревожех, че може би не си сигурен в ангажимента си към мен. И това ме ужасяваше.

— Никога не съм се съмнявал в чувствата си към теб. Но тази вечер, след като разговарях с Бикърстаф и разбрах, че „Флейм Вали“ рухва, не исках да те чуя да ми казваш, че разваляш годежа. Затова реших аз да ти го кажа първи. Трябваше да се сетя, че нямаше да ме оставиш толкова лесно да се измъкна.

Джулиана леко прокара уста по неговата.

— Да. Трябваше да знаеш. Как можа да го направиш, Травис? Щеше ли просто така да си тръгнеш от мен тази вечер, без изобщо да погледнеш назад?

— Мисля, че не се молех да се оженя за теб, поне не скоро, но бях сигурен, че нямам никакво намерение да изляза от живота си.

— Защото знаеше, че ще тръгна след теб?

Усмивката му беше бавна и преднамерено лукава.

— Не, не защото знаех, че ще се хвърлиш на капака на колата ми. Знаех, че пак ще те виждам, защото съм ти партньор в „Каризма“, нали не си забравила? Имаме сделка — ти и аз. Предполагам, че трябва да си прибера хонорара независимо дали съм спасил курорта или не. Няма нищо по-сигурно от бизнеса, за да се виждат често двама души.

Тя доволно се изсмя.

— Много умно.

— Мъжът трябва да е умен, за да бъде една крачка пред теб.

— Кой казва, че си една крачка пред мен? — Тя измърка и се наслади на новия пръстен, който проблесна, когато с пръсти го погали по раменете.

— Точно сега не ме е грижа кой от нас е крачка пред другия. Просто искам да бъдем заедно. Време е наистина да отпразнуваме годежа си.

Устата му още веднъж се залепи за нейната и Джулиана си даде сметка, че я взема в прегръдките са за втори път тази вечер.

— Не съм ли малко голяма, за да ме носиш така — измърмори тя пред устните му.

— Ти си точният размер за мен — каза той, докато я носеше към кухнята.

— Странно, мислех си точно същото нещо. Какво правим тук? Спалнята е в обратната посока.

— Отвори хладилника — нареди той.

Тя го послуша и вътре видя бутилка изстудено шампанско.

— Ах! Много стимулиращо нещо за леглото.

— Не забравяй чашите.

Джулиана грабна две чаши от тезгяха и ги прегърна заедно с шампанското, а Травис я понесе през коридора към спалнята. Вътре в стаята в бяло върху бяло той внимателно пусна Джулиана на леглото. Тя сви краката си под полата на зелената рокля и обувките й заблестяха в полумрака. Травис я наблюдава, докато се събличаше. След това се пресегна, взе бутилката с шампанско и чашите от ръцете й и ги остави на нощната масичка.

— Определено ти си най-очарователното украшение в света за капак на кола — измърмори той и седна до нея на леглото.

— Не мислиш ли, че имах малко кичозен вид? За буик, искам да кажа?

— Джулиана, скъпа моя, ти винаги проявяваш най-добър вкус.

Той я целуна по рамото и усети голата кожа на гърба й. Джулиана потрепери, когато грубите му пръсти се разходиха по дължината на гръбнака до кръста й. След това той бавно развърза сатенената фльонга.

Тя премаляло се отпусна, пулсът й биеше в очакване, докато Травис бавно смъкна горнището на зелената рокля.

— Много са ти приятни ръцете — прошепна тя.

— Ти си приятна. Мека, копринена и гладка.

Той се наведе и целуна извивката на гърдите й, докато ги разголваше.

Миг по-късно роклята се озова на земята заедно с искрящите токчета и фееричното бельо на Джулиана. Сега тя дишаше по-бързо, задъхано, омаяна от растящата възбуда.

— Ти просто подивяваш в прегръдките ми — каза Травис, звучеше напълно доволен и благоговеещ. — Влудяваш ме с начина, по който ме искаш. Знаеш ли, скъпа? Никога, никога не ме е искал някой така, както ти ме искаш.

— Никога преди това никого не съм искала по този начин — призна си тя и се притисна в него, когато той плъзна ръка надолу към влажната й топлина.

— Още първия път се съгласи, че с нас е нещо специално. И беше права.

Той леко раздалечи краката й и погали влажните й потайности.

Джулиана се вкопчи в ръцете му и се изви към него.

— Травис.

Той вдигна глава, за да погледне надолу към нея.

— Никога не се изморявам да те наблюдавам, когато си с мен по този начин.

Той навлезе в нея с пръсти, погали я и бавно излезе.

— О, Травис, май не мога да чакам, искам… — Джулиана усети малките, конвулсивни контракции, които започнаха почти без предупреждение. Тя извика.

— Няма нужда да чакаме — увери я Травис и притегли ханша й към себе си.

— Тази нощ разполагаме с времето на целия свят. Дивей с мен, скъпа.

— Не без теб.

Тя посегна към него, плъзна един крак между неговите и потърси натежалия с цялата си дължина и очакващ орган.

Когато тя интимно го докосна, като го пое в ръцете си и го погали, Травис се задъха. След това нямаше думи, само тихи звуци от растяща нужда и напиращо желание.

Джулиана се изгуби в чудната страна на страстта, когато усети Травис да разтваря краката й със силните си ръце. Ноктите й се забиха в раменете му, когато той влезе в нея и възхитителният шок предизвика нова вълна на освобождаване, която сякаш пропътува по цялото й тяло.

Тя го чу да мълви нейното име, докато се надигаше още и още вътре в нея, почувства как тялото му се втвърдява под ръцете й. След това остана само шеметното чувство на свободно падане, което винаги идваше след кулминацията на любенето им. Джулиана му се отдаде напълно, отпусна се в прегръдките на любимия си, а той самият се загуби в нейните.

Кристалчетата по обувките, полегнали на белия килим, проблясваха в мрака, дребните мъниста искряха като истински диаманти.

 

— Джулиана?

Много по-късно Травис тихо произнесе името й в мрака. Седнал гол отстрани на леглото, наливаше шампанско в двете чаши, които бяха донесли от кухнята.

— Хм?

Тя се чувстваше прелестно отпусната и доволна. Огледа голите му рамене и силния му гръб с любещи очи. Наистина беше точният размер за нея, каза си тя доволно.

— И ако случайно си забременяла, говорейки хипотетично, аз ще бъда най-щастливият жив мъж.

 

— Жалко, че не можа да се насладиш на израженията на всички снощи, когато се затича да гониш Травис и се върна десет минути по-късно в прегръдките му. Беше абсолютно неоценима гледка, гледка с легендарни размери, доколкото това засяга управата на „Трежър Хаус“.

Ели отпи от кафето с мляко и замислено поклати глава.

— Понякога жената трябва да тича след това, което иска.

Джулиана се наслади на наситения цвят на чая „Кийман“ в чашата си и автоматично одобрително огледа приятно изпълненото с посетители помещение.

Някога съботните утрини обикновено бяха спокойни, докато преди три месеца тя не започна да предлага закуски и всички вестници. Оттогава в събота клиентите се стичаха в кафенето, за да изпият сутрешното си кафе с кроасана, докато прелистват нещо екзотично и странно като „Ню Йорк Таймс“ например.

— Родителите ти и баща ми бяха поразени, трябва да ти го призная — продължи Ели. — По-специално, след като им казах, че Травис в края на краищата няма да спаси „Флейм Вали“. И знаеш ли какво каза баща ти?

— Какво?

— Каза на татко да изчака и да види. „Нищо не е свършило, докато думата на дамата още се чува.“ Мисля, че това бяха думите му.

— Надявам се, че не храните напразни надежди — рече Джулиана спокойно. — Травис каза, че всъщност не може да направи нищо повече, освен евентуално да намери купувач за курорта. Така поне няма да загуби парите си. Но ти и Дейвид няма да притежавате и да експлоатирате „Флейм Вали“, а курортът окончателно ще мине в нови ръце.

— Знам. Дейвид и аз снощи дълго говорихме за нашето бъдеще — каза Ели. — Решихме много неща, които вероятно е трябвало да решим много по-отдавна.

Джулиана се намръщи.

— Е? Как мина? Все още ли се тревожиш, че ще те напусне, след като с курорта вече е свършено?

Ели сладко се усмихна, погледът й беше ясен.

— О, не. Никога не е и помислял да ме напусне. Клетият човек се страхувал, че аз ще го напусна. Затова е бил толкова напрегнат през последните няколко месеца. Можеш ли да го повярваш?

— Ами да. Винаги съм знаела, че двамата сте родени един за друг. — Джулиана се облегна назад. — И сега какво ще правите?

— Ами една от възможностите е, ако Травис ни намери купувач, да вземем парите и отново да опитаме пак в курортния бизнес, този път в много по-малък мащаб. Друга възможност, според Дейвид, е да провери дали „Фаст Форуърд Пропъртиз“, може да ни помогне да сключим някакъв договор с новия собственик, който и да е той, за да управляваме „Флейм Вали“. Разбира се, под ръководството на Травис. Не искаме да направим същите грешки като миналия път.

— Това няма ли да те смущава, Ели? Да останеш в курорта, след като мине в ръцете на нов собственик?

— Мисля, че ще се справя, също и Дейвид. Не съм сигурна дали на татко и на твоите родители ще им хареса. Навярно ще им стане много криво, ако членовете на семейството се превърнат просто в мениджъри на „Флейм Вали“.

— Но пък от друга страна — отбеляза Джулиана — нали не чичо Тони и родителите ми ще вземат решения? Ти и Дейвид трябва да решите какво да правите с бъдещето си.

— Точно това си казахме с Дейвид снощи. Чувствам се невероятно успокоена, след като всичко свърши. Именно благодарение на тази каша Дейвид и аз най-после се измъкнахме от сянката на татко. Вече каквото и да се случи, бракът ни ще укрепне.

— Чичо Тони е винаги добронамерен — каза Джулиана — както и моите родители са винаги добронамерени.

— Вярно е. И знаем, че те ни обичат. Това е най-важното нещо. Но не може да се отрече, че понякога обичат да се разпореждат с нас.

— Приеми го по този начин, колкото и неприятна да е цялата ситуация, все пак е за предпочитане пред това да скъсаш с родители, които абсолютно не се интересуват от живота ти.

— Кой има такива родители? — попита Ели учудено.

— Травис.

Ели я погледна.

— О. Да. Мисля, че имаш планове да уредиш въпроса?

Джулиана се усмихна самоуверено и развеселена.

— Да кажем само, че имам планове да дам още един шанс на родителите на Травис да потанцуват на сватбата му.

— Ако не дойдат?

— Ще дойдат.

— Как можеш да си толкова сигурна?

— Защото благодарение на един разговор със Санди, реших да изоставя всякакви любезности. Ще шантажирам родителите на Травис, за да дойдат и да се държат както трябва.

Ели се ококори.

— Ще ги шантажираш? Трябваше да се досетя. Не ти липсва нахалство, Джулиана. Винаги преследваш това, което искаш, пред нищо не се спираш.

— Това е едно от най-добрите ми качества — съгласи се Джулиана. — Само попитай Травис. Виж, смятах да започна голямото проучване за булчинската ми рокля днес следобед, след като „Каризма“ затвори. Искаш ли да дойдеш с мен? Гарантирам, че ще бъде специална рокля.

— Вече съм сигурна, че отново си нормална — каза Ели.

— Странно как някои от нещата, от които най-много се опасяваш в живота си, в последна сметка се оказва, че не са тези, за които е трябвало да се тревожиш.

 

Дейвид отпи голяма глътка от бирата и се загледа навън към пристанището.

— Така животът понякога става забавен.

Травис седеше до Дейвид на една от външните маси в „Гоулдън Кийл“ — елегантна кръчма близо до пристана. Двамата мъже се бяха споразумели да се срещнат там, за да обсъдят бъдещето на „Флейм Вали“. Но до този момент бяха говорили само за отношенията с жените в живота им.

— Значи ти и Ели сте се разбрали.

— Тя се е тревожела, че ще я изоставя, ако загубим курорта. Аз мислех, че някаква част от нея не е била напълно сигурна, че не съм се оженил за нея заради „Флейм Вали“.

— Джулиана винаги е била сигурна, че двамата сте се влюбили още от първия миг.

Дейвид се изсмя.

— Джулиана винаги е сигурна за всичко.

— Да — Травис бегло се усмихна. — И понякога има право.

— Длъжен съм да ти кажа, Сойер. Не познавам друг мъж, който би могъл да се справи с Джулиана Грант.

— Ако някой мъж се опита, ще му счупя врата — каза Травис спокойно.

— Ако, разбира се, Джулиана не го стори първа.

— Вярно. А сега какво, Къркуд? Искаш да се опитам да намеря купувач и да се погрижа да сключиш договор, за да управляваш курорта?

Дейвид се отпусна назад в стола си.

— Имам предложение за „Фаст Форуърд Пропъртиз“.

— Какво?

— Какво ще кажеш да възложиш на мен и на Ели да го управляваме, след като станеш собственик? Ами никой не познава курорта по-добре от нас.

Травис изследва съдържанието на бирената си чаша.

— Няма да е същото, като да го притежаваш — предупреди го той. — Аз отговарям пред инвеститорите си. Моя работа ще бъде курортът отново да се изправи на крака. Непрекъснато ще дишам във врата ти. Ще поглеждам през рамото ти. Ще следя всяко твое движение. Добър съм в това, което правя, Къркуд, но е факт, че е истински ад да се работи за мен.

— Мисля, че ще се справя. — Дейвид го погледна, без ни най-малко да се смути. — Кой знае? Може пък да науча нещо от теб за финансовия мениджмънт.

— Ще си помисля. Ще говоря с инвеститорите си.

— Правилно — съгласи се Дейвид. — Е, и кога е сватбата?

— Джулиана я е насрочила за края на месеца.

— Края на месеца? Защо толкова скоро? Сгодени сте и фактически живеете заедно. Защо Джулиана бърза толкова много?

— Беше моя идея — каза Травис. — Не искам никакви рискове. Когато сключвам бизнес сделка, правя я перфектна. Никакви вратички.

Дейвид се усмихна.

— Знам. И сделката с „Флейм Вали“ си я направил толкова перфектна, че дори ти не можеш да се измъкнеш. Джулиана няма шанс.

— Това е целта.