Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lady’s Choice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 44 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Джейн Ан Кренц. Изборът

ИК „Коломбина“

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Джулиана беше в леглото, но сънят бе на светлинни години от нея, когато неочаквано звънецът на входната й врата започна да звъни дълго и продължително. Началните акорди на увертюрата „Вилхелм Тел“ огласяха жилището й отново и отново, докато най-накрая главата й започна да звънти от напрежение. Питаше се кой от нейните познати стои на прага й тази вечер и така нахалства.

Нямаше нужда да е гений, за да се сети кой е досадникът, който навярно нямаше да се предаде и да си тръгне. Травис Сойер не беше от тези, които лесно се предаваха, и красноречиво доказателство за това бе фактът, че беше чакал пет години, за да си отмъсти.

Джулиана стана от леглото и посегна към сатенения си халат в прасковен цвят. Тя остана глуха за дуелиращите се звуци достатъчно дълго, за да има време да седне пред огледалото на тоалетката си и да сложи на устните си червилото, което смяташе, че подхожда най-добре на халата. Канеше се да си сложи руж, но неспособна да издържи повече на мъчението, тя нахлузи чифт сребърни домашни чехли с високи токчета, мина през всекидневната и отвори вратата.

— Каквото и да продавате, не купувам — каза тя. — Но можете да опитате.

Травис, който стоеше облегнат на звънеца, бавно се изправи, очите му бяха като ледени пръчици.

— Защо не си ми казала, че си вложила част от личните си спестявания във „Флейм Вали Ин“?

— Защо трябваше да ти казвам? Беше семейна работа, а аз те наех само като консултант на „Каризма“. Освен това допреди няколко часа нямах никаква представа за дълбоката ти, лична загриженост за курорта.

Погледът му се плъзна по нея и студеното му изражение стана още по-сурово.

— Не можеш да стоиш тук, облечена по този начин. Всяка минута някой може да мине. Да влезем.

— Не мисля, че искам да те пусна в апартамента си. Може би тайно държиш ипотеката на целия блок или нещо подобно. Може би се готвиш да наложиш запор на цялата жилищна асоциация и да изхвърлиш всички нас, бедните собственици, на улицата.

— Престани да говориш глупости. Тази вечер нямам повече настроение за изопаченото ти чувство за хумор. Това, че ме заряза във „Флейм Вали“, беше последната капка.

Той се промуши покрай нея и се запъти към всекидневната.

— Как се върна в Джуъл Харбър?

Джулиана бавно затвори вратата и тръгна след Травис. Забеляза, че е свалил вратовръзката си и че на бялата му риза има няколко зелени петна. Обзе я смътно чувство за вина. Бързо го потисна.

В момента, когато се изравни с Травис, той вече се беше разположил в оранжево-розовото кожено канапе. Небрежно се отпусна на него и опъна един крак на малката черна масичка с хромово покритие.

— Какво толкова си се загрижила как съм се върнал?

— Не е въпрос на грижа — обясни Джулиана, седна на тюркоазения стол и кръстоса крака.

Сребърните чехли блеснаха на светлината от намиращата се наблизо лампа в италиански стил.

— Попитах те от чисто любопитство.

— Летях.

— На метлата си?

— Не, не забравяй, че ти използва метлата.

— Ах — въздъхна Джулиана. — Докачен си значи, така ли? Обзалагам се, че Дейвид те е закарал вкъщи. Той би го направил. Дейвид винаги е бил превъзходен домакин. Кога му каза кой си — преди или след като предложи услугите си?

— Преди.

— Колко честно от твоя страна. Чувството ти за бизнес етика безспорно е вдъхновение за останалите от нас.

Сребърните сандали отново проблеснаха, когато Джулиана прекръстоса краката си и любезно се усмихна.

— Не ме гледай така надменно, Джулиана. Тази вечер настроението ми виси на косъм.

— Да потърся ли ножици?

Травис затвори очи и облегна главата си назад на кожената възглавница.

— Не, но можеш да ми донесеш глътка бренди. Господ ми е свидетел, че се нуждая от него.

— Брендито е скъпо. Защо да прахосвам скъпоценната си наличност за теб? — попита Джулиана.

Очите на Травис се отвориха и той погледна право в нея.

— Един от тези дни ще се научиш кога да спреш да се заяждаш — каза той тихо.

— И кой ще ме научи?

— Започва да ми се струва, че за мен измъкване няма. Очевидно няма много други кандидати и това е напълно разбираемо. Върви и донеси брендито, Джулиана. Искам да говоря с теб.

Тя се поколеба няколко мига, след което, прикривайки усмивката си, стана и влезе в кухнята. Отвори един шкаф, намери скъпото френско бренди, което беше запазила за специални случаи, и внимателно наля две чаши.

— Благодаря — каза Травис с престорена любезност, когато тя се върна във всекидневната с тумбестите стъклени чаши, закрепени на светъл пластмасов поднос. Той взе едната.

— Добре — въздъхна Джулиана и отново седна. — За какво искаш да разговаряме?

— Как по дяволите си допуснала да се сгодиш за Дейвид Къркуд?

Джулиана мислеше, че е подготвена за всякакви бомби, които Травис би могъл да пусне, но този залп я изненада.

— Брей, май ти и Дейвид сте се сприятелили по обратния път към Джуъл Харбър? Старата мъжка солидарност, предполагам.

Травис се намръщи.

— Отговори ми, Джулиана.

— Как съм се сгодила за него? Остави ме да помисля една минутка. Оттогава са минали четири години и някои подробности ми се губят, но доколкото си спомням, стана по обичайния начин. Заведе ме на вечеря в „Трежър Хаус“, същото място, където ти и аз ядохме вечерта, когато ти ме подведе да си легна с теб, всъщност и…

— Не те подведох да си легнем и добре го знаеш. Престани да се опитваш да прехвърляш вината върху мен. Няма да стане. И ни най-малко не ми пука дали Къркуд ти е сложил годежен пръстен на ръката. Преди всичко искам да знам защо, за Бога, си изманипулирала човека да ти предложи брак. Всеки малоумник веднага би видял, че изобщо не е подходящ за теб.

Джулиана кипна при това обвинение.

— Не съм го манипулирала. Той ми предложи и аз приех поради всички обичайни причини.

— Не ми ги дрънкай такива на мен. При теб нищо не се случва по обичайни причини. По дяволите, Джулиана. Как изобщо си могла да си помислиш да се омъжиш за човек като него?

— Дейвид е твърде мил мъж, както сам разбра тази вечер. Не са много хората в неговото положение, които биха ти предложили транспорт, като знаят, че имаш намерение да ги разориш.

— Нямаш нужда от много любезен мъж — процеди Травис през зъби. — Имаш нужда от някой, който знае как да държи на своето с теб. Някой, който няма да те остави да се измъкнеш безнаказано. Някой, който е толкова силен или по-силен от теб.

— Може би си прав.

Джулиана се усмихна и остро го изгледа.

— Но напоследък жената не може да си позволи да бъде твърде придирчива. Понякога трябва да занижи изискванията си.

Усмивката на Травис беше хладна като нейната.

— Искаш да кажеш, че си занижила изискванията си, когато си ме избрала за втори годеник?

— Ти го каза, не аз. Но сега, след като го спомена…

— Джулиана, стига. Казах ти вече, не съм в настроение за заядливите ти отговори. Тази вечер искам само няколко прями отговора. Винаги съм мислил, че прямотата е твоя специалност. Някога ми беше казала, че искаш всеки да знае точно какво му е отношението към теб и на теб да ти е ясно в какви отношения си с другите.

— Отговорих на въпросите ти. Сгодих се за Дейвид, защото имахме много общи неща и защото мислех, че ме обича, а и той мислеше, че ме обича. За един месец и двамата открихме грешката си. Всъщност в интерес на истината аз го установих след няколко дни. Така или иначе развалихме годежа. Не си развалихме отношенията.

— Искаш да кажеш, че Дейвид е сложил край на всичко, когато е разбрал, че ще го побъркаш, като се опитваш да го накараш да ти играе по гайдата. Вероятно Ели му се е сторила като тихия, сладък, златокос ангел, след като цял месец е бил сгоден за теб.

— Да не би да намекваш, че съм вещица?

— Не, мадам, макар и да признавам, че те нарекох така преди малко тази вечер, когато наблюдавах как напускаш паркинга на курорта. Ти си това, което те нарече Къркуд — много жена. Не всеки мъж иска толкова много жена. Къркуд е разбрал, че не може да се справи с теб. Завъртяла си му главата и след това се е ядосал, че ти е позволил да го направиш.

— По-скоро като теб и Ели.

Джулиана чувстваше, че се дразни и се предупреди да не допусне Травис да я доведе до състояние да си изпусне нервите.

— Като Ели и мен? Възможно.

Травис пое глътка от брендито и замислено се загледа в газовата камина от черен камък.

— Всъщност може би си права. Но вече няма значение. Това, което беше между Ели и мен преди пет години, вече е само пепел.

— Не съм много сигурна — отбеляза Джулиана хладно. — Тази вечер видях как двамата се гледате. Във въздуха се долавяха много стари емоции.

Травис отблъсна забележката с нетърпеливо махване с ръка.

— Стар яд от моя страна. Стар страх от нейна вероятно. Минали са пет години и тя се е убедила, че съм забравил всичко за „Флейм Вали Ин“. Всъщност тя преживя атака на безпокойство тази вечер, когато разбра, че нищо не съм забравил.

— Отмъщението е мощно оръжие, така ли, Травис?

— Държи ти топло, когато нямаш почти нищо друго — съгласи се той.

Погледът му отново се върна на лицето й.

— Кажи ми какво се случи, когато разбра, че Къркуд разваля годежа, защото е влюбен в братовчедка ти.

— Това е лично. Защо да ти казвам?

— Обзалагам се, че е имало истинска сцена. Фойерверки и изригвания. Кръв и черва навсякъде. Никога не би се отказала лесно от нещо, което искаш. Би ли се като разярена котка, за да задържиш красивия си калаен бог?

Джулиана сбърчи нос.

— Златен бог, не калаен.

— Хайде да се съгласим с бог от папиемаше. Би ли се за него, Джулиана?

— Какво те интересува?

— Искам да знам, по дяволите. Искам да знам дали си се била за него. Може би искам да знам дали още се биеш за него. Просто ми отговори на въпроса.

— Не ти дължа никакви отговори. Ти би ли се за Ели? Колко ожесточено? Още ли се биеш за нея? Да не би превземането на „Флейм Вали“ да е опит да си върнеш нея?

Това изглежда го стъписа за миг. Травис наистина се смути.

— Не правя нещата така, както ти ги правиш.

— Просто си се завъртял и си си тръгнал, а? И разбира се, си обещал да си отмъстиш.

— Мисля — каза Травис, — че е по-добре да сменим темата.

— Ти започна този разговор.

— Логиката ти е необорима, мадам. — Той я поздрави с чашата си. — Имаш право. Аз го започнах.

— Харесва ми, когато използваш силни думи. Толкова професионален мачо.

Той поклати глава.

— Май тази вечер наистина си в настроение да се заяждаш?

— Имам добра причина.

— Не ти се оказа изоставена на място без никакъв транспорт.

Кристалностуденият поглед на Травис се закова върху нея.

— Защо, по дяволите, вложи личните си пари във „Флейм Нали“, Джулиана? Ти си умна делова жена. Би трябвало да ти е ясно, че е много рискована инвестиция.

Тя замига при тази рязка смяна на темата.

— Значи пак се връщаме на това?

— Да, връщаме се и няма да сменим темата, докато не получа някои отговори.

Джулиана въздъхна и отпи от брендито си.

— Вече ти отговорих. Аз съм от семейството. Знаех, че Дейвид и Ели са затруднени. Дадох им заем. Също и родителите ми, ако искаш да знаеш. И чичо Тони. Всички в семейството се опитаха да помогнат на Дейвид и Ели да спасят курорта. Всички имаме участие в него.

Травис с трясък остави чашата с бренди на масата.

— По дяволите, Джулиана, твърде умна си, за да се оставиш да се забъркаш в тази каша. Работих достатъчно дълго с теб, за да разбера, че си всичко друго, но не и глупачка, когато става дума за бизнес. Не може да не си знаела колко зле са нещата в курорта.

Той й хвърли бърз, кос, изпитателен поглед.

— Да не би Къркуд да те е излъгал за тежкото положение?

— Не, не ме е излъгал. Знаех точно колко зле са нещата.

— И въпреки това му даде парите.

— Той и Ели се борят да спасят курорта. Исках да им дам шанс. Разбира се, това, което не знаех на времето, е, че ти и „Фаст Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“ сте чакали да се нахвърлите върху ранената жертва при първия признак на кървене. Всички предполагахме, че фирмата „Фаст Форуърд“ ще прояви разбиране, когато Дейвид се обърна към нея след около месец и я помоли за отсрочка. Очевидно предположението ни е било грешно.

— Очевидно — съгласи се Травис сухо. — Ще загубиш дяволски много пари заради Дейвид и Ели Къркуд.

— Ако загубя парите си, Травис, това ще бъде заради теб, не заради Дейвид и Ели.

Травис изруга и скочи на крака.

— О, не, не можеш. Не можеш да обвиняваш мен за това.

Започна да крачи напред-назад по сивия килим.

— Не се опитвай да обвиняваш мен — повтори той дрезгаво. — Никога не е трябвало да влагаш пари във „Флейм Вали“ и го знаеш.

В известен смисъл той имаше право и Джулиана го знаеше. Тя небрежно вдигна едно рамо.

— Спечели нещо, загуби нещо.

Травис се завъртя в отдалечения край на стаята и й се закани с пръст.

— Не можеш да си позволиш да загубиш толкова много пари, Джулиана. Не и ако искаш да разшириш „Каризма Еспресо“. Никой не познава финансовото ти положение по-добре от мен и аз ти казвам, че не можеш да поемеш тази загуба. Всичките ти планове за „Каризма“ ще изостанат най-малко с три-четири години.

— Добре, добре. Каза си думата. Не мога да си позволя загубата. И сега какво да направя?

Травис пъхна ръце в задните си джобове.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

— Има ли смисъл да плачем за разлятото еспресо?

— Виждаш края на всичките си планове да финансираш разширението на „Каризма“ тази година и това е реакцията ти? — попита Травис, фиксирайки я с невярващ поглед. — Има ли смисъл да плачем за разлятото еспресо? Не мога да повярвам на ушите си.

— Вразуми се, Травис. Та сега какво бих могла да направя? Злото е сторено.

Тя отпи глътка от брендито и тъжно се загледа в камината.

— Разорена съм.

— Да не ставаме мелодраматични. И без това си имаме достатъчно проблеми.

— Ти нямаш никакви проблеми. Проблемите са мои. И честно, Травис, ако не можеш да предложиш нищо, което би могло да помогне, бих предпочела да престанем да говорим за злощастното бъдеще на бизнеса ми. Потискащо е.

— Помощ? — изръмжа той. — Каква помощ очакваш от мен?

Тя го изгледа продължително отстрани.

— Ами, Травис, ти си проблемът, нали не си забравил. Това означава, че ти си и решението.

— Не аз вкарах „Флейм Вали Ин“ в тази каша, изръмжа той ядосано. — Къркуд и Ели постигнаха всичко съвсем сами. С малка помощ от теб, родителите ти и добрия чичо Тони, разбира се. Не очаквай да реша всичко, като върна парите, след като взема курорта. Не забравяй, че първо трябва да платя на инвеститорите. Половин дузина и всички ще се наредят на опашка, за да чакат за парите си. Поел съм ангажименти към тях. И мога лично да гарантирам, че нито един от тях няма да прояви благотворителност.

— Прав си. Не очаквам от теб да ми платиш, когато ти и инвеститорите вземете курорта.

— Е, тогава какво очакваш от мен? — изрева Травис.

Тя строго сви устни.

— Ти си личният ми бизнес консултант — напомни му тя. — Плаща ти се, за да ме извадиш от жестокия финансов батак. Плаща ти се, за да ме насочваш и съветваш. Напълно съм ти се доверила, напълно ти вярвам и всичките ми надежди за бъдещето са в твои ръце. Сигурна съм, че ще спасиш кожата ми.

— Джулиана, какво по дяволите се очаква от мен?

— Да спасиш „Флейм Вали Ин“ от ноктите на „Форуърд Пропъртиз Инкорпорейтид“.

Травис изглеждаше като ударен от гръм. За миг просто застана така, тягостно смълчан, загледан в нея, сякаш е загубила ума си. Джулиана се задъха.

— Да спася курорта? — накрая Травис повтори сухо. — От себе си?

— От тебе и от глутницата гладни вълци, които ръководиш.

— И се очаква това да направя за теб? — Имаше вид сякаш му е трудно да следи разговора.

— Аз съм един от клиентите ти, нали така? Наех те, за да ми помогнеш да начертаем подходящ план за разширяването на „Каризма“. Що се отнася до мен, между нас все още има валиден консултантски договор. А изводът е, че не можем да разширим моята фирма, ако не спасим „Флейм Вали“ от „Фаст Форуърд Пропъртиз“. Следователно, да, очаквам да направиш това за мен.

— Ти — обяви Травис тихо, но натъртено, — си луда.

— Не. Отчаяна.

Ако знаеше само колко съм отчаяна, помисли си Джулиана. Не се бореше да спаси курорта или бъдещето на „Каризма“. Бореше се да спаси любовта на живота си. Но не мислеше, че сега е моментът да му го каже.

— Ще ми помогнеш ли, Травис? Ще спасиш ли курорта от банкрут?

— Не забравяй, че веднъж го направих. И не ми беше платено за труда. Какво те кара да мислиш, че ще повторя същата грешка?

— Този път аз ще ти плащам хонорара. А вече знаеш, че плащам дълговете си.

— Мила госпожо, моят хонорар не е по силите ти.

Тя се намръщи.

— Нали вече ти плащам за консултациите за „Каризма“. И до този момент не съм имала никакви затруднения да плащам сметките. Платих ти за сключването на договора навреме и ще си плащам месечните ти възнаграждения, никакъв проблем.

— О, Господи. Каква невинност!

Травис се почеса по тила в жест на неприкрито раздразнение. Разходи се до края на стаята и обратно.

— Джулиана, нека изясним нещата веднъж завинаги. Хонорара, който ми плащаш за консултациите за „Каризма“, е само част от това, което нормално вземам за този вид работа. Всъщност при нормални обстоятелства никога не бих дори се съгласил да поема работа с обема на „Каризма“. Бизнесът ти е твърде малък за „Сойер Мениджмънт Систъмз“. Ясно ли се изразявам?

— Искаш да кажеш, че сделката с мен е специална?

— Сделката е дяволска.

Тя замислено прехапа долната си устна.

— Защо? Защото съм Грант и ти си се готвел да накажеш всички от семейство Грант? Искаше толкова да се сближиш с мен, че да ме нараниш, като унищожиш „Каризма“?

— Не, по дяволите, никога не съм имал намерение да унищожа „Каризма“. Не знам какво се случи. Не точно. Това, което знам, е, че един ден миналия месец влязох в заведението ти, защото бях любопитен да срещна единствения член на семейството Грант, който не е бил тук преди пет години. — Травис хвърли длани нагоре в израз на пълно неразбиране. — Следващото нещо, което разбрах, е, че съм получил чаша кафе и че се съгласявам да те консултирам за плановете за разширение.

— Искаш да кажеш, че си поел проекта ми от добро сърце?

— Не правя бизнес от добросърдечност — каза той тъжно.

— Е, тогава какво? Имаме договор. Ти си мой бизнес консултант и аз съм застрашена от финансова катастрофа. Струва ми се, че дългът те принуждава да ме спасиш.

— Така ли? — погледът му беше непроницаем.

— Така ми изглежда.

— След като имаш всички отговори — каза той, — може би ще бъдеш достатъчно любезна да ми кажеш как очакваш да те спася?

— Не знам. Това не е ли твоя работа?

Травис разтърси глава.

— Ти наистина си различна и го знаеш?

— Казвали са ми го. Е? Ще го направиш ли?

Той въздъхна.

— Няма да стане. Аз си върша много добре работата, която мога да върша, и всичко така съм подредил, че да няма никакви вратички. Дори и ако реша, че мога да спася курорта и че ще бъда достатъчно луд да се съглася да опитам, пак остава дребният въпрос за хонорара ми.

— Назови го. Ще ти кажа дали мога да си го позволя — предизвика го тя тихо.

Той се загледа в нея през страховито присвити очи. Погледът му се движеше от палеца на сребърните й домашни чехли до върха на червената й грива.

— Какво, ако ти кажа, че хонорарът ми е пълни права над теб? Какво, ако ти кажа, че цената на услугите ми, печалба, загуба, оттегляне, никакви гаранции, че курортът ще бъде спасен, е право на достъп до леглото ти?

Джулиана престана да диша за няколко секунди. След това пое доза въздух и се насили да укрие факта, че трепери.

— Прословутото ми тяло в замяна на услугите ти като консултант? Не си играй с мен, Травис. След като не правиш бизнес от добро сърце, със сигурност не би го правил и за секс!

Той не помръдна. Когато заговори, гласът му беше много, много тих.

— Но ако ти кажа, че това е хонорарът ми, Джулиана?

Тя потрепери, съзнавайки, че той преднамерено я измъчва.

— Ще ти кажа да се разходиш по продължението на вълнолома.

Той се завъртя и се загледа през прозореца в мрака.

— Да, очаквах това. Добре, хитра госпожо. Ще ти кажа хонорара си за опита да спася „Флейм Вали Ин“ и бъдещето на „Каризма“. Ще бъде същият като преди пет години — част от собствеността.

Джулиана се задъха, този път не шокирана, а възмутена.

— Очакваш Дейвид и Ели да те направят партньор в предприятието, ако го спасиш от собствените си инвеститори? Дрънкаш врели-некипели. — Тя бързо размисли. — Но все пак нещо в този смисъл би могло да се реши. Може да бъде много малка част от собствеността. Не можеш да очакваш Дейвид и Ели да ти дадат половината или нещо подобно?

Травис косо я изгледа през рамо, преценявайки я.

— Не. Не разбираш, Джулиана. Не искам част от „Флейм Вали Ин“. Ако по някакво чудо успея да спася курорта, той ще има нужда от много пари и много работа. Въпреки това голяма е вероятността след няколко години да рухне. Искам част от нещо сигурно.

Тя го изгледа внимателно, както би изгледала лешояд, и усети как стомахът й се сви.

— Какво сигурно нещо?

— „Каризма“.

Джулиана за малко не изпусна чашата си с бренди. Разтвори уста от учудване. Втренчи се в него, без да може да разбере какво каза.

— Част от „Каризма“? Искаш част от моето предприятие? Но Травис, „Каризма“ е мое. Изцяло мое. Изградих го от нула. Никой от семейството ми по никакъв начин не е замесен. Не си сериозен.

— Добре дошла в реалния свят. Напълно съм сериозен. Казах ти, че обичайните ми хонорари са винаги много високи, Джулиана. И ако си съгласна със сделката, трябва да разбереш, че голяма е възможността да не успея да спася курорта. Но очаквам да ми бъде платено дори и ако не спася „Флейм Вали“.

Джулиана се олюляваше. Отчаяно се опитваше да събере мислите си. Не очакваше подобно нещо, макар че, поглеждайки назад, вероятно е трябвало да очаква това или нещо също толкова възмутително. Травис Сойер беше ужасен противник.

— Но „Каризма“ е мое — повтори тя, зашеметена. — Всичко направих съвсем сама. Години наред в Сан Франциско се учех как се управлява верига от кафенета, спестявах парите си, за да купя първите машини и да намеря добро място. И успях, съвсем сама.

— И съвсем сама изложи на риск бъдещето на „Каризма“, като даде заем на Къркуд и братовчедка си. — Травис, се отправи към вратата. — Помисли си, Джулиана. Ще се отбия в заведението ти в понеделник сутринта, за да чуя решението ти.

— Травис, почакай, нека поговорим за това. Мисля, че можем да постигнем някакъв разумен компромис, ако само…

— Не правя компромиси, когато става дума да си осигуря възнаграждението. Взех си поука от случилото се преди пет години. Научих се от работата ми с хората на име Грант.

— Но, Травис…

Джулиана скочи на крака, но вратата вече се затваряше зад него. Тя изтича до прозореца навреме, за да го види как влиза в буика, който вечерта беше паркирал пред апартамента й. Фаровете светнаха и я заслепиха. Още миг и той си тръгна.

— Ти проклето, подло, коравосърдечно коп… „Каризма“ е мое, по дяволите. Мое! И никога няма да ти разреша да притежаваш част от него!

Джулиана се спря в средата на тирадата си, защото като светкавица й проблесна мисъл.

Ако отстъпи парче от „Каризма Еспресо“, финансово Травис в течение на години може да бъде обвързан с нея. Животът им неизбежно здравата ще се оплете. Напоследък е по-лесно да се отървеш от съпруг, отколкото от бизнес партньор.

И ако през цялото време се навърта около нея, за да работи, каза си Джулиана, чийто дух се повишаваше, тя просто знаеше, че ще може да го накара да разбере, че са родени един за друг.

 

Травис усети напрежението, стегнало вътрешностите му, докато паркираше буика си пред „Каризма Еспресо“ в понеделник. Би трябвало вече да е свикнал с неприятното усещане, каза си той. Не заради това будува цели две нощи.

Видя светлините вътре в еспресо бара и си помисли, че зърна червената коса на Джулиана, когато се вмъкваше в задната стая. Ръцете му се стегнаха около волана. Все още не можеше да повярва, че постъпва така. Но предполагаше, че тя няма много да се изненада. Цялата сделка беше тръгнала наопаки от момента, в който срещна Джулиана. Оттогава нищо не се случи така, както го беше планирал, тогава как би могло да се оправи сега?

Насили се да излезе от колата и се запъти към кафенето. Трябваше да е готов за всякакъв отговор, който можеше да получи. Джулиана беше всичко друго, но не и предвидима. А и „Каризма“ беше нещо много, много важно за нея.

Чудеше се дали тя ще разбере какво правеше той и защо. Целият идиотски план му хрумна в разгара на спора в събота през нощта и все още не беше сигурен накъде ще тръгне всичко това. Действаше инстинктивно, опитвайки се да спечели малко време.

Щеше ли Джулиана да се сети, че използва странната сделка, за да остане с нея още малко? И ако се сетеше, щеше ли да побеснее или тайно щеше да се зарадва?

Дори и ако се съгласеше, той нямаше начин да разбере защо тя го правеше. Може би защото отчаяно искаше да помогне на братовчедка си и на Дейвид Къркуд. Или щеше да се съгласи, защото той я беше накарал да осъзнае колко несигурно е бъдещето на „Каризма“ заради идиотския заем, който е отпуснала на семейство Къркуд.

Или можеше да се съгласи, защото все още държи малко на него и е склонна да рискува да бъде уловена във финансови окови, докато най-после изяснят обърканите си отношения.

А и накрая чисто и просто можеше да запрати чаша еспресо в лицето му и да му каже да изчезва.

Дама или тигър? Чудеше се Травис, докато отваряше вратата. Животът с Джулиана никога не е скучен.

 

— Той е тук, Джулиана.

Санди Оукс, чиито многобройни обеци весело задрънчаха, се обърна към вратата, когато Травис влезе. Косата й беше обработена с гел и стегната в лъскава патешка опашчица в стила от петдесетте години, очите й заблестяха от любопитство.

— Ела и го изяж, шефке.

Мат Линтън, който подреждаше чаши за еспресо, вдигна поглед.

— Ха. Ето го. Горкият човек. Виж как е застанал там, толкова наивен и нищо неподозиращ.

— Направо ти къса сърцето — отбеляза Санди. — Искам да кажа, горкият човек, няма представа какво го чака.

— Ако бях на негово място, отдавна да съм офейкал — добави Мат, хилейки се.

Травис тихо изсумтя, искаше му се Джулиана понякога да бъде по-дискретна.

— Знаете ли какво, плановете за разширяване на „Каризма Еспресо“ не включват задължително и вас двамата — измърмори той.

— Ооо — провикна се Санди. — Долавям заплаха.

— Джулиана — извика Мат по-високо. — Ела да ни спасиш. Заплашват ни.

Травис умоляващо вдигна поглед към тавана и стисна зъби. След минутка Джулиана излезе от задната стая, бършейки ръцете си в кърпа. Носеше черен джемпър по края с ресни и черни кожени ботуши с високи токчета. Косата й беше прибрана назад със сребърни гребенчета.

— Какво става тук? — попита тя, събирайки веждите си. — О, това си, ти Травис. Крайно време беше да се появиш.

Той пъхна ръце в задните си джобове.

— Нямах представа, че така нетърпеливо чакаш появяването ми.

— Разбира се, че бях нетърпелива да те видя тук — информира го тя язвително. — Имаме цял тон неща да свършим преди тази вечер и нямам време да свърша всичко. Трябва да помогнеш.

Тя се вмъкна в малкия си разхвърлян офис и се появи с лист хартия.

— Ето. Това е, което трябва да купиш от бакалина. А отзад са нещата, които искам от магазина за сирене, който е малко по-надолу. Би могъл да вземеш и това. И между другото защо не купиш и шампанско?

Травис се загледа безизразно в листа в ръката си, у него растеше убеждението, че още веднъж е изпуснал контрола.

— И защо трябва да купувам всичко това, Джулиана?

— За партито довечера, разбира се. А сега, бягай. Заета съм. Имам толкова работа тук. Понеделник сутрин е, нали знаеш. Мелвин закъснява с пратката колумбийско кафе и току-що ми съобщиха, че едно от предприятията, което пече кафе, се е разорило. До гуша съм затънала.

Травис не се и помръдна.

— И защо това парти? — попита той с пресилено търпение.

— Не се тревожи, не е голяма работа. Просто поканих Дейвид и Ели довечера, за да им съобщя, че ще работиш, за да спасиш „Флейм Вали Ин“.

Тя го погледна право в очите и мълчаливо го предизвика да отговори.

Травис й върна предизвикателния поглед, пръстите му се стегнаха около хартията в ръката му. Рискува и спечели.

— Да разбирам ли, че имаме сделка?

— Имаме сделка.

— Нали разбираш, че не мога да ти дам гаранции? Не мога да обещая, че ще спася курорта. Нещата отидоха твърде далеч за мен, за да давам каквито и да било обещания.

Тя бегло се усмихна.

— Ако някой може изобщо да го спаси, това си ти.

Травис огледа вътрешността на „Каризма“, постепенно го обзе приятно чувство на облекчение.

— Винаги съм искал да притежавам част от еспресо бар.

— Откога?

— От събота през нощта. До скоро, партньорке.