Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ballade de l’appel, ???? (Обществено достояние)
Превод от френски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968


Ударя ли го на молба,

ще бъда ли съвсем добре

(кой може всъщност без борба

животно живо да дере?),

а щом въртят го на кутре

закона тъй, че най-накрая

да ме опява мен кюре,

сега ли точно да си трая?

 

Касапин-крал[1] е със съдба,

достойна да се разбере,

но не и как море успя

устата ми да побере —

изобщо мъчат ме добре.

А щом в съда ще ям калая

(и никой няма да ме спре!),

сега ли точно да си трая?

 

Ще кажете ли: „Оглупя

и затова душа бере —

въпрос е всичко на молба…“

Нотариус ли? Е, добре —

дошло е време да се мре.

Но щом и без заверка зная

пешкира кой ще опере,

сега ли точно да си трая?

 

Мълча ли, Ваша милост, зле

ще свърша — с участ като тая:

да плаша гарги сред поле…

Сега ли точно да си трая?

Бележки

[0] С тази балада поетът се обръща към тъмничаря Етиен Гарние.

[1] „Касапин—крал…“ — има се предвид крал Капет, властвувал във Франция от 987 до 996 г.; през средновековието се ширела легендата, че прадедите му били месари.

Край
Читателите на „Балада за обжалването“ са прочели и: