Когато някой мъдър цар
след тежкък труд потърси мир
и умори се да мъдрува,
събира той разкошен пир
и ва най-големия му жар
решава да се пошегува.
Корона кривнал настрана,
с усмивка хитра на уста,
на своя златен трон се качва,
и сред гробовна тишина —
той, горд от тая висота —
великолепно се изхрачва.
И всички храчката следят —
(те виждали са неведнъж
историята вечно съща), —
че щом се лепне въз ликът
на някой тлъст държавен мъж,
тя в златен орден се превръща.
Орден
Край
