Франсоа Вийон
Голямото завещание (40)

Заключителна балада

Дотука всичко завеща

и свърши клетият Вийон.

Разчуе ли се за смъртта,

червете се — достоен фон

е туй на гонен от нагон

любовен и загинал млад, —

че кле се в божия хормон,

разделяйки се с този свят.

 

Измама няма — любовта

му смачка целия фасон,

далече го прокуди тя

да скита сам и без подслон:

ни храст, ни заек — стръмен склон,

по който той раздра отзад

едничкия си панталон,

разделяйки се с този свят.

 

Бедняшка бе му участта

под тегнещия небосклон:

пронизан от любов в гръдта,

умря един ездач без кон;

но с порив като скършен клон,

отрупан целият със цвят,

той бе достоен за поклон,

разделяйки се с този свят.

 

Във разрез със добрия тон

(на Ваша милост тъй познат!)

гаврътна чашата Вийон,

разделяйки се с този свят.