Франсоа Вийон
Голямото завещание (23)

Балада срещу завистливите езици

В арсеник, в сяра, в негасена вар,

във лава от олово и силиций,

във лой и луга на продажна твар,

в помия на прокажени старици,

във черна смрад от скапани чепици,

във пикоч и фъшкия на лихвар,

във змийска кръв, кипяла барабар

със жлъчки на чакали и лисици,

във нощното гърне на дърт знахар —

да пържим завистливите езици!

 

Във пяната на муле със самар,

което е скопено от ритници,

във лигите на котарака стар,

без кьорав зъб, със белнали зеници

(затуй лови наум маймуни с трици!),

и в дъното на запустял бунар,

където хвърлят всяка гадна твар

(влечуги разни, че и разни птици —

от тях повърнал би дори гробар!) —

да пържим завистливите езици!

 

Във гъст разтвор, за жива плът — кошмар,

в съсирени на пуснати кръвчици

(кръвчица пуска кой да е бръснар,

когато в ужас цъклите зеници!),

връз пъп на непрощаващи змеици,

в огнище на зараза, в гнойна жар,

в кирлива сапунишка, в лют катар,

в гнуслива пот на похотливи цици

(а те придават на бардака чар!) —

да пържим завистливите езици!

 

Сложи ни, Ваша милост, на кантар

и нека пълни гащи всяка твар

с това, което е било в паници,

но първо във гюбрето на шопар

да пържим завистливите езици!