Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Grand Testament, 1461 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Васил Сотиров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Ирония
- Контракултура
- Ренесанс
- Сатира
- Средновековие
- Средновековна литература
- Хумор
- Черен хумор
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2009)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Франсоа Вийон. Стихотворения
Френска. Първо издание
Илюстрации: Алекси Начев
Оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Стефка Добрева
ISBN 954-04-0024-4
ДФ „Народна култура“, София
François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
Двойна балада за любовта
Отдайте се на любовта,
че сладостта й няма мяра!
Но луд до глупост от страстта,
човек накрая сам ще вкара
вълка във своята кошара:
Самсон[1] остана без коси,
а Соломон[2] — лишен от вяра.
Орфей, певец на древността,
свирач на лира и фанфара,
пред ада Цербера видя:
четириглав го чака звяра…
А Нарцис в знойната омара
сред глъбините угаси
на своята любов пожара.
Щастлив е, който се спаси.
Сарданапал[3], със лекота
заграбил Крит, но роб на чара,
във прежда цял се омота —
като жена се издокара;
Давид, пророк от ера стара,
в съблазън (боже опази!)
забрави за едната вяра.
Щастлив е, който се спаси.
Амнон[4] закона на кръвта
Щастлив е, който се спаси.
погази в пристъп на поквара —
насила той отне честта
на своята сестра Тамара;
а Ирод на разврат в разгара
Йоан Кръстител порази —
това е истина прастара.
Щастлив е, който се спаси.
Отварям и за мен уста:
като парцал във мътна бара
захвърлен бях от любовта —
до тази участ ме докара
Катрин[5] със свойта изневяра
(с Ноел[6] понеже ме вбеси,
Ноел ще изяде шамара!).
Щастлив е, който се спаси.
Във възрастта на младостта
не се прощава надпревара,
на тази вещица — страстта! —
не стихва никога пожара;
до лудост завладян от чара
и в плен на женските коси,
тежко му, който хваща вяра!
Щастлив е, който се спаси.