Робърт Джордан, Брандън Сандърсън
Буря се надига (48)

Глава 46
Изкован отново

След като Егвийн влезе в Тар Валон като победителка, денят тръгна почти като в мъгла. Тя забърза към Бялата кула, а Сюан и Гавин едва смогваха да се задържат до нея. При Кулата я посрещнаха слуги. Самите Заседателки я чакаха в Съвета.

Слугите я отведоха в гола стая с дървена облицовка, обзаведена само с два обшити с кожа стола. Егвийн никога не я беше виждала. Изглежда, беше нещо като чакалня до залата на Съвета. Миришеше на дърво и в единия ъгъл тлееше мангал.

Скоро влезе ниска и трътлеста като жаба Кафява, представи се като Лайрайн и започна да инструктира Егвийн по тънкостите на церемонията. Изглеждаше напълно безразлична към важността на момента. Егвийн изобщо не я беше срещала досега. Сигурно беше от онези Кафяви, които прекарваха живота си в ровене из прашните библиотечни рафтове и излизаха на повърхността само веднъж на стотина години, за да повторят инструкциите си на следващите издигани Амирлин. Егвийн слушаше внимателно. Беше минала веднъж през церемонията, но беше много сложна, за да я запомни.

Все още помнеше напрежението на онзи ден, преди няколко месеца, когато я бяха издигнали в Салидар. Тогава все още беше объркана от ставащото. Тя? Амирлин?

Това колебание си бе отишло. Всъщност не се безпокоеше особено, че може да сбърка нещо в церемонията. Беше само церемония, а важното решение вече бе взето. Докато слушаше Лайрайн, чу Сюан да спори отвън зад вратата с една от Сестрите: твърдеше, че Егвийн вече е издигната и че тази церемония е ненужна. Егвийн вдигна ръка на Лайрайн да замълчи и извика на Сюан да влезе.

Сюан надникна през открехнатата врата.

— Издигната бях от бунтовнички, Сюан — каза строго Егвийн. — Тези жени заслужават възможността също да станат за мен. В противен случай изобщо не мога да искам тяхната вярност. Церемонията трябва да се изпълни отново.

Сюан се намръщи, но кимна.

— Е, добре.

Лайрайн отвори уста, за да продължи с указанията си, но Егвийн я спря с ново махване с ръка и жената изпухтя обидено.

— Какви новини имаш, Сюан?

— Ами… — Сюан открехна вратата още малко. — Брин прехвърли повечето си бойци през мостовете и е освободил Гвардията от позициите им при укрепленията: пратил ги е — заедно с част от своите хора — да помогнат в гасенето на пожарите из града. При оттеглянето си сеанчанците са подпалили някои домове за прикритие.

Това обясняваше липсата на войски при барикадите, както и обсъжданията в Съвета да издигнат ли Егвийн, или не.

— Какво ще наредиш за Сестрите от лагера? — попита Сюан. — Започват да се чудят. И да се тревожат даже.

— Кажи им да се съберат пред Залезната порта — отвърна Егвийн. — Да застанат в строй по Аджи, със Заседателките най-отпред. Щом приключа с церемонията, ще ги поздравя, официално ще приема извинението им за техния бунт и ще ги посрещна с добре дошли в Кулата.

— Ще приемеш тяхното извинение? — попита невярващо Сюан.

— Те се бунтуваха против Кулата, Сюан — каза твърдо Егвийн. — Аз представлявам Кулата. Цялата Кула. А Кулата трябва да разбере, че бунтовничките съжаляват за разделението. Не е нужно да лъжат и да твърдят, че са искали да останат, но мисля, че все пак е редно да изразят съжаление за трудностите, които причини разделението. Ще ги опростя и можем да се заемем с градежа.

— Да, Майко — отвърна примирено Сюан. Егвийн успя да зърне застаналата зад нея Тесан. Жената кимаше на думите й и многобройните й тарабонски плитки се люшкаха.

Егвийн остави Лайрайн да продължи с указанията си, след което й повтори фразите, които трябваше да произнесе, и действията, които да извърши. Щом Кафявата остана доволна, Егвийн стана, отвори вратата и видя, че Сюан е отишла да предаде заповедите й. Тесан стоеше в коридора, скръстила ръце, и гледаше Гавин, който се беше подпрял на стената малко по-настрани с ръка на дръжката на меча.

— Стражникът ли ти е? — попита Тесан.

Егвийн погледна Гавин и й се наложи да надвие странна смесица от чувства: яд, обич, страст и съжаление.

— Не — отвърна тя и го погледна в очите. — Не можеш да участваш в това, което ми предстои да правя, Гавин. Изчакай тук.

Той отвори уста, за да възрази, но бързо премисли и се поклони вдървено. Жестът бе някак по-дързък, отколкото ако беше възразил.

Егвийн изсумтя тихо — но достатъчно силно, за да я чуе, — след което остави Тесан да я поведе към Съвета на Кулата: мястото, както и самите хора. Защото бяха едно, също както Амирлинският трон беше личност, но и столът, на който седи.

Спря пред двукрилата врата на Съвета с инкрустирания в тъмното дърво сребърен Пламък на Тар Валон и усети как сърцето й изпърха бунтовно. Сюан изведнъж се появи с пантофи в ръце и посочи ботушите й. Ама разбира се. Подът на Съвета бе деликатно изрисуван. Егвийн обу пантофите, а Сюан отнесе ботушите. Нямаше нужда да е толкова изнервена! „Била съм тук преди — помисли си тя изведнъж. — Не просто в Салидар. В изпита ми. Стояла съм пред тази врата, изправена срещу жените зад нея. В изпита ми…“

Внезапно прокънтя гонг. Звукът бе толкова силен, че сякаш разтърси цялата Кула, отекнал да възвести, че ще бъде издигната Амирлин. Изкънтя отново, и още веднъж, и огромните крила на вратата се разтвориха. Да, чувството тук бе съвсем различно от онова, което бе изпитала в скромната дървена къщурка, когато бе издигната от Айез Седай в Салидар. В много отношения представянето й в Салидар бе просто репетиция.

Вратата се отвори докрай и Егвийн едва потисна ахването си. Във величествената куполна зала беше зейнала прогорена дупка — точно срещу входа. Откриваше гледка към Драконовата планина. Залата не беше толкова пострадала, колкото някои други, нападалите отломки бяха малко. Високата платформа все така се извиваше покрай стената, а столовете на нея бяха непокътнати. Осемнайсет, на групи по три, всеки боядисан и с възглавничка в цвета на Аджата, седяща на него.

Амирлинският трон стоеше до отсрещната стена, точно пред избития отвор, и с гръб към гледката с Драконовата планина. Ако сеанчанският взрив беше проникнал още няколко стъпки навътре, Тронът щеше да е унищожен. Слава на Светлината, останал бе непокътнат.

Егвийн смътно долови миризма на боя. Дали бяха пребоядисали Трона набързо, за да има отново всичките седем цвята? Явно не им беше останало време да върнат столовете на Сините Заседателки обаче.

Забеляза Серин, Дезине и Юкири, седнали при своите Аджи. Сеайне също беше тук и я гледаше с хладно пресметливите си сини очи. Колко власт бяха упражнили четирите в тези събития? Кръглоликата Суана от Жълтите й се усмихна открито със задоволство, щом я погледна, и макар на повечето лица да беше изписано ведрото, невъзмутимо изражение на Айез Седай, Егвийн долови в позите им одобрение. Или липса на враждебност най-малкото. Не само ловкините на Черната Аджа бяха застанали зад това решение.

Серин се изправи от стола си в групата на Кафявите и гласът й прокънтя в залата:

— Кой идва пред Съвета на Бялата кула?

Егвийн се поколеба, без да откъсва очи от Заседателките. Столовете им бяха подредени на равно разстояние около външната платформа. Твърде много от тези столове бяха празни. Имаше само две Зелени Заседателки. Талене беше избягала преди няколко недели. От Сивата липсваше Еванелейн, изчезнала по-рано същия ден. Велина и Седори също ги нямаше. Това не вещаеше нищо добро: двете бяха в списъка на Верин на Черната Аджа. Другите две Червени Заседателки, Джавиндра и Певара, бяха изчезнали загадъчно.

С това оставаха единадесет Заседателки. Недостатъчно за издигане на Амирлин според старите закони на Кулата — но те бяха променени с разформироването на Синята Аджа от Елайда. По-малко Заседателки означаваше и по-малко жени, нужни за издигането на Амирлин, и сега трябваха само единайсет. Щяха да стигнат. Най-малкото всяка Заседателка в Кулата в момента знаеше за това събитие. Не ставаше тайно, като при издигането на Елайда. И Егвийн можеше до голяма степен да е сигурна, че никоя Черна Заседателка няма да стане за нея.

Серин се покашля, погледна я разколебано и отново извика:

— Кой идва пред Съвета на Кулата?

Тесан се надвеси отстрани, готова сякаш да й изсъска полагащия се отговор. Егвийн обаче я спря с махване с ръка.

Обмисляше трескаво нещо, нещо дръзко. И все пак уместно. Знаеше го. Чувстваше го.

— Червената Аджа в немилост ли е? — попита тя тихо Тесан.

Бялата кимна и черните й плитки се люшнаха около лицето й.

— Не е нужно да се безпокоиш за Червените — заговори с лекия си тарабонски акцент. — След изчезването на Елайда се върнаха в квартирите си. Заседателките тук се притесниха, че Червените бързо ще изберат нови Заседателки и ще ги пратят на тази процедура. Вярвам, че няколко… по-резки послания от Съвета на Кулата бяха достатъчни, за да ги сплашат.

— А Силвиана Бреон? Още ли е затворена?

— Да, доколкото знам, Майко — отвърна Тесан, като неволно изрече титлата, въпреки че Егвийн все още не беше издигната от Съвета. — Не се безпокой. Леане… Леане е освободена. Наредихме да я пратят да застане с другите бунтовнички и да чака опрощението ти.

Егвийн кимна замислено.

— Заръчай да доведат Силвиана тук, в Съвета на Кулата. Незабавно.

Тесан се намръщи.

— Майко, не мисля, че моментът е…

— Просто го направи — изсъска й Егвийн, отново се обърна с лице към Съвета и произнесе твърдо:

— Една, която идва покорно в Светлината.

Серин се успокои.

— Кой идва пред Съвета на Кулата?

— Една, която идва смирено в Светлината — отвърна Егвийн. Взря се във всяка от Заседателките. Твърда ръка. Трябваше да е твърда. Нуждаеха се от твърдо управление.

— Кой идва пред Съвета на Кулата? — завърши Серин.

— Една, която идва призована от Съвета — заяви Егвийн, — покорно и смирено в Светлината, и моли само да приеме волята на Съвета.

Церемонията продължи. Всяка от Заседателките се съблече до кръста, за да докаже, че е жена. Егвийн също го направи и леко се изчерви при мисълта за Гавин, който явно си мислеше, че трябваше да го доведе на събитието.

— Кой става за тази жена? — запита Серин, след като Сестрите се облякоха. Егвийн засега трябваше да остане гола до кръста и хладният ветрец, лъхнал през дупката, смрази кожата й. — И се врича за нея, сърце за сърце, душа за душа, живот за живот?

Юкири, Сеайне и Суана станаха бързо.

— В това се вричам — заяви всяка.

Първия път, когато Егвийн бе преживяла тази церемония, беше стъписана. На всяка стъпка бе изпитвала ужас, че ще направи грешка. Още по-лошо: изпитваше ужас, че всичко това ще се окаже подвеждане или грешка.

Този страх вече го нямаше. Докато задаваха ритуалните въпроси — след като пристъпи три стъпки напред и коленичи на гладкия под, пребоядисан по заповед на Елайда само с шест цвята, извиващи се на спирала от знака на Пламъка на Тар Валон, — Егвийн прозря през външната помпозност до самата сърцевина на това, което ставаше. Тези жени бяха уплашени. Също като жените в Салидар. Амирлинският трон бе източник на стабилност и те се домогваха до нея.

Защо беше избрана? И двата пъти отговорът изглеждаше един и същ. Защото тя бе единствената, за която всички можеха да се съгласят. На лицата в тази група имаше усмивки. Но бяха усмивките на жени, успели да задържат съпернички настрани от Трона. Или бяха усмивките на жени, успокоени, че някоя излиза напред, за да поеме водачеството. А може би някои се усмихваха, защото не се налагаше те да поемат Трона. Близката му история бе натежала от опасности, раздори и две трагедии.

Първия път, в Салидар, Егвийн си беше помислила, че жените са се видиотили. Сега беше по-опитна и, надяваше се, по-мъдра също. Можеше да разбере, че онези не бяха глупачки. Бяха Айез Седай — прикриващи страха си, изключително предпазливи, но и безскрупулни в същото време. И избираха жена, за която щеше да им е все едно, ако се провали. Поемаха риск, но без самите те да се излагат на опасност.

Тези жени правеха същото. Прикриваха страха си с гладки лица и сдържани действия. Когато дойде моментът Заседателките да станат в нейна подкрепа, Егвийн не се изненада, че станаха и единадесетте. Нито едно несъгласие. Нямаше да има никакво измиване на крака при тази церемония.

Не беше изненадана. Те знаеха, че нямат друг избор, не и при армия на прага им, не и след като Елайда все едно, че беше умряла. Присъщо за Айез Седай беше да се действа все едно, че не е имало никакъв спор. Трябваше да се постигне единодушие.

Серин изглеждаше изненадана, че никоя не остана седнала, макар и само за да докаже, че няма да позволи да й налагат воля. Всъщност повечето Заседателки изглеждаха изненадани и Егвийн подозираше, че съжаляват за решението си да станат толкова бързо. Можеше да се спечели известна власт, ако се окажеш единствената, останала седнала, и принудиш кандидатката да измие краката ти и да помоли за разрешение да служи. Разбира се, това щеше да открои въпросната жена и да й спечели неприязънта на новата Амирлин.

Жените бавно заеха местата си. Егвийн не се нуждаеше от напътствие и никоя не й го предложи. Стана и прекоси залата, обутите й в пантофки стъпала минаха безшумно по изрисувания на камъка Пламък. Вятър нахлу през отвора, развя шалове и облъхна голата й кожа. Това, че бяха избрали да се съберат тук, въпреки зашеметяващата гледка през стената, говореше за силата на Съвета.

Серин я посрещна при Трона. Смуглата алтарка започна с грижливи пръсти да закопчава бюстието на Егвийн, а след това благоговейно вдигна от Трона епитрахила на Амирлин. Беше старият, със седемте цвята, прибран оттам, където Елайда го беше захвърлила. Серин я погледа за миг, вдигнала шала в ръцете си, сякаш го претегляше.

— Сигурна ли си, че искаш да носиш това бреме, Чедо? — попита тя много тихо. Не беше част от церемонията.

— Аз вече го нося, Серин — отвърна почти шепнешком Егвийн. — Елайда го захвърли, когато се опита да го среже и раздели както си иска. Аз го вдигнах и го нося оттогава. Бих го носила до смъртта си. И ще го нося.

Серин кимна.

— Мисля, че може би точно заради това го заслужаваш. Съмнявам се, че нещо в историите ще е сравнимо с дните, които предстоят. Подозирам, че в бъдещето учени ще се взрат назад към нашето време и ще го оценят като по-трудно — по-изтощително за ума, тялото и душата — от Времето на лудостта или самото Разрушение.

— В такъв случай е добре, че светът има нас, нали? — попита Егвийн.

Серин помълча, след което кимна.

— Предполагам, че да. — Постави епитрахила на раменете на Егвийн. — Издигната си на Амирлинския трон! — обяви тя и гласовете на другите Заседателки се сляха с нейния. — В прослава на Светлината и нека Бялата кула устоява во веки веков. Егвийн ал-Вийр, Бдителката на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинският трон!

Егвийн се обърна и бавно огледа групата жени, след това седна на стола. Имаше чувството, че се е върнала у дома след много дълго пътуване. Светът се огъваше под тежестта на допира на Тъмния, но изглеждаше някак малко по-правилен — малко по-сигурен — в мига, в който тя зае своето място.

Жените се подредиха пред нея по възраст, със Серин в самия край. Една по една приклякаха в дълбок реверанс пред нея, помолваха за разрешение да служат, а след това целуваха пръстена на Великата змия и се отдръпваха встрани. Докато ставаше това, Егвийн забеляза, че Тесан най-после се е върнала. Надникна вътре да се увери, че всички са облечени, а малко след това доведе на прага четирима стражи с греещия бял Пламък на Тар Валон на гърдите им. Егвийн потисна въздишката си. Бяха довели Силвиана във вериги, изглежда.

След като целунаха пръстена й, Заседателките се върнаха при столовете си. Оставаше още малко от церемонията, но важната част вече беше приключила. Егвийн беше Амирлин, призната и истинска, най-сетне. Толкова дълго бе очаквала този момент.

Сега бе моментът за някои изненади.

— Освободете затворничката от веригите — заповяда тя.

Войниците пред залата се подчиниха и на пода издрънча метал. Заседателките се обърнаха със смутени физиономии.

— Силвиана Бреон! — заяви Егвийн и се изправи. — Можеш да се доближиш до Амирлинския трон.

Войниците отстъпиха встрани и пуснаха Силвиана да влезе. Хубавата й червена рокля бе съсипана в затвора на Елайда. Черната й коса — обикновено стегната на кок — беше грубо прибрана на плитка и мръсна. Въпреки това скулестото й лице излъчваше ведро спокойствие.

Изненадващо, Силвиана коленичи пред Егвийн и тя наведе ръката си, за да целуне пръстена.

Заседателките гледаха объркани от това, че Егвийн е нарушила церемонията.

— Майко? — попита най-сетне Юкири. — Това ли е най-подходящият момент за даване на правосъдие?

Егвийн отдръпна ръката си от коленичилата Силвиана, извърна очи към Юкири, а след това бавно огледа една по една смълчаните в очакване Заседателки.

— Всички вие носите голям срам.

Айез Седай повдигнаха вежди и очите км се разшириха още повече. Изглеждаха ядосани. Нямаха право! Ядът им беше нищо пред нейния гняв.

— Това — каза Егвийн и посочи разбитата стена. — Всички вие носите отговорност за това. — Посочи Силвиана, която все още бе на колене. — Носите отговорност за това. Носите отговорност за начина, по който нашите сестри се гледат по коридорите, и носите отговорност за това, че позволихте Кулата толкова дълго да остане в разделение. Много от вас носят отговорност за самото това разделение преди всичко!… Вие сте срам. Бялата кула — гордостта на Светлината, силата, гарантирала стабилност и истина още от Приказния век — едва не беше разбита заради вас.

Жените я гледаха, потресени от думите й.

— Елайда… — понечи да отвърне една.

— Елайда беше луда и всички вие го знаете! — заяви Егвийн строго, изправена високо на подиума и взряна отгоре към тях. — Знаехте през тези последни няколко месеца, че в безумието си тя прави всичко, за да ни унищожи. Светлина, много от вас сигурно го знаеха още когато я издигнахте!

— Имало е глупави Амирлин и преди, но никоя не е стигала толкова близо до събарянето на самата Кула! — продължи тя. — Вие сте юздите на Амирлин. Вие сте тези, които трябва да я спрат да прави такива неща! Вие й позволихте да разтури цяла Аджа! Какво си мислехте? Как така позволихте Кулата да пропадне толкова много! И то когато самият Прероден Дракон крачи по земята!

— Трябваше да отстраните Елайда в мига, в който чухте за пагубния й опит да плени Ранд ал-Тор. Трябваше да я отстраните, когато видяхте как нейната свадливост и дребнавост обърна Аджите една против друга. И трябваше със сигурност да я отстраните, когато тя отказа да направи необходимото, за да обедини отново Кулата, единна и цяла!

Огледа Сестрите една по една, взря се в очите на всяка. Никоя не издържа погледа й задълго. Най-сетне видя как срамът започна да проличава под маските им. Крайно време беше!

— Никоя от вас не посмя да й се опълчи — отсече тя. — И смеете да се наричате Съветът на Кулата? Вие, които бяхте толкова наплашени? Вие, които толкова треперехте от страх, че не можехте да направите каквото трябва? Вие, които толкова се бяхте въвлекли в своето дърлене и политиканстване, че не можехте да разберете какво трябва да се направи?

Погледна към Силвиана.

— Само една жена в тази зала пожела да се изправи и да защити онова, което знаеше, че е правилно. Само една жена посмя да се опълчи на Елайда и прие цената на това опълчване. И смятате, че доведох тази жена тук за отмъщение? Наистина ли сте толкова слепи, че да си въобразите, че ще накажа единствената личност в цялата Кула, която се държа достойно през тези последни няколко месеца?

Всички вече бяха навели очи. Дори Серин не искаше да срещне погледа й.

Силвиана вдигна очи към нея.

— Ти изпълни дълга си, Силвиана — заяви Егвийн. — И го изпълни добре. Стани.

Жената се изправи. Беше измъчена, с подпухнали от безсъние очи, и Егвийн подозираше, че й е трудно да се задържи права. Никой ли не се беше сетил да й донесе храна или вода в целия хаос през последните дни?

— Силвиана — заговори Егвийн. — Издигната беше нова Амирлин. И, колкото и да ме е срам да го кажа, това бе направено с увъртания, сходни с тези при издигането на Елайда. От седемте Аджи бяха представени само пет. За Синята знам, че щяха да ме подкрепят, ако бяха тук. Но на Червената не им беше даден шанс да огласят своето несъгласие или одобрение.

— Има сериозни основания за това, Майко — каза Силвиана.

— Може и да е така — отвърна Егвийн. — Но това само ще натовари царуването ми с напрежение между мен и Червените. Те ще виждат злонамереност там, където няма такава, а аз ще бъда лишена от силата на стотици жени. Жени, които ще са ужасно нужни.

— Но… не виждам как може да се преодолее това, Майко — каза искрено Силвиана.

— Аз виждам. Силвиана Бреон, искам да те имам за своя Пазителка на Хрониките. Нека не се казва, че съм презряла Червените.

Силвиана примига изненадано. Няколко Заседателки ахнаха, макар Егвийн да не забеляза кои са.

Взря се в очите на Силвиана. Съвсем доскоро тази жена я пердашеше по заповед на Елайда. Но сега Силвиана бе коленичила. Направила го беше, без да е нужна заповед. Приела беше властта на Съвета да издигне Егвийн. Дали приемаше самата нея?

Предлагаше й да тръгне по труден и опасен път. Червените можеха да приемат това като измяна. Какъв щеше да е отговорът на Силвиана? Егвийн благослови наум хитрината, която я предпази от потенето, иначе знаеше, че потта щеше да закапе по страните й.

— За мен ще е чест, Майко — каза Силвиана и коленичи отново. — Истинска чест.

Егвийн въздъхна облекчено. Задачата й да обедини разделените Аджи щеше да е трудна, но ако Червените я приемеха като свой враг, щеше да е почти невъзможна. Със Силвиана на своя страна щеше да има посредник с Червените, които нямаше да се чувстват отхвърлени. Дано.

— Това време ще е тежко за Червената Аджа, Дъще — каза Егвийн. — Предназначението им винаги е било да залавят мъже, които могат да преливат, но според донесенията сайдин е прочистен.

— Все пак ще има злонамерени преливащи, Майко — отвърна Силвиана. — А на мъжете не може да се вярва.

„Някой ден ще се наложи да превъзмогнем това чувство — помисли Егвийн. — Но засега е достатъчно вярно, за да си остане.“

— Не казах, че предназначението ви ще изчезне, само, че може би ще се промени. Виждам големи неща за Червената Аджа в бъдещето — разширяване на хоризонта, обновление на целите. Радвам се да те имам до себе си, за да ми помогнеш да ги насочим.

Егвийн огледа Заседателките, които наблюдаваха ставащото смълчани и стъписани.

— Щях да заповядам всички да понесете наказание, ако не знаех, че поне някои от вас работеха зад кулисите, за да спрат рухването на Бялата кула. Не направихте достатъчно, но все пак направихте нещо. Освен това смятам, че наказанието, което често си налагаме, е нелепо. Какво е физическата болка за една Айез Седай?

Замълча и си пое дълбоко дъх.

— Аз също не съм невинна. Споделям отчасти вашия срам, защото при моята власт станаха тези бедствия. Взех страната на бунтовничките, позволих да бъда издигната от тях, защото това бе единственият избор. Но този избор все пак ми носи вина.

Огледа ги пак.

— Носете своя срам, Заседателки, но го носете с решимост. Не позволявайте да ви прекърши. Времето за изцеряване е започнало и вече няма никаква полза да сочим с пръсти. Вие се провалихте. Но сте единственото, което имаме. Ние сме единственото, което светът има.

Жените започнаха да вдигат глави.

— Хайде — каза Егвийн и тръгна през залата, а Силвиана тръгна до нея. — Ред е на бунтовничките.

Тръгнаха по коридорите, които все още миришеха на пушек и на места бяха засипани с отломки. Егвийн се стараеше да не поглежда петната от кръв.

— Майко — заговори тихо Силвиана. — Мога само да предположа, че вече имате Пазителка сред бунтовничките. И двете ли смятате да ни държите? — Напрегнатият й глас издаваше какво мисли за този необичаен обрат.

— Не — отвърна Егвийн. — Предишната ми Пазителка бе екзекутирана затова, че е от Черната Аджа.

Силвиана пребледня.

— Разбирам.

— Не можем да си играем с тези неща, Силвиана. Приех много важна посетителка малко преди… спасяването ми. Беше от Черната и ми издаде имената на други Черни сестри. Потвърдих всички от тях, които бяха сред бунтовничките Айез Седай с помощта на Клетвената палка.

— Клетвената палка?! — възкликна Силвиана.

— Да — отвърна Егвийн, щом заслизаха по стълбището. — Дадена ми беше последната нощ от съюзничка в Кулата. Знаеш ли, май ще трябва да преместим стаята с тер-ангреалите. И да пазим мястото им в тайна и с постоянна защита. Няма да мине много време и всяка Сестра с достатъчно сила ще знае сплита на Пътуването. Не бих изключила за много от тях, дори тези, на които вярвам, да се изкушават да си вземат „назаем“ по някой ангреал от време на време.

— Да, Майко — отвърна Силвиана. И добави по-тихо: — Подозирам, че ще се наложи да свиквам с много промени.

— Боя се, че да. Една от най-сериозните ще е необходимостта да изберем подходяща Наставничка на новачките. Такава, която ще може да се справи със стотици нововъведени — много от които не са на стандартната възраст. Вече съм започнала процеса на приемане за обучение на всяка жена, колкото и да е възрастна, която показва някаква дарба за преливане. Подозирам, че скоро Бялата кула ще се пръска по шевовете от новачки.

— В такъв случай ще обмисля предложения за бързо назначаване, Майко — отвърна Силвиана.

Егвийн кимна одобрително. Романда и Лелейн несъмнено щяха да се вбесят, щом разберяха за избора и на Силвиана, но колкото повече го мислеше, толкова по-доволна беше от себе си. Не просто защото Силвиана беше Червена, а защото бе наистина способна. Серин щеше да е добър избор, но мнозина щяха да видят в нейно лице наставничка на Егвийн и може би реалната сила зад Трона. Избирането на Синя щеше само да подсили разкола при сегашното състояние на Кулата. А освен това, с Амирлин, която е била от бунтовничките — никой нямаше да забрави скоро това, каквото и да казваше или да правеше Егвийн — излекуването на отношенията щеше много бързо да напредне, ако Пазителката е лоялистка.

Стигнаха до Големия площад от източната страна на Кулата. Беше пълен — според повелята й — с жени, строени по Аджи. Егвийн беше избрала това място заради високото стълбище и просторната площадка пред величествените врати. Беше съвършена позиция, от която да се обърне към множеството.

Освен това стълбището бе разположено между крилата, понесли най-големите щети по време на атаката. Източното крило все още димеше. Куполът беше рухнал. Едната стена бе пропаднала навътре. Но от тази гледна точка самата Кула беше сравнително невредима и нито един от зейналите пробиви не се виждаше пряко.

Егвийн видя и много лица по прозорците на долните етажи. Айез Седай и новачки. Явно, че освен към бунтовничките, имаше възможност да се обърне към мнозинството обитателки на Кулата. Направи сплит, за да усили гласа си. Не чак да закънти, но достатъчно, за да я чуят и онези вътре, и долу.

— Сестри — започна тя. — Дъщери мои. Издигната бях подобаващо на Амирлинския трон. Двете страни в този конфликт ме избраха. Двете изпълниха предписаните ритуали и двете ме приеха за своя Амирлин. Време е отново да се съединим… Няма да се престоря, че нашето разделение изобщо не се е случвало. Ние от Бялата кула понякога сме твърде напористи в желанието си да забравим онези факти, които не искаме да признаем. Този не може де бъде скрит, не и от нас, които го преживяхме. Ние бяхме разделени. Едва не стигнахме до война помежду си. Ние се опозорихме.

— Вие, бунтовничките пред мен, направихте нещо ужасно. Разбихте Кулата и издигнахте съперничеща Амирлин. За първи път войници бяха поведени от Айез Седай срещу Айез Седай. Аз поведох тези войски. Признавам този позор. — Пое си дъх. — Необходимост или не, това е позор. Тъй че настоявам да признаете своята вина. Трябва да поемете отговорност за престъпленията си, макар да бяха извършени в името на по-голямо добро.

Огледа мълчаливо строените долу Айез Седай. Ако това, че ги беше накарала да се строят в редици и да чакат благоволението й, не им беше дало повод да разберат отношението й, то може би думите й щяха да помогнат.

— Вие не дойдохте тук със слава — заговори Егвийн. — Не дойдохте тук като победителки. Защото няма победа и не може да има победа, когато Сестра воюва със Сестра и Стражник загива от Стражник. — Забеляза Сюан, застанала близо до челото на редиците, и очите им се срещнаха отдалече. Леане също бе там, изглеждаше разчорлена от дългия си плен, но стоеше гордо изправена.

— Грешки бяха допуснати и от двете страни. И всички ние ще трябва да работим упорито, за да поправим стореното от самите нас. Ковачите казват, че един меч не може никога да стане цял отново, след като е бил прекършен. Металът трябва да се стопи, а след това мечът да бъде отново изкован… Така че следващите няколко месеца ще бъдат нашето изковаване наново. Бяхме разбити, изтръгнати почти от корен. Последната битка наближава и преди да дойде, съм решена да се погрижа ние отново да сме меч, изкован със сила, цял и ненакърним! Ще ви поставям изисквания. Те ще са сурови. Ще ви напрягат до предела на онова, което мислите, че можете да понесете. Ще взема тези изгорени дупки и ще ги запълня! Споразумения ще трябва да се постигнат, защото Заседателките сред нас са твърде много за Съвета, да не говорим за твърде многото глави на Аджи. Някои от вас ще трябва да превиете гръб в смирение пред онези, които сте ненавиждали.

— Тези дни ще са изпитание за вас! Ще ви накарам да работите с тези, които само допреди часове сте виждали като свои врагове. Ще крачите редом до тези, които са ви презирали или наранявали, или са ви мразели.

Тя огледа редиците под себе си.

— Но ние сме по-силни от слабостта си. Бялата кула стои и ние ще стоим с нея! Ще станем отново едно. Ще бъдем събрание, за което ще се разказват легенди! И никога няма да се запише, че в наши дни Бялата кула е била слаба. Разделенията ни ще бъдат забравени пред лицето на нашите победи. Ще бъдем запомнени не като Бялата кула, обърнала се против самата себе си, а като Бялата кула, която е стояла силна пред лицето на Сянката. Тези дни ще станат легендарни!

Изригнаха овации, най-вече от войници и новачки — Айез Седай бяха твърде сдържани за такова поведение. Като цяло. Някои по-млади все пак завикаха, заразени от мига. За радост, тези възгласи заехтяха и от двете страни. Егвийн ги остави да пореват още миг, след това вдигна ръце да ги усмири и извика високо:

— И нека се разчуе по земята! Да се говори от уста на уста, и нека се запомни. Бялата кула е цяла и пълна. И никой — мъж, жена или създание на Сянката — не ще ни види разделени отново!

Възгласите този път бяха почти оглушителни и изненадващо, включиха се много повече Айез Седай.

Дано да не секнеха тези възгласи през следващите месеци. Твърде много работа имаше да се свърши.