Джон Кейс
Танцуващият с духове (41)

40.

Куала Лумпур

9 юни 2005

Андреа Кабът се занимаваше със сутрешната си йога. Треньорът й настояваше, че не бива да слуша новините, докато прави упражненията, и препоръчваше „успокоителна музика“ вместо тях, но Кабът беше твърде заета, за да не съчетава приятното с необходимото. Така че Си Ен Ен й служеше вместо музикален фон.

Трябваше да се съгласи, че днешните репортажи не се отразяват добре на концентрацията й. Бяха напрегнати и тревожни, кадрите от инцидента в Калпепър се сменяха постоянно — самолетът, неподвижните коли, липсата на електричество, сривът в банковите центрове, пожарите. Докато Андреа преминаваше от Куче гледащо надолу, в Детска поза, задъханият репортер тикна микрофона пред един от група експерти.

— Помните ли филма „Денят, когато Земята спря“? Един човек пристига от космоса и като демонстрация на способностите си прави така, че всички двигатели и мотори по света да спрат за половин час. Същото се е случило и с Калпепър. Светът просто е… спрял.

Изключи звука на телевизора. Вече знаеше за Калпепър повече, отколкото би искала да знае, благодарение на лавината от спешни съобщения, която започна минути след събитието и продължаваше да ги залива. Знаеше повече и от експерта, и от репортера, от истерясалите очевидци, от говорителите на Националната метеорологична служба, ФБР и Федералната служба по бедствията и авариите.

Знаеше, че Калпепър е станал жертва на предумишлено нападение, че пораженията не са резултат от „слънчева буря“, „геомагнитна аномалия“ или „силно изригване в слънчевата корона“.

Бяха резултат от електромагнитен импулс с прецизно насочване и необикновена мощ, вероятно от електромагнитна бомба, но не каква да е, а Е-бомба с „безпрецедентна степен на сложност и прецизност“. Два аспекта на събитието оставаха необясними за експертите. Първият беше силата на импулса. Банковите системи в Калпепър имаха вградена защита срещу обикновените електромагнитни импулси, което важеше за повечето чувствителни към подобни явления устройства. А този импулс беше преминал безпрепятствено през щитовете. Вторият аспект, който озадачаваше експертите, беше „хирургическото“ естество на атаката. Което категорично беше повод за тревога. Защото означаваше, че атаката е била извършена с технология, непозната за Пентагона.

В известно отношение обаче тази оценка беше свалила напрежението на Кабът. Тя означаваше, че Калпепър няма нищо общо с нея — и слава Богу, защото и без това си имаше достатъчно работа.

Премина от Детска поза в Кобра.

Преди две седмици до ушите й бяха стигнали слухове за предстояща серия от нападения срещу „западни“ хотели в Банкок и Куала Лумпур. Нападения зрелищни и координирани, в стила на „Ал-Кайда“.

Но тукашните момчета нямаше да използват оръжия от мащаба на калпепърското — каквото и да беше то. Не, те щяха да използват „торови“ бомби на основата на амониев нитрат. Или самоделки, прикрепени към гърдите на млади мъже със синдрома на Даун.

С други думи, Калпепър не беше неин проблем.