Решат Нури Гюнтекин
Листопад (22)

Двайсет и втора глава

Омъжването на Лейля и Неджля, независимо на каква цена, за Али Ръза бей се бе превърнало във фикс идея.

Преди, когато се случеше да види дъщерите си как танцуват, прегърнати с непознати мъже, как се кикотят досами устните им, как се разхождат уединени с тях подръка, скърцаше със зъби от яд.

Тази болка и срам вече бяха попритъпени и той се надяваше, че може би впоследствие дъщерите му ще се сдобият с порядъчни съпрузи и затваряше очите си за куп нередности.

Понякога около Неджля и Лейля се увъртаха нови субекти. Някои бяха възпитани и изискано облечени. Всеки път Али Ръза бей се обнадеждаваше и търпеливо стискаше зъби пред вечерните излизания в хубаво време на дъщерите си с тези мъже до Юскюдар. Затваряше очите си и за късните им прибирания у дома с автомобил.

Обаче тези хора, тези съмнителни сенки след като се навъртаха известно време около момичетата, накрая изчезваха без следа от хоризонта също като спасителен остров, развълнувал и разочаровал нещастен корабокрушенец в открития океан.

В началото, щом Али Ръза бей се появеше в обществото, всичко изведнъж замираше. Той пристъпваше с тежестта на висш служител, влизащ в областна управа. В негово присъствие жените се въздържаха от фриволности, мъжете не се осмеляваха на дръзки буйства. Но сега вече бе твърде безцеремонен с всички. Никой не смяташе за необходимо да прояви сдържаност. Онези, които преди се обръщаха към него с „Ваше превъзходителство“, сега вече не се притесняваха да разказват вулгарни истории пред него. Случваше се дори някои прекалено безочливи дами да подбутват и ръгат стария човек: „Бей ефенди, искам на всяка цена да танцувам с вас!“, да настояват и да го измъчват.

С какво ли не се сблъскваше Али Ръза бей, тайно търсейки зетьове, влачейки залиняващото си от ден на ден тяло в изхабения си костюм!

Наглед беше луда веселба, смях и врява до небето!

Докато в салона се танцуваше до откъртване на без друго остарялото дюшеме, от другата му страна течаха салонни танци, брадати и космати мъжища клечаха, пърхаха с криле и кукуригаха като петли, или, застанали на четири крака, сред щракания на пръсти и кикот размахваха крачоли, имитирайки магарета. Само че Али Ръза бей за кратко успя да улови различни интриги и драми сред тези хора, които на пръв поглед изглежда не ги интересуваше друго, освен лудуване и веселие до насита. Любещи се прикрито или открито до безочие, изневеряващи или ревнуващи, опитващи се да обладаят някого… Нормално бе някоя вечер жена да припадне, друга — двама пияни да излязат в градината на чист въздух и да си спукат главите.

Често Али Ръза бей бягаше от кухнята, където жена му до късна доба миеше купчината мръсни чинии и чаши, и се оттегляше в софата на горния етаж. Там намираше Айше, най-малката от дъщерите, изтощена от умора, свила се и заспала върху разпрания сламеник.

В такива нощи Али Ръза бей, стъпвайки на пръсти, доближаваше девойчето, заставаше над главата му и съзерцаваше тялото, което, тъй свито на кравай, съвсем се бе смалило, оглеждаше тънкото вратле и бледото му лице и си мислеше: „Ах, поне това дете да мога да избавя!“

Една нощ не се бе сдържал и бе заплакал. Сълзите, капнали по личицето на детето, го бяха разбудили.