Включено в книгата
Вълшебният калпак
Грузински народни приказки
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
Boman (2010)
Корекция
Alegria (2010)
Разпознаване
?

Издание:

Вълшебният калпак. Грузински народни приказки

Подбор и превод от руски: Дона Минчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1981

Редактор: Малина Баева

Художник: Петър Рашков

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Янка Събева

 

Грузинские народние сказки (сто сказок)

Под редакцией проф. Л. Я. Чиковани

Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971


Имало едно време седмина братя. Дошло време да се женят. Тръгнали те да си търсят жени. Вървели, вървели, минали една висока планина. Гледат — насреща им иде змей.

— Здравейте! — поздравил ги той.

— И ти да си жив и здрав! — отговорили братята.

— Къде сте тръгнали?

— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.

— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.

— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.

Вървели, вървели, минали още една планина. Гледат — насреща им пак змей.

— Здравейте!

— И ти да си жив и здрав!

— Къде сте тръгнали?

— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.

— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.

— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.

Вървели, що вървели, минали трета планина и срещнали трети змей.

— Здравейте!

— И ти да си жив и здрав!

— Къде сте тръгнали?

— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.

— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.

Братята си помислили: „Може пък така да ни е писано“ — и тръгнали с него. Стигнали до жилището на змея, навечеряли се и легнали.

Заспали всички освен Бототина. Змеят също не спял, а се въртял в леглото си. По едно време извикал:

— Кой спи и кой не спи?

— Аз не спя — обадил се Бототина.

— Какво ти пречи?

— Мученето на воловете ти.

Змеят скочил и избил всичките си волове. Легнали отново. Бототина пак не заспал. Змеят си помислил: „Сега вече всички спят“ — и извикал:

— Кой спи и кой не спи?

— Аз не спя — обадил се Бототина.

— Какво ти пречи?

— Мученето на кравите ти.

Скочил змеят и избил всичките си крави, само една оставил. Първата цицка на тази крава давала масло, втората — прясно мляко, третата — каймак, а четвъртата — кисело мляко. Легнали отново. Бототина пак не заспал.

По едно време змеят попитал:

— Кой спи и кой не спи?

— Аз не спя — обадил се Бототина.

— Какво ти пречи?

— Кудкудякането на кокошките ти.

Скочил змеят и откъснал главите на всичките си кокошки. А Бототина преместил братята си на постелята на змейовите дъщери; змейовите дъщери лък преместил на постелята на братята си.

Змеят пак попитал:

— Кой спи и кой не спи?

Бототина не отговорил нищо и се престорил на дълбоко заспал. Змеят станал и заклал всичките си дъщери — мислел, че са братята. Легнал си тогава и заспал.

Бототина скочил и разбудил братята си:

— Ставайте, братя, да бягаме, защото змеят всички ни ще погуби. Станали те, подкарали змейовата крава и избягали.

Сутринта змеят се събудил и извикал на дъщерите си:

— Ставайте, щерки, запалете огън, да сварим Бототина и братята му!

Дъщерите не мръднали. Приближил се змеят и какво да види — всички лежат заклани, а Бототина и братята му — никакви ги няма, та отгоре на това и кравата му отвели. Тръгнал змеят да ги гони. Догонил той бегълците, но те били вече преминали един направен от косми мост.

— Ей, Бототина, имаш късмет, че успя да преминеш моста! Кога ще се върнеш?

— Ще се върна като женен и господар — отговорил му Бототина.

Главил се Бототина ратай при царя. Чул царят за ума на своя ратай, извикал го при себе си и му казал:

— Бототина, иди при змея и ми донеси неговия килим.

— Дайте ми само шило и игла — отвърнал Бототина.

Взел той, каквото му трябвало, и тръгнал. Отишъл в дома на змея, пъхнал се под миндера, дето спял змеят, и почнал да го боде. Запъшкал змеят, въртял се като на шиш. Най-после не издържал и скочил:

— Съвсем ме изпохапаха проклетите бълхи, ще ида да изтърся килима!

Взел той килима, изнесъл го на чардака, изтупал го и го оставил да се проветри. Бототина само това и чакал — грабнал килима и — дим да го няма!

Събудил се змеят, гледа — килима го няма.

— Това е работа на оня негодник Бототина! — казал си той и се спуснал да го гони.

Догонил го змеят, но Бототина бил вече преминал направения от косми мост.

— Ах, Бототина, и това успя да сториш! Но почакай, пак ще ми дойдеш! — извикал змеят.

— Ще дойда като женен и господар — отговорил Бототина. Занесъл той килима на царя. Царят се зарадвал и казал:

— Ех, че момък е нашият Бототина! Браво, Бототина! Я иди още веднъж при змея и ми донеси неговия котел.

— Дайте ми само един камък — отговорил Бототина.

Взел той камъка и тръгнал. Отишъл у змея, пъхнал се под миндера и почнал да чука.

— Е, това си ти, Бототина! — извикал змеят. — Сега няма да ми избягаш, ще те изям!

— Като си рекъл, изяж ме! — обадил се Бототина. — Само че направи го разумно — превържи ме горе за гредата пред вратата, а отдолу сложи котела. През нощта от мене ще капе мас и ще напълни котела. И мас ще имаш, и аз няма да ти избягам.

Повярвал му змеят и се полакомил. Завързал той Бототина за гредата, поставил отдолу котела и заспал. Бототина развързал въжето, слязъл, нарамил котела и — дим да го няма!

Събудил се змеят на сутринта — ни котел, ни Бототина. Изревал той от яд и се спуснал след него. Настигнал Бототина, но той бил вече преминал направения от косми мост.

— И това успя да сториш, Бототина! Но почакай, пак ще ми дойдеш!

— Ще дойда като женен и господар!

Занесъл Бототина котела на царя. Зарадвал се царят, че има такъв добър ратай, но и това не му стигнало.

— Ей, Бототина, доведи и самия змей при мене!

Замислил се Бототина, но как да откаже на царя!

— Дайте ми само дърводелски инструменти — поискал той.

Дали му каквото искал — тесла, чук и трион, и Бототина тръгнал. Отишъл той при змея и го заварил, че сковава сандъци.

— Дай аз да ги скова, а ти седни там и гледай здраво ли е, или не — казал му Бототина.

Змеят се съгласил. Бототина сковал един сандък. Влязъл змеят в него, протегнал се и го направил на парчета. Бототина сковал друг, по-здрав сандък, но змеят счупил и него. Сковал Бототина трети сандък, още поздрав. Влязъл в него змеят, напънал се — не можал да го счупи. А Бототина бърже захлупил сандъка, заковал го, метнал го на гръб и хукнал да бяга. Побеснял змеят от яд, взел да се мъчи да счупи сандъка, а през това време Бототина продължавал да тича.

— Кажи ми, когато минаваме през направения от косми мост! — помолил змеят Бототина, а сам си помислил: „Ще се напъна силно и ще го съборя“.

Бототина минал моста и казал:

— Сега сме на моста.

Почнал змеят да се върти, да блъска капака, но Бототина продължавал да тича по гладката земя.

Бягал, бягал Бототина — стигнал при царя, сложил сандъка пред него и казал:

— Дайте ми една много висока стълба!

Изпълнили желанието му. Подпрял Бототина стълбата на една висока кула, изкачил се на нея, издърпал стълбата и извикал на царя:

— А сега отворете сандъка!

Отворили сандъка и разяреният змей изскочил. Най-напред той изял царя, а после и всички царедворци. Почнал да търси Бототина, но Бототина стоял на върха на кулата и се подсмивал. Гледал го змеят и от яд целият треперел:

— Как си се качил там, Бототина?

— Насъбрах много сено, запалих го, скочих в него и пламъкът ме подхвърли чак тук.

Разтичал се змеят, надомъкнал копи сено, натрупал цяла планина, — запалил сеното, скочил в огъня и изгорял.

А Бототина слязъл от кулата и цялото царство останало на него. Извикал той и своите братя и всички заживели задружно и щастливо.

Мор там, пир тук,

триците там, брашното тук!

Край
Читателите на „Бототина и шестимата му братя“ са прочели и: