Анана

Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един царски син. Той си имал градина, а в градината — две лехи. В едната леха растял праз лук, а в другата — копър. Царският син не можел нито да яде, нито да пие, ако не поседи в градината край лехите си.

Минавал веднъж той покрай лехите и съгледал някаква хартийка. Вдигнал я, видял, че на нея има нещо написано, но без да прочете, я дал на другиго. Хартийката мигом оживяла и се превърнала на девойка. Чудна хубавица била тая девойка — невиждана-нечувана, да гледаш, да й се ненагледаш.

Царският син поискал да се ожени за нея и я попитал:

— Как ти е името и от какъв род си?

— Името ми е празово, родът ми — копъров, просто момиче съм аз.

Отминал царският син.

— Не си от знатен род — рекъл той, отказал се от девойката. Анана се наричала тя. И се оженил за друга. Анана обикнала царския син, така го обикнала, че просто ще умре от любов.

Довела тя елени от планината, надоила мляко, наляла го в един котел и го турила на огъня. Млякото кипи, а Анана се къпе в него.

Видял царският син Анана в кипящото мляко и казал на жена си:

— Гледай, нашата Анана е довела елени от планината, издоила ги е и наляла млякото в котел. Млякото кипи, а Анана се къпе в него.

Жена му отвърнала:

— Да не мислиш, че аз не мога?

Довела жената на царския син крави от планината, издоила ги, кипнала млякото, седнала в котела и се сварила. Царският син овдовял. Отишъл той при Анана и пак попитал:

— Как ти е името и от какъв род си?

Тя повторила същото:

— Името ми е празово, родът ми — копъров, просто момиче съм аз.

— Не си от знатен род — продумал царският син и се оженил за друга.

Отишла Анана и се качила на една височина. Седнала да суче коприна и изпуснала вретеното; отрязала си носа и го хвърлила долу.

— Хайде, носле, донеси ми вретеното!

Донесъл носът вретеното и отново отишъл на мястото си. Видял това, царският син и казал на жена си:

— Смая ме нашата Анана. Изкачи се на една височина, седна да суче коприна и изпусна вретеното. Отряза си тогава носа, хвърли го долу и каза: „Хайде, носле, донеси ми вретеното!“ Носът й донесе вретеното и отново отиде на мястото си.

— Че какво чудно има тука? — казала жена му. — Това и аз мога.

Изкачила се тя на покрива, взела вретеното и почнала да преде. Изпуснала вретеното, отрязала си носа и го хвърлила долу. Но носът не донесъл вретеното, а тя цяла се обляла в кръв и умряла.

Царският син отново овдовял. Отишъл той пак при Анана и я попитал:

— Как ти е името и от какъв род си?

— Името ми е празово, родът — копъров, просто момиче съм аз — отговорила Анана.

Отдалечил се царският син, отишъл в планината при един свинар, купил от него свиня и му казал: „Месото за вас, а кръвта за мене“. После накарал да заколят свинята и заповядал:

— Нацапайте ме целия с кръв и ме занесете пред Анана.

Заклали свинята, нацапали царския син с кръвта й и го занесли пред Анана.

Анана погледнала окървавения царски син и изплакала:

— Слънце — майко, татко — месец, братя — звезди в синьо небе, златна пейка ми спуснете, моят любим е загинал.

Щом казала, това, небето се разтворило и отгоре се спуснала златна пейка.

Скочил царският син, прегърнал Анана и почнал да я милва и целува. Отпразнували сватбата и заживели щастливо.