Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Китайски загадки (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chinese Maze Murders, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 22 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Galimundi (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Робърт ван Хюлик. Загадката на лабиринта

Редактор: Красимир Мирчев

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Оформление на корицата: Виктор Паунов

ISBN 954–528–055–7

ИК „Труд“, 1996

История

  1. — Добавяне

Глава 24
Една девойка влиза в смъртоносен капан; Ма Жун се появява там, където не го чакат.

Сутринта Черна Орхидея излезе от съдилището, натоварена от баща си със задачата да открие къде живее госпожа Ли. Тя се отправи забързано по главната улица към Източната врата. От няколко дни все повече се тревожеше за съдбата на голямата си сестра и се надяваше, че разходката ще поуталожи безпокойството й.

Половин час се въртя пред уличните сергии, после тръгна към търговския квартал до Източната врата. От баща си бе разбрала, че госпожа Ли е художничка, затова влезе в първия дюкян за хартия и четки. Продавачът познаваше госпожа Ли, тя му била отдавнашна клиентка. Жива била, разбира се, петдесетинагодишна според него. Но посъветва Черна Орхидея да си потърси друга учителка, защото от месеци не вземала ученици. Черна Орхидея каза на продавача, че иска да се срещне с госпожа Ли само за да я попита за някаква далечна обща роднина. При това обяснение продавачът упъти момичето как да намери къщата на художничката през няколко преки.

Трябва да се върна, помисли си девойката, и да кажа на баща си, че съм изпълнила задачата. Но пък слънцето така весело приличаше, че щеше да е жалко да не се поразходи още малко. И тя реши да хвърли едно око на къщата на тази госпожа Ли.

Къщата се оказа в квартал на замогнали се търговци. Сърцатото девойче бе изминало половината от улицата, когато зърна на оградата на една кокетна къща табела с името на госпожа Ли. Не можа да устои на изкушението и почука на лакираната черна врата. Никой не отговори. Това разпали любопитството на Черна Орхидея и тя реши на всяка цена да проникне вътре. Потропа наново с всички сили и залепи ухо за вратата. Дочу тихи стъпки. Когато вдигна ръка, за да почука трети път, вратата се отвори. Показа се жена в зряла възраст, просто облечена. Подпираше се на бастунче със сребърна дръжка. Тя изгледа посетителката от главата до петите и попита с леден глас:

— Защо чукаш на вратата ми, младо момиче?

По осанката й Черна Орхидея разбра, че това е самата госпожа Ли. Поклони се дълбоко и каза почтително:

— Казвам се Черна Орхидея. Дъщеря съм на ковача Фън. Търся си учител по рисуване, който да насочва несръчната ми ръка, и един продавач на хартия ме упъти към вас. Моля да ме извините за дързостта да ви обезпокоя, независимо от неговото предупреждение, че вече не вземате ученици.

Госпожа Ли я погледна замислено изпод вежди. После се усмихна и каза:

— Точно така, моето дете. Но щом си си направила труда да дойдеш, влез поне да изпиеш чаша чай.

Черна Орхидея се поклони отново и тръгна след дамата, която пресече куцукайки една грижливо поддържана градинка и влезе в приемната на дома. Госпожа Ли тръгна да донесе вода за чая, а момичето се огледа с възхищение наоколо. Стаята не беше голяма, но много чиста и обзаведена с вкус. Пейката, на която седеше върху копринени възглавници с везмо, бе от розово дърво, също както резбованите столове и елегантните масички за чай. Синкав дим се издигаше от бронзова кадилница за благовония, поставена на висока стойка до стената в дъното. Над нея висеше свитък с изобразени цветя и птици, прозорецът бе подлепен с чиста бяла хартия.

Госпожа Ли се появи скоро с меден съд в ръката. Тя наля кипяща вода в изящен порцеланов чайник и се разположи на другия край на пейката. Докато отпиваха уханната течност, двете жени си размениха обичайните любезности. Въпреки лекия си недъг госпожа Ли сигурно е била хубава на младини, помисли си Черна Орхидея. Лицето й бе с правилни черти, малко плътни наистина, а дебелите вежди й придаваха някак мъжки вид. Изглежда, й беше приятно да си говори с младото момиче и Черна Орхидея се почувства поласкана. Дъщерята на Фън се учуди, че не вижда прислужници, и домакинята побърза да обясни:

— Домът ми не е голям и държа само една възрастна жена, която ми помага за тежката работа. А и не обичам наоколо да се въртят много хора. Преди няколко дни старата ми прислужничка се разболя и я пратих у дома й при нейния съпруг, уличен търговец. Къщата им е наблизо, на ъгъла. Мъжът също идва от време на време да се грижи за градината.

Черна Орхидея се извини отново за натрапеното си посещение, особено неподходящо сега, при отсъствието на прислужничката, и стана да си ходи. Но госпожа Ли я зауговаря да остане, обясни, че много се радвала да си побъбри с някого, и побърза да напълни отново чашите с чай.

След малко тя покани гостенката да разгледа къщата. Въведе я в една стая с огромна, лакирана в червено маса, запълнила почти цялото помещение. На стената имаше полици, отрупани с малки гърненца, от които стърчаха всевъзможни четки, както и съдове с бои. На пода стоеше голяма порцеланова купа с рула копринена хартия, прозорецът гледаше към градинка с разцъфтели храсти. Госпожа Ли покани Черна Орхидея да седне на едно столче до масата и започна да развива пред нея свитък след свитък. Момичето бе много поласкано от това внимание. Колкото и малко да разбираше от живопис, не можеше да не оцени, че госпожа Ли е талантлива художничка.

Гостоприемството на домакинята започна да притеснява дъщерята на Фън. Дали да не издаде истинската цел на посещението си и да разкрие, че е дошла по нареждане от съдилището? Но не знаеше как би погледнал съдията на такава стъпка, и реши да продължи да играе ролята си, като се измъкне при първия удобен случай. Докато госпожа Ли навиваше свитъците, Черна Орхидея се изправи и хвърли един поглед през прозореца. Забеляза няколко стъпкани цветя и ги посочи на домакинята.

— Онези дръвници от съдилището ги изпогазиха, докато претърсваха квартала! — изсъска госпожа Ли.

Такава омраза звучеше в гласа й, че Черна Орхидея изненадано се обърна и я изгледа с учудване. Но лицето на госпожата не бе променило ни най-малко ведрото си изражение. Дъщерята на Фън се поклони и започна учтиво да си взема довиждане, когато домакинята направи няколко крачки към прозореца и погледна към слънцето.

— Не може да бъде! — възкликна тя. — Минава пладне. Трябва да си приготвя нещо за хапване. Не можеш да си представиш колко ми е неприятно да се занимавам с това! Но ти ми се струваш оправно девойче. Много ли нахално от моя страна ще ти се види, ако те помоля да ми помогнеш?

Можеше ли Черна Орхидея да откаже, без да я помислят за изключително невъзпитана? Освен това си рече, че така би успокоила съвестта си заради двойствената роля, която играеше, и отвърна с готовност:

— Позволете на мен, несръчната, да запаля печката ви!

Госпожа Ли изглеждаше очарована. Тя поведе въодушевената си помощничка към кухнята. Тук Черна Орхидея се почувства в свои води. Свали елека си и запретна ръкави, после раздуха огъня. Госпожа Ли седна на едно столче и започна надълго да разказва за своя съпруг, който бил починал наскоро след женитбата им.

Черна Орхидея откри бамбукова кутия с юфка. Наряза на ситно две глави лук и скилидка чесън, взе и няколко сушени гъби, които висяха нанизани от външната страна на прозореца. Домакинята продължаваше да разказва, а през това време малката готвачка сипа мазнина в един тиган, ситно нарязан зеленчук и соя, бъркайки непрекъснато с дървена лъжица. Добави юфката и скоро готварницата се изпълни с вкусно ухание. Госпожа Ли отиде да донесе купички, пръчици за хранене и чиния с туршия. Двете жени се разположиха на кухненската маса.

Черна Орхидея усети, че е много гладна, за разлика от госпожа Ли, която хапна съвсем малко и остави купичката си. Похвали девойката за готварските й умения и сложи ръка на коляното й. Дъщерята на Фън вдигна глава и забеляза някакъв блясък в очите на госпожата, който я накара да се почувства неудобно. Глупости, за какво трябваше да се притеснява от друга жена. И все пак необяснимо усещане я накара да се отдръпне от домакинята.

Госпожа Ли стана и скоро се върна с калайдисана каничка и две малки чаши.

— Тази великолепна напитка ще улесни храносмилането ни — усмихната заяви тя.

Черна Орхидея веднага забрави притеснението си. Та тя никога през живота си не бе пила вино, това беше напитка за дами! Гледай ти, какъв случай! Потопи устни в чашата. Питието беше с много тънък аромат и се наричаше „Роса от рози“. Поднасяше се студено и беше много по-силно от обикновеното вино, което се пие загрято. След като й допълниха на няколко пъти чашата, Черна Орхидея се развесели. Наложи се домакинята да й помогне да облече отново елека си, за да я отведе в приемната. Тук продължи да разказва историята за своя злощастен брак. Тя прехвана девойката през кръста и доверително й каза, че всъщност брачният живот е голямо бреме за жената. Мъжете много често са груби и не проявяват никакво разбиране. С тях никога не можеш да си поговориш както с друга жена. Черна Орхидея реши, че в тези думи има много истина, и беше извънредно горда, че една възрастна дама говори толкова интимно с нея.

По някое време госпожа Ли се изправи.

— О, колко съм неделикатна! — възкликна тя. — Ти сигурно си уморена след работата в кухнята. Защо не отидеш да си починеш малко в спалнята, докато аз рисувам?

Черна Орхидея си спомни, че е крайно време да тръгне за съдилището. Но наистина се чувстваше уморена и замаяна, а и много й се искаше да види какво представлява тоалетката на една толкова изискана дама. Тя се опита да протестира вяло, но госпожа Ли я побутна към спалнята си, разположена в дъното на къщата.

Стаята надмина всичките очаквания на девойчето. От една кълбовидна кадилница, овесена на тавана, се носеше упойващо ухание. На тоалетката стоеше голямо кръгло огледало с крак от санталово дърво, целия покрит с дърворезба. Пред него се виждаха множество порцеланови бурканчета с червени лакирани капачки. Креватът беше от абанос, с пищна дърворезба и седефени инкрустации. Завесата му пък беше истинско чудо, от бял тюл, с бродерии от златни нишки.

С привичен жест госпожа Ли избута една подвижна врата. Две мраморни стъпала водеха към малка баня. Тя се обърна и каза:

— Разполагай се, мила! След като подремнеш малко, пак ще пием чай в ателието.

После излезе и затвори вратата след себе си. Черна Орхидея свали елека и се намести на пейката пред тоалетката. Надникна с интерес във всяка кутийка, подуши пудрите и помадите. След като разгледа всичко, погледът й се спря на четирите кожени кутии, наредени една върху друга до леглото. Всяка носеше името на един годишен сезон, изписано със златен лак. Вътре очевидно бяха дрехите на госпожа Ли, но чак такова любопитство Черна Орхидея не се осмели да прояви.

Тя избута докрай подвижната врата и слезе в банята. До една каца бе поставено малко ведро, в ъгъла се виждаха двата котела, със студена и топла вода. Големият прозорец бе облепен с матова хартия. Слънчевата светлина хвърляше върху него сенки от градината и целият прозорец напомняше рисунка на бамбукови листа, полюшвани от вятъра. Черна Орхидея вдигна капака на котела с топлата вода и установи, че е загрята точно колкото трябва. На повърхността плаваха ароматни треви. Тя свали набързо дрехите си и сипа няколко ведра топла вода в дървената вана. Тъкмо изливаше и ведро студена, за да я разхлади, когато чу шум зад гърба си. Подскочи от изненада и се обърна. На прага стоеше госпожа Ли, облегната на бастунчето си.

— Не се притеснявай, мила, аз съм. Установих, че и на мен ми се иска малко да дремна. Чудесно, че си се сетила да влезеш в банята, ще спиш като къпана!

Черна Орхидея, изненадана в банята

Докато говореше, очите й по много особен начин оглеждаха девойката. Черна Орхидея изведнъж се изплаши. Наведе се бързо, за да вдигне дрехите си. Но госпожа Ли беше по-бърза. Направи крачка напред и рязко дръпна дрехите от ръцете й.

— Нали искаше да се къпеш? — с остър глас извика тя.

Черна Орхидея започна смутено да се извинява. Но госпожа Ли я притегли изведнъж към себе си и прошепна в ухото й:

— Няма защо да се криеш, мила. Толкова си красива!

Вълна от отвращение се надигна в девойката. Тя с всичка сила отблъсна тази жена, която я плашеше. Госпожа Ли политна, но успя да запази равновесие. В очите й сега гореше зъл пламък, лицето й бе разкривено от гняв. Тя замахна и удари през бедрото загубилата ума и дума Черна Орхидея. Болката накара девойката да забрави за уплахата. Тя посегна да грабне ведрото и да го хвърли в лицето на госпожа Ли. Но бастунчето я изпревари и се стовари върху хълбока й. Клетото момиче изпищя от болка и скочи встрани. Госпожа Ли се разкикоти подигравателно:

— Не се опитвай да правиш номерца, мила! Този бастун може не само да удря, а и да мушка. По-непокорна си от сестра си Бяла Орхидея, но скоро и ти ще омекнеш.

В мига, когато чу името на сестра си, Черна Орхидея забрави за болката.

— Къде е сестра ми? — извика тя.

— Искаш ли да я видиш? — попита госпожа Ли, злобно захилена.

И без да дочака отговора на жертвата си, забърза към стаята. Черна Орхидея стоеше, вкаменяла от ужас, заслушана в стъпките на госпожа Ли зад подвижната врата. После художничката я издърпа докрай с лявата ръка, стиснала в дясната дълъг остър нож.

— Гледай! — тържествуващо извика злодейката, сочейки с пръст към тоалетката.

Черна Орхидея изкрещя неистово. Пред огледалото бе поставена главата на нейната мила сестра Бяла Орхидея. Госпожа Ли слезе чевръсто по стъпалата в банята, прокарвайки пръст по острието на ножа.

— Ако не ме искаш, празноглава малка никаквице — изсъска тя, — и ти ще я последваш!

Черна Орхидея се обърна към прозореца и закрещя колкото сила имаше. Хвърли се напред, за да издъни прозореца, но върху него се очерта гигантска черна сянка. Тя се дръпна сепнато. В следващия миг прозорецът се разхвърча на трески и в банята влетя един великан. Той светкавично огледа двете жени и скочи към госпожа Ли. Избягна на сантиметър ножа, с който тя замахна, сграбчи китката й и я изви. Ножът иззвънтя на пода. В следващия миг ръцете на убийцата бяха завързани на гърба й.

— Ма Жун, тя е убила сестра ми! — извика Черна Орхидея.

— Обличай се, малка безсрамнице! — избоботи той. — Отдавна ми е известно това.

Черна Орхидея почувства, че цялата се изчервява. Побърза да се облече, докато Ма Жун мъкнеше госпожа Ли към спалнята. Когато и тя отиде там, престъпницата лежеше на кревата със завързани крака. Ма Жун постави главата на Бяла Орхидея в една кошница и извика:

— Тичай да отвориш вратата! Стражниците всеки момент ще пристигнат. Аз ги изпреварих на кон…

— Ти пък откога започна да ми заповядваш, грубиянино! — сопна му се девойката.

Ма Жун прихна да се смее и Черна Орхидея изтича обидена от стаята.

 

 

Привечер съдията Ди правеше със своите помощници разбор на събитията от деня, когато в кабинета влезе У и се поклони пред съдията.

— Тялото на Бяла Орхидея е положено в караулното заедно с главата. Поръчах ковчег.

— Как е нашият приятел Фън? — попита съдията.

— Като че ли дори малко се успокои сега, когато поне неизвестността приключи, ваше превъзходителство. Черна Орхидея е с него — и художникът се поклони, след което излезе.

— Май е поразредил дозите нашият художник — каза съдията. — Поукротил се е сякаш.

— Не мога да разбера защо се вре тук при нас! — изръмжа Ма Жун.

— Изглежда, се чувства донейде отговорен за трагичната участ на Бяла Орхидея — предположи съдията. — Горкото дете, какъв ли ад е преживяло в лапите на онази ужасна жена!

— Още не мога да разбера — обади се сержантът — как господарят установи в лабиринта, че съществува някаква връзка между госпожа Ли и Бяла Орхидея.

Съдията се облегна в креслото си. Поглади мълчаливо бакенбардите си и след това отговори:

— Нямах особен избор! Единствен губернаторът е познавал тайната на лабиринта. Дори синът му Ю Ки и младата му съпруга не са влизали никога вътре. Оставаше някой съвсем случайно да е научил как се стига до павилиона. А знаехме, че госпожа Ли често е пиела чай с губернатора и съпругата му в имението. Изглежда, е изненадала губернатора, докато е рисувал този пейзаж. С набитото си художническо око на часа е схванала, че не е обикновен пейзаж. Познавала е отлично входа на лабиринта и е отгатнала значението на тази картина, без губернаторът да разбере.

— Нищо чудно да е видяла картината в много ранен етап, когато са били отбелязани само боровете — предположи Тао Ган.

Съдията кимна одобрително:

— Тази потайна жена, свикнала да потулва извратеното си влечение към млади момичета, се е постарала да запази в тайна откритието си. Сигурно си е рекла, че някой ден това скривалище може да й послужи. Голямата дъщеря на Фън е била кротко и послушно момиче и след като я е подмамила веднъж, злодейката без особени трудности я е превърнала в своя робиня. Но се е разтревожила, когато е научила за ходенето й в изоставения скит. Затова я е отвела в имението на губернатора и я е затворила в бившата стая на пазачите, където прозорецът е с решетка. Безуспешното претърсване на квартала съвсем я е уплашило и е решила да убие жертвата си. Павилионът в сърцето на лабиринта е бил най-подходящ за целта.

— Ако бяхме тръгнали един час по-рано, когато първия път ходихме в имението на губернатора, можехме да предотвратим това престъпление! — възкликна Ма Жун. — Госпожа Ли се е измъкнала малко преди нашето идване.

— Съдбата пожела точно тази сутрин да дойде госпожа Ю — натъртено каза съдията. — Там на място, докато разглеждахме входа на лабиринта, видях отпечатък от крака на госпожа Ли или Бяла Орхидея. Тогава си премълчах за това откритие, защото изведнъж ме завладя някакъв необясним страх, докато надничах в лабиринта. Няма съмнение, че душата на клетото дете, убито половин час преди това, е пърхала наоколо. После пък ми се стори, че виждам в алеята духа на губернатора…

Гласът на съдията заглъхна. Той потръпна от спомена за страшните мигове, които бе изживял. След известно време успя да пропъди тези образи от съзнанието си и продължи със спокоен тон:

— Добре, че поне този път Ма Жун пристигна навреме, за да предотврати ново убийство! Мисля, че е време за вечерния ориз. Май всички се нуждаем от добро хапване преди нощта. Не се знае все пак какво могат да предприемат варварите.

Цяо Тай бе успял следобеда да създаде впечатляваща организация. Най-добрите бойци вече стояха на пост около речната врата, останалите бяха разпределени по градската стена. Населението бе предупредено от кварталните надзорници за вероятността от нощно нападение на варварите. Всички читави мъже се бяха включили в мъкненето на тежки камъни и наръчи сухи вършини по укреплението, в майсторенето на бамбукови копия и железни върхове за стрелите. Три часа преди полунощ трябваше да заемат позиции на стената, разпределени на групи по петдесет души, командвани от един войник. Двама войници вече стояха в кулата с барабана със задачата да дадат сигнал за тревога, щом варварите наближат речния бряг. В този миг щяха да пламнат факлите. Ако варварите се осмеляха да наближат градската стена, очакваше ги градушка от камъни и горящи снопи.

Съдията Ди вечеря в своите покои и подремна няколко часа на пейката в библиотеката. Един час преди полунощ дойде да го събуди Ма Жун, облечен в доспехи. Съдията си сложи тънка ризница под робата и свали от стената дългия, наследен от дядо му меч. Нахлупи на главата си официалната шапка и последва своя помощник.

Стигнаха на коне до речната врата, където ги посрещна Цяо Тай. От него научиха, че сержант Хун, Тао Ган и четирима войници вече са на стражевата кула в къщата на Шиен и бдят нито една искрица да не пламне тази нощ по високите точки на града.

Съдията Ди одобри взетите мерки и се качи по стръмните каменни стъпала до върха на кулата при речната врата.

Горе завари, изпънат като струна, един снажен войник, почти толкова едър, колкото и Ма Жун. С очевидна гордост той стискаше дълга дръжка, на чийто връх се развяваше императорският флаг. Съдията се изправи до него. Така от дясната му страна беше войникът с императорския флаг, от лявата — Ма Жун с командирски жезъл в ръка.

Предстоеше му за пръв път да защитава границата на Цъфтящата империя от варварско нападение, помисли си съдията. Той вдигна очи към императорския флаг, който плющеше от вечерния вятър над главата му, и усети как гърдите му се издуват от гордост. Скръсти ръце и притисна меча към гърдите си, после огледа тъмната равнина, простряна в краката му.

Съдията Ди на крепостната стена

Малко преди полунощ съдията посочи с пръст към хоризонта, където просветваха огънчета. Уйгурите се готвеха да нападнат. Светлините се приближиха бавно, после спряха. Варварите зачакаха знак от кулата.

Тримата мъже останаха неподвижни и безмълвни един час. Изведнъж светлините на другия бряг на реката пламнаха по-ярко, после бавно започнаха да се отдалечават. Малко по малко се стопиха в нощта.

След като бяха чакали напразно уговорения сигнал, уйгурите се прибираха в стана си.