Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Бяла смърт (5)

3

Недалеч от северното крайбрежие на Русия

 

На 2200 км югоизточно от Фарьорските острови изследователският кораб „Уилям Бийб“ стоеше на котва в ледените води на Баренцово море. Върху 75-метровия тюркоазен корпус бяха изрисувани буквите НАМПД. „Бийб“ бе кръстен на един от пионерите в дълбоководните проучвания и от него бяха щръкнали стрелите на мощни кранове и лебедки, способни да издигат от океанското дъно цели кораби.

На кърмата стояха четирима души в неопренови костюми, вперили погледи към мястото, където океанът бушуваше като кипящ казан. Повърхността изсветля, издигна се в пенест бял купол и спасителната подводница „Морска минога“ изскочи от водата като мутирал левиатан, излязъл за глътка въздух. С точността на трениран боен отряд четиримата спуснаха по задната рампа надуваемата лодка с външен двигател, скочиха в нея и се понесоха към подмятаната от стихията подводница.

Екипът закрепи кабели към яркооранжевия съд, мощният мотор на лебедката на борда на „Бийб“ изръмжа и „Морска минога“ се надигна от водата. Беше с цилиндричен корпус и странно скъсен, подобен на акордеон нос.

Кранът бавно се завъртя над палубата и постави подводницата в специално пригоденото стоманено гнездо. Люкът в горната част на ниската командна кула се отвори и се стовари шумно върху металния корпус. Кърт Остин подаде глава и примигна като къртица. Сивата му, почти платинена коса проблясваше на металната светлина на смръщеното небе.

Остин махна на екипажа, промуши широките си рамене през тесния люк, излезе навън и застана до командната кула. Миг по-късно Джо Дзавала също се измъкна и подаде на партньора си лъскава алуминиева кутия.

Остин метна кутията на набития мъж на средна възраст, който стоеше под стълбата. Човекът бе облечен във вълнен пуловер с висока яка, жълти непромокаеми панталони и мушама. При вида на летящата кутия нададе отчаян вик. Улови я, едва не я изпусна, след което я притисна до гърдите си.

Докато Остин и Дзавала се спускаха по стълбата, руснакът отвори кутията и извади увит в хартия предмет, поставен в защитен стиропор. Смъкна хартията и всички видяха тежка четвъртита бутилка. Той я гушна като новородено и замънка нещо на руски.

Забеляза обърканите изражения на хората на НАМПД и обясни:

— Извинете, господа. Благодарих на Бога, че съдържанието на контейнера е останало непокътнато.

Остин погледна етикета и се намръщи.

— Да не би да се спуснахме на деветдесет метра дълбочина до потънала подводница само за да спасим бутилка водка!

— О, не — отвърна Власов и бръкна в кутията. — Три бутилки. Най-добрата водка, произвеждана в Русия.

Грижливо разви другите бутилки — звучно целуваше всяка, преди да я постави обратно в кутията.

— „Руска перла“ е една от най-добрите водки, а „Московская“ е върхът. „Чародей“ е най-добра много студена.

Остин се запита дали изобщо някога ще успее да разбере руския начин на мислене. После каза:

— Ясно. Както го обяснявате, потопяването на цяла подводница само за да охладите питието си, е в реда на нещата.

— Подводницата беше стар модел „Фокстрот“, използван само за тренировки. Излезе от употреба преди повече от тридесет години — каза Власов и отправи на Остин 14-каратова златна усмивка. — Трябва да признаете, че именно на вас ви хрумна да поставяте предмети в подводница, за да изпробвате дали ще успеете да ги извадите.

— Mea culpa.^[1] Навремето не ми се струваше чак толкова лоша идея.

Власов затвори капака на кутията.

— Е, значи потапянето беше успешно?

— Като цяло, да — каза Дзавала. — Имахме някои технически проблеми. Нищо сериозно.

— Трябва да го полеем тогава — каза Власов.

Остин взе кутията от руснака.

— Точно сега е моментът.

Взеха три пластмасови чаши от столовата и отидоха в залата за инструктаж. Власов отвори бутилката „Чародей“, наля щедри дози и вдигна чаша.

— За храбрите младежи, които умряха на „Курск“.

Изгълта водката си, сякаш пиеше билков чай. Остин отпи предпазливо. От опит знаеше, че в силната руска огнена вода се спотайват истински демони.

— И за това случаи като „Курск“ никога да не се повтарят — каза той.

Потъването на „Курск“ бе една от най-големите подводни катастрофи в историята. Над сто души умряха през 2000 г., когато ракетната подводница клас „Оскар И“ потъна в Баренцово море след експлозия в торпедния отсек.

— С подводница като вашата нито един служещ на родината си младеж не е нужно да умира по такъв ужасен начин — каза Власов. — Благодарение на изобретателността на НАМПД имаме начин да стигнем до потънал съд независимо дали спасителните люкове работят, или не. Нововъведенията ви в тази подводница са революционни.

— Много мило от ваша страна, капитан Власов. Джо е виновникът, който събра това-онова и приложи и капка здрав американски разум.

— Благодаря за похвалата, но всъщност откраднах идеята от Майката природа — с типичната си скромност се обади Дзавала. Беше завършил Морското училище в Ню Йорк и имаше блестящ технически ум. Директорът на НАМПД Джеймс Сандекър го назначи веднага след завършването и освен че изпълняваше задълженията си в Специалния екип на Остин, Дзавала бе проектирал най-различни подводни съдове — както с екипаж, така и автоматични.

— Глупости! — каза Власов. — Миногата е доста по-различна от вашата подводница.

— Принципът е един и същ — каза Дзавала. — Миногите са невероятно устроени създания. Улавят движеща се риба, забиват зъбите си в кожата и й изсмукват кръвта. Вместо зъби ние използваме смукала и лазери. Основният проблем бе да се измисли гъвкав водонепроницаем затвор, който да може да се закрепва, за каквато и да е повърхност и да ни позволи да направим разреза. С помощта на космическите материали и компютрите успяхме да скалъпим доста добро решение.

Власов отново вдигна пълна чаша.

— Доказателството за вашата изобретателност е в ръката ми. Кога „Морска минога“ ще стане напълно готова за действие?

— Скоро — отвърна Дзавала. — Поне така се надявам.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Направо ме втриса, като си помисля каква е вероятността за нова катастрофа. Съветският съюз построи някои великолепни лодки. Но сънародниците ми винаги са имали предпочитание към гигантизма за сметка на качеството. — Власов довърши питието си и стана. — А сега трябва да се връщам в каютата си и да подготвя доклада до началството. Ще останат много доволни. Благодаря ви за усърдната работа. Лично ще се обадя на адмирал Сандекър.

Щом Власов си тръгна, влезе един от офицерите и каза на Остин, че го търсят по телефона. Остин вдигна слушалката, послуша малко и зададе няколко въпроса.

— Задръжте — каза той. — Ще ви се обадя веднага.

Затвори и се обърна към Дзавала.

— От Източноатлантическия отдел за подводни аварии на НАТО. Искат помощта ни в спасителна операция.

— Някой е изгубил подводница ли? — попита Дзавала.

— Датски крайцер е потънал до Фарьорските острови и част от екипажа е останала вътре. Явно все още има живи. Шведите и англичаните са почнали работа, но крайцерът няма спасителен люк. Датчаните се нуждаят от някой, който може да мине право през корпуса и да измъкне момчетата. Чули са, че правим пробни спускания.

— Колко време имаме?

— Няколко часа, ако се съди по думите им.

Дзавала поклати глава.

— Фарьорските острови са на повече от две хиляди километра оттук. „Бийб“ е бърз за размерите си, но няма криле.

— Ти си гений.

— Радвам се, че най-сетне го разбра. Нещо против да ми кажеш как точно стигна до това заключение? Може да ми послужи доста добре в някой бар.

— Първо, нека попитам — „Морска минога“ във форма ли е за спасителна операция? Долових нотка на ПСЗ, когато Власов попита дали е готова.

— Ние цивилните имаме навика автоматично да излъчваме „Пази си задника“, когато се обвързваме с нещо — каза Дзавала.

— Явно си завършил с отличие. Е?

Дзавала се поколеба.

— Видя как се държеше на излизане.

— Да де — необязден кон. Но все пак я обяздихме. С тези умения можеш да изкараш куп пари в Дисниленд.

Дзавала поклати глава.

— Имаш страхотната дарба да представяш вероятността от ужасна смърт по възможно най-безгрижния начин.

— Жаждата ми за смърт не е по-силна от твоята. Нали каза, че „Морска минога“ е стабилна като тухлен клозет на равен двор.

— Добре де, малко се поизфуках. Като конструкция е наистина много здрава. Но от управлението има още какво да се желае.

— Според теб какви са шансовете за успешна мисия?

— Петдесет на петдесет. Мога да позакърпя това-онова, за да увелича леко шансовете в наша полза.

— Не те насилвам, Джо.

— Не е и нужно. Не бих могъл да мигна, ако не се опитаме да помогнем на онези момчета. Но все пак трябва да замъкнем някак си подводницата дотам. Значи все пак си го измислил, а, хитрец такъв? — попита Дзавала, забелязал ухилената физиономия на Остин.

— Може би — отвърна той. — Трябва обаче да уточня някои подробности с Власов.

— Май ми е писано да рискувам живота си в поредното типично за Остин спонтанно хрумване. Питам се, дали имам някакъв шанс да разбера какво се спотайва под тази твоя преждевременно побеляла коса?

— Никакъв — отвърна Остин. — Помниш ли какво спомена Власов за съветския гигантизъм?

— Да, но…

— Мисли мащабно — каза Остин, докато вървеше към вратата. — Ама наистина мащабно.