Петър Саралиев
Готварска книга за мъже (4)

Култура на хранене

Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите според етикецията, а включва и всичко — от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Но да се спрем по-подробно на някои от тези моменти. Много често продуктите се поставят в шкафа, в хладилника или на балкона, както са в опаковката, и престояват така дни наред. Те се консумират направо от амбалажната хартия или от кесията, поставена на масата върху вестник или в най-добрия случай в чиния, и отново се завиват в хартията, за да дочакат следващото хранене. Това противоречи на всякакви норми на култура. Продуктите подлежат на малка обработка. Сиренето, маслините и др. се измиват и едва тогава се слагат в подходящи съдове. Кравето масло се разопакова и се поставя в малък съд с капак. Продуктите, които ще се употребяват непосредствено, се слагат в съдове, кутии и др. и се похлупват, а продуктите, които не се развалят, се подреждат на определените им места. Някои ще възразят, че няма място, че липсват шкафове и хладилник, но подреждането на продуктите не е свързано с това. Защото има шкафове, при отварянето на които човек може да се ужаси! Чиния с полуизсъхнало сирене, до нея скъсан пакет със захар, която скърца по полицата, солница с половин глава лук, парче салам, завит в хартия, купичка с останало ястие, полупразна кофичка с кисело мляко, 2 домата и парче хляб с ножа до него! Този колоритен натюрморт не може да е еталон за културата на хранене. А всичко може да е подредено и чисто. Чистотата е друг компонент от културата. Продуктите и съдовете трябва да бъдат не само подредени, но и чисти. Тяхната чистота е част от общата хигиена на човека. Не е естетично ястието да се поднася в захабени съдове, а тиганът върху готварската печка да е черен. Удоволствието от храненето е половинчато, когато липсва чистота. Стремежът към чистота е стремеж към повишаване на културата на хранене.

Самото хранене трябва да става на чиста маса, в подходящи съдове и с необходимите прибори. Умението да се храним е въпрос на навик, който се постига с течение на времето. Често се казва, че хората от по-напредналите страни умеят да се хранят, да си служат сръчно с приборите, да държат ножа в дясната, а вилицата в лявата ръка и че това било у тях едва ли не вродено. Истината е, че там още от детска възраст се обръща внимание върху начина на хранене, който постепенно става навик. Разбира се, това се предава от поколение на поколение. Често в това отношение нашият начин на възпитание е погрешен. Когато се храним сами, може „как да е“ — никой няма да ни види. Когато обаче дойдат гости или ние сме на гости или в ресторант, хващаме вилицата в лявата ръка, за да покажем на хората, че можем да се храним изискано. Нерядко сме чували майки да казват на децата си: „Имаме гости, дръж се прилично и се храни, както съм те учила.“ Това е неправилно възпитание и фалшиво маниерничене. Когато човек е на гости, на прием, в ресторант и пр., изобщо не трябва да се замисля върху начина на хранене. Това трябва да става естествено. Този навик обаче се култивира, ако ежедневно се храним, както трябва. Не трябва да се учим да се храним културно заради хората, а заради самите нас. Защото това е приятно!

След приключване на храненето масата трябва да се разтреби, всичко да отиде на мястото си, а съдовете и приборите да се измият, да се подсушат и да се приберат.

Както се вижда, културата на хранене не е сложна работа. Тя изисква само повече самовъзпитание и самоконтрол.

Тук трябва да се спрем на елементарния начин на храненето като основа, от която впоследствие ще се развие особено важният компонент от културата на хранене, а именно умението да сервираме и да се храним според установените изисквания. На първо място, масата трябва да е застлана с покривка или ако нямаме възможност за това, да е добре почистена. Чиниите се нареждат 2 пръста навътре от края на масата, вилиците се поставят от лявата, а лъжицата и ножът — от дясната страна на чиниите. Ако има десерт, малката лъжичка се поставя над чинията, перпендикулярно на другите прибори. Салатата се сервира в отделен съд, който се поставя от лявата страна на основното ястие. Салфетката трябва да е неотклонен спътник при всяко хранене. Ако ежедневно се храним така, при по-други обстоятелства няма да ни е трудно да си служим с допълнително сервираните прибори (за предястия, за риба и пр.) и с умение и без страх ще се самообслужваме.

Разпределянето на храната на порции и сервирането й изискват умение и чувство за естетика. Преди да се сервира, супата трябва да се разбърка. Чинията не трябва да се препълва, за да може правилно да се манипулира с приборите и за да не се залее покривката, а и не е естетично. Ястието трябва предварително да се огледа внимателно, за да се прецени колко порции ще излязат, какво количество е сосът, как да бъде разпределено месото, че във всяка порция да има равностойно парче, и пр. При разпределяне на храната трябва да се има пред вид правилото винаги да се оставя малко храна. Така ще имаме удоволствието да сипем допълнително и ще имаме храна и в случай на неочаквано посещение. От гледна точка на естетиката особено важно е как ще се сервират предястията, салатите и ястията. Те трябва да бъдат подредени красиво и с вкус.

Ако се стараем да спазваме тези изисквания, след време умението правилно да се храним ще ни стане навик и няма да се учудваме на „вродените“ качества у другите.