Ъруин Шоу
Просяк, крадец (7)

6

Из бележника на Били Абът

1968

Тази вечер Моника внесе смут в душата ми. Четеше коректурите на една реч, която бе превела от френски на английски. Изведнъж вдигна глава и каза, че току-що е установила нещо. В двата езика, както и в повечето езици, глаголите „имам“, „съм“, „отивам“ и „умирам“ са неправилни. На английски формите не са много разнообразни — аз имам, той има, аз имах, но все пак са налице. На френски са по-силно изявени. J’ai, tu as, il a, nous avons. Формите на глагола „съм“ са още по-многообразни. Аз съм, ти си, той е, ние бяхме, вие сте, те са били, аз ще бъда, той ще бъде. На френски — je suis, tu es, nous sommes, vous etes, il sera. После — sois и je fus и il fut в други времена. Или да вземем „отивам“ — отидох, бил съм отишъл. На френски „alter“ — je vais, nous allons, ils vont. Действието умиране като че ли следва по-права линия, но предполага прекъсване. Аз умирам. Аз съм умрял. На френски инфинитивът е mourir, но формите — je meurs, nous mourions, nous sommes morts. Какво означава всичко това — че човешкият род е разколебан в най-важните си дейности: съществуване, притежаване, придвижване от място на място, умиране? Че искаме да се отречем, да прикрием, да загърбим основните си дейности? Глаголът убивам обаче е съвсем ясен. Аз убивам, ти убиваш, той убива. Аз убих, ти уби, той уби. Тук нищо не се прикрива, не се налага да се преодолява някакво неудобство. Същото е и с любя. Има ли някакъв скрит смисъл в това?

Добре, че не съм преводач, казах на Моника. Но всичко това ме накара да се замисля и почти цяла нощ останах буден да размишлявам за себе си и за обвързаността ми с езика.

 

 

Когато Рудолф се върна в хотела, Гретхен беше в бара. Пиеше коктейл с шампанско и разговаряше с един млад човек, облечен за тенис. През последните дни си позволява доста да пие, което не е характерно за нея, и завързва разговор с всеки срещнат мъж, което е много характерно за нея, помисли си злобно Рудолф. Снощи като че ли му се счуха стъпки, които преминаха тихо пред вратата му, покрай подредените чифтове обувки по посока на нейната стая? Но като си припомни Ница, той си каза, че едва ли има право да се оплаква. Всички развлечения, които тя си намираше в този ад, където бе попаднала, бяха ако не друго, поне простими.

— Може ли да ти представя моя брат Рудолф Джордах? — подзе Гретхен, когато Рудолф дойде на тяхната маса. — Базил… забравих ти второто име, скъпи.

Сигурно е изпила най-малко три коктейла, щом казва „скъпи“ на мъж, чието име е забравила, помисли си Рудолф.

Младият човек се изправи. Беше висок и елегантен, с вид на артист, реши Рудолф, с боядисана коса и контешка хубост.

— Бърлинг — подсказа й младият мъж и леко се поклони. — Сестра ви ми разказваше за вас.

Бърлинг, Базил Бърлинг, повтори си наум Рудолф, като кимна в отговор на поклона. Може ли човек да има такова име — Базил Бърлинг? Ако се съди по акцента му, трябва да е англичанин.

— Няма ли да седнете при нас? — предложи Базил Бърлинг.

— Съвсем за малко. Трябва да обсъдя някои неща със сестра си — отвърна Рудолф не особено любезно.

— Брат ми много го бива да обсъжда. Пази се от неговите обсъждания — каза Гретхен.

Четири коктейла, не три, помисли си Рудолф.

— Какво ще пиете, сър? — попита любезно Базил Бърлинг, член на профсъюза на английските актьори, който усъвършенстваше старателно говора си, тъй като знаеше, че е учил в посредствено училище.

— Същото — отвърна Рудолф.

— Три пъти от същото — поръча Базил Бърлинг на келнера.

— Непрекъснато ми предлага пиене — обади се Гретхен.

— Личи си.

Гретхен направи физиономия и обясни на Базил Бърлинг:

— Рудолф е трезвеникът в семейството.

— Все някой трябва да бъде.

— О, божичко, страхувам се от предстоящото обсъждане — каза Гретхен. — Базил… пак ти забравих името, скъпи…?

— Бърлинг — отзивчиво повтори Бърлинг.

— Мистър Бърлинг, е актьор — заяви Гретхен. — Какво съвпадение — продължи тя кокетливо с пиянски глас, — че тук, на края на света, по най-чиста случайност в един долен бар се срещат двама души, които работят в киното. — Сега тя го имитираше с превзет английски акцент, но младият човек, изглежда, не можеше да се засегне от нищо.

— Така ли? — изненадано възкликна той. — И вие ли работите в киното? Виж ти, трябваше да се досетя.

— Колко е галантен — Гретхен докосна закачливо Рудолф по ръката, нищо, че й беше брат. — Но ще трябва да призная ужасната истина. Аз действам зад кулисите. — Тя отпи от поредното питие, усмихвайки се на Базил Бърлинг.

— Трудно ми е да повярвам — заяви превзето Бърлинг.

Ще трябва да го разкарам оттук, за да не викам управителя да го изхвърли, помисли си Рудолф.

— О, да! Зад кулисите — повтори Гретхен. — Аз съм от онези дами с черните нокти. Затънала до ушите в химикали филмов редактор. Ето я тайната. Обикновена скромна монтажистка.

— Правите чест на професията — отвърна Базил Бърлинг.

Дано господ ми спести тия любовни увертюри, помисли си Рудолф, а в това време Гретхен каза:

— Много си мил — и потупа Бърлинг по ръката.

За миг Рудолф изпита любопитство как ли се проявява сестра му в леглото, колко мъже е имала в миналото и колко сега. Ако я попиташе, сигурно щеше да му каже.

— Гретхен — обърна се той към нея, докато тя накланяше чаровно глава към актьора, — трябва да се кача горе и да кажа на Джийн да си приготви багажа. Паспортът й е тук и тя е готова да замине утре. Но бих искал да поговоря първо с теб.

Гретхен капризно сви устни Рудолф изпита желание да я удари. Събитията през деня бяха изопнали нервите му.

— Допий си чашата, скъпи — каза Гретхен на Бърлинг. — Брат ми е зает човек, като работлива пчеличка, която прелита от цвят на цвят.

— Да, виждам — изправи се актьорът. — И без това трябва да се преоблека. Играх три сета тенис и ако продължавам да стоя с тия мокри дрехи, ще си навлека ужасна настинка.

— Благодаря за виното — каза Гретхен.

— Аз черпя.

И Дуайър се бе изразил така, спомни си Рудолф. Изглежда, днес на всички им е приятно да черпят, злобно си помисли той. Освен на мене.

— Ще се видим ли по-късно, Гретхен? За вечеря? — попита Бърлинг и Рудолф забеляза, че е висок, но краката му са слаби и жилести. Аз изглеждам по-добре в къси панталони, помисли си заядливо той.

— Сигурно — отговори Гретхен.

— Беше ми приятно да се запозная с вас, сър — каза Бърлинг на Рудолф.

Рудолф изсумтя. Щом ще се обръщат към него със „сър“, сякаш е с единия крак в гроба, тогава ще се държи свадливо, както подобава на възрастта му.

Братът и сестрата загледаха младия мъж, който закрачи по актьорски пъргаво и мъжествено.

— Господи, Гретхен, ама наистина те бива да ги избираш! — усмихна се Рудолф, когато актьорът си отиде.

— Този сезон изборът е много малък — отвърна Гретхен. — Трябва да приемеш каквото дойде. А сега, кое е това неприятно нещо, което толкова бързаш да ми кажеш? — Той разбра, че тя изобщо не е пияна.

— Става дума за Инид — каза той. — Бих искал утре да се качиш на самолета заедно с Джийн и да наглеждаш Инид. Тоест да ги наглеждаш и двете.

— О, господи — възкликна Гретхен.

— Не смея да поверя дъщеря си на Джийн — продължи настойчиво Рудолф.

— Ами ти? Ти не се ли връщаш?

— Не мога. Тук има още много неща за уреждане. А като пристигнете в Ню Йорк, искам да останеш с тях в апартамента. Мисис Джонсън е във ваканция в Сейнт Луис още една седмица.

— Стига, Руди. Много съм стара вече, за да си играя с малки деца — каза Гретхен.

— Дявол да го вземе, Гретхен, след всичко, което направих за теб… — отвърна Рудолф.

Гретхен отметна назад глава и затвори очи, сякаш чрез това движение искаше да се въздържи от гневен отговор. В тази поза и все още със затворени очи, тя каза:

— Не е нужно всеки ден да ми напомняш какво си направил за мен.

— Всеки ден? — хвана се Рудолф за думите. — Кога за последен път…?

— Недей да приемаш толкова буквално нещата, мили братко — отвори тя очи и го погледна. — Нека да не спорим за това. — Изправи се. — Бавачката ти е осигурена. А и на мен ще ми е приятно да се върна там, където убийствата стават само по вестниците, а не в собственото ти семейство. В колко часа излита самолетът?

— Единайсет и половина. Купил съм ти билета.

— За всичко си помислил, нали?

— Да. За всичко.

— Какво щях да правя без тебе, братко — каза Гретхен. — Най-добре и аз да си стегна багажа. — Тя му се усмихна, но той забеляза усилието, което вложи. — Сключваме ли примирие?

— Сключваме — съгласи се той.

Преди да се качи в асансьора, той отиде на регистрацията да си вземе ключа.

— Мистър Джордах, докато ви нямаше, една дама дойде и остави това писмо за вас — каза портиерът и заедно с ключа връчи на Рудолф някакъв плик. На плика бе изписано само името му с женски почерк, който сякаш бе виждал някъде. В асансьора го отвори и извади единствения лист.

Писмото беше от Жана.

Скъпи американецо,

Пиша ти, за да те помоля да не ми се обаждаш. Можеш да се досетиш каква е причината. Аз ще ти се обадя, когато мога. Може би след седмица или две. А може и да са прекратили войната в Париж завинаги. Надявам се, че прекарваш добре в Антиб и че ще удължиш престоя си. Без теб следобедите са тъжни. Ако искаш да ми пишеш, пиши до поискване, Централна поща, Ница. Надявам се, че нямам правописни грешки.

Шофирай внимателно,

Жана

Той смачка писмото и го сложи в джоба си, излезе от асансьора, спря пред вратата на апартамента, смени си физиономията, отключи и влезе.

 

 

Джийн стоеше пред прозореца и гледаше морето. Не се обърна, когато той влезе. На бледата светлина, която струеше през отворения прозорец, фигурата й изглеждаше стройна и млада в ленената лятна рокля. Напомни му за момичетата, с които бе учил в колежа — те носеха на гърдите си значките на клубовете, в които членуваха приятелите им, ходеха на съботните футболни мачове, облечени в широки кожени палта и ярки вълнени чорапи, а после — на танците, където той свиреше на тромпет, за да си помогне, докато учи. Застанал на вратата, загледан в жена си, която създаваше илюзията за крехка младост, той изпита остро чувство на жалост към нея, нежелано, ненужно.

— Добър вечер, Джийн — каза Рудолф и пристъпи към нея. Джийн, Жана, помисли си той. Какво крие едно име?

Тя бавно се обърна. Той видя, че се е гримирала, а меката й, дълга до раменете коса е специално фризирана. Старостта, която един ден идеше да я налегне, бе изчезнала от лицето й.

— Добър вечер — сериозно отвърна тя. Гласът й също прозвуча нормално, в смисъл, че не беше пресипнал от пиене, от буйство или от терзания.

— Ето ти паспорта — каза той и й го подаде. — Адвокатът го е получил днес.

— Благодаря.

— Купих ти билет за самолета утре. Вече можеш да се върнеш у дома.

— Благодаря — повтори тя. — А ти?

— Аз ще трябва да остана поне още една седмица.

Тя кимна, отвори паспорта, погледна снимката, тъжно поклати глава и хвърли паспорта на масата.

И моята снимка в паспорта не действа добре на самочувствието ми, би искал да каже Рудолф.

— Поне още една седмица… — повтори Джийн. — Сигурно си съсипан от умора.

— Нищо ми няма. — Той се отпусна в едно кресло.

Преди тя да каже, че е съсипан от умора, не си бе дал сметка колко е уморен наистина. Спеше лошо, нощем често се будеше от кошмари. Предишната нощ сънува многостранен и смущаващ сън. И се събуди силно уплашен. Леглото сякаш се клатеше и първата му мисъл бе, че има земетресение. По краката го щипеха невидими, пакостливи пръсти. Полтъргайсти, спомни си, че каза в съня си. А след това, буден, се замисли: откъде знае тази дума? Разбира се, че я е чел някъде, но никога не я бе изговарял или писал.

— Как е Инид? — попита.

— Добре — отговори Джийн. — Следобед я заведох в Жуан ле Пен и й купих моряшка блузка на райета. Изглежда прекрасно в нея и оттогава непрекъснато позира пред огледалото. Сега вечеря с момичето.

— Ще надникна да й кажа лека нощ. След малко — добави той и разхлаби връзката и яката си. След като свали от плещите си бремето на изминалия ден, за вечеря щеше да облече спортна риза с отворена яка. — Гретхен ще пътува в самолета с теб и Инид — каза той.

— Няма защо да си прави този труд — отвърна Джийн, но в гласа й не се долови никаква злоба. — Може би й се иска да остане още тук. Времето сега е разкошно, видях я да се връща от морето с един красив млад мъж.

— Тя иска да се прибере в Ню Йорк — каза той. — Помолих я да остане с тебе и с Инид, докато мисис Джонсън се върне от Сейнт Луис.

— Сигурно ще й бъде много досадно — отговори Джийн. — Аз сама мога да се грижа за Инид. Нямам друга работа. — Гласът й отново прозвуча спокойно, в тона му нямаше нито злоба, нито предизвикателство.

— Смятам, че е по-добре, ако Гретхен бъде с вас да ви помага — заключи предпазливо той.

— Както кажеш. Макар че, нали знаеш, аз мога да издържа една седмица трезва.

— Знам. Но просто за всеки случай — отговори той.

— Мислех си за това, което преживяхме — каза тя, изправена пред него, кръстосала ръце на гърдите, преплела пръсти, сякаш беше на трибуна, за да произнесе предварително подготвена реч.

— Защо не забравиш за това, което преживяхме? — предложи й Рудолф. Не беше в настроение да слуша предварително подготвени речи.

— Мислех си за нас — продължи тя спокойно, без неприязън. — За твое добро и за доброто на Инид мисля, че трябва да се разведем.

Най-после, каза си той. Добре поне, че тя поставя този въпрос.

— Защо не изчакаме малко, преди да обсъждаме тези неща? — додаде гласно.

— Както искаш. Но аз не съм добра за тебе. Нито за нея. Ти вече не ме искаш… — Джийн вдигна ръка, сякаш за да го прекъсне. — Не си се докосвал до мен повече от година. И си си намерил някоя друга тук, сигурна съм в това. Моля те, не отричай.

— Няма да отричам — каза той.

— Не те обвинявам, мили — продължи тя. — Аз съм като отрова за теб от дълго време. Друг мъж на твое място отдавна щеше да ме остави. И да получи поздравления за това. — Тя горчиво се усмихна.

— Защо не почакаш с този разговор, докато и двамата се върнем в Америка — започна той, макар че изпитваше голямо облекчение.

— Тази вечер ми се говори — каза тя, но без да настоява. — Цял ден си мисля за нас, от една седмица не съм пила и по-трезва и разумна, отколкото съм сега, няма да бъда никога друг път в живота си. Не искаш ли да чуеш какво мисля?

— Не искам да казваш нищо, за което после ще съжаляваш.

— Ще съжалявам. — Тя махна несръчно с ръка, сякаш искаше да прогони оса. — Аз съжалявам за всичко, което казвам. И почти за всичко, което правя. Изслушай ме внимателно, мили. Аз съм алкохоличка. Разочарована съм от себе си и съм алкохоличка. Винаги ще бъда разочарована от себе си и ще остана алкохоличка цял живот. И никога няма да мога да преодолея това.

— Досега не сме опитвали нищо сериозно — каза той. — Не сме попаднали на добро заведение. Има други клиники, които…

— Можеш да ме изпратиш във всички клиники в Америка — прекъсна го тя. — Всички американски психиатри могат да се ровят в сънищата ми. Могат да ми дават лекарства и аз мога да повръщам до припадък. Но ще продължа да бъда алкохоличка. Да ти крещя от злоба и да те излагам… Нали помниш, че и преди съм го правила, и то неведнъж да искам прошка и пак да го правя, и да рискувам живота на детето си, като карам кола пияна, да забравя всичко и пак да се хвана за бутилката и така, докато умра, а как ми се иска това да стане по-скоро, но нямам смелостта да се самоубия, което е друго разочарование…

— Моля те, не говори така, Джийн — каза той, стана и тръгна към нея, но тя се отдръпна, сякаш се страхуваше от допира с него.

— Сега съм трезва — продължи тя, — повече от седмица не съм слагала капка алкохол в устата си, затова нека се възползваме от този прекрасен, неочакван миг, да погледнем открито нещата и да вземем трезви, радикални решения. Аз ще се оттегля някъде, далеч от хорските очи — Мексико достатъчно далеч ли е? Испания? Аз говоря испански, знаеш ли това? Швейцария? Разправят, че там има чудесни клиники, пациентите спирали да пият по за два-три месеца.

— Добре — каза той, — нека тогава живеем заедно по за два-три месеца. Със или без развод.

— Няма смисъл да се преструваме, че все още мога да работя. — Нищо не можеше да спре напевния, екзалтиран глас. — Но благодарение на скъпия ми покоен баща мога да живея съвсем прилично, дори екстравагантно. Трябва да ми помогнеш да определя сумата за Инид, която ще бъде поставена под попечителство, защото, когато се напия, може да се запозная с някой хитър, чаровен млад италианец, който ще съумее да ми открадне богатството, а това няма да ми е приятно. Освен това съм измислила начин да не се чувстваш виновен за това, че си ме изоставил и си ме пуснал да се скитам беззащитна из този враждебен и опасен свят. Ще наема някоя приятна силна млада жена, може би лесбийка, която ще ми прави компания и ще следи да не ми се случи нещо лошо, когато се пропия, а ако е необходимо, ще ми предлага невинен и безопасен секс…

— Спри — извика той. — Стига, стига толкова.

— Не се шокирай, мили пуританино — отвърна тя. — Правила съм го някога и не ми е било неприятно, сигурна съм, че мога пак да го правя, особено след една-две бутилки, и пак няма да ми е неприятно. Истината, скъпи, е, че повече не мога да се боря. Дори и армията на Конфедерацията накрая се предава. Достатъчно умрели съм оставила зад гърба си. Няма вече накъде да отстъпвам. Стигнала съм до Апоматокс^[1]. Нали виждаш, че ненапразно съм ходила на училище. Можеш да ми върнеш сабята, генерал Грант. Не, това звучи подигравателно, а аз не искам да се подигравам. Защото съм напълно отчаяна. Повече не мога да се боря. Не мога да се боря с теб, с пиенето, с вината, с брака, каквото и да означава тази дума в момента за теб и за мен. От време на време, когато съм по-спокойна, ще се появявам с компаньонката си лесбийка, предварително ще вземам мерки да не личи, че е такава — ще я карам да се облича като невинно момиче, както ще се обличам и аз, и ще посещавам Инид. Ти няма защо да присъстваш. Моля те, не казвай нищо тази вечер, но утре, като ме качиш на самолета, спомни си какво съм ти предложила и се възхити на саможертвата ми. Приеми я, преди да съм размислила, защото иначе цял живот ще остана да вися на шията ти като труп.

— Виж какво — каза той, — когато се махнеш оттук, от тази мъчителна атмосфера, ще…

— Ние двамата опропастихме и твоя живот — продължи напевно тя. — А ти не ставаш по-млад, пък и не можеш през следващите петдесет години просто да седнеш в някой ъгъл и да гледаш огъня в камината, трябва да правиш нещо. Бъди благодарен за днешния ден. Възползвай се от предложението. Кой знае колко време ще бъде в сила? А сега… знам, че си имал дълъг уморителен ден, че искаш да се избръснеш, да вземеш горещ душ, да си сложиш чисти дрехи, да изпиеш едно мартини и да отидеш на вечеря. Докато си в банята, аз ще ти поръчам питието. Не се страхувай, няма да изпия и глътка алкохол, преди да се върна в Ню Йорк — понякога мога да проявявам свръхчовешка воля. А след това, ако бъдеш така любезен, ще ме заведеш на вечеря — само ти и аз, ще говорим за други неща, например какво ще правиш ти по-нататък, в какво училище трябва да учи Инид, за каква жена би могъл да се ожениш, с кого си спал тук на Лазурния бряг, а когато стане късно и двамата се уморим, ще се върнем в нашия прекрасен, безбожно скъп хотелски апартамент и ти ще ми позволиш да заспя в твоето легло, при теб, защото утре се качвам на самолета за Америка, а ти оставаш тук до края на летния сезон, за да оправиш всички конци, които аз оплетох.

Той стана, отиде при нея и я прегърна. Тя силно трепереше. Лицето й беше зачервено и гореше като от треска.

— Съжалявам — прошепна тя, треперейки, отпуснала глава на гърдите му, прегърнала го здраво. — Сигурно е трябвало много отдавна да произнеса тази реч, може би преди да се оженим, само че преди да се оженим, мисля, че не бях такава.

— Шшт, шшт — безпомощно прошепна той. — Като се върнеш у дома, нещата ще изглеждат по-различни.

— Като се върна у дома, единствената разлика ще е, че ще бъда с един ден по-стара. — Тя се отдръпна и тъжно му се усмихна. — А това едва ли може да се приеме като нещо положително. Иди да си вземеш душ сега. Като излезеш от банята, вече няма да съм толкова сладкодумна, а мартинито ще ти напомни, че не всичко е загубено. Аз ще ти правя компания за коктейла. С поредната кока-кола.

Под душа той си позволи да се разплаче. Някъде през годините сигурно е имало възможност Джийн да бъде спасена. Но той беше прекалено зает, прекалено ангажиран, за да се възползва от тази възможност и да направи нужната крачка към нея, преди окончателно да се затворят всички пътища за спасение.

Изглежда, не можеше да регулира температурата на водата. Беше прекалено гореща и изгаряше кожата му, сякаш го пробождаха хиляди иглички, а като завъртеше крана, шурваше леденостудена и го вледеняваше, и той се разтреперваше, сякаш стоеше гол сред снежна буря.

Излезе, избърса се с голяма груба хавлиена кърпа, изправен пред огромното огледало, срамуващ се от стегнатото си, прелюбодействащо тяло с добре развити, силни мускули, ненужни за живота, който водеше, подвластно на плътски желания, които му пречеха да прояви добродетелност. Плът, помисли си. Какво е общото между тези две думи — плът и добродетелност? Тия разсъждения ги остави за следобедите в Ница, горчиво си каза той.

Облече бавно скъпите, приятни за кожата дрехи. Те осигуряваха дребните, здравословни удоволствия на тялото. Сложи си лека риза от трико, меки кашмирени чорапи, изрядно изгладен панталон от каша, удобни лъснати мокасини (през нощта, в коридора, от комунистите), елегантно лятно сако. Тази вечер Гретхен няма да каже, че има вид на човек, който току-що е бил прелъстен.

Когато се върна в салона, мартинито беше на масичката до дивана, а Джийн стоеше пред прозореца, загледана в уханния мрак, пронизан от ярките светлини на крайбрежието, което се извиваше на запад от полуостров Антиб. Джийн бе запалила една-единствена лампа и държеше в ръка чаша с кока-кола. Обърна се, като го чу да влиза.

— Гретхен се обади, докато ти беше в банята. Обясних й, че ще вечеряме двамата. Имаш ли нещо против?

— Разбира се, че нямам.

— Тя каза, че и без това щяла да вечеря с един приятел в Голф Жуан.

— Аз се запознах с него — отвърна Рудолф.

— Много пъти съм се чудила как се оправя с мъжете. Не е споделяла с мен.

— А с мен споделя прекалено много — заяви Рудолф.

— Както и всички останали — спокойно каза Джийн. — Горкият Рудолф.

Тя закрачи безцелно из стаята, докосна разсеяно облегалката на един стол, отвори чекмеджето на бюрото.

— Не мога точно да си спомня, Руди, но това същата стая ли е, в която бяхме, след като се оженихме?

— И аз не си спомням — отговори той и взе чашата с мартини.

— Ами, да пием — вдигна чашата си тя, — да пием за какво? — Усмихна се. Изглеждаше красива и млада в полумрака на стаята. — Да кажем за развода? — и отпи от кока-колата.

Рудолф остави чашата и каза:

— Ще си изпия мартинито после. Искам да кажа лека нощ на Инид.

— Иди — отвърна Джийн. — Мисля, че трябва да възнаградиш момичето. Много хубаво се държи с Инид. Много внимателно и търпеливо. Тя самата е почти дете, но винаги успява да измисли някаква игра, за да забавлява Инид. Аз нямам този талант.

— Нито пък аз — отвърна Рудолф. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не тази вечер. Все едно, трябва да си оправя лицето.

— Няма да се бавя.

— Аз не бързам — каза Джийн. — Цялата нощ е пред нас.

 

 

Облечена с моряшката блузка на райета, Инид привършваше вечерята си. Когато Рудолф влезе в стаята, тя се смееше. Макар че младата французойка не говореше английски, двете, изглежда, се разбираха много добре. Образованието ще унищожи тази изключителна способност, която и двете притежават, помисли си с болка Рудолф. Той целуна Инид по косата и каза „Лека нощ“ на момичето. Тя обясни на френски:

— Съжалявам за блузката. Инид току-що се изкъпа, но отказва да си облече пижамата. Настоява тази нощ да спи с блузката. Надявам се, че не възразявате? Смятам, че не си струва да…

— Разбира се, че не си струва. — Разумна, отстъпчива французойка. — С нея ще спи по-сладко. — После каза на момичето да приготви багажа на детето, защото на другата сутрин заминават за Ню Йорк. Докато оправя нещата тук, помисли си той, така ще проговоря на френски, че ще мога да се разбера дори и с някой полицай корсиканец. Поне един добър резултат.

— Bien, monsieur — каза момичето.

Рудолф се загледа в дъщеря си. Имаше вид на здраво и щастливо дете с лек слънчев загар на бузите. Още едно хубаво нещо, помисли си той, поне един човек да извлече полза от това пътуване. Като я гледаше как седи и доволно си играе с храната и как се закача с момичето, той си каза, че като се върне в Ню Йорк, ще уволни мисис Джонсън. Мисис Джонсън беше над петдесетгодишна, изпълнителна и кротка, но не я биваше да измисля игри.

Рудолф пак целуна Инид по косичката и се наведе още, за да му каже тя „Лека нощ, татко“ и да лепне на бузата му една мокра от овесената каша целувка. Миришеше на сапун и талк и ако момичето не беше тук, той щеше да я грабне от стола, на който седеше подпряна с възглавници, и силно да я прегърне. Но каза само:

— Лека нощ, моряче, да се наспиш хубаво — и излезе от стаята.

 

 

Вечерята беше отлична, луната грееше над морето, ресторантът не беше препълнен и келнерите се суетяха услужливо около масата им Джийн настоя Рудолф да си поръча бутилка вино и той се остави тя да го убеди. Установиха, че имат да си кажат много неща, които не бяха важни или неприятни и в разговора им нямаше неловки паузи. Всички сме направени от каучук, мислеше той, възхищавайки се на меката коса на Джийн, наведена над чинията си; можем да загубим изцяло формата си, след което, както изглежда поне на пръв поглед, си я възвръщаме, възстановяваме първоначалния образ или почти го възстановяваме.

Дълго и бавно пиха кафе. Той беше сигурен, че външно изглеждат доволни от себе си, доволни един от друг, седнали пред големия прозорец срещу тъмното море със сребриста лунна пътека, която, блещукайки, се отдалечаваше към островите.

Върнаха се бавно в хотела и като влязоха в апартамента, Джийн каза:

— Легни си, скъпи. Аз ще дойда след малко.

Той лежеше гол в леглото в тъмната стая и чакаше. Вратата тихо се отвори: Джийн съблече халата си с леко шумолене и легна в леглото при него. Той я прегърна, тялото й не трепереше, беше топло, но без да гори в треска. Двамата лежаха неподвижно и след малко заспаха. Тази нощ той не сънува, че хотелът се клати от земетресение или че го щипят полтъргайсти.

 

 

В дъното на коридора Гретхен спеше неспокойно, сама. Вечерята беше изискана, виното се лееше, младият й приятел беше най-красивият мъж в ресторанта, държеше се внимателно, накрая стана настойчив: тя за малко да каже да. Но в края на краищата си легна сама. Преди да заспи, си помисли, че ако проклетият й брат не бе казал: „Ама наистина те бива да ги избираш, нали?“, нямаше да спи сама тази нощ.