Чудомир
Търговска майка

Търговска майка го е родила Недя Дунков, не го гледай, че е пикьор. Пък и такъв да си, не е лесна работа. Трябва да си бил кантонер по-напред, да ти е хубава невестата, примерно казано, и да си имаш приятели от правителството. Трябва да ходиш да будиш кантонерите да не се успиват под дебелите сенки, за да не ги хваща кашлица; да проверяваш списъците за пътна тегоба; да разпределяш работата на населението, да измерваш изработеното — е, хе! — и още колко работи има! Дойде ли пък техникът строител по проверка, да умееш да го посрещнеш, както му прилича, да го нагостиш, да го почерпиш като началство, дето има една дума, и да има кой да му се усмихва и да му чурулика, значи, кога си пие кафето след вечеря. Недьо Дунков си ги има всичките тия качества, отговаря на условията и затова му върви работата като по масло.

Ето на̀, направи си нов плевник човекът, сушина с огнище си измайстори, за да му готви булката лятно време на хладно; две прасета си храни редовно и чак на моторната мелница праща да му мелят брашно, че по-ситно меле и по-бели хлябове стават от него. Има си и парици скътани, и дрешено си има, а зимникът му пращи от имане.

Ама ще речеш, защото е стиснат, затова. А бе то, че е такъв — такъв е, ама малко ли са като него, дето връзват възела по три пъти и пак си ходят голи и боси? Търговска майка, бабам! Не ще приказки! От род е човекът. В кръвта си го има и от майчино мляко го е засукал.

Като дойде време да си отбиват селяните пътната повинност, първом ще извика най-сиромасите и най-простите. Ще прати дяда Лулча разсилния да съобщи на Иванча Тричката, на Гол Минка, на бабините Влайкини момчета, козарите, на Петка Циганчето, на Тонката — подкара ги като стадо и право на Кошарска поляна в сипеите. По закон е речено: всеки трябва да изхвърли на пътя по петнайсет кубика пръст, а той, като разтвори големия си пергел, че като почне да крачи и отмерва надлъж и нашир, да ти настръхне козината на главата. На десет души отмери работа колкото на трийсет и те, нали са прости, развъртят ония ми ти лопати: та — ха бре, та — де бре! — прехвърлят пръстта за пет-шест дена и се приберат капнали от умора вкъщи. Като ги изпрати, Недьо извади метрото — мери и изчислява, мери и пише, — па се ухили под мустак и си рече:

— Дотука е тяхното, значи, изработено, а оттук нататък си е моя стока. Каквото си искам, такова ще си я правя.

Повърти се, погледа си я и поеме за село. Щом пристигне, още същата вечер ще срещне, да кажем, Деня Попски и ще му пришепне на ухото:

— Чорбаджи — ще рече, — твоята е наредена вече. Пътната ти — ще рече — е вече изработена. Виж сега ти как ще се отсрамиш. Аз довечера ще пратя жената да й напълниш една делва с петмез, а ако ти се откъсне от сърце, отрежи и от саздърмата, колкото да се смърсим. А пък аз си знам работата — ще рече. Ще те отметна от списъка и толкоз!

След това ще отметне срещу буре вино и Чакъровците, Глухарят ще му прати масло, Генчо Кунин ще му брои някоя и друга стотарка, ще си ги мушне той в джоба — и вълкът сит, и агнето цяло.

Търговска майка, дето я рекохме думата, го е родила. Не му го пиша грях. Тоя свят е тъй нареден: един сече дърва и ги продава нощно време без позволително, други пренася контрабанда тютюн, трети търгува с тереше, а дядо поп, да речем, като дойде да ръси, взема и брашно, и яйца, и вълна, и восък, а на туй отгоре и лев иска да му пуснеш в менчето. Недьо Дунков пък му е намерил лесното и път продава човекът. Държавното шосе продава и на крачки, и на кубик — както щеш. И за улеснение на народа не взема само пари, а петмез и брашно, и дърва — каквото дал господ. Ама майсторски го прави, интелигентски, та не можеш да му речеш нищо. Да дойде, който ще, да му гледа книжата, да иде след това да провери пътя — има ли изработено толкова, — повече ще намери, по-малко няма да намери.

Затова началството го гледа с доверие и му има уважението.

Само Лъжлив Съби, ако се случи да мине по това време, кога копаят сиромасите, нали си не знае мярка на устата, ще се провикне от колата:

— Помози бог, момчета! Работите ли, работите ли?

— Дал бог добро, чичо Събчо! Работим ами, какво друго се пада на сиромаси.

— Ами по колко крачки ви отмери пикьорът?

— Че знаем ли? То неговите крачки, крачки ли са? Виж сам: от дребницата круша там, в дола, хе до оня шилестия камък отсреща на сипея.

Съби се надигне от колата, погледа, погледа, кимне с глава, па рече:

— Малко ми се вижда, малко!… То да има, да няма, на половината село пътната ще изработите, а аз исках на цялото да ви даде, дано влезе и моето участие вътре, та и аз да разбера от Недьовите крачки. Ами! Малко ви е отмерил.

Па ще сръга воловете след това и разсъхналото задно колело ще заквичи като приклещено прасе нагоре из вървището към усойната.