Робърт Шекли
Корпорация „Безсмъртие“ (9)

9.

Мистър Рейли седеше изпъчен и почти се губеше в огромно като трон меко кресло. Той беше дребно, плешиво паякообразно старче. Прозрачната пергаментова кожа обгръщаше стегнато черепа и костеливите му китки, а през жилавата съсухрена плът ясно се очертаваха кости и сухожилия. Блейн сякаш усети как кръвта лениво се влачи по крехките, надути варикозни вени и заплашва всеки миг да спре. И все пак Рейли се държеше твърдо, а очите блестяха ясно на смешното му маймунско личице.

— Значи това е нашият човек от миналото! — каза мистър Рейли. — Моля, седнете, сър. Вие също, мис Торн. Тъкмо обсъждах с дядо си какво да ви правим, мистър Блейн.

Блейн се озърна наоколо, очаквайки едва ли не да види над себе си призрачно надвиснала фигурата на умрелия преди петдесет години дядо. Но под високия таван на богато украсената стая нямаше и следа от призрак.

— Вече си отиде — обясни мистър Рейли. — Горкият дядо може да поддържа астрално състояние само за кратко време. Но дори и така е по-добре от повечето други призраци.

Изглежда, лицето на Блейн се бе изменило, защото Рейли запита:

— Не вярвате ли в призраци, мистър Блейн?

— Боя се, че не.

— Естествено. Предполагам, че за човек от двадесети век тая дума крие някои нежелателни значения. Дрънчащи вериги, скелети, всичките тия безсмислици. Но думите променят смисъла си и дори реалността става друга, когато човечеството променя и управлява природата.

— Разбирам — любезно се съгласи Блейн.

— Мислите, че ви баламосвам — добродушно каза мистър Рейли. — Нямам такова намерение. Помислете само как се изменя смисълът на думите. През двадесети век „атомът“ е станал всеобхватна дума за писатели фантазьори с техните „атомни пушки“ и „кораби с атомни двигатели“. Абсурдна дума, която всеки благоразумен човек би трябвало да избягва, както и вие благоразумно избягвате „призраците“. Ала само няколко години по-късно „атомът“ се превърнал в образ на твърде реална и непосредствена заплаха. Нито един благоразумен човек не можел да я пренебрегне. — Мистър Рейли се усмихна унесено. — „Радиацията“ от скучен термин из учебниците се превърнала в причинител на ракови язви. „Космическата болест“ по ваше време е била абстрактно и кухо понятие. Но след петдесет години означавала болници, претъпкани със сгърчени тела. Думите имат склонност да се променят, мистър Блейн, от абстрактни, измислени и академични към функционални, реалистични и ежедневни. Това става, когато технологията догони теорията.

— А призраците?

— Случаят е подобен. Мистър Блейн, вие сте старомоден! Просто ще трябва да промените представата си за думите.

— Няма да е лесно — каза Блейн.

— Но необходимо. Не забравяйте, винаги е имало купища доказателства в полза на призраците. Прогнозата за съществуването им, може да се каже, е била благоприятна. А когато задгробният живот от безплодна мечта се превърна в реалност, призраците също станаха реалност.

— Мисля, че най-напред ще трябва да ги видя — каза Блейн.

— Несъмнено ще ги видите. Но стига толкова. Кажете, харесва ли ви нашата епоха?

— Засега не много — каза Блейн.

Рейли весело се изкиска.

— Не ви допаднаха крадците на тела, а? Но не биваше да напускате сградата, мистър Блейн. Не беше във ваш интерес, а определено не беше и в интерес на компанията.

— Съжалявам, мистър Рейли — обади се Мари Торн. — Аз бях виновна.

Рейли я изгледа, сетне пак се обърна към Блейн.

— Жалко, разбира се. Честно казано, трябваше да ви зарежем на произвола на съдбата в 1958 година. Ще бъда откровен, мистър Блейн, присъствието ви тук малко ни затруднява.

— Опечален съм.

— Двамата с дядо ми решихме, за жалост със закъснение, да не ви използуваме за реклама. Трябваше да го решим по-рано. Както и да е, вече решихме. Но може да има реклама въпреки желанието ни. Възможно е дори правителството да вземе принудителни мерки спрямо корпорацията.

— Сър — вметна Мари Торн, — адвокатите са уверени в нашата позиция.

— О, няма да идем в затвора — каза Рейли. — Но помислете за рекламата. Лошата реклама! „Рекс“ трябва да остане почтен, мис Торн. Намеци за скандал, инсинуации за беззаконие… Не, мистър Блейн не би трябвало да е тук, в 2110 година, като живо свидетелство за погрешната ни преценка. Затова, сър, бих искал да ви направя делово предложение.

— Слушам — каза Блейн.

— Да предположим, че „Рекс“ ви купи задгробна застраховка и по този начин ви гарантира оцеляване след смъртта. Ще се съгласите ли да извършите самоубийство?

Блейн бързо примига.

— Не.

— Защо не? — запита Рейли.

За момент причината изглеждаше очебийна. Кое същество би приело само да отнеме живота си? Уви, човек го прави. Блейн се помъчи да забави разговора, за да размисли.

— Преди всичко — каза той, — не съм напълно убеден в съществуването на задгробен живот.

— Ами ако ви убедим? — запита мистър Рейли. — Ще се самоубиете ли тогава?

— Не!

— Но това е късогледство! Мистър Блейн, помислете само в какво положение се намирате. Тази епоха е чужда за вас, враждебна, незадоволителна. Какво можете да работите? С кого можете да разговаряте и за какво? Дори по улиците не можете да ходите, без да поставите живота си под заплаха.

— Вече няма да се повтори — каза Блейн. — Не знаех как стоят нещата тук.

— Ще се повтори! Вие никога няма да разберете как стоят нещата! Не напълно. Сега сте като първобитен човек, захвърлен случайно във вашата 1958 година. Той навярно би се смятал за доста способен въз основа на опита си със саблезъби тигри и космати мастодонти. Някоя милосърдна душа може дори да го предупреди да се пази от гангстери. Но каква полза? Ще го опази ли това от попадане под кола, токов удар по релсите на метрото, задушаване от газова печка, падане в асансьорна шахта, нарязване с електрически трион или смъртоносно подхлъзване във ваната? За да крачи невредим сред тия неща, човек трябва да е роден между тях. А дори и така хората от вашето време са пострадвали, щом разслабят вниманието си за миг! Колко по-вероятно би било да загине първобитният човек?

— Преувеличавате — каза Блейн, усещайки как по челото му избиват ситни капчици пот.

— Преувеличавам ли? Опасностите в гората нямат нищо общо със заплахите в града. А когато градът се превърне в свръхград…

— Няма да се самоубия — заяви Блейн. — Ще рискувам. Да не говорим повече за това.

— Защо сте толкова неблагоразумен? — сприхаво запита мистър Рейли. — Самоубийте се сега и ще ни спестите куп неприятности. Ако не виждате бъдещето си, мога да го очертая вместо вас. С чисто хладнокръвие и животинска хитрост може да оцелеете година. Дори две. Няма значение, така или иначе, накрая ще се самоубиете. Вие сте типичен самоубиец. Самоубийството е изписано по лицето ви — за него сте роден, Блейн! След година-две ще се самоубиете най-окаяно, ще се изплъзнете с облекчение от изтерзаната плът, но отвъдното не ще приеме ласкаво морното ви съзнание.

— Вие сте луд! — викна Блейн.

— Никога не бъркам типичните самоубийци — спокойно отвърна мистър Рейли. — Винаги ги усещам. И дядо е съгласен с мен. Тъй че, ако вие…

— Не — рече Блейн. — Няма да се самоубия. Боя се, че ще трябва да наемете някого за целта.

— Не е в моя стил — каза мистър Рейли. — Няма да ви насилвам. Но елате на прераждането ми днес следобед. Хвърлете един поглед към отвъдното. Може да промените решението си.

Блейн се поколеба и старецът се ухили.

— Безопасно е, гарантирам, няма измама! Да не се страхувате, че ще ви задигна тялото? Още преди няколко месеца си избрах приемник от открития пазар. Между нас казано, изобщо не бих взел вашето тяло. Ще ми е неудобно, виждате ли, в нещо толкова едро.

Разговорът приключи. Мари Торн изведе Блейн.