Робърт Шекли
Корпорация „Безсмъртие“ (8)

8.

Първото съзнателно действие на Томас Блейн беше да разбере дали все още е Томас Блейн и продължава да заема собственото си тяло. Доказателството беше очевидно в самия въпрос. Още не бяха изтрили съзнанието му.

Лежеше облечен на някакъв диван. Надигна се, седна и чу, че отвън към вратата се задават стъпки.

Изглежда, бяха надценили силата на хлороформа! Все още имаше шанс!

Бързо пристъпи зад вратата. Тя се отвори и някой влезе. Блейн прекрачи напред и замахна.

Успя да позабави удара. Но въпреки това в огромния му юмрук бе останала доста сила, когато се стовари странично върху изящната брадичка на Мари Торн.

Пренесе я на дивана. След няколко минути жената се опомни и го погледна.

— Блейн — каза тя, — вие сте идиот.

— Не знаех кой е — оправда се Блейн.

Още докато го изричаше, осъзна, че не е вярно. Бе познал Мари Торн част от секундата преди окончателно да замахне; добре тренираното послушно тяло би отменило удара дори тогава. Но някаква недоловима, непокорна ярост бе действувала под нивото на разума, съзнанието и морала, яростта лукаво бе използувала напрежението, за да се отърве от отговорност, бе сграбчила измамния миг, за да цапардоса хладнокръвната и безгрижна мис Торн.

Постъпката подсказваше нещо, което Блейн изобщо не желаеше да знае за себе си.

— Мис Торн — запита той, — за кого купихте тялото ми?

Тя го изгледа гневно.

— За вас го купих, след като очевидно сам не можете да си го опазите.

Значи в крайна сметка нямаше да умре. Нямаше да пуснат съзнанието му да отиде на вятъра, та някой шишкав мърляч да наследи тялото. Добре! Много му се живееше. Но съжаляваше, че не го е спасил някой друг, а тъкмо Мари Торн.

— Ако знаех как стоят нещата тук, сигурно щях да се справя по-добре — каза Блейн.

— Канех се да ви обясня. Защо не изчакахте?

— След като ми говорихте по този начин?

— Съжалявам, ако съм била рязка — каза тя. — Бях доста разстроена, че мистър Рейли отменя рекламната кампания. Поне това не можахте ли да разберете? Ако бях мъж…

— Не сте мъж — напомни Блейн.

— Каква разлика? Вие навярно имате някои странни старомодни идеи за ролята и мястото на жената.

— Не ги смятам за странни — каза Блейн.

— Естествено. — Тя опипа челюстта си, която беше побеляла и леко подута. — Е, да смятаме ли, че сме квит? Или искате да ме халосате още веднъж?

— Един път стига, благодаря.

Тя се изправи малко неуверено. За да я подкрепи, Блейн я прегърна през рамото и за момент се обърка. Бе си въобразявал, че това стройно тяло е изплетено от камшични ремъци и стомана, а всъщност се оказваше плът, стегната, еластична и изненадващо податлива. Така, отблизо, виждаше непокорни косъмчета, напуснали стегнатата прическа, и една малка бенчица на челото, там, където започва косата. В този миг Мари Торн престана да бъде абстракция за него и се превърна в човешко същество.

— Мога и сама — каза тя.

Блейн се позабави, но накрая я пусна.

— При дадените обстоятелства — каза тя, като го гледаше втренчено, — мисля, че отношенията ни трябва да останат на чисто делова основа.

Чудо след чудо! Изведнъж и тя бе почнала да го смята за човешко същество, усещаше го като мъж и се смущаваше от това. Мисълта му достави огромно удоволствие. Не че харесваше Мари Торн, каза си той, нито пък я желаеше особено. Но много искаше да я изкара от равновесие, да изстърже емайла от фасадата, да разклати тая проклета стабилност.

— О, разбира се, мис Торн — каза той.

— Радвам се, че мислите така — отвърна тя. — Защото, честно казано, не сте мой тип.

— А какъв е вашият тип?

— Обичам високи, стройни мъже. Елегантни, непринудени и изтънчени.

— Но…

— Искате ли да обядваме? — безгрижно запита тя. — След това мистър Рейли би желал да поговори с вас. Мисля, че ще ви направи предложение.

Кипейки вътрешно, той я последва към вратата. Подиграваше ли му се? Високи, стройни, елегантни, изтънчени мъже! По дяволите, преди смъртта беше тъкмо такъв! И такъв си оставаше под това месесто русо тяло на борец, стига само да погледнеш по-навътре!

И кой кого изкарваше от равновесие?

Докато сядаха на една масичка в столовата за служители на „Рекс“, Блейн изведнъж трепна.

— Мелхил!

— Какво?

— Рей Мелхил, човекът, с когото бях затворен! Вижте, мис Торн, можете ли някак да купите и него? Ще си платя при първа възможност. Бяхме затворени заедно. Адски свястно момче.

Тя го изгледа с любопитство.

— Ще видя какво мога да сторя.

Стана от масичката. Докато я чакаше, Блейн разтриваше длани и копнееше да спипа Орк за гушата. След няколко минути Мари Торн се завърна.

— Много съжалявам — каза тя. — Свързах се с Орк. Мистър Мелхил е бил продаден един час след като ви изведох. Наистина съжалявам. Не знаех.

— Няма нищо — каза Блейн. — Мисля, че бих пийнал нещо.