Робърт Шекли
Корпорация „Безсмъртие“ (24)

24.

Няколко дни по-късно Блейн получи известие, че го чакат за разговор в Духовната централа. Намина там след работа и попадна в кабинета, който бе използувал предния път.

— Здравей, Том — раздаде се от високоговорителя гласът на Мелхил.

— Здрасти, Рей. Чудех се къде се губиш.

— Още съм на Прага, но вече няма да е задълго. Ще трябва да продължа и да ви дя как изглежда отвъдното. Обаче исках пак да поговоря с теб, Том. Мисля, че трябва да внимаваш с Мари Торн.

— Ама, Рей…

— Сериозно ти казвам. През цялото време е в „Рекс“. Не зная какво става там, залата им за конференции е изолирана против психическо проникване. Но нещо се мъти около теб и тя е замесена здравата.

— Ще си отварям очите — каза Блейн.

— Том, моля те, послушай ме. Махай се от Ню Йорк. Махай се бързо, докато още имаш тяло и съзнание в него.

— Оставам — каза Блейн.

— Упорито копеле — прочувствено изрече Мелхил. — Каква полза, че имаш дух закрилник, щом изобщо не го слушаш?

— Много съм ти благодарен за помощта — каза Блейн. — Наистина. Но кажи ми откровено, какво ще спечеля, ако избягам?

— Може да останеш жив малко по-дълго.

— Само малко? Толкова ли е зле?

— Доста. Том, помни, че не бива да вярваш никому. Сега трябва да си тръгвам.

— Ще те чуя ли пак, Рей?

— Може би да — каза Мелхил. — Може би не. Успех, момко.

Разговорът приключи. Блейн се прибра в апартамента си.

Следващият ден беше събота. Блейн се въргаля в леглото до късно, направи си закуска и опита да се обади на Мари. Нямаше я. Реши да прекара деня в почивка и да изгледа сензофилмите.

Този следобед го посетиха двама души.

Най-напред дойде кротка прегърбена бабичка, облечена в строга тъмна униформа. На армейското й кепе беше изписано: „Стара църква“.

— Сър — каза тя с леко хъхрещ глас, — аз събирам пожертвувания за Старата църква, организация, която цели да укрепи вярата в тия безпътни и безбожни времена.

— Съжалявам — рече Блейн и понечи да затвори вратата.

Но под носа на старицата навярно неведнъж се бяха захлопвали врати. Тя се вклини между вратата и касата, продължавайки да говори.

— Дошла е, млади сър, епохата на Вавилонския звяр, времето за душевна погибел. Дошла е епохата на Сатаната и часът на привидния му триумф. Но не се подлъгвайте! Всевишният допуска това да се случи, за да изпита и отсъди, да отдели зърното от плявата. Бойте се от изкушение! Бойте се от пътя на злото, който се разстила пред вас великолепен и бляскав!

Блейн й подаде един долар, за да млъкне. Бабичката благодари, но продължи да приказва.

— Пазете се, млади сър, от последната сатанинска съблазън — фалшивия рай, наричан от хората „задгробен живот“! Та можеше ли Сатаната да измисли по-хитра примка за света човешки от тази, неговата най-голяма илюзия! Илюзията, че адът е рай! И хората се подлъгват по лукавата измама и сами влизат в нея!

— Благодаря — каза Блейн, опитвайки да затвори вратата.

— Помнете ми думите! — викна старицата, като го гледаше с изцъклени сини очи. — Отвъдното е зло! Бойте се от пророците на адския задгробен живот!

— Благодаря! — кресна Блейн и успя да затвори вратата.

Отново се отпусна в креслото и включи проектора. Почти за цял час се вглъби в „Бягство на Венера“. После на вратата се почука.

Блейн отвори и видя дребен, добре облечен бузест младеж със сериозна физиономия.

— Мистър Томас Блейн? — запита непознатият.

— Аз съм.

— Мистър Блейн, аз съм Чарлз Фаръл от Корпорация „Задгробен живот“. Мога ли да поговоря с вас? Ако сега не е удобно, навярно можем да уговорим среща за някой друг…

— Влизайте — каза Блейн, разтваряйки широко вратата пред пророка на адския задгробен живот.

Фаръл беше благ, деловит, сладкодумен пророк. Първата му работа бе да връчи на Блейн писмо, напечатано върху бланка на Корпорация „Задгробен живот“ и потвърждаващо, че Чарлз Фаръл е пълномощен представител на корпорацията. Писмото съдържаше подробно описание на Фаръл, подписа му, три подпечатани снимки и пълен комплект отпечатъци от пръстите му.

— А ето и доказателства за самоличността ми — каза Фаръл и измъкна от портфейла си пилотска книжка, библиотечна карта, удостоверение за гласоподаване и документ за освобождаване от държавна служба. После притисна пръстите на дясната си ръка върху отделно листче специално обработена хартия и го подаде на Блейн за сверка с отпечатъците в писмото.

— Необходимо ли е всичко това? — попита Блейн.

— Абсолютно — отвърна Фаръл. — В миналото имахме някои неприятни инциденти. Безскрупулни спекуланти често опитват да се представят за служители на „Задгробен живот“ сред лековерни или бедни хора. Предлагат спасение на безценица, взимат каквото могат и изчезват от града. Прекалено много нещастници загубиха цялото си състояние, без да получат нещо в замяна. Защото незаконните посредници, дори когато наистина работят за някоя дребна и мимолетна задгробна фирма, не разполагат с необходимата за такава дейност сложна апаратура и опитни техници.

— Не знаех — каза Блейн. — Няма ли да седнете?

Фаръл седна.

— Бюрото за контрол на бизнеса се мъчи да вземе някакви мерки. Обаче спекулантите са прекалено подвижни, затова трудно ги хващат. Само Корпорация „Задгробен живот“ и още две компании с правителствено одобрена техника могат да осигурят онова, което обещават — живот след смъртта.

— Ами разните дисциплини за укрепване на духа? — запита Блейн.

— Съзнателно ги прескочих. Те са съвсем друга категория. Ако имате необходимото търпение и решителност за двайсетгодишно напрегнато обучение, прав ви път. Ако нямате, значи ви трябва научна помощ и подкрепа. И тогава на сцената излизаме ние.

— Бих желал да чуя нещо повече за това — каза Блейн.

Мистър Фаръл се настани по-удобно в креслото.

— Ако сте като повечето хора, навярно искате да знаете що е живот? Що е смърт? Що е съзнание? Къде е точката на взаимодействие между съзнание и тяло? Дали съзнанието е и душа? Дали душата е и съзнание? Дали са независими, взаимозависими или преплетени? Съществува ли изобщо това, което наричаме душа? — Фаръл се усмихна. — Това ли са част от въпросите, на които искате да отговоря?

Блейн кимна.

— Е, не мога — каза Фаръл. — Просто не знаем, нямаме и представа. Що се отнася до нас, това са религиозно-философски въпроси, на които Корпорация „Задгробен живот“ няма намерение и даже не се опитва да отговори. Интересуват ни резултатите, а не догадките. Ориентацията ни е медицинска. Подходът ни — прагматичен. Не ни е грижа как и защо получаваме резултатите, нито пък колко странни изглеждат. Има ли резултат? Това е единственият въпрос, който задаваме, и в него е нашата принципна позиция.

— Мисля, че изяснихте положението — каза Блейн.

— За мен е важно да го сторя от самото начало. Тъй че позволете да уточня още нещо. Не допускайте грешката да си мислите, че предлагаме рая.

— Така ли?

— В никакъв случай! Раят е религиозно понятие, а ние нямаме нищо общо с религията. Нашият задгробен живот е оцеляване на съзнанието след смъртта на тялото. Толкоз. Не претендираме, че задгробният живот е рай, както например някои древни учени са твърдели, че костите на първобитните хора са останки от Адам и Ева.

— Преди вас тук намина една бабичка — каза Блейн. — Тя твърдеше, че отвъдното е ад.

— Тя е фанатичка — ухили се Фаръл. — Преследва ме навсякъде. Откъде да знам, може и да е съвършено права.

— Какво знаете за отвъдното?

— Познанията ни са оскъдни — призна Фаръл. — Със сигурност знаем само следното. След телесната смърт съзнанието се прехвърля в област, наречена Праг, която съществува между Земята и отвъдното. Смятаме, че това е нещо като подготвителен етап за прехода към отвъдното. Попадне ли там, съзнанието може да продължи по-нататък когато пожелае.

— Но как изглежда отвъдното?

— Не знаем. Почти сме уверени, че няма физическа основа. Оттук нататък всичко е догадка. Някои мислят, че съзнанието е същността на тялото и следователно човек може да отнесе в отвъдното същностите на светските си имоти. Може би. Други не са съгласни. Някои смятат, че отвъдното е място, където душите изчакват реда си, за да се преродят на други планети като част от необятен цикъл на прераждане. Може и това да е вярно. Други смятат, че отвъдното е само първи етап от извънземното съществуване и че има още шест, все по-трудни за достигане, завършващи с нещо като нирвана. Може би. Чувал съм, че отвъдното е безкрайна мъглива област, където бродиш самотен, вечно търсиш и никога не намираш. Чел съм теории, доказващи, че хората трябва да се групират в отвъдното по семейства, други казват, че групирането става по раси, религии, цвят на кожата или обществено положение. Някои хора, както лично се убедихте, твърдят, че влизате в самия ад. Има привърженици на теорията за илюзията, които заявяват, че съзнанието изчезва окончателно, когато напусне Прага. А има и хора, които обвиняват корпорациите, че фалшифицират всички ефекти. Неотдавна излезе научен труд, в който се казва, че човек може да намери в отвъдното каквото пожелае — рай, царство небесно, валхала, зелени пасища, въпрос на избор. Твърди се, че в отвъдното царуват древните богове — боговете на Хаити, Скандинавия или Белгийско Конго, зависи към коя теория се придържаш. Естествено контратеорията пък доказва, че изобщо не може да има богове. Виждал съм една английска книга, доказваща, че отвъдното се управлява от английски духове, руска книга, твърдяща, че управляват руснаци, и няколко американски книги, които доказват, че властта е на американците. Миналата година излезе една книга, заявяваща, че отвъдното има правителство от анархисти. Виден философ настоява, че конкуренцията е природен закон, значи и в отвъдното трябва да е тъй. И така нататък. Можете да изберете която и да било от тия теории, мистър Блейн, или пък да си измислите собствена.

— А вие какво мислите? — запита Блейн.

— Аз? Запазвам си правото на мнение. Като му дойде времето, ще ида там и ще разбера.

— Това ми допада — каза Блейн. — За съжаление няма да имам тази възможност. Не разполагам с парите за тия ваши баснословни цени.

— Знам. Проверих финансите ви, преди да се обадя.

— Тогава защо…

— Всяка година — каза Фаръл — определен брой задгробни застраховки се раздават безплатно, някои от филантропи, други от корпорации и тръстове, а една малка част — по лотария. Щастлив съм, мистър Блейн, да ви съобщя, че сте избран за едно от тия дарения.

— Аз?

— Приемете моите поздравления — каза Фаръл. — Имате невероятен късмет.

— Но кой ми прави дарението?

— Корпорацията „Мейн-Фарбинджър текстил“.

— Никога не съм ги чувал.

— Е, те са чули за вас. Дарението е знак на признание за пътешествието ви от 1958 година до нашата епоха. Приемате ли го?

Блейн се втренчи в задгробния представител. Фаръл изглеждаше искрен; така или иначе, историята му можеше да се провери в управлението на „Задгробен живот“. Блейн имаше известни подозрения спрямо великолепния дар, подхвърлен тъй ненадейно в ръцете му. Но мисълта за гарантирано оцеляване след смъртта надделя над всички възможни съмнения, отхвърли всички възможни страхове. Благоразумието е полезно нещо, но не и когато пред теб се разтварят портите на задгробния живот.

— Какво ще трябва да направя? — запита той.

— Просто да ме придружите в сградата на „Задгробен живот“ — отвърна Фаръл. — Можем да свършим необходимото за няколко часа.

Оцеляване! Живот подир смъртта!

— Много добре — каза Блейн. — Приемам дарението. Да вървим!

Незабавно напуснаха апартамента.