Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Thrill, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 29 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Холивудски интриги

Редактор: Светлана Комогорова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ШЕСТА

В пикапа спореха разпалено. Дъждът плющеше, а Айдън караше много бързо.

— Правиш грешка — почеса се Айдън по брадичката. — Защо трябва да ядосваме Мик? Той ти каза, че не знае нищо за Съмър.

— Как мога да бъда сигурна? — стиснатите челюсти на Ники издаваха, че няма намерение да се отказва от решението си. — Той е някакъв болен педофил.

— Хей… работи с него през последните два месеца — заяде се Айдън. — Ако той си е падал по Съмър, как си могла да не го заподозреш досега?

— Трябва да съм сигурна — нацупи се тя.

Айдън сви рамене и измърмори:

— Добре, добре. Как можах да рискувам с тебе? С дрогите беше много по-лесно.

— Никой не те е молил да оставаш — жегна го тя. — Ти беше този, който настояваше за тази връзка.

— О, аз ли, ха-ха? — цинично се изсмя той. — Не съм забелязал да бягаш от апартамента ми, преди да затоплим чаршафите.

Тя изведнъж зарови глава между дланите си.

— Извинявай, Айдън — каза го смирено, беше твърде разстроена, за да се карат. — Не преставам да се измъчвам заради Съмър. Тя е само дете и аз се чувствам виновна за случилото се. Никога не бях при нея, когато тя имаше нужда от мене. Чак сега осъзнавам каква съм била.

— Хей — той я погали и й стисна ръцете. — Всичко ще се уреди. Ще видиш.

Мик имаше голяма, модерна къща на върха на каньона Бенедикт. Айдън обърна пикапа и паркира пред входната врата.

Сега вече Ники обвиняваше себе си, че бе тръгнала да търси Съмър. Излезе от пикапа и натисна звънеца — нервно, с всички пръсти. Айдън стоеше зад нея и пушеше под дъжда. Тя звънна три пъти, преди да чуе някакъв отговор.

Когато гласът на Мик се разнесе от един прозорец над тях, те и двамата вече бяха мокри.

— Кой е? — провикна се Мик.

— Ники и Айдън. Може ли да влезем?

— Какво правите тук?

— Може ли да влезем? — настоятелно повтори тя.

— Почакайте. След малко слизам.

Чакаха пет минути, преди той да се появи на входната врата. Достатъчно време, за да скрие Съмър — помисли си Ники.

— Защо сте тук? — той стоеше на вратата разрошен, облечен само с хавлия на жълти и черни райета и нищо под нея.

Ники го изблъска навътре.

— Къде е тя?

— Исусе Христе — изпъшка Мик. Косата му стърчеше във всички посоки. — Не чуваш ли? Казах ти по телефона — нищо общо не съм имал с побърканата ти дъщеря.

— Не ти вярвам.

— На кого му пука дали ми вярваш или не? — Той се обърна към Айдън: — Тази е луда.

— Зная — съгласи се Айдън. Издълженото му слабо лице беше безизразно.

— Ти не ме разбра, Мик — гласът на Ники звучеше равно и спокойно. — Само искам да я видя и да се убедя, че е в безопасност.

— Мик? — от стълбите се разнесе момичешки глас. — Мик, какво става? — и надолу слезе екзотична азиатка, облечена в къс копринен халат.

Мик направи гримаса.

— Запознайте се с Тин Лий — каза той. — Държим Съмър като пленница под леглото. Защо не влезете… да хвърлите един поглед?

Айдън хвана Ники за ръката и я издърпа навън.

— Доволна ли си? — и я блъсна в пикапа.

— Аз… имах предчувствие.

— Давайте, претърсете шибаната къща — крещеше след тях Мик. — Направил съм една тъпа грешка в живота си и вечно ще трябва да плащам за нея.

— Съжалявам — обади се Ники.

— И така и трябва — изрева Мик и тръшна входната врата след себе си.

 

Измръзнала, мокра и трепереща, шокирана от това, че баща й е в Лос Анджелис, Съмър реши да се върне при Тина, тъй като нямаше къде другаде да отиде. Единственият проблем беше, че нямаше пари, въпреки че ако намереше такси, можеше да плати на шофьора, когато стигнат до дома на Тина, стига Тина да си е у тях. Сега всичко, което трябваше да направи, беше да намери такси, което всъщност щеше да е цяло чудо в този дъжд.

Спусна се по улицата, късата й рокля се беше прилепила към тялото й като втора кожа, дългата й руса коса бе залепнала за главата й, а дъждовните капки се стичаха от върха на носа й.

Колите и камионите спираха рязко — хубавото момиче на улицата само след полунощ беше примамливо — макар и да приличаше на пребито коте.

Продължи, докато стигна до „Спотсман лодж“, после влезе вътре и попита дали може да се обади и да си поръча такси.

Беше уморена, гладна и отчаяна. Понякога животът не изглеждаше чак толкова хубав.

 

— Някой обажда ли се? — попита Ники, когато нахълта вкъщи, изтръсквайки дъжда от косата си.

— Два пъти — отговори Шелдън. — Полицията иска някаква снимка на Съмър. А се обади и един на име Джед.

— Какво иска?

— Искаше да говори с тебе.

— Попита ли го дали знае нещо за Съмър?

— Не — каза Шелдън. — Ако не се беше измъкнала с татуираното си приятелче, може би щеше да бъде така добър да даде повече информация.

— Не се заяждай с Айдън. Той е много по-добър от тебе.

— Правиш много радикални изводи.

— Ами? — тя се вторачи в него. Как се осмеляваше да й говори така, сякаш още са женени. — О, между другото, Шелдън, как е съпругата ти тийнейджърка? Ти на колко стана? Петдесет или нещо такова? Сигурно в обществото правите впечатление на чудесна двойка.

— В момента не ми е до дребнави кавги — студено каза Шелдън. — Само искам да открия дъщеря си и да я върна обратно в Чикаго.

— Мислех си — започна Ники, — че Съмър очевидно не е щастлива при тебе — може би трябва да остане тук, при мене?

— Не — отсече Шелдън. — Тя идва с мене.

— Не ми казвай „не“ — разгорещи се Ники. — Когато я намерим, ще попитаме Съмър какво иска да прави — точно както правеше ти, когато тя беше още малко момиченце.

Айдън я извика настрани.

— Искам да си тръгвам — прошепна той.

— Какво ти става?

— Не мога да търпя тези глупости… не е добре за кармата ми.

— Това ли е всичко, което те притеснява?

Изгарящите му очи проблеснаха неспокойно.

— Трябва да изчезвам, Ник. Моля те, разбери.

— Какво означава това?

— Че ще ти се обадя по-късно.

— Благодаря ти — възмути се тя. — Ще си тръгнеш, когато най-много се нуждая от тебе.

— Ако мислех, че мога да помогна, щях да остана. Но тези простотии между тебе и бившия ти съпруг ме потискат, карат ме да си спомням много неприятни неща.

Тя се опита за миг да задържи погледа си върху Айдън. Той беше прав — в момента с нищо не можеше да помогне.

— Добре — съгласи се тя. — Ще ти се обадя, ако има нещо ново.

След като Айдън си тръгна, влезе в спалнята и набра номера на Джед. Обясни му коя е и че Съмър е изчезнала.

— Съжалявам да го чуя, госпожо Б. — каза той.

— Кои бяха приятелите на Съмър, докато беше тук?

— Когато се сближихме, й представих много хора.

— Сещаш ли се за някой от тях?

— Имаше едно момиче, с което се сдушиха… Тина.

— Имаш ли й телефонния номер?

— Сигурно го имам някъде.

— Много е важно, Джед.

— Помолете я да ми се обади, когато я откриете — каза Джед. — Не й бях точно гадже, но тя ме представи на господин Бари и каза, че ще говори с него да ме включи в някой от филмите си. Аз съм актьор, знаете.

Изненада, изненада.

— Сега не е време да обсъждаме това, Джед — нетърпеливо го прекъсна тя. — Само ми дай номера на Тина.

Той й го даде и Ники веднага позвъни.

— Ха! Знаех, че ще се обадиш — записука Тина, преди Ники да успее да обели и дума. — Докарай обратно тук сладкото си градско задниче, Съмър. Имам големи новини за Норман. Размърдай се, момиче.

Ники не искаше да слуша повече и бързо затвори, без да каже нищо. След това отново набра Джед.

— Извини ме, че те притеснявам отново, но можеш ли да ми дадеш адреса на Тина?

— Някъде го имам записан, мисля, че живееше в една от високите сгради на „Сънсет“. О, госпожо Б., ще ми позволите ли да разговарям със съпруга ви? Дали ще се съгласи да ме прослуша?

— Ако ми дадеш адреса на Тина, ще се погрижа за това следващата седмица — обеща тя.

Той й даде адреса и тя отново се върна в гостната, където Шелдън току-що си бе налял поредното бренди.

— Да вървим — подкани го тя. — Мисля, че я открих.

— Слава Богу! — отвърна Шелдън. — И след това ще я заведа право в Чикаго, където й е мястото.

Ще видим — помисли си Ники. — Защото този път аз няма да я пусна без борба.