Джаки Колинс
Холивудски интриги (16)

ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА

Партито в дома на Лара — организирано в последния момент от Каси — имаше огромен успех. Всеки се беше отпуснал и се забавляваше добре.

Лара седеше с Ники на една от масите в градината. При тях бяха Майлс и холивудската му съпруга, Джини; Барбара Уестърбърг — сама и Кайл Карсън, при когото за уикенда бе долетяла приятелката му — хилав английски модел, която не изглеждаше на повече от четиринайсет години, с лице на безпризорна и тяло на манекен от Освиенцим.

— Само да знаех, че смяташ да правиш купон — обади се Ники и отпи от „Маргаритата“ си. — Щях да си донеса по-хубави дрехи.

— Ти винаги изглеждаш страхотно — усмихна се Лара на приятелката си, облечена в невероятна къса рокля на Тери Мюглер.

— Благодаря — отговори Ники. — А ти винаги знаеш какво точно да кажеш.

— Да, като например, че ще участвам във филма ти. Нали?

— Съвсем вярно! — Ники направи възхитена физиономия — Лара беше разбрала сценария и го бе харесала.

— Ричард дали е добре сам в Лос Анджелис? — Лара зададе този въпрос, защото си спомни, че след като се бяха оженили, той не можеше да понася да остава сам.

— Съмър се грижи за него — отговори Ники и пак отпи от ледено-студената „Маргарита“. — Лудост, нали? Тя обича съпруга ми, а мене ме мрази. Как успях така да се проваля като майка?

— Не си се провалила — Лара подбираше думите си внимателно. — Казах ти: възрастта й е такава.

— Предполагам — но Ники не беше убедена. — Както и да е. Реших, че двамата могат още повече да се сближат. Пък и ако имахме собствени деца, всички щяхме да изглеждаме като голямо щастливо семейство.

— Да не смяташ да раждаш? — попита изненаданата Лара.

— Не — побърза да отрече Ники. — Точно сега смятам да направя страхотен филм, в който — ако всичко върви по плана — звездата ще бъдеш ти. После може и да реша да имам друго дете — но само ако и Ричард иска.

Джини Кийфър — съпругата на Майлс — се включи в разговора им. Беше добре поддържана блондинка на неопределена възраст с внимателно скулптирани черти — гордостта на пластичния й хирург.

— Деца! — промърмори мрачно; беше изпила няколко чаши вино в повече. — Мразя ги. Малки неблагодарни копелета. Интересуват се единствено от парите ти.

— Това не е вярно, скъпа — намеси се Майлс и скришом премести чашата й с вино така, че тя да не може да я достигне.

— Откъде знаеш? — Джини му хвърли омразен поглед. — Никога не си си вкъщи.

Ники и Лара се спогледаха. Пак войнствените Кийфър.

— Не бих имала нищо против да родя дете — изписка хърбавият модел — въпреки че изглеждаше на четиринайсет, тя всъщност беше на двайсет и две.

— Не и от мене, скъпа — прекъсна я Кайл достатъчно високо, че да го чуят всички.

Две яркочервени петна цъфнаха на хлътналите й страни.

— Не съм те молила да ме оплождаш — тросна се момичето със силен кокни-акцент. — В Ню Йорк има стотици мъже, които биха припаднали, ако им се падне привилегията.

Ники реши, че момичето прилича на хубав млад труп. Някой трябваше да я нахрани. И то скоро, преди да е станало твърде късно.

— Веднъж на корицата на „Вог“ — и вече си мислят, че светът е техен — избъбри Джини и се пресегна през масата за чашата си с вино.

— Лара, чудя се как успя толкова бързо да организираш това парти — обади се Барбара Уестърбърг, докато увиваше кичур от тънката си коса около пръста си. — Колко мило от твоя страна да поканиш екипа — много са ти благодарни.

— Глупаво е да чакаш прощалното парти в края на филма — отговори Лара. — Реших, че ще бъде забавно да направим едно в началото. — Не добави, че вдъхновението й се казваше Джой Лоренцо, който засега още не се беше появил.

Къде беше той все пак? И защо това имаше значение?

Хм… не беше ли глупачка… Все пак знаеше, че той е сгоден; а дори и да не беше, всяка жена от екипа би му хвърлила око.

— Такава прекрасна идея — ентусиазираше се Барбара, винаги особено мила към звездите си. — Де да бях помислила за това.

— Вероятно ти можеш да го платиш — обади се Ники с нежен глас.

Барбара се направи, че не е чула.

— О — и тя скочи. — Ето го Джой. Бедният — изглежда изгубен. Да го поканя ли да дойде на нашата маса?

— Кой е Джой? — попита Ники, докато предъвкваше резенче морков.

— Актьор — поколеба се Лара; сърцето й беше започнало да бие, а това я вбесяваше, защото той не означаваше нищо за нея.

— Имаш предвид онзи страхотен пич, който се е отправил към нас?

— Той е.

— Става. Особено за чукане — измърмори Ники. — Защо не го пожелаеш ти, преди Барбара да си е подмокрила гащичките?

— Не ставай досадна — сопна се Лара. — Той е сгоден.

— „Сгоден“ не означава нищо — лекомислено отговори Ники. — Бракът е единственото, което се брои.

Лара надигна чашата си с безалкохолен плодов пунш.

— Актьорите не ме интересуват — твърдо обяви тя, докато си мислеше, че въпреки волята й този я интересува.

— Никога ли не си чувала за чукане на снимки? — палаво подметна Ники. — А е част от бизнеса. Великолепен флирт с фантастичен мъж и в края на филма всеки си тръгва по пътя. Всички го правят.

— И ти ли си го правила, преди да срещнеш Ричард?

Ники кимна ентусиазирано.

— Можеш да заложиш сладкия си задник.

Рокси изтанцува покрай тях, облечена в тигров спортен костюм. Беше се прилепила плътно към своя шофьор и се търкаше о него, докато двамата си пробиваха път с танцуване.

„Хм… — помисли си Лара. Опитваше се да спре, да изхвърли Джой от главата си. — Йоко е права — той е дебел.“

Плътно зад Рокси идваше Йоко с приятеля си — мускулест тип, който изглеждаше така, сякаш мястото му е на корицата на „Плейгърл“.

Точно зад тях беше Трини, придружена от годеника си — солиден като канара мъж, който си падаше по откачения външен вид на Майк Тайсън и се извисяваше над миньончето Трини.

Лара им махна щастлива да види как всички се забавляват и още веднъж се опита да принуди мислите си веднъж завинаги да се отдалечат от Джой.

— О, майко — възкликна Ники, отпусна се назад и се втренчи в преминаващите двойки. — Довечера на плажа ще падне голямо чукане!

 

Джой обикаляше в края на тълпата, смигна на Трини на дансинга и реши да не се приближава към горната редица маси, където седеше Лара. Кайл вероятно би се отнесъл с него като с боклук, а той нямаше намерение да се остави да го унижават пред Лара.

Забеляза Барбара Уестърбърг да се отправя към него с решителен израз на лицето.

— Здравей, Джой — поздрави го топло тя.

— Барбара — отвърна й; знаеше, че може да я има по всяко време, когато я пожелае. — Страхотна рокля — мнооого секси.

Тя засия от комплимента му.

— Благодаря, Джой.

Трини го беше информирала за госпожа Уестърбърг. Омъжила се за много известен продуцент, който я вкарал в бизнеса. След няколко години избягал със счетоводителката си и оставил Барбара сама да ръководи процъфтяващата му продуцентска компания. Продължила да работи, развела се със съпруг номер едно и се омъжила за съпруг номер две — писател, който иначе не работи, ако тя не му даде работа. И двамата чукали кого ли не.

Барбара сграбчи ръката му и я стисна.

— Изглеждаш самотен, Джой — каза и му хвърли поглед, в който се четеше: „Можеш да ме чукаш, ако искаш.“ — Годеницата ти не успя ли да дойде?

— Ъ-ъ… беше уредила да лети насам, но после изникнало нещо. Работи над много важен случай. Говорихме по телефона — ето защо закъснях.

Истината беше, че закъсня, защото седеше в стаята си и чакаше обаждането на Маделин. За да е достатъчно сигурно, тя беше звъннала в девет вечерта да го провери. По телефона бе подсмърчал и кашлял и веднага щом се отърва от нея, остави съобщение на рецепцията да не го безпокоят и изхвърча.

— Колко жалко — но Барбара изобщо не съжаляваше.

— Да — съгласи се Джой. — Е, трябваше да я оставя да си гледа работата — заета е да гради реномето си.

— Настоявам да дойдеш да седнеш при нас — заяви Барбара.

— Ще пропусна — поклати той глава. — Кайл не ме харесва.

— Кайл не харесва никой мъж, когото смята за конкуренция.

— Аз? Конкуренция? — Джой се изсмя подигравателно. — Аз? Дето имам само три жалки сцени.

— Знам — съгласи се Барбара. — Опитай се да разбереш: Кайл остарява, оплешивява — и тя понижи глас: — Виж какво стана с Бърт Рейнолдс. И за да довърши унижението си, сега Кайл се среща с деца.

— А? — погледът на Джой беше насочен към Лара.

— Момичето, с което е тази вечер, не може да е на повече от седемнайсет.

— Какъв неудачник!

Барбара се огледа, за да е сигурна, че никой не ги чува.

— Опитай се да не го казваш някъде, където може да те чуе Кайл. И, Джой, ако повториш някоя от забележките, които направих, ще го отрека.

— Можеш да ми имаш доверие — и я последва до онова, което очевидно беше най-важната маса.

Лара се изправи и го поздрави.

— Здравей, Джой — мило произнесе тя. — Толкова се радвам, че успя да дойдеш.

Той се втренчи в невероятното й лице. Мадоната на деветдесетте години — сърцераздирателно чиста и красива. Искаше да я очарова тук и сега — вече беше осъзнал, че тя е специална — не просто поредното завоевание.

— Партито изглежда успешно — небрежно отбеляза той. — Благодаря, че ме покани.

Тя се усмихна и освети нощта.

— Така е. — Ники й хвърли рязък поглед. — Ъ-ъ… запознай се с приятелката ми, Ники Бари — беше разбрала намека.

Джой кимна на красивата тъмнокоса жена, която едва забелязваше — доколкото го засягаше, всеки бледнееше в сравнение с Лара.

— Е, здравей — поизправи се Ники на стола си.

Барбара собственически го хвана за ръка.

— Ела да седнеш тук, Джой — и го дръпна настрани.

— Извинете ме — обади се той учтиво, докато Барбара го влачеше към другия край на масата.

— Извинен си — отговори Лара с очарователна усмивка — колкото да му покаже, че не й пука, ако го командва някой друг.

— Тя си пада по него — промърмори Ники, докато го наблюдаваше как се отдалечава. — И кой ли може да я обвини?

— Всичките си падат по него — спокойно отговори Лара. — Но не мисля, че той си играе на игрички.

— Това би било приятна промяна — вдигна вежди Ники. — Мъж, който наистина не се мотае наоколо постоянно надървен! Сигурна ли си?

Лара се усмихна и си пожела да може да спре неконтролируемото туптене на сърцето си.

— Сгоден е за адвокатка.

— По-стара от него?

— Откъде да знам?

— А той на колко е?

— Нямам представа — студено отвърна тя, въпреки че знаеше точно. — Казах ти — не ме интересува.

— О, да бе, да — Ники смигна знаещо.

— Защо го казваш?

— Ще ти обясня. Веднага щом той се появи, погледът ти се изпълни с непреодолимо желание.

— Глупости! — изруга Лара — нещо, което почти никога не правеше.

— О, глупости, а? — Ники наистина се забавляваше. — Сега знам, че те интересува.

Лара подскочи — Ники понякога можеше да бъде най-голямата досадница в света.

— Ти си такъв шибан таралеж в гащите! — избухна тя.

— Две мръсни думички! — възкликна все още смеещата се Ники. — Вече вярвам, че си влюбена.

Лара стана и тръгна между гостите; беше бясна, че Ники е направила такъв голям слон от мухата.

Ама защо все пак Барбара Уестърбърг се натискаше на Джой? Не беше ли наясно, че той е сгоден?

Фреди, осветителят, който беше ударил някоя водка в повече, я сграбчи за ръката, докато минаваше покрай него.

— Лара, Лара, Лара — примоли се той. — Потанцувай с мене, а?

Фреди я дръпна на дансинга, в тънкия й кръст се вкопчиха влажните му ръце.

— Какъв купон! — възкликна той. Имаше разрошена канелена коса, щръкнали във всички посоки вежди и костеливо лице.

— Забавно е, нали? — отговори тя.

— Никога не съм мислил, че ще имам куража да те поканя на танц — беше объркан от собствения си ход.

Тя се усмихна — с годините се беше научила да се държи приятелски, без обаче да фамилиарничи. И това действаше всеки път. Никой не се осмеляваше да направи нещо — освен ако тя не му дадеше зелена светлина.

Погледна към масата си, когато Фреди я завъртя около себе си. Майлс и Джини се караха както обикновено. Барбара Уестърбърг се беше навела над Джой и настоятелно му говореше. Кайл бе въвлечен в разговор с Ники, докато приятелката му се взираше празно в пространството.

Реши, че е глупаво да се ядосва на Ники — в края на краищата тя беше права — Лара намираше Джой за привлекателен, въпреки че никога не би си го признала.

— Благодаря — и тя ловко се изтръгна от прегръдката на Фреди. — Ти си забележителен танцьор.

— Никога вече няма да си измия ръцете — зъбатата му усмивка бе чаровна.

По-късно същата нощ, когато келнерите отсервираха, а всички се бяха прибрали по стаите си, Ники се разкайваше:

— Извинявай, че те ядосах.

— Не, не успя — отговори Лара.

— Всичко е само защото мразя да те гледам сама — обясни Ники. — За тебе не искам нищо повече от един мъж, който ще бъде толкова добър с тебе, колкото и ти — с него.

— Слушай, Ник — красивото лице на Лара беше съвсем сериозно. — Знам, че ми мислиш доброто, но това е мой проблем, не твой. И знаеш ли още какво? Дори не е проблем, защото нямам нужда от мъж. Много съм си щастлива и сама. Всъщност съм много по-щастлива, отколкото бях, когато бях с Ричард.

— О! — възкликна Ники.

— Така че ми направи една услуга — продължи Лара. — Спри да ме притискаш. Джой е привлекателен — това ще го потвърди всяка жена на снимките, но мене не ме интересува. Затова спри да ме закачаш за него.

— Тъй вярно, шефе — изкозирува Ники.

— Защо ме наричаш „шефе“? — възмути се Лара.

— Защото ще си звездата в моя филм. И ти ще определяш правилата.

— Не, Ник — и това го разбери отсега: ти си продуцентът, а това те прави шеф. И така и трябва да е, иначе всеки ще ти се качва на главата.

— Схванах — обади се Ники.

Лара наблюдаваше сервитьорите, все още заети с разчистването.

— Бих казала, че партито беше успешно.

— И те направи госпожица Популярната — Ники си взе един шоколадов бонбон и го пъхна в устата си. — О, а казах ли ти за Кайл?

— Какво за него?

— Покани ме в стаята си в хотела.

— А аз си мислех, че е с онзи хърбав модел.

— Хм… Реших, че господин Кинозвездата има тройка наум — изкиска се тя. — Стряскам ли те с такива думи?

— Всъщност…

— Не започвай пак — Ники размаха насреща й салфетка.

— Би ли отишла? — полюбопитства Лара. — Ако не беше омъжена?

— Нека да оставим нещата такива, каквито са — отговори Ники. — Защо мислиш, че толкова се нервирам със Съмър? Когато бях сама, съм пробвала всичко.

Лара се изправи и прикри прозявката си.

— Да влизаме вътре, време е за лягане.

— Да, а аз трябва да хвана някой ранен полет.

— Бих искала да можеш да постоиш повече — натъжи се Лара.

— Трябва да се връщам. Не мога да ги оставя твърде дълго сами. Познаваш Ричард — очаква да е обект на цялото ми внимание.

— На мене ли ще го разправяш? — измърмори Лара.

Влязоха в къщата, където Каси надзираваше доставчиците, който си прибираха нещата.

Лара се отправи към спалнята си.

— Не забравяй — извика през рамо. — Когато ще продаваш филма — използвай името ми; това ще ти осигури всички финанси, от които се нуждаеш.

— За Бога, Лара, наистина го оценявам — благодари й Ники. — Нямам търпение да кажа на Ричард.

— О, някой ден ще ми върнеш услугата.

— По всяко време — сериозно отвърна Ники. — Обади ми се, и ще долетя.

 

Джой си тръгна рано от партито — Барбара Уестърбърг го следваше плътно по петите. Нямаше смисъл да стои, щом не можеше да се приближи до Лара — всички искаха да са близо до нея, а той не смяташе да се реди на опашката. Времето за неговия ход още не беше дошло.

Във фоайето на хотела се отърва от Барбара, която имаше намерение да го завлече в стаята си.

— Виж — каза й той най-сетне. — Ти си много секси, но аз съм сгоден. Не мога да го направя и после да ми е чиста съвестта.

— Никой няма да знае — увери го Барбара и предизвикателно облиза устни.

— Всички ще знаят — възрази той. — Освен това ти имаш съпруг.

Барбара изигра коза си.

— Знаеш ли, Джой — тя го засипа с думи. — Имам три филма в проект… много е възможно да успея да подпомогна кариерата ти. — Многозначителна пауза. — Говорим за дългосрочна помощ.

Ако не съществуваше Лара Айвъри, той можеше и да се изкуши. И защо не? Ако можеше да спи с Маделин Франсис, със сигурност можеше и с Барбара Уестърбърг. Но нещата се бяха променили. Откакто срещна Лара, нямаше желание да прави каквото и да било с други жени.

— Извинявай — в гласа му звучеше съжаление, защото се опитваше да я успокои. — Не мога да го направя.

Изражението й стана студено.

— Не можеш или не искаш?

— Няма значение — и той се измъкна, качи се в стаята си, където се тръшна на леглото и малко погледа телевизия.

В гардероба му имаше бутилка водка. Стана, изпи половината, хвърли се обратно в леглото и бързо заспа неспокоен сън.

На сутринта взе решение. Искаше Лара Айвъри повече, отколкото бе искал някого в живота си.

И по един или друг начин смяташе да я получи.

* * *

Бети беше тръгнала да търси приключения. Разбира се, и аз нямах нищо против някое малко приключение, така че бяхме идеалната двойка. И ето ме — седемнайсетгодишен, готов за песни и танци — на път към Калифорния.

Трябва обаче да ви кажа — Бети беше най-големият таралеж в гащите, на който човек някога може да се натъкне. Караше ме да пикая газ. Единственото време, през което мълчеше, беше, когато й скачах отгоре — но това не продължаваше дълго.

По-голямата част от пътя пропътувахме на стоп. Аз се криех в храстите, докато Бети стоеше на банкета с най-късите къси панталонки и почти липсващо горнище — с щръкнали малки гърди. Всеки камион се пребиваше да спира. Веднага след това изскачах от скривалището си и двамата се качвахме вътре. Шофьорите не бяха доволни, ама майната им — нищо не можеха да направят. Неколцина от тях все пак й се пуснаха, а тя ми смигаше и питаше колко биха платили за тройка.

Не си падах. Да си призная честно, дори не знаех какво е тройка. Но годините живот в Калифорния я превърнаха в моя специалитет — аз, две секси мацки и три хиляди долара на сеанс. Пари срещу удоволствие — всички го правим.

Ала избързвам с разказа си.

Накрая пристигнахме в Лос Анджелис. В главата ми се въртеше, че сме на път към луксозен дом с голям плувен басейн — точно такива бях виждал по филмите. Ама не, Бети ме завлече в Окснард, малко крайбрежно градче на половината път между Лос Анджелис и Санта Барбара, където живееше баща й с приятелката си. Всъщност човек трябва да се намира именно там, където нещата се случват. Окснард си беше същинска дупка. Знаех, че няма да стигнем доникъде, ако останем там.

Това не беше проблем, защото татенцето на Бети ни хвърли един поглед и повече или по-малко ни каза да се омитаме. Не искаше дъщеря му да му разбие живота. Така че поехме отново на път и хванахме стопа обратно за Лос Анджелис — където няколко месеца живяхме по улиците около булевард „Холивуд“, макар още да притежавахме бижутата на Авис, натъпкани в раницата на Бети.

Бети беше свикнала да живее на улицата и си прекарваше времето с всички останали хлапета, избягали от вкъщи. Не беше в мой стил да спя в изоставени къщи с тълпа неудачници, да търся храна зад ресторантите и да вися на булеварда. Бях свикнал с удобства и на собствено легло.

— Трябва да продадем бижутата на майка ти и да наемем апартамент — казах на Бети.

— Тогава всеки месец ще трябва да плащаме наем — оплака се тя. — Откъде ще изкарваме достатъчно, за да го правим?

Имаше право. Действително не знаех. Никога не бях печелил пари — винаги имаше някоя жена да се грижи за мене.

Въпреки възраженията на Бети продадохме бижутата и наехме едностаен апартамент. Когато парите свършиха, Бети започна да проституира, за да плаща наема и да си купува кокаин — навик, който бе придобила по пътищата.

Тъй като само Бети печелеше пари, тя реши, че трябва да си намеря работа. Карахме се през цялото време.

— Размърдай си ленивия задник и направи нещо — крещеше ми тя.

Имах друга идея и един ден, докато се влачех надолу по „Сънсет“, я открих. Привлекателна жена в края на трийсетте си години с бял повреден автомобил; говореше по телефона в колата.

— Хей — казах небрежно — защото разпознавам полезното, когато се втренчи в лицето ми. — Изглежда имаш нужда от помощ.

— Колата ми спря — отговори жената. — Можеш ли да ми направиш една услуга и да се обадиш на пътна помощ вместо мене, ако ти дам картата си?

Направих нещо повече. Сам й оправих колата, после я помолих да ме хвърли до Феърфакс. Когато стигнахме там, й казах, че съм безработен актьор, който наскоро е скъсал с приятелката си и търси къде да се установи.

— По дяволите… можеш да останеш в къщичката при басейна няколко нощи — и ме огледа; онова, което видя, й хареса.

И така започна всичко. След три дена се пренесох в главната къща и в леглото й с кувертюра от изкуствена кожа и меки сатенени чаршафи.

Макар да не беше част от киноиндустрията, тя определено имаше пари. След като се показах добър в леглото, нямаше нищо против да похарчи част от тях за мене.

Не казах на Бети, че се местя, защото знаех, че ще ми направи сцена. Просто никога не се върнах.

И ето ме — до деветнайсетия ми рожден ден остават два дена, живея със страстна мадама в къща на Холивуд хилс и чувствам, че определено съм пристигнал. Проблемът беше, че все още нямах никакви пари.

Скоро след като се преместих, открих, че новата ми любов е високоплатено момиче на повикване — което изобщо не ме притесни.

— Трябва да правиш каквото правя и аз — ми каза един ден между сатенените чаршафи — не носеше нищо освен обувки с тънки като игли токчета и загадъчна усмивка. — Жените в този град са отчаяни. Мъжете — също. Можеш да се възползваш.

И така започна новата ми кариера. Не беше точно това, което се въртеше в главата ми, но и тя вършеше работа. Засега.

Превръщането ми в кинозвезда трябваше да почака.