Джаки Колинс
Холивудски интриги (62)

ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ПЪРВА

Алисън Сиуел често си мислеше за това, как би се чувствала, ако беше известна. Когато угаси фаровете на колата си и проследи Лара надолу по прашния път, не беше възможно да не мисли за тръпката, която би й донесла славата на светска жена. Чарлс Менсън и заобикалящите го бяха толкова известни, колкото и всеки президент; Джон Хинкли беше име, познато на всеки заради опита за покушение срещу президента; Робърт Бардо бе влязъл в заглавията по света след убийството на Ребека Шефер; а Марк Чапман бе чакал толкова време в Ню Йорк, за да убие Джон Ленън.

Заради постъпките си тези мъже отдавна трябваше да са забравени от историята. Но те се превърнаха в символи, появиха се на кориците на „Тайм“ и „Нюзуик“. За тях пишеха постоянно, интервюираха ги в килиите им, почитаха ги и ги въздигаха. Всеки знаеше имената им.

Това наведе Алисън на мисълта, че тя също може да стане известна. Нали не искаше цял живот да бъде никоя? Да я подхвърлят и да се отнасят с нея като с боклук. Трябваше да направи нещо.

Чичо Сирил много щеше да се гордее с нея, ако успееше. А останалите кретени, с които беше работила през всичките тези години — да, те щяха да се изтрепят да я снимат.

При тези мисли усмивката се разля по лицето й. Алисън Сиуел на корицата на „Нюзуик“. Трябваше да стори нещо много жестоко, за да изпълнят страниците със статии за нея.

Беше ли достатъчно да убие Лара Айвъри?

Границата между любовта и омразата е много тънка. Алисън Сиуел беше преминала тази граница.

Безумно обичаше Лара Айвъри. Сега вече я мразеше достатъчно силно, за да я убие.

Тази нощ Лара Айвъри щеше да си плати.

Тази нощ Лара Айвъри щеше да умре.