Джаки Колинс
Холивудски интриги (26)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА

Вечерята с Джой беше още едно незабравимо изживяване за нея. С него Лара можеше да се отпусне — сякаш се познаваха от години и се разбираха идеално. В разгара на вечерта той задържа ръката й и й каза:

— Лара, чувствам, че между нас става нещо. Не мога още да му намеря точното име.

— Изглежда, че хлътваме — тя се смееше на пресекулки. Беше нервна, а обикновено напълно се владееше.

Той се усмихна само с устни.

— Мислиш, че това е…

— Може би.

Размениха си дълъг, открит поглед.

За момент дъхът й спря. И точно този момент избра Кайл Карсън, за да влезе в ресторанта с компаньонката си за вечерта — съвсем дегизираната Уилсън, нахлузила къса оранжева рокличка, която едва покриваше дупето й, и качена на високи обувки с остри токчета. На главата си носеше перуката на Лара.

— Само това не! — изстена Лара, след като ги видя, и се плъзна надолу в стола си.

— Какво?

— Кайл — и дубльорката на тялото ми.

Джой огледа салона и потърси с очи мястото, което бяха заели Кайл и Уилсън — една близка маса.

— Дали са ни видели? — запита той, оглеждайки целия салон.

— Едва ли — тя беше изненадана, че са избрали същия ресторант като тях.

— Не знам защо ми се струва, че въобще не си въодушевена от появата им.

— Пак позна.

— Нека да им погодим номер. Ти се измъкваш през тоалетната, аз плащам с чек. Ще се срещнем отвън.

— Мислиш ли, че ще се измъкнем от тази ситуация? — тя го изгледа очаквателно.

— Да — стига да тръгнеш още сега, преди да са те видели.

Тя стана от мястото си и се скри в дамската тоалетна — надяваше се Кайл да не я забележи.

Веднъж вътре на сигурно място, облегна се срещу огледалото и се загледа в отражението си. Джой пръв произнесе думите: „Тук става нещо, а не съм сигурен какво.“

Тогава тя го стъписа с краткия си светкавичен отговор. Ники ще се гордее с нея — отговаря все по-бързо.

Пулсът й отново се ускори. Това наистина беше началото на нещо; бе само въпрос на време то да се случи. Извади от чантичката си пудриера и попи капките пот от върха на носа си.

— Лара! — в огледалото изплува отражението на Уилсън зад гърба й. — Какво правиш тук?

— О, здравей — ядоса се, че така са я изненадали.

— Трябва да знаеш, че сцената беше блестяща — изгърмя Уилсън, докато се опитваше да придърпа полата си надолу. — А гаджето! Страшно секси образ.

— Кой? — веднага попита Лара — надяваше се тя да няма предвид Джой.

— Кайл, разбира се — Уилсън измъкна от чантичката си флаконче с червен гъст гел за устни и малък гребен. Пристъпи встрани от Лара и се изправи пред огледалото, за да намаже и без това твърде ярките си устни. — Знаеш ли случайно в какво положение се намира сега той? Някой ми каза, че отново ще се събира с жена си. Но аз не го вярвам. И нека ти призная — той е луд по макарената, а аз, скъпа, обожавам танците.

— Не се и съмнявам — измърмори Лара.

— С кого си тук? — попита Уилсън, докато се мажеше с гела.

— С приятели — поколеба се Лара. — Точно си тръгвам.

— Жалко — подметна Уилсън. — Можехме да прекараме вечерта заедно.

— Това няма ли да попречи на действията ти по отношение на лудия по макарената?

— Права си! — разсмя се Уилсън.

Лара започна да се промъква към изхода.

— Доскоро — извика й Уилсън и влезе в една от кабинките.

— Ъ-ъ… благодаря ти за добрата работа — обади се Лара.

— Скъпа — пошегува се Уилсън, — зърната ти никога не са изглеждали толкова апетитни!

Лара забърза навън, където чакаше Джой.

— Сгащиха ме в дамската тоалетна — обясни тя.

— Трябва ли да се тревожиш за това?

— Не искам целият екип да започне да ни обсъжда. Всички знаят, че ти имаш сериозна връзка. Ще гледат на мен като на… как да го кажа… крадла на годеници.

— Крадла на годеници? — той се разсмя.

Смехът му беше заразителен.

— Хайде да тръгваме — предложи той. — Сега ще изпратя крадлата на годеници до дома й.

— Имам по-добра идея — изведнъж произнесе тя. — Нека да се поразходим по плажа. Винаги съм искала да го направя.

— И как не ти се е случвало досега?

Тя се усмихна на себе си.

— Винаги ме е било страх.

Той я погледна насмешливо и попита:

— И от какво?

Тя потръпна.

— Не знам. От тъмнината, от неизвестното… понякога не се чувствам… защитена.

— Лара — лицето му внезапно бе станало сериозно, — когато си с мене, никога не трябва да се страхуваш.

Тя кимна; не беше сигурна как да му отговори.

— И все пак тази вечер ще те изпратя право у вас. Утре рано сутринта си на снимки.

— Ами разходката? — тя беше разочарована.

— Някой друг път.

— Обещаваш ли?

— Ще видим.

 

— Трябваше да те изчукам снощи — обади се Кайл с тих и мазен глас. Беше рано сутринта, той се беше разположил зад стола на Лара и я изненада.

— Моля? — тя не беше сигурна, че е разбрала думите му.

— Беше вър-р-рхът — той премлясна с устни. — Да си оближеш пръстите.

Тя го изгледа студено.

— Наред ли си, Кайл?

— Ако нямаш под ръка оригинала, и копието стига — той се изсмя просташки. — Като докоснах лицето на Уилсън, както си беше с перуката и с това тяло, мога да се закълна, че съм чукал тебе.

— Отвращаваш ме — каза тя презрително.

— А, не — той изобщо не се предаваше. — Аз съм почтен. — Кратка пауза. — Между другото разбрах, че и ти си била снощи в същия ресторант. И кое е новото ти гадже?

— Знам, че трябва да работя с тебе — каза тя с ледено спокойствие. — Но не и че трябва да ти споделям.

Рокси дойде при тях.

— Какво става? — попита тя, забелязала, че Лара е разстроена.

Кайл се измъкна и отиде да говори с Майлс.

— Тоя е истинска свиня — гласът на Лара трепереше от гняв.

— Всички са такива — съгласи се Рокси, сякаш това изобщо не я изненадваше.

— Кайл е най-противният.

— Сега пък какво е направил?

— Повярвай ми — Лара тръсна глава. — Толкова е гадно, че по-добре да не знаеш.

— О, не, трябва да ми кажеш — Рокси винаги беше готова на всяка цена да научи последната клюка.

— Как така Уилсън е успяла снощи да си тръгне от снимачната площадка с моя перука? — попита Лара.

— Тая кучка! — Рокси присви очи. — Казах й да я вземе и да я остави в гардероба, където въобще не се появила. Тази сутрин намерих перуката в една чанта пред вратата на хотелската ми стая — цялата в боклуци. Един Господ знае какви ги е вършила!

— Забрави Господа, попитай Кайл — измърмори Лара.

— Ама наистина ли? — извика Рокси. — И защо трябва да се учудвам, като знам, че той е готов да изчука всичко живо наоколо!

Дойде Майлс.

— Готова ли си, скъпа?

— Да, Майлс. — И си помисли: „Още три дена и никога повече не трябва да виждам Кайл Карсън.“

Потисна чувствата си и изцяло се отдаде на работата си по първата сцена, като се надяваше тя да се получи с колкото може по-малко дубли.

И както винаги Кайл провали всичко. Непрекъснато объркваше репликите си, постоянно се притесняваше за косата си.

През обедната почивка един от шофьорите я откара у дома. Завари Каси на телефона в дневната, заобиколена от кутии и куфари — подготвяше скорошното им заминаване.

— Какво правиш тук? — попита я Каси и остави слушалката.

— Трябваше да си поема дъх. Около снимачната площадка витаят само тестостерони — отговори Лара и небрежно добави: — Ами… къде е Джой?

— Излезе — съобщи Каси.

— Каза ли къде отива?

— Не…

Лара влезе в спалнята си и се опита да си обясни защо това я накара да се почувства разочарована. Държеше се като ученичка, прибрала се вкъщи за междучасието, а той дори не беше тук. Хм… Човек не бива да очаква нищо от живота, за да не страда разочарован.

След минутка почука Каси.

— Лара — започна тя на вратата, — какво казах, че се разстрои така?

— О, няма нищо — успокои я Лара и се усмихна незабележимо, защото знаеше, че Каси все пак ще го изрече.

— За този пич, Джой — Каси смръщи чело. — Знаеш ли изобщо нещо за него?

— Толкова, колкото ми трябва.

— Предполагам, това, че е адски готин, ти стига — продължаваше Каси. — Нали знаеш, пълно е с готини пичове.

— Не мога да разбера какво искаш от мене.

— Мислиш ли, че е разумно да го поканиш у дома си?

— Става дума само за някой и друг ден — опита се да се защити Лара. — Бъди спокойна, няма да ме заколи. И не се тревожи напразно, Кас, много добре си давам сметка какво правя.

— Щом казваш, ще ти повярвам — кимна неуверено Каси. Вътрешно смяташе, че за Лара е най-добре отново да се събере с Ричард.

— Вече трябва да се връщам на снимачната — обади се Лара. — Когато Джой се прибере, му кажи, че ще закъснея. И освободи готвача — ще вечеряме навън.

— Дадено — прие поръчката Каси.

 

Малко след като Лара тръгна към студиото, Джой се качи на наетата от него кола и реши да покара из града. Искаше да избяга далече от този дом, от Каси и вечното й мусене. За него беше много важно да я спечели на своя страна. А оставането тук му изглеждаше твърде рисковано.

Караше без определена цел, спря пред една будка, взе си пакет цигари.

 

Когато научи новината, че той се изнася, Маделин беше неприятно изненадана.

— Кажи ми защо напускаш точно сега — питаше тя. — Намерих ти работа, намерих ти жилище. Какво още искаш?

— Мади, аз никога няма да мога да те направя щастлива — оправда се по старому — беше го казвал толкова пъти и то винаги действаше. Просто не можеше да й обясни.

— Ако искаш, поне можеш да опиташ — Маделин почти се разплака от отчаяние.

— Не — отговорът му беше готов. — Мога само да те накарам да страдаш, а нито ти, а още по-малко аз го желаем. Заминавам за Лос Анджелис — и каквото стане…

— Ами парите ми? — попита тя съвсем делово, за момент преглътнала сълзите си.

— Ще ти ги върна.

— Кога?

— Запази моя чек за филма и го осребри.

— Да знаеш, че никога повече не искам да те виждам, Джой — предупреди го тя на раздяла. — Това е последният път, когато си тръгваш оттук.

„Да. Сигурно. Мога да се върна колкото пъти си поискам, а ти винаги ще ме посрещаш с отворени обятия.“

— Разбирам — каза й на глас.

Така всичко приключи веднъж завинаги, той нае кола и замина, за да види Лара.

Не се изненада, когато тя настоя той да се пренесе у тях. Някои неща просто трябва да се случват.