Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Goblin Reservation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 69 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

Добавяне на липсващ текст в глава 19: Уфтак Музгашки, 18 юни 2007

 

Издание:

РЕЗЕРВАТЪТ НА ТАЛАСЪМИТЕ. 1982. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика, No.23. Научно-фантастичен роман. Превод: Живка РУДИНСКА [The Goblin Reservation, Clifford D. SIMAK (1968)]. Послеслов: „Романът с най-веселото настроение, което Саймък някога ни е давал…“ — Живка РУДИНСКА — с.238–240. Художник: Красимира ДИМЧЕВСКА. С ил. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 15. С ил. Страници: 240.

Има преиздание на книгата от 1985 год.

 

РЕЗЕРВАТЪТ НА ТАЛАСЪМИТЕ. 1998. Изд. Бард, София. Колекция Клифърд Саймък, No.{08}. Роман. ІІІ издание. Превод: [от англ.] Живка РУДИНСКА [The Goblin Reservation, Clifford SIMAK]. Формат: 20 см.Страници: 160. Цена: 2200 лв. (2.20 лв.). ISBN: 954-585-001-7.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Резерватът на таласъмите от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Резерватът на таласъмите
The Goblin Reservation
АвторКлифърд Саймък
Създаване1968 г.
Първо издание1968 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман

Резерватът на таласъмите (на английски: The Goblin Reservation) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1968 г. На български език е издаден през 1982. от издателство Отечество, София, № 23 в на Библиотека „Фантастика“. Преиздаден е през 1985 г. от същото издателство и през 1998 г. от ИК „БАРД“ като част от поредицата „Колекция Клифърд Саймък“.

Сюжет

Действието на романа се развива в далечното бъдеще. Космосът е овладян. На Земята са се събрали хиляди извънземни същества, за да посещават множеството колежи, да преподават в институтите, които съставлят този голям галактически университет, в какъвто се е превърнала планетата. Професорът от Факултета за свръхестествени явления на Уисконсинския университет Питър Максуел попада на неизвестна планета, която е хранилище на знанията на древна цивилизация. След завръщането си на Земята, той е въвлечен в борбата за придобиване на това наследство. Сред героите на романа са гоблини (таласъми), предвождани от своя главатар мистър О’Тул, троли, банши и феи, всички представители на Мъничкия народ, който от хилядолетия живее на Земята, колесатите – представители на неразбираема и враждебна извънземна цивилизация, неандерталецът Уп, Уилям Шекспир и разбира се – Духът на Уилям Шекспир. Според американските критици, това е романът с най-веселото настроение, който Саймък е написал. Централна тема в романа е проблема за взаимното разбирателство, съжителство и приятелство между различните раси и цивилизации и човешките ценности, които трябва да се опазят от ръцете на злото.

Номинация за наградата „Хюго"

„Резерватът на таласъмите“ е номиниран през 1969 за наградата „Хюго" за най-добър научно-фантастичен роман, но отстъпва първото място на романа на Джон Брънър – „Stand on Zanzibar".

Външни препратки

19

Харлоу Шарп го погледна разтревожен.

— Извинявай, че трябваше толкова да чакаш — обърна се той към Максуел. — Трескав ден е днешният.

— Радвам се, че изобщо се вмъкнах тук. Онзи твой пазач пред катедрата не искаше да ме пусне.

— Очаквах те. По мойте сметки рано или късно трябваше да се явиш. Чух странни истории.

— Повечето са верни. Но не за това съм тук. Въпросът е делови, не съм на приятелско посещение. Няма да ти отнема много време.

— Добре тогава. Какво мога да направя за теб?

— Продаваш Артефакта — започна Максуел.

Шарп кимна:

— Съжалявам, Пит. Знам, ти и още няколко души се интересувате от него. Но той е изложен в музея от години и освен като рядкост, която разглеждат посетители и туристи, никому не е принесъл полза. Институтът „Време“ се нуждае от пари. Сигурно знаеш това. Университетът здраво е вързал кесията си, а другите институти отпускат по малко само за специални програми и…

— Харлоу, знам всичко това. Според мен, ваше право си е да го продавате. Спомням си, когато го докарахте, университетът не взе участие. Разноските по пренасянето бяха ваши и…

— Трябва да се стискаме, да просим, да вземаме заеми — обясни Шарп. — Разработвахме програма след програма, сериозни, солидни програми, които ще се разплатят със знания и нови данни, предлагахме ги, но никой не ги купува. Представяш ли си? Може да се надникне в цялото минало, а никой не се интересува. Страхуват се, вероятно, че ще преобърнем някои от любимите им теории, така грижливо разработени. А ние трябва някак си да намерим пари и да продължим работата си. Да не мислиш, че ми харесват нещата, които вършим, за да се сдобием с повече пари? Като цирка с тоя Шекспир и колко ощеа име Симънсън, нали?

— Разбирам накъде биеш. Възможно е, но е много малко вероятно. През двадесет и първия век Симънсън е правел някакви проучвания, свързани с времето, и е претендирал за известен успех, но признал, че е срещал трудности с контролирането. Съществува легенда, че е изгубил един-двама във времето, изпратил ги е в миналото, а не е можал да ги върне. Но въпросът, дали действително е имал успех, винаги остава открит. Бележките му, тези, които имаме, не са много показателни, а публкации няма, Работил е тайно, защото изглежда е мислил, че пътуването във времето ще се окаже златна мина и ще може да го предлага на научни експедиции, на любители на лова в местности за едър дивеч — за такива неща, разбираш ли. Изглежда е имал идеята да се върне в древна Южна Африка и да разчисти диамантените кимберлитови тръби. Затова го е държал в тайна и никой никога не е знаел какво наистина е направил.

— Но е допустимо — настоя Максуел. — По време съвпада. Симънсън и Ламбърт са били съвременници и в стила на Ламбърт има рязък обрат, сякаш нещо се е случило. Това нещо е могло да бъде едно пътуване във времето.

— Разбира се, възможно е — отвърна Шарп. — Но не се обзалагам, че е така.