Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2009)

Издание:

Емилиян Станев. Избрани произведения в три тома. Том трети.

Издателство „Български писател“, София, 1977

Редактор: Теодора Димитриева

Художник: Кирил Гогов

История

  1. — Добавяне

17

Две нощи лисугерът рови под скалата. Издълба дълбок тунел, който се разширяваше навътре и образуваше доста широко леговище. После продължи тунела и го изви така, че той излезе от другата страна на скалата.

През това време Чернишка стоеше наблизо, без да вземе участие в работата. Понякога лисугерът излизаше от дупката, посипан с пръст, отърсваше се и с гальовно скимтене идваше при нея, сякаш я молеше да влезе вътре. Но Чернишка посрещаше хладно тия покани. През деня лежеше в сушината под скалата, защото навред из гората беше мокро, понеже снегът се топеше. Едва когато жилището бе напълно готово и другарят й навлече в леговището останките от някаква полуизгнила кожа, която беше намерил край шосето, тя влезе в дупката.

От тая нощ прекарваше деня тук, докато лисугерът оставаше навън. Техният живот продължи твърде еднообразно. Вечер тръгваха на лов и се прибираха сутрин заедно. Но след три седмици Чернишка престана да напуща леговището. Беше вече бременна и лисугерът пое грижата за нейното изхранване. Според това, дали ловът беше повече или по-малко успешен, той донасяше веднъж или два пъти храна, оставяше я пред входа на дупката и отиваше да се нахрани на свой ред.

Чернишка слизаше в дола, където водите на ручея издаваха сребърен ек, лочеше с червения си език и отново се прибираше под скалата или лягаше край нея да подиша чист въздух.

Снегът отдавна беше се стопил и сега гората бе черна и влажна. Ала пъпките на клоните вече се издуваха. Всеки ден те ставаха все по-червеникави. Из влажната земя се показваха връхчета на минзухари, пробили като златни шила тъмната шума. Кукурякът и божурът току-що бяха изкарали нежните си стъбла. От засъхналата полуизгнила шума, смазана от снеговете като баница, започна да идва леко шумолене: насекомите се събуждаха и напущаха дупките си в земята.

Чернишка слушаше това шумолене, когато лежеше с натежал корем, огряна от топлото слънце. Козината й започваше да се скубе, опашката й изтъняваше, леност обхващаше тялото й. Постоянно й се спеше и постоянно беше гладна. Ушите й щръкваха при всеки птичи глас, но тя не се помръдваше дори и тогава, когато птицата се обаждаше наблизо.

Последните дни на март се изнизаха еднообразно, прилични един на друг. Духаха западни и югозападни ветрове, по небето плуваха мътнобели и сиви, още зимни облаци. Светлината се промъкваше между тях, от небесните кладенци се спущаха на широки снопове слънчевите лъчи и огряваха баирите. Ту валеше топъл дъжд, ту отново се показваше слънцето. Из гората вече се виждаха зелени петна и се носеше пролетен мирис.