Дейвид Балдачи
Абсолютна власт (29)

29

Почукването на вратата бе съвсем неочаквано. Алън Ричмънд провеждаше напрегнат разговор с членовете на кабинета. В последно време журналистите бяха разкритикували безжалостно вътрешната политика на правителството и президентът искаше да разбере причините. Не го интересуваше толкова политиката, колкото общественото мнение. То бе най-важното условие за успех в кариерата.

— Кой ме търси, по дяволите? — ядоса се на секретарката си Ричмънд. — За днес не съм уговорил никакви други срещи.

Огледа присъстващите. Глория Ръсел дори не си беше направила труда да дойде на работа. Може би най-сетне се бе сетила да нагълта повече сънотворни. Смъртта й щеше да има известни последствия за Белия дом, но той вече беше измислил правдоподобна история за самоубийството й. Глория беше права по отношение на едно — преднината му в социологическите проучвания беше толкова значителна, че вече почти нищо нямаше значение.

Секретарката пристъпи смутена напред. Личеше си, че е много изненадана от посетителите.

— Отвън ви чака внушителна група, мистър Ричмънд. Дошли са мистър Бейлис от ФБР, няколко полицаи и един господин от Вирджиния, който не желае да си съобщи името.

— Полицаи ли? Кажи им да си идат и да депозират молба за среща. Бейлис да ми се обади довечера. Ако не бях настоял да го изберат за директор, щеше да лапа мухите в някоя глуха провинция. Няма да търпя такова неуважение.

— Те много настояват да ви видят, сър.

Президентът скочи побеснял.

— Кажи им да вървят на майната си. В момента съм зает, глупачка такава!

Жената бързичко отстъпи към вратата. Преди да хване дръжката, някой я изпревари и в стаята нахлуха четирима агенти на Тайните служби, сред които бяха Джонсън и Варни; видя и представители на вашингтонската полиция, водени от шефа им Нейтън Бримър; директора на ФБР Доналд Бейлис и един дребен, набит човек с мъртвешки бледо лице и двуреден костюм.

Сет Франк вървеше най-отзад. Той затвори внимателно вратата. Носеше кафяво куфарче. Ричмънд изгледа делегацията и насочи вниманието си към следователя.

— Следовател… Франк, ако не се лъжа. Ако още не сте разбрали, че сте прекъснали конфиденциална дискусия на кабинета, ще ви помоля лично да напуснете. — Ричмънд изгледа четиримата агенти със свъсени вежди и им направи знак да тръгват. Мъжете не помръднаха от местата си.

Франк пристъпи напред. Извади едно листче от джоба на палтото си, разгъна го и го подаде на президента. Членовете на кабинета наблюдаваха изумени внушителната група. Ричмънд прочете посланието и се обърна към следователя.

— Това някаква шега ли е?

— Не. Показах ви копие от заповедта за задържане по обвинение в тежки престъпления, които според законите на щата Вирджиния се наказват със смърт и ще бъдат разгледани от Върховния съд. Мистър Бримър разполага с подобна заповед за арестуването ви по обвинение в съучастничество, което ще се разглежда от Вашингтонския съд след процедурите на Върховния съд.

Президентът погледна към Бримър. Полицаят потвърди казаното със строго кимване. Студеният му поглед ясно показваше чувствата му към президента.

— Аз съм президент на Съединените американски щати и ви нареждам веднага да напуснете — извърна се Ричмънд към креслото си.

— Формално погледнато, може и да сте прав, но това не ме интересува. След като докажем, че сте злоупотребили със служебното си положение, ще престанете да бъдете президент.

Ричмънд се извърна настрани, пребледнял като платно. Франк пристъпи по-навътре и пак застана очи в очи с него. При други обстоятелства агентите на Тайните служби не биха допуснали такава близост между двамата. В този миг обаче те не предприеха абсолютно нищо. Всъщност още не се бяха съвзели от вестта за загубата на своя уважаван колега. Джонсън и Варни кипяха от яд, задето са ги измамили през онази фатална нощ в имението на Съливан. За всичко обвиняваха мъжа, който сега бе загубил и ума, и дума.

— Стига сме го увъртали — отсече Франк. — Вече задържахме Тим Колин и Глория Ръсел. И двамата пренебрегнаха правото си да запазят мълчание и изложиха подробно събитията, свързани с убийствата на Кристин Съливан, Лутър Уитни, Уолтър Съливан и двете жертви в „Патън, Шоу и Лорд“. Предполагам, че вече обсъждат възможните присъди с адвокатите си. Прокурорът се интересува най-вече от вашето участие. Всеки на негово място би мечтал за такава възможност в кариерата си — да се изправи срещу самия президент.

Президентът залитна назад, но се задържа на крака.

Франк извади една видеокасета и пет аудиокасетки от куфарчето си.

— Сигурен съм, че вашият адвокат ще се заинтригува от тези неща. Разполагаме с видеозапис на опита да бъде убит Джак Греъм, извършен от Бъртън и Колин. Аудиокасетите документират няколко от разговорите, когато сте замисляли престъпленията. Разполагаме с шест часа запис, господин президент. Разпратихме копия до Конгреса, ФБР, ЦРУ, „Вашингтон Поуст“, министъра на правосъдието, адвоката на Белия дом и още няколко лица. Тук е и записът на телефонния ви разговор с Уолтър Съливан през нощта на мнимото му самоубийство. Мисля, че версията ви доста се различаваше от реалността. Получихме всичко това благодарение на Бил Бъртън, който е заявил писмено, че желае да осребри застрахователната си полица.

— Къде е Бъртън? — изсъска гневно президентът.

— Тази сутрин болницата „Феърфакс“ издаде смъртния му акт. Бъртън е починал в резултат на огнестрелна рана, която сам си е причинил.

Ричмънд едва стигна до стола си. Никой не му предложи помощ.

— Нещо друго?

— Да. Бъртън е оставил още едно плик — със своята бюлетина за бъдещите избори. Не е избрал вашата кандидатура. Съжалявам.

Членовете на кабинета се разотидоха един по един. Страхуваха се, че с политическата им кариера е свършено. Представителите на реда и агентите от Тайните служби ги последваха. Президентът остана сам и се втренчи в стената.

Сет Франк се показа на вратата.

— Скоро пак ще се видим — рече той и тихо затвори след себе си.