Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (32)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat Among the Pigeons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Агата Кристи. Котка сред гълъбите

Издава „Абагар холдинг“, София

Редактор: Ирен Иванчева

Художествен редактор: Боряна Занова

ISBN 954-584-016-1

История

  1. — Добавяне

Двадесет и трета глава
Разкриване на картите

I

Мис Булстрод огледа насъбралите се хора в една от по-малките класни стаи. Всички членове на колектива бяха там: мис Чадуик, мис Джонсън, мис Рич и двете по-млади учителки. Ан Шапланд бе взела бележник и молив в ръка в случай, че мис Булстрод я подканеше да води записки. Инспектор Келси седеше до мис Булстрод, а Еркюл Поаро — зад него. Адам Гудмън бе седнал на ничия територия — между персонала и онези, които наричаше изпълнителен съвет. Мис Булстрод стана и заговори с школуван и нетърпящ възражения глас:

— Чувствам, че имате право — започна тя, — като членове на персонала ми и съпричастни към съдбата на училището, да знаете точно докъде е стигнало разследването. Инспектор Келси ми даде информация за няколко факта. Мосю Еркюл Поаро, който има връзки по цял свят, е получил ценна помощ от Швейцария и сам ще говори по този въпрос. Разследването още не е приключило за съжаление, но някои дреболии са изяснени и смятам, че всички ще се успокоите, когато разберете как стоят нещата в момента — завърши мис Булстрод и погледна към инспектор Келси, който се изправи.

— Официално — започна той — аз нямам право да разкривам всичко, което е известно по случая. Мога единствено да ви уверя, че следствието напредва и започваме да добиваме по-ясна представа кой е отговорен за трите престъпления, извършени в района на училището. Повече не мога да кажа. Моят приятел Еркюл Поаро, който не е длъжен да пази тайна и е напълно свободен да изложи пред вас предположенията си, ще ви разкаже за информацията, която е получил от влиятелни източници. Сигурен съм, че вие сте предани на „Медоубенк“ и на мис Булстрод и ще запазите в тайна различните въпроси, които мосю Поаро ще засегне и които не бива да стават обществено достояние. Колкото по-малко слухове и хипотези се разпространяват, толкова по-добре, затова ще ви помоля да запазите за себе си фактите, които ще научите днес.

— Разбира се — разпалено заговори първа мис Чадуик. — Разбира се, че сме предани на „Медоубенк“.

— Естествено — каза мис Джонсън.

— Да — съгласиха се двете по-млади учителки.

— Съгласна съм — каза Айлийн Рич.

— В такъв случай, предоставям думата на мосю Поаро.

Еркюл Поаро се изправи на крака, усмихна се на публиката си и внимателно подръпна мустака си. Двете по-млади учителки изпитаха неудържимо желание да се изкикотят и отместиха погледи встрани, като прехапаха устни.

— Всички вие преживяхте труден и тревожен период — започна той. — Преди всичко искам да ви кажа, че високо оценявам това. Естествено най-много неприятности се струпаха върху главата на мис Булстрод, но всички вие се измъчвахте. Страдахте заради загубата на три от вашите колежки, едната от които е била тук от много време. Става дума за мис Ванситарт. Мис Спрингър и мадмоазел Бланш бяха нови, но несъмнено тяхната смърт е била голям удар и тревожно преживяване за вас. Сигурно сте изпитвали и страх, защото престъпленията приличат на отмъщение, насочено срещу учителките в „Медоубенк“. Аз и инспектор Келси ви уверяваме, че не е така. „Медоубенк“ по случайно стечение на обстоятелствата се превърна в център на внимание от страна на различни неприятелски интереси. Тук има котка сред гълъбите, така да се каже. Станаха три убийства и едно отвличане. Първо ще говоря за отвличането, защото най-трудното в цялото разследване беше да се изясни начинът, по който престъпни външни фактори прикриваха най-важното обстоятелство — присъствието на безмилостен и безскрупулен убиец сред вас.

Той извади една снимка от джоба си.

— Първо искам да разгледате тази снимка.

Келси я взе, подаде я на мис Булстрод, а тя на свой ред я предаде на останалите присъстващи. Накрая я върнаха на Поаро. Той се вгледа в безизразните им лица.

— Питам всички ви — познавате ли момичето на снимката?

Всички поклатиха глави.

— Би трябвало да я познавате — продължи Поаро, — защото това е снимката на принцеса Шаиста, която ми изпратиха от Женева.

— Но това изобщо не е Шаиста — извика мис Чадуик.

— Точно така — потвърди Поаро. — Всички нишки водят към Рамат, където както знаете бе извършен революционен преврат преди около три месеца. Владетелят, принц Али Юсуф, успял да избяга с помощта на личния си пилот. Самолетът им обаче се разбил в планините северно от Рамат и бил намерен по-късно. Една много ценна лична вещ, която принц Али винаги носел у себе си, не била намерена. Говори, се че била внесена в Англия. Няколко групировки бяха много загрижени да сложат ръка върху този ценен предмет. Един от набелязаните обекти от тях е първата братовчедка и единствена жива роднина на принц Али Юсуф — момичето, което по онова време учело в Швейцария. Струвало им се вероятно, че ако ценният предмет е изнесен от Рамат безпрепятствено, той ще бъде донесен на принцеса Шаиста или на някой от нейните роднини или настойници. Някои били инструктирани да държат под око чичо й, емира Ибрахим, а други — самата принцеса. Известно беше, че тя трябва да пристигне в това училище, в „Медоубенк“ този срок. Следователно съвсем естествено е било някой да получи нареждане да дойде на работа тук и да следи зорко всеки, който се навърта около принцесата, писмата, които тя получава и телефонните обаждания. Но била използвана много по-елементарна тактика — принцеса Шаиста била отвлечена, а в училището бил изпратен техен човек вместо нея. Всичко щяло да протече много гладко, защото емирът Ибрахим е в Египет и не възнамерявал да посети Англия по-рано от края на лятото. Самата мис Булстрод също не била виждала момичето и всички въпроси, свързани с приемането й, били уредени чрез посолството в Лондон. Планът бил изключително прост. Истинската Шаиста напуска Швейцария, придружена от представител на посолството в Лондон. Или поне така се предполага. Всъщност посолството в Лондон било уведомено, че представител на швейцарското училище ще придружава момичето до Лондон. Истинската Шаиста е отведена в един много приятен замък в Швейцария, където се намира и досега, а в Лондон пристига съвсем друго момиче. Там е посрещнато от представител на посолството и е доведено в това училище. Подставеното момиче, разбира се, е трябвало да бъде много по-голямо от истинската Шаиста. Но това едва ли би привлякло нечие внимание, тъй като момичетата от Изтока изглеждат много по-възрастни, отколкото са в действителност. Избраната агентка била млада френска актриса, чието амплоа било да играе роли на ученички. Аз попитах — замислено продължи Еркюл Поаро, — дали някой е забелязвал коленете на предполагаемата Шаиста. Коленете показват много точно възрастта. Коленете на една жена на двадесет и три-четири години са съвсем различни от тези на едно момиче на четиринадесет-петнадесет години. Никой обаче не бе забелязал коленете й. Планът все пак не вървял така успешно, както било предвидено. Известно време никой не се опитвал да влезе във връзка с Шаиста, не пристигали никакви важни писма, нито някой я търсил по телефона, но възникнал един проблем. Емирът решил да пристигне в Лондон по-рано от предвиденото. Той не обича да обявява намеренията си предварително. Както разбрах, имал навика някоя вечер да каже: „Утре заминавам за Лондон“ и да тръгне. Тогава лъжливата Шаиста разбира, че може да пристигне някой, който познава истинската Шаиста. Подозренията й се усилват след убийството и тя започва да подготвя почвата за собственото си отвличане, като изразява това предположение пред инспектор Келси. Естествено отвличане не е имало. Веднага щом разбира, че чичото ще идва да я вземе на идната сутрин, тя изпраща кратко съобщение по телефона и половин час преди истинската кола на емира пристига луксозен автомобил с фалшиви регистрационни номера, с който Шаиста е официално отвлечена. Всъщност, колата откарва другото момиче до най-близкия по-голям град, където тя възвръща собствената си самоличност. Изпращат любителска бележка за откуп, само за да поддържат версията за отвличането. — Еркюл Поаро замълча и сетне добави. — Разбирате ли, трик на фокусник. Подвеждане. Хората насочват вниманието към отвличането тук и на никой не му минава през ума, че истинското отвличане е станало три седмици по-рано в Швейцария.

Онова, което Поаро всъщност искаше да каже, но вежливостта му попречи, бе, че на никой друг освен на него не му бе минало през ума всичко това!

— А сега преминаваме — продължи той — към нещо много по-сериозно от отвличането — убийството. Лъжливата Шаиста, естествено, би могла да убие мис Спрингър, но не и мис Ванситарт или мадмоазел Бланш, но тя не е имала причини да убива когото и да било, още по-малко нещо такова се е изисквало от нея. Нейната роля била само да получи ценния пакет, ако някой й го донесе, или пък да научи нещо за него. Но нека да се върнем към Рамат, откъдето започнало всичко. Носеха се упорити слухове, че принц Али Юсуф е дал драгоценния пакет на Боб Ролинсън, личен негов пилот, и Боб Ролинсън уредил изпращането му в Англия. Във въпросния ден Ролинсън посетил главния хотел в Рамат, където сестра му мисис Сътклиф и дъщеря й били отседнали. Мисис Сътклиф и дъщеря й не били в хотела, но Боб Ролинсън се качил в стаята им, където прекарал най-малко двадесет минути. При дадените обстоятелства това е дълъг период от време. Той, разбира се, може да е писал дълго писмо на сестра си. Но не било така. Оставил само една бележка, написана за една-две минути. Няколко инстанции стигнали до извода, че по време на престоя си в стаята той е сложил ценната вещ сред багажа на сестра си и че тя я донася в Англия. Сега вече стигаме до точката, където според мен се разделят двете нишки. Една от заинтересованите групировки (а може би повече от една) стигнала до заключението, че мисис Сътклиф е донесла тази вещ в Англия и впоследствие къщата й в провинцията била претършувана изцяло. Това показва, че онзи, който е търсил, не е знаел точно къде е скрита ценната вещ. Знаел е само, че е някъде из нещата на мисис Сътклиф. Но някой друг със сигурност е знаел, къде се намира предметът, и смятам, че няма нищо нередно, ако ви кажа, къде всъщност го е бил скрил Боб Ролинсън. Скрил го е в дръжката на ракета за тенис, като я издълбал отвътре, а после я залепил толкова умело, че е трудно да се разбере, че нещо е пипано. Тенис ракетата принадлежала не на сестра му, а на нейната дъщеря Дженифър. Някои със сигурност е знаел къде се намира пакетчето, отишъл е една нощ в спортната зала, като предварително е направил отпечатък от ключа и е извадил дубликат. По това време на нощта всички би трябвало да са в леглата си и да спят. Само че не било така. Мис Спрингър видяла светлина от фенерче в спортната зала и отишла да разбере какво става. Тя била яка, здрава млада жена и не се съмнявала, че може да се справи с всеки, когото завари там. Въпросната личност вероятно е ровела из тенис ракетите, за да намери онази, която й трябвала. Но разкрита и разпозната от мис Спрингър, тя не се е поколебала… Застреляла мис Спрингър. След това обаче е трябвало да действа бързо. Хората, чули изстрела, приближавали. Престъпникът е трябвало да се измъкне незабелязан от спортната зала на всяка цена. Ракетата за момента трябвало да бъде оставена на мястото й… След няколко дни бил изпробван друг начин. Непозната жена с подправен американски акцент причаква Дженифър Сътклиф, докато се връща от тенис кортовете, и й разказва една приемлива история, че една нейна роднина й е изпратила нова ракета. Без да подозира нищо, Дженифър повярвала на историята и с радост заменила старата си ракета с новата скъпа ракета, донесена от непознатата. Но възникнало едно обстоятелство, за което жената с американския акцент изобщо не подозирала. А именно, че преди няколко дни Дженифър Сътклиф и Джулия Ъпджон си разменили ракетите си и непознатата жена всъщност взела старата ракета на Джулия Ъпджон, макар че на дръжката било изписано името на Дженифър. А сега стигаме до втората трагедия. Поради някаква неизвестна причина, вероятно породена от отвличането на Шаиста същия ден, мис Ванситарт взима фенерче и отива в спортната зала, след като всички са си легнали. Някой я е последвал и ударил с палка или торбичка с пясък, докато тя била наведена над шкафчето на Шаиста. Престъплението отново било разкрито почти незабавно. Мис Чадуик забелязала светлина в спортната зала и се забързала натам. Полицията пристигнала в спортната зала и убиецът отново бил възпрепятстван да претърси и да намери ракетата. Само че вече Джулия Ъпджон — едно интелигентно дете — се позамислила и стигнала до логичното заключение, че тенис ракетата, която по-рано принадлежала на Дженифър, а сега била нейна, играе изключително важна роля. Извършила самостоятелно разследване, уверила се, че има право, и ми донесе съдържанието на ракетата. То се намира на сигурно място и в момента не ни интересува. — Той помълча и после продължи. — Остава да се занимаем с третата трагедия. Какво е знаела или подозирала мадмоазел Бланш, вероятно никога няма да научим. Може да е видяла някой да излиза от училищната сграда в нощта на убийството на мис Спрингър. Каквото и да е знаела или подозирала, тя е познавала убиеца. Запазила е тайната. Искала е да получи пари в замяна на мълчанието си. Няма нищо по-опасно — разгорещено продължи Еркюл Поаро — от това да шантажираш човек, който вече е убивал един-два пъти. Мадмоазел Бланш вероятно е взела предпазни мерки, но каквито и да са били, те са се оказали недостатъчни. Уговорила си е среща с убиеца и е била убита. — Той отново замълча. — Ето, сега знаете всичко.

Всички погледи бяха вперени в него. Лицата им, които отначало изразяваха интерес, изненада и вълнение, сега бяха замръзнали. Сякаш се страхуваха да не покажат някаква емоция. Еркюл Поаро кимна.

— Да — каза той, — знам какви чувства изпитвате. Излиза, че има замесен вътрешен човек. Ето защо аз, инспектор Келси и мистър Адам Гудмън извършихме разследването заедно. Искахме да разберем дали наистина има котка сред гълъбите! Разбирате ли какво имам предвид? Има ли още някой тук, който се преструва на друг?

През слушателките като че ли премина лека вълна, крадешком се размениха коси, кратки погледи, сякаш искаха да се погледнат в очите, но не Смееха.

— Щастлив съм да ви уверя — продължи Поаро, — че всички тука в този момент сте точно тези, за които се представяте. Мис Чадуик например си е мис Чадуик и това не подлежи на съмнение, тъй като тя е тук от самото основаване на „Медоубенк“! Мис Джонсън — също, няма никакво съмнение, че това е мис Джонсън. Мис Рич си е мис Рич. Мис Шапланд е мис Шапланд. Мис Роуън и мис Блейк са си мис Роуън и мис Блейк. Да продължим по-нататък — обърна се Поаро — Адам Гудмън, който работи тука като градинар, може да не е точно той, но носи името, което е написано на документите му. Значи, докъде стигаме? Трябва да търсим някой, който се представя за някой друг, но всъщност е убиец.

В стаята цареше мълчание. Усещаше се заплаха, надвиснала във въздуха.

Поаро продължи:

— Преди всичко търсим някой, който е бил в Рамат преди три месеца. Съществува само един начин този някой да е узнал за съдържанието на тенис ракетата. Боб Ролинсън е бил видян, когато е поставял ценностите в ракетата. Елементарно. В такъв случай, коя от присъстващите тук е била в Рамат преди три месеца? Мис Чадуик е била тук, мис Джонсън е била тук. — Той отмести поглед към двете млади учителки. — Мис Роуън и мис Блейк са били тука. — Сетне посочи с пръст. — Но мис Рич… мис Рич не е била тук миналия срок.

— Аз… не — припряно заговори тя. — Нямаше ме миналия срок.

— Ние не знаехме това — каза Еркюл Поаро, — докато някой не го спомена между другото преди няколко дни. При първоначалния разпит на полицията вие само сте казали, че сте в „Медоубенк“ от година и половина. Това е вярно. Но миналия срок сте отсъствали. Може да сте били в Рамат — всъщност аз мисля, че сте били в Рамат. Внимавайте. Това може да бъде проверено в паспорта ви.

Настъпи минутно мълчание и после Айлийн Рич вдигна глава.

— Да — тихо изрече тя. — Аз бях в Рамат. Но какво от това?

— Защо ходихте в Рамат, мис Рич?

— Вие вече знаете. Бях болна. Препоръчаха ми да си почина… да отида в чужбина. Писах на мис Булстрод и й обясних, че се налага да отсъствам през срока. Тя влезе в положението ми.

— Точно така — потвърди мис Булстрод. — В писмото беше приложено медицинско свидетелство, в което пишеше, че мис Рич няма да бъде в състояние да изпълнява задълженията си през срока.

— Значи… отидохте в Рамат? — попита Еркюл Поаро.

— А защо да не отида в Рамат? — възрази мис Рич с леко разтреперан глас. — За учителите има намаление. Имах нужда от почивка. Исках слънчева светлина. И отидох в Рамат. Там прекарах два месеца. Но защо не? Защо не, питам?

— Не сте споменавали, че сте били в Рамат по време на революцията.

— Но защо е необходимо? Какво общо има това с хората тук? Никого не съм убила, казвам ви. Никого не съм убила.

— Само че ви разпознаха — продължи Поаро. — Не определено, смътно. Дженифър не беше сигурна. Каза, че й се е сторило, че ви е виждала в Рамат, но реши, че не сте били вие, защото според нея жената, която видяла, била пълна, не слаба. — Той се наведе напред, като прониза с поглед Айлийн Рич.

— Имате ли да кажете нещо, мис Рич?

Тя се завъртя на мястото си.

— Зная за какво намеквате! — извика тя. — Искате да убедите хората, че не таен агент или нещо подобно е извършил убийствата, а че те са дело на някой, който случайно е бил там, който случайно е видял как скриват съкровището в тенис ракетата. Някой, който е разбрал, че детето ще идва в „Медоубенк“ и ще има възможността да прибере скритото съкровище. Но аз ви казвам, че това не отговоря на истината!

— Мисля, че точно така е станало. Да — каза Поаро. — Някой е видял къде скриват скъпоценните камъни и е забравил за всичко друго, твърдо решен да ги притежава!

— Не е вярно, казвам ви. Нищо не съм видяла…

— Инспектор Келси — обърна се Поаро.

Инспектор Келси кимна, отиде до вратата, отвори я и в стаята влезе мисис Ъпджон.

II

— Как сте, мис Булстрод? — попита смутено мисис Ъпджон. — Съжалявам, че съм толкова раздърпана, вчера бях някъде около Анкара и току-що пристигам със самолета. Изглеждам ужасно, но наистина нямах никакво време да се измия и преоблека.

— Това няма никакво значение — каза Еркюл Поаро.

— Искаме да ви зададем няколко въпроса.

— Мисис Ъпджон — започна Келси, — когато дойдохте, за да доведете дъщеря си в училището и бяхте в кабинета на мис Булстрод, вие погледнахте през прозореца… онзи, който гледа към алеята за колите отпред и възкликнахте, сякаш разпознахте някой, когото видяхте там. Така ли беше?

Мисис Ъпджон отвори широко очи.

— Когато бях в кабинета на мис Булстрод ли? Погледнах… да, разбира се! Да, видях някого.

— Някого, когото се изненадахте, че виждате?

— Ами, аз по-скоро бях… Разбирате ли, това беше преди толкова много години.

— Имате предвид периода, през който работихте за разузнаването към края на войната?

— Да. Беше преди около петнадесет години. Естествено, тя изглеждаше много по-възрастна, но аз веднага я познах. Започнах да се чудя, какво за Бога, прави тя тука.

— Мисис Ъпджон, бихте ли огледали присъстващите в стаята и да ми кажете дали тази личност е тук?

— Да, разбира се — отговори мисис Ъпджон. — Видях я веднага щом влязох. Ето я.

Тя посочи с пръст. Инспектор Келси имаше бързи рефлекси, Адам — също, но недостатъчно. Ан Шапланд бе скочила на крака. В ръката си държеше малък, зловещ на вид автоматичен пистолет, насочен право срещу мисис Ъпджон. Мис Булстрод се оказа по-бърза от двамата мъже и рязко излезе напред, но още по-бърза се оказа мис Чадуик. Тя не се опита да прикрие мисис Ъпджон, а жената, която стоеше между Ан Шапланд и мисис Ъпджон.

— Не, няма да го направиш — извика Чади и се хвърли върху мис Булстрод, точно когато прозвуча изстрелът от малкия автоматичен пистолет.

Мис Чадуик се олюля и после бавно се свлече на земята. Мис Джонсън изтича към нея. Адам и Келси вече държаха Ан Шапланд. Тя се съпротивляваше като дива котка, но те успяха да избият малкия пистолет от ръката й.

Мисис Ъпджон каза задъхана:

— Навремето ми казаха, че тя е убиец. Макар че беше толкова млада. Една от най-опасните агентки, които имаха. Кодовото й име беше Анджелика.

— Лъжеш, кучко! — Ан Шапланд почти изплю думите.

Еркюл Поаро се намеси:

— Не лъже. Вие наистина сте опасна. Винаги сте водили изпълнен с опасности живот. Никой досега не е подозирал коя сте. Пък и там, където сте работили, сте използвали истинското си име, вършили сте работата, която се иска от вас, безупречно, само че навсякъде сте имали цел и тази цел е била да получавате информация. Работили сте в една петролна компания, с един археолог, чиято работа го е отвела в една определена част от земното кълбо; с актриса, протеже на изтъкнат политик. Действате като таен агент още от седемнадесетгодишна възраст, макар и при различни работодатели. Вие сте наемен агент и услугите ви се заплащат високо. Играете двойна игра. При повечето от задачите сте се представяли със собственото си име, но понякога сте използвали различна самоличност. Именно тогава ви се е налагало да се приберете у дома, за да бъдете с майка си. Но аз много се съмнявам, мис Шапланд, че възрастната жена, която посетих в едно селце и за която се грижи медицинска сестра — възрастна жена, действително душевноболна, с умопомрачено съзнание — е вашата майка. Тя ви е служила само като извинение, за да напускате работата си да се криете от приятелите си. Трите зимни месеца, които сте прекарали с „майка си“, която била изпаднала в една от „кризите“ си, съвпадат по време с посещението ви в Рамат. Не като Ан Шапланд, а като Анджелика де Торедо, испанка или по-скоро испанска кабаретна танцьорка. Били сте настанена в съседната стая до мисис Сътклиф и по някакъв начин сте успели да видите как Боб Ролинсън скрива диамантите в тенис ракетата. Тогава не сте имали възможност да откраднете ракетата, защото англичаните са били набързо евакуирани, но сте успели да прочетете имената върху етикетите на багажа и после е било лесно да научите нещо за тези хора. Не било трудно да получите работа като секретарка тук. Поразпитах тук-там. Платили сте значителна сума на бившата секретарка на мис Булстрод, за да освободи мястото поради „нервна криза“. Измислили сте доста приемлива история. Пратили са ви да напишете поредица от статии за знаменитото девическо училище, видяно „отвътре“. Лесна работа, а? И да липсва ракетата за тенис на някое от момичетата, какво от това? Още по-лесно — отивате нощем в спортната зала и прибирате диамантите. Само че мис Спрингър не е влизала в сметките ви. Вероятно тя вече ви е видяла да разглеждате ракетите. Може би тя се е събудила случайно в онази нощ. Проследила ви е дотам, а вие сте я застреляли. По-късно мадмоазел Бланш се е опитала да ви изнудва и вие сте я убили. Убийството ви се удава лесно, нали?

Той замълча. Инспектор Келси предупреди задържаната с официален, монотонен глас, но тя не слушаше. Тя се обърна към Еркюл Поаро и изсипа върху него ураган от ругатни, които стреснаха всички присъстващи.

— Пфу! — каза Адам, докато Келси я извеждаше навън. — А пък аз мислех, че е приятно момиче!

Мис Джонсън беше коленичила до мис Чадуик.

— Боя се, че е наранена лошо — каза тя. — По-добре да не я местим, докато не дойде лекар.