Младен Исаев
Горско юначе

През гората гордо крачи

малко весело юначе,

хем си крачи, хем си пее,

та гората чак люлее:

 

— Где сте, горски зверове,

тук юнакът ви зове,

който е юнак роден,

да излезе срещу мен!

 

Чу го Заю, не дочу,

на петичките си плю —

тръни, суша и вода

как прескочи — не видя.

 

Вълци, язовци, лисици,

буболечки, мишки, птици —

всичко живо в гъсталака

се изплаши от юнака.

 

Само Меца от леса

отговори на гласа:

— Хей, ти мъничко юначе,

с черно рунтаво калпаче

 

зная, че не си ни враг

щом без пушка идеш пак!

Хей ти мъничко момче,

с твойто весело гласче!

 

Трепна черното калпаче,

но нали си бе юначе,

и момченцето в леса,

пак подкара песента…