По-долу е показана статията за Николай Зидаров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Николай Зидаров
Роден 28 септември 1921 г.
село Въбел, днес квартал на Търговище, България
Починал 16 ноември 2007 г. (86 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на България България
Награди „Петко Р. Славейков“ (1976)

Николай Иванов Зидаров (р. 28 септември 1921 – п. 15 ноември 2007) е български поет. Заслужил деятел на културата – 1971 г. Член на БКП от 10 септември 1944 г. Пише предимно за деца.[1]

Биография

Завършва основно образование в родното си село, гимназия в Шумен (1936) и Търговище (1940) и Държавната политехника в София (1948). След завършване на средното си образование редактира в. „Язовир“ в Търговище. Печата от 1938 г. (сп. „Българска реч“). Сътрудничи на в. „Светлоструй“, „Завой“, „Кооперативна защита“ и др. Като войник в Шумен е арестуван за участие във военна конспирация и инквизиран – излиза от затвора, болен от туберкулоза. Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1938 г. и на БКП от 1944 г.

Отначало е сътрудник, после редактор (1947-1956) и главен редактор на в. „Септемврийче“ (1956-1989). Заслужил деятел на културата (1971). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1964-1989). Бил е в ръководството на Секцията на детските писатели при СБП, член на Бюрото на УС на СБП, секретар на СБП.

Съставя антология на румънската поезия „Кораби на слънцето“ (1988). Превежда и руски поети.

За поезията му пишат положителни отзиви Ангел Каралийчев, Младен Исаев, Александър Муратов, Димитър Добрев, Иван Давидков, Евтим Евтимов, Симеон Хаджикосев и др.

Признание и награди

Носител на:

Библиография

Стихосбирки

  • „Пътища и срещи“ – 1950 г.
  • „Кремълска звезда“ – 1953 г.
  • „Пионерско сърце“ – 1955 г.
  • „Букетче за партизаните“ – 1966 г. и др.

Книги за деца

  • „Пътища и срещи“ – 1950 г.
  • „Артек“ – 1952 г.
  • “Кремълска звезда“ – 1953 г.
  • “Пионерско сърце“ – 1955 г.
  • „Весело барабанче“ – 1956 г.
  • „Сърце под червената връзка“ – 1957 г.
  • „Винаги готови“ – 1958 г.
  • „Мунка малката маймунка“ – 1959, 1974 г.
  • „Незабравки“ – 1962 г.
  • „Поемка за радостта“ – 1962 г.
  • „Татко на конгрес“ – 1962 г.
  • „Крокодил“ – 1962 г.
  • „Героична Куба“ – 1963 г.
  • „Една шепа светулки“ – 1963 г.
  • „Ние се събуждаме с усмивки“ – 1963 г.
  • „Слънчев кът“ – 1964 г.
  • „Букетче за партизаните“ – 1966 г.
  • „И Радецки пак заплува“ – 1966 г.
  • „Игликите са подранили“ – 1967 г.
  • „Детски небеса“ – 1967 г.
  • „Звезда октомврийска“ – 1967 г.
  • „Ленин слънце е за нас“ – 1967 г.
  • „Легенди от бръшлян“ – 1968 г.
  • „На кого се усмихват звездите“ – 1968 г.
  • „Девети септември, здравей!“ – 1969 г.
  • „Любопитната маймунка“ – 1969 г.
  • „Песента ме води за ръка“ – 1969 г.
  • „Лалета за Ленин“ – 1970 г.
  • „Под ленинската стряха“ – 1970 г.
  • „Новите патила на Мунка, малката маймунка“ – 1972 г.
  • „Мунка, малката маймунка в беда“ – 1973 г.
  • „Приятел с три очи“ – 1976 г.
  • „Вечер, пълна с чудеса“ – 1976 г.
  • „Априлска Родина“ – 1977 г.
  • „Сини ваканции мои“ – 1977 г.
  • „Картинен свят“ (с Ана Александрова и Иван Милчев) – 1977 г.
  • „Златен дом“ – 1980 г.
  • „Великденчета“ – 1982 г.
  • „Приятели от детската планета“ – 1984 г.
  • „Обички от череши“ – 1985 г.
  • „Знаеш ли защо са смешни“ – 1986 г.
  • „Дни с червени връзки“ – 1989 г.

Източници

  1. „Почина поетът Николай Зидаров“, dariknews.bg, 16 ноември 2007 г.

Външни препратки