Младен Исаев
Лакомата лисица

Преди да паднат тъмите,

остави Лиса горите

и край селото докопа

на баба Вела петела,

а после хукна надолу

в полето пусто и голо.

 

Но над реката дълбока,

петнайсет крачки широка,

застана наша Лисана

и се огледа засмяна:

 

отдолу друга лисица

я гледа с хитра душица

и с шарен петел в устата —

ех, че вечеря богата!

 

Нали си беше стръвница,

с лакома, дива душица,

отвори Лиса устата

и бухна цяла в реката.

 

Ех, мале, майко юнашка —

крила и вита опашка

разпери петльо широко

и литна горе високо.

 

Над брега Лиса излезе,

от глад езика изплези:

„Била ми празна главата

да гоня сянка в реката!“