Атанас Далчев
Поет

Връща се в квартала той полека

с някаква усмивка на уста,

и не вижда нищичко човека,

и върви, нивиден от света.

 

Ала появи ли се от края,

секва в миг на картите шумът

и бащите, спрели да играят,

с поглед зъл през рамо го следят.

 

Майките прането си оставят,

от балконите със страшен глас

викат свойто Митенце и Славе

в къщи да се приберат завчас.

 

Младата вдовица от етажа,

с деколтето, с голите гърди,

предполага, а и знае даже,

че е пратен той да я следи.

 

Неспокоен е магазинера,

този уж благонадежден мъж,

и за свойте кражби, разтреперан,

почва да си спомня изведнъж.

 

А кога под своята лампада

вечер съчинява стихове,

мислят те, че пише той доклади

за безбройните им грехове.

 

И приклекнали срещу луната

на прозореца му осветен,

като че се канят в тъмнината

да завият вкупом с дух смутен.

 

Ех, приказвайте си на провала,

че му бил напълно чужд светът!

Откогато той дойде в квартала,

съвестите вече тук не спят.

 

1971 г.