Джек Слейд
Мустанги, убийци, Ласитър (4)

4.

— Лем! — изкрещя Фе и скочи на крака. — Ти го уби!

Тя изтича с плач при Лем, нахвърли се върху него и заудря с юмруци по гърдите му.

— Убиец! — крещеше тя извън себе си. — Проклет убиец, ти ми го отне, а аз толкова го обичам!

После изплака отчаяно, падна на колене до големия мъж, скри лице в ръцете си и неудържимо захълца.

Лем я изгледа и презрително изкриви устни.

— Не стига, че си мърсувала с това копеле, ами и целият ни имот отиде по дяволите.

— Не, не е вярно! Обичам го, а и той ме обича. Той беше първият мъж в живота ми и ще бъде последният, така че не ме наричай курва!

Фе говори още дълго, но от плача й думите трудно се разбираха.

Затова я оставиха на мира, вдигнаха припадналия Ласитър и го преметнаха напряко на седлото, като го овързаха здраво, за да не падне по пътя за града. Бяха решили да го предадат на Баримор с надеждата, че за награда той ще ги остави на мира. Друг изход нямаше. При откритите сблъсъци винаги те бяха победените. Може би молбите щяха да помогнат. Все пак двамата имаха големи семейства, трябваше всеки божи ден да хранят много гладни гърла.

Ори и Лем се огледаха за Фе, тъй като плачът й неочаквано беше спрял. Тя продължаваше да стои на същото място, но вече не хълцаше, а гледаше братята си с широко разтворени очи.

— Лем, какво правите там? — извика тя. — Какво е това? Къде ще го отнесете?

Ори продължи да го връзва.

— Той е мъртъв. Лем му видя сметката. Сега вече не ти трябва. Ще го откараме на гробищата.

— Не! — изпищя като луда Фе и скочи на крака.

— Ори дрънка глупости! — каза Лем и тежко пристъпи към нея. — Трябва да го отнесем при Баримор. Кучият му син иска това от нас. — И той сложи ръка на рамото й. — Трябва да ни разбереш. Нищо не дължим на Ласитър. Напротив! Това, че изгоря всичко тук, е по негова вина.

— Но, Лем! Нали Ласитър беше горе при мен! — упрекна го Фе. — Как можеш да твърдиш подобно нещо?

Ори отиде при тях.

— Изпрати я при Клариса, Джини и децата. Да им помага там. Аз ще доведа конете. — И бързо ги отмина.

— Не правете това, Ори! — изплака отчаяно Фе. — Милтън и Бъд вече тежат на съвестта на Баримор. А сега искате да убие и моя любим! Не бъдете подли, Лем! Ласитър щеше да се пребори с тях. Щеше да принуди Баримор да ни върне отново ранчото. Щеше да отмъсти за Милтън и Бъд. Можеш да бъдеш сигурен в това. Ако тогава беше тук, никога нямаше да допусне да ги обесят. Никога!

— Не се чуваш какво говориш!

— Заради него убиха всичките ни коне, а сега ще му заведете и Ласитър!

— Върви при жените и децата. Нали знаеш скривалището оттатък хълма. Малкият Лари е болен. Джини не може по цял ден да се грижи за него. Отивай, сега домът ни е там.

— Няма да го предадете! — избухна Фе, отскубна се от тях и хукна към Ласитър. Но Лем й подложи крак и тя рухна на земята.

— Подчинявай се! — каза той сурово и се изсмя.

Ори пристигна с конете.

— Кажи й да стане и да върви при Джини и Клариса! — извика той.

— Но Ласитър… Аз го обичам! — проплака Фе.

— Обичам го! — подигра й се Ори. — Сритай я отзад, Лем!

— Мога да я разбера — сви рамене Лем. — Но нищо не мога да променя.

— Няма какво да разбираш, ами я вдигни и хубаво я сритай! Жените имат нужда от нея! — извика сърдито Ори и се метна на седлото.

Лем отиде при Фе, клекна до нея и я потупа по гърба.

— Хайде, стани! Нищо няма да помогне. Виж, аз…

— Няма какво да я утешаваш, ами я ритни по дебелия задник! — ядоса се още повече Ори.

Фелиситас се обърна и седна на земята.

— Твоята Клариса има дебел задник! — извика гневно тя и разтвори ръце. Изплези му се, а после наду бузи и каза: — Ей толкова е тлъста твоята!

Лем хвана поводите на кафявия кон и се качи на своя. Двамата мъже избухнаха в смях.

— Като се ядоса, става същинско дете — каза Лем.

Двамата потеглиха, без да изпускат от очи сестра си.

— Тежко ти, ако Джини и Клариса се оплачат от тебе! — допълни Ори и мрачно се усмихна.

Тя отново се изплези и в очите й проблесна омраза.

Малко по-късно двамата я видяха да тича по брега на Рио Хако.

— Какво ли ще каже Баримор? — попита Ори, щом наближиха Блу Уотър.

— Дявол знае! Но се надявам да бъде разумен — Лем се обърна. — Дали Ласитър не се е съвзел вече?

— Не вярвам!

— Добре го фраснах! — Лем се изсмя грубо. — Обзалагам се, че дори не знае откъде му е дошло.

— Ако не получим от Баримор онова, което искаме, никога няма да си простя за мъката, дето причинихме на Фе — промълви Ори.

— На Фе? — ухили се Лем и го изгледа. — Искаш да кажеш, че Ласитър я е…

— Не знам. Но във всеки случай тя се е влюбила в него.

— Кой всъщност е тоя тип?

Ори се намръщи и сви рамене.

— Сигурно е някой скитник и тя няма защо да реве за него.

— Откъде знаеш?

Лем се обърна и презрително изгледа Ласитър.

— Само го виж! Познавам тия типове. Те са нищо. Дребен мошеник, който сигурно е измамил и нашата Фе. Свалял й е звезди от небето, за да го пусне при себе си.

— Не бъди толкова сигурен — отговори му Ори. — Фе е почтено момиче. И Клариса казва същото.

— Твоята Клариса има само умен корем. Особено когато е издут, както сега.

— Е, да, плодовита е. — Ори се ухили широко, доволен и горд. Вече имаше седем деца. Осмото беше на път.

— Дано само бебето не се роди с белег като червена дяволска глава на гърба си.

Ори изгледа угрижен брат си.

— Не споменавай за това пред Клариса, чуваш ли!

Лем замълча. Стигнаха Блу Уотър и потеглиха по Мейн Стрийт. Минувачите се спираха да ги гледат. Хората от каньона Хако бяха известни. Също и това, че Баримор ги смяташе за бандити и конекрадци и искаше да се отърве от тях. Щом ги споменеше, наричаше ги единствено паразити.

Вече беше обесил двама от братята, след като ги беше уличил в кражба на добитък. Затова повечето хора се изненадваха, че тия мъже са посмели да влязат в града.

Кого водеха със себе си?

Да не би бандита, когото Баримор търсеше от няколко дни и когото преследваше? Ако наистина беше той, дързостта на мъжете от каньона Хако ставаше понятна за повечето хора.

Братята спряха пред офиса на шерифа и отвързаха Ласитър, който все още беше в безсъзнание. Шерифът излезе навън с още двама, които им помогнаха, без да продумат. Четиримата внесоха Ласитър в канцеларията. Когато минаха покрай него с тежкия си товар, Баримор ги изгледа безизразно.

— Отнесете го в килията! — изръмжа той. Баримор влезе след тях и затвори вратата.

Братята първи се върнаха от затвора и застанаха пред него с шапки в ръце.

— Ние не знаехме, че този мъж е бил горе в долината на мустангите, мистър Баримор — проговори почтително Лем. — Наистина не знаехме. Тази сутрин той слезе при нас в каньона и веднага го заловихме. Ето, доведохме ви го. Можем да се закълнем, че това е самият Ласитър, сър!

Баримор ги изгледа един по един, отиде зад бюрото си и седна. Братята стояха прави пред него.

— Горе е бил заедно с Фелиситас, както ми съобщиха — произнесе със скърцащия си глас Баримор.

— Много съжаляваме за това — отговори Лем, въртейки шапката между големите си лапи.

Ори също беше неспокоен. Той нервно пристъпваше от крак на крак.

— Не искаме награда за залавянето му, сър. Само вашето уверение, че можем да останем в каньона — добави братът.

— Казах, че той е бил горе заедно с Фелиситас — изръмжа Баримор. — Колко време са били заедно?

Братята се спогледаха.

Лем понечи да отговори, но замълча, тъй като Ласитър се раздвижи.

— Я виж! — прошепна Ори. — Ласитър идва на себе си.

— Защо ли не го убих на място? — процеди през зъби Лем. — Тогава нямаше да сме тук.

— Сега е в ръцете на Баримор и той може да го обеси. Затова трябва да ни освободи. Трябва! — Ори сви ръцете си в юмруци и ги разтърси.