Джек Слейд
Мустанги, убийци, Ласитър (12)

12.

Външно Баримор беше сдържан и студен както винаги, но вътрешно гореше от гняв и омраза. Беше взел със себе си 20 души, а Ласитър, този ловък дявол, пак се измъкна!

— Кой беше на пост? — попита той.

— Нед Хайер, Кирби и Глин с Гейша — отговори Уилям Ломакс и вдигна рамене. — Сигурно е успял да се промъкне незабелязано зад Хайер и Кирби. Зашеметил ги е с пушката си. Кирби още не се е свестил напълно.

— Ами Глин и Гейтс?

— Те са го забелязали едва когато се е метнал на един от конете, стрелял е във въздуха и е офейкал с всички коне.

— Познали ли са го?

Ломакс направи гримаса.

— Вероятно не! Било е тъмно като в рог. Но кой друг, освен това копеле, би могъл да ни отмъкне конете?

Баримор го изгледа с леден поглед.

— Да, кой друг! Кой друг може да стори подобно нещо, а, Ломакс? Един-единствен човек! Каквото и да стане, все той има пръст в работата. А ние сме 20 души и въпреки това този човек офейка с конете ни!

— Вече успяхме да заловим няколко коня — отговори Ломакс. — Ще намерим и другите. Най-късно до обед ще сме готови да продължим преследването.

— До обед! Кой знае къде ще бъде тогава този кучи син! — каза презрително Баримор.

— На всяка цена трябва да се отърве от жената — рече Ломакс. — Сигурен съм, че е тръгнал към ранчото на Брукър, където да я остави, защото не знае, че ние сме били там преди него. А на връщане…

Баримор впи очи в него и Ломакс млъкна, понеже усети каква грешка е допуснал.

— „На връщане“, това каза ти, Ломакс! — и Баримор закима с глава. — Точно така, напълно си прав, и това показва какво си мислиш за Ласитър. Да, този тип няма да се откаже. Не и той! Проклетникът е офейкал, само защото иска да остави жената. А после ще се върне, за да ни унищожи. За да ме унищожи! А ти ми говориш за залавяне! На връщане, като тръгне да ме убива?! Просто така, като че ли е някое сляпо куче! Ние, ние сме слепците! И, казвам ти, Ломакс, ако не измислим най-подлия и рафиниран капан и не подмамим това копеле, та да падне в него като сляпо куче в торна яма, тогава Бог да ни е на помощ! Тогава няма спасение, Ломакс!

Ломакс се протегна и стисна няколко пъти дясната си ръка в юмрук.

— Следващия път ще му предложа личен дуел, сър. Дуел с револвери по изпитания начин. Ако се осмели да се бие с мен, след това няма да ни трябва нито торна яма, нито добре обмислен капан. Ще ни трябва само обикновен чамов ковчег и трап, в който да го заровим.

— Ако не е сигурен, че ще се справи с тебе, той изобщо няма да се съгласи да се бие.

— Няма да има избор, сър.

— Той не рискува. Никъде и за нищо!

— Но нали все пак си има гордост — изрази съмнение Ломакс. — Никога не би отстъпил пред нас.

— Въобще не би допуснал да изпадне в такова положение — прекъсна го рязко Баримор. — Не! Другояче трябва да се действува, Ломакс. Той ще отиде при Брукърови да остави жената. Тогава ще разбере, че ние сме били там преди него и че планът на съдията е пропаднал. — Баримор щракна с пръсти. — Може би точно това ще го превърне в сляпо куче. Ще остави жената някъде другаде и ще потегли в бесен галоп към Блу Уотър. Изпълнен с гняв и омраза към мен, разбираш ли? Ако заемем правилна позиция, само трябва да изпразним пушките си срещу него. Един залп, и край с това копеле!

Той загледа изпитателно помощника си. Ломакс няколко пъти поклати със съмнение глава. Накрая сви устни и кимна в знак на съгласие.

— Да, мисля, че сте прав, сър! Проклятие! Може и така да стане. Но тежки ни, ако не сме постоянно нащрек!

— Сега ще бъдем, триста дяволи! — каза през зъби Баримор.

В този момент се появи старият мексиканец Ернесто, теглейки след себе си навързаните коне. Мъжете около шерифа разпознаха своите коне и радостно се втурнаха към него. Той им остави въжето и тръгна срещу Баримор и Ломакс, които го гледаха с напрегнато очакване.

— Офейкал е на изток, сър, и е взел само един кон. Смятам, че след два часа ще съберем всички коне.

Баримор тежко се надигна и впи очи в лицето на Ломакс.

— Тръгнал е на изток! Към Рио Гранде и Санто Доминго. Към ранчото на Брукър! Да бъда проклет, ако всичко не е така, както казах! Вече познавам този негодник. Той няма да се откаже от борбата. Не и той! Сигурен съм!

— Къде да го причакаме? На Стендинг Рок или в Блу Уотър?

— Добър въпрос! — Баримор се загледа мрачно пред себе си и се обърна към мексиканеца. — Ломакс и аз сме убедени, че няма нужда да тръгваме след Ласитър, защото той не знае какво е отстъпление. Сигурни сме, че ще се върне в Блу Уотър. Къде да заложим капана? В ранчото или в търговската ми къща в града? Ти какво ще кажеш?

— В офиса! — отговори веднага Ернесто.

— В канцеларията на шерифа? — Баримор със съмнение присви очи.

— Да, тогава човек като него ще се изложи пред всички в града, че е нападнал представител на закона — отговори старият мексиканец и сбръчканото му лице се разтегна в широка усмивка. — А ще му подхвърлите и едно кокалче, което вони и което ще го привлече да дойде веднага при нас.

Баримор разбра. Кокал, който вони! От записките на съдията беше запомнил, че търговецът на фуражи Били Мълроуз здравата го беше наклепал. Ласитър сигурно също го знаеше. Ако арестува този негодник за убийство или кражба на добитък и ако го заплаши със смърт, Ласитър, воден от чувството си за справедливост, веднага ще се втурне да го спасява.

Старият мексиканец имаше голям опит и освен това знаеше да си служи с ума. Баримор го потупа по рамото.

— Добре го измисли, Ернесто! Точно в офиса ще чакаме негодника.

— А кой ще бъде примамката? — поиска да узнае Ломакс.

Баримор го погледна и студено се усмихна.

— Били Мълроуз!

— Търговецът на фураж?

— Да! Нали му избяга икономката?

Уилям Ломакс се ухили, без да разбира нищо.

— Той я е убил! — произнесе тържествено Баримор.

— Но… вече минаха две години, откакто тя избяга! — усъмни се въоръженият мъж.

Баримор сви рамене.

— Е, и какво от това? Едва сега сме разкрили убийството. Ернесто, ти ще намериш двама свидетели. Измисли защо са мълчали цели две години.

— Ще го уредим, сеньор! — обеща ухилено мексиканецът.

Още няколко мъже се завърнаха с конете си в лагера. Въпреки това едва късно следобед почнаха да се стягат за връщане в града.

Липсваше един-единствен кон — кафявият жребец на Ломакс.

— Още една причина да одереш кожата на онова копеле — изсмя се Баримор.

Разгневеният Ломакс се качи при един от другарите си. Мъжете яздеха плътно един до друг.

Излязоха от каньона Хако и потеглиха обратно към Блу Уотър. Късно вечерта пристигнаха в града.

Баримор забоде шерифската звезда на гърдите си и веднага излезе с новия си помощник, за да арестува търговеца на фураж и да го пъхне в затвора.

Били Мълроуз беше висок и слаб старец. Почти половината земя, където сега пасяха стадата на Баримор, някога е била негова. Околните ферми получаваха фураж от Галъп, иначе търговията с фураж щеше да бъде доходен занаят за Мълроуз. Той знаеше, че Баримор нарочно подкрепя търговеца от Галъп срещу него, макар че много лесно би могъл да убеди фермерите от околността да купуват от него, Мълроуз. Затова много се изненада, като видя Баримор и мексиканеца му да се появяват в дюкяна му толкова късно.

— Добър вечер, мистър Баримор — поздрави учтиво той. — С какво мога да ви услужа?

— Мълроуз, при вас идва не мистър Баримор, а шерифът на Блу Уотър! — произнесе тържествено Баримор.

Мълроуз усети, че целият изстива. Съдията Сидни отсъствуваше вече няколко дни. Той отдавна се чудеше къде е. Сега разбра, че късното посещение на Баримор е свързано с изчезването на съдията.

— Какво искате от мен? — попита с разтреперан глас, изпълнен с лоши предчувствия.

— Мистър Мълроуз, по-рано имахте икономка!

Търговецът на фураж изгледа, онемял от учудване, единия мъж, а после другия.

— Да, но не разбирам…

— Сега ще разберете — продължи Баримор. — Как се казваше тя и знаете ли къде се намира сега?

— Казва се Луиза Маас. Но къде е сега… — Мълроуз вдигна рамене. — Ние с нея се скарахме и тя ме напусна. Не съм я питал за плановете й.

— Скарахте се?

— Да! — потвърди нищо неподозиращ търговецът. — Не поддържаше кухнята достатъчно чиста. Тя се разсърди, поиска да й платя и веднага напусна къщата. Какво да ги прави човек такива?

— Ние знаем къде е сега Луиза Маас — произнесе Баримор с важен израз.

Мълроуз сви рамене. Това не го интересуваше.

— При скарването вие сте убили Луиза Маас и сте я закопали на брега на Рио Сан Хосе — продължи Баримор.

Мълроуз пребледня и се разтрепери. После се втренчи в шерифа.

— Баримор, вие отнехте целия ми имот, а сега искате да отнемете и живота ми.

— Не разбрахте ли в какво ви обвинявам? — попита студено Баримор.

Мълроуз си пое дълбоко въздух и, вбесен, сви юмруци.

— Твърде добре ви разбрах!

— Тогава се учудвам, че не намирате какво да отговорите!

— Нямам какво да ви кажа! Вие много добре знаете, че всичко това е тлъста лъжа. Ще предприема издирване и ще открия Луиза Маас. Тогава ще се окажете в много глупаво положение. Заклевам се, Баримор! Незнам защо ме обвинявате. Вече нямам нищо, което бихте могли да си присвоите, само няколко чувала царевица и овес.

— Всичко ще се изясни, Мълроуз! И ако установим, че човекът, който дойде в офиса и се представи за свидетел на убийството, е излъгал, той ще си получи заслуженото. Но засега, докато изясним случая, ще трябва да дойдете с нас. За съжаление!

— Свидетел ли? — Мълроуз гневно се огледа. — Кой е той? Искам да знам кой е!

— Утре сутринта ще ви уредя очна ставка — обеща Баримор. — В името на закона аз ви арестувам временно, докато над вас тегне подозрение в убийство.

Мълроуз се изчерви и пое дълбоко въздух.

— Аз протестирам, Баримор! Протестирам! Отказвам да вляза в затвора! Искам веднага да говоря със съдията. Още сега ще отида при него. Още сега!

— За съжаление не мога да ви разреша подобно нещо. Съдията ще ви посети утре в затвора за първия разпит. А сега — да вървим!

Мълроуз не беше въоръжен. Позволиха му да загаси лампата и да заключи къщата си. После му сложиха белезници и го поведоха през целия град, за да могат повече хора да ги забележат. Трябваше да се заговори за арестуването на търговеца на фураж, за да може и Ласитър да научи за това.

След като затвориха Мълроуз в една от килиите, мъжете седнаха в офиса да се съвещават. Присъствуваха, освен Баримор, още Уилям Ломакс и Джак Бенет, който продължаваше да изпълнява длъжността втори помощник-шериф.

— Тук в офиса трябва да се появяваме само аз и някой от помощниците — започна Баримор. — Ти, Ломакс, ще разположиш хората отвън, но така, че отникъде да не се виждат. Не искам да седят с отегчени физиономии по улицата.

Ломакс кимна.

— Вече помислих за това, сър! Петима ще бъдат постоянно отзад в затвора. Там ще ги вижда само Мълроуз. Двама или трима ще разположа в пекарницата и в навеса на пожарната. В обора също ще има хора. Освен това постоянно ще наблюдаваме главния път и в двете посоки и там хората също няма да се виждат. Така ще узнаем навреме кога ще се появи оня тип и ще можем да извършим и последните си приготовления. А и Ернесто утре рано ще тръгне насреща му. Ще видите, че всичко съм направил както трябва. Нека само дойде това копеле! Не знаем обаче кога ще стане това…

— Непременно ще дойде, Ломакс! Ще видиш!

Те продължиха да разговарят чак до сутринта. Най-после Баримор взе решение, а Ломакс щеше да се погрижи за изпълнението му.

Когато изгря слънцето, всички приготовления бяха завършени. В двете килии на затвора бяха разпределени петима мъже, които правеха компания на Мълроуз. В пекарната чакаха трима и един от тях непрекъснато наблюдаваше улицата от прозореца. В пожарната се разположиха двама души, а в обора зад офиса — четирима. Извън града също имаше постове, които държаха под око пътя и околностите. Старият мексиканец оседла коня си и потегли към Санта Доминго със задачата да обърне назад, веднага щом съзре Ласитър, и да съобщи за идването му.

Баримор остана в канцеларията си. Заедно с него дежуреха, като се редуваха, Хосе и Джак Бенет.

Баримор добре познаваше разстоянието и затова отлично знаеше кога би трябвало да очаква Ласитър. Но този проклетник така и не се появи. Търпението на мъжете беше подложено на изпитание. Баримор почти загуби самообладание, когато Ломакс пресметна, че Ласитър вече три пъти би трябвало да бъде тук.

Същата вечер се върна и Ернесто. Беше стигнал чак до ранчото на Брукър и отвъд него до Рио Гранде, без да открие и следа от Ласитър.

Баримор беше извън себе си от ярост и разочарование.

Уилям Ломакс скочи и закрачи напред-назад из офиса.

— Все си мисля, че сигурно Ласитър е преценил колко по-добре е да полежи върху русия си нар, отколкото да се намери в Блу Уотър на три стъпки под земята.

Баримор скочи като зъл дух, изпуснат от бутилката.

— Не дрънкай! Не говори за неща, от които нямаш и понятие! Този Ласитър е корав човек, а пък руси уличници — колкото щеш! Той иска мен! И никога няма да се откаже. Само не отслабвайте бдителността си! Защото негодникът това и чака. Ще ви кажа и още нещо: той отдавна се е промъкнал насам и сега ни наблюдава. Като види колко бързо сме се изморили, само ще ни се изсмее. Защото той точно това чака.

— Никой няма да намали вниманието си, иначе веднага ще бъде уволнен! — увери го Ломакс. — Но къде може да се е скрил?

— Някъде наблизо — отговори Баримор. После взе бутилката с уиски, която през всичките тези дни стоеше на масата, и започна да пие на големи глътки.

— И да внимавате добре! — изръмжа той.