Айзък Азимов
Двестагодишният човек (3)

3.

Джерълд Мартин заведе Ендрю в районното бюро на „Юнайтид стейтс роботс енд меканикъл мен, инк.“. Като член на местното законодателно тяло той лесно успя да уреди среща с главния роботопсихолог. Всъщност именно като член на местния законодателен орган той бе успял да се снабди с робот — през онези дни, когато роботите бяха рядкост.

По онова време Ендрю не разбра нищо, но по-късно, когато бе научил повече неща, той се върна отново към тази сцена и я разбра правилно.

Роботопсихологът Мертън Мански слушаше, като все повече смръщваше вежди и на няколко пъти успя да спре пръстите си да не барабанят по масата. Чертите на лицето му бяха изопнати, по челото имаше бръчки и сякаш беше по-млад, отколкото изглеждаше.

— Роботиката не е точна наука, мистър Мартин — каза той. — Не мога да ви го обясня подробно, но математиката, която управлява разполагането на позитронните схеми, е твърде сложна и позволява само приблизителни решения. Естествено, тъй като изграждаме всичко въз основа на трите закона, те са неотменими. Разбира се, ще сменим вашия робот…

— Съвсем не — заяви Сър. — Въобще не става въпрос за неизправност от негова страна. Той изпълнява превъзходно всички възложени му задачи. Важното е, че той освен това прави чудесни дърворезби и никога не повтаря същото нещо. Прави произведения на изкуството.

Мански беше объркан.

— Странно. Разбира се, сега ние се опитваме да изготвяме обобщени схеми… Действително творчески, смятате?

— Вижте сам. — Сър му подаде малка дървена сфера, върху която беше изрязана сцена на игра — момчетата и момичетата бяха толкова малки, че едва се различаваха, но бяха с идеални пропорции и толкова естествено се сливаха с влакнестия строеж, че самите нишки сякаш също бяха изрязани.

— Той ли го е направил? — възкликна Мански. Върна сферата като поклати глава. — Чиста случайност. Нещо в каналите.

— Можете ли да го повторите?

— Вероятно не. Нищо подобно не сме забелязали досега.

— Много добре! Нямам нищо против Ендрю да е единственият.

— Предполагам, че компанията ще иска да върнете вашия робот за изследвания — рече Мански.

— И дума не може да става — заяви решително Сър, — не си го въобразявайте дори. — Обърна се към Ендрю: — А сега да си вървим.

— Както пожелаете, сър — отвърна Ендрю.