Айзък Азимов
Двестагодишният човек (17)

17.

Накрая протезологията отведе Ендрю от Земята. През десетилетията след чествуването на сто и петдесет годишнината Луната се бе превърнала в свят, по-подобен на Земята от самата нея във всяко отношение, с изключение на гравитационното притегляне и градовете в недрата й бяха гъсто населени.

Там протезиращите устройства трябваше да се изработват, като се взима пред вид по-слабото притегляне и поради това Ендрю прекара пет години на Луната, където работи с местните протезолози, за да направи необходимите изменения. Когато не работеше, той се разхождаше сред населението от роботи, всеки от които се отнасяше към него с присъщото им спрямо хората раболепие.

Върна се на сравнително скучната и тиха Земя и посети бюрото на „Фейнголд и Мартин“, за да съобщи, че се е завърнал.

Сегашният ръководител на фирмата Саймън Дилонг се изненада.

— Съобщиха ни, че се връщате, Ендрю (едва не каза „мистър Мартин“), но ви очаквахме едва следващата седмица.

— Изчерпа ми се търпението — заяви рязко Ендрю. Искаше веднага да стигне до съществения въпрос. — На Луната, Саймън, бях ръководител на изследователски екип от двадесет учени — хора. Издавах заповеди, на които никой не противоречете. Лунните роботи ме почитаха като човек. Защо тогава не съм човешко същество?

В погледа на Дилонг блесна искрица на предпазливост.

— Скъпи Ендрю, както току-що сам обяснихте, към вас се отнасят като към човешко същество и роботите, и хората. В такъв случай вие сте човешко същество де факто — каза той.

— Да бъда човешко същество де факто не е достатъчно. Искам не само да се отнасят към мен като към човешко същество, но и по закон да бъда човек. Да бъда човешко същество де юре.

— Това е друг въпрос — отвърна Дилонг. — Ще се сблъскаме с човешките предразсъдъци и с несъмнения факт, че колкото и да приличате на човешко същество, вие не сте човек.

— В какво отношение не съм? — попита Ендрю. — Външността ми е човешка и вътрешните ми органи са еквивалентни на човешките. Всъщност вътрешните ми органи са еднакви с протезите на много хора. Дал съм артистичен, литературен и научен принос за човешката култура не по-малко от който и да е жив понастоящем човек. Какво повече може да се иска?

— Аз лично не бих искал нищо повече. Бедата е, че ще бъде необходим декрет на Световното законодателно тяло, за да ви определи за човешко същество. Искрено казано, не вярвам това да стане.

— С кого от Законодателното тяло бих могъл да говоря?

— Може би с председателя на Комитета по наука и техника.

— Можете ли да ми уредите среща с него?

— Но вие съвсем не се нуждаете от посредник. С вашето положение можете…

— Не. Вие ще уредите срещата. (Ендрю дори не осъзна, че дава пряка заповед на човешко същество. На Луната бе свикнал да го прави). — Искам той да знае, че фирмата „Фейнголд и Мартин“ ме подкрепя напълно по въпроса.

— Добре, но…

— Пълна подкрепа, Саймън. В продължение на сто седемдесет и три години по един или друг начин съм допринасял за благото на фирмата. В миналото съм имал известни задължения към един или друг член на фирмата. Но сега нямам. Сега е по-скоро обратното и аз искам да си прибера дължимото.

— Ще направя каквото мога — съгласи се Дилонг.