Айзък Азимов
Двестагодишният човек (16)

16.

Необходимото време не бе прекалено дълго и операцията се оказа успешна.

— Аз бях против операцията, Ендрю — каза му Магдеску, — но не по причините, които може би сте си помислили. Аз съвсем не против експеримента, ако се извършваше с някой друг. Не исках да рискувам вашия позитронен мозък. Сега, след като позитронните ви схеми взаимодействуват със симулирани нерви, вероятно ще бъде трудно да се запази непокътнат мозъкът, ако тялото се разстрои.

— Имам пълно доверие в способностите на хората от „Ю. С. роботс“ — заяви Ендрю. — А сега вече мога да ям.

— Е да, можете да пиете зехтин. От време на време горивната камера ще трябва да се прочиства, както вече ви обяснихме. Доста неприятно, струва ми се.

— Вероятно, но ако нямах намерение да продължа. Самопречистването не е невъзможно. Всъщност работя над устройство, което ще обработва твърди храни, в които ще има неразграждащи се фракции — несмилаеми материи, така да се каже, които ще трябва да се изхвърлят.

— Ще трябва да разработите и анус.

— Еквивалент.

— Какво друго, Ендрю?

— Всичко друго.

— Дори генитални органи?

— Доколкото съвпадат с плановете ми. Моето тяло представлява канаваца, върху която възнамерявам да изградя…

Магдеску изчака той да завърши изречението си, но след като това не стана, го довърши сам.

— Човек?

— Ще видим — отвърна Ендрю.

— Това е дребна амбиция. Ендрю. Вие сте по-добър от човек. От мига, в който предпочетохте органиката, вие сте започнали да слизате надолу.

— Мозъкът ми не е пострадал.

— Вярно е. Съгласен съм. Но, Ендрю, новият напредък в протезиращите устройства стана възможен благодарение на вашите патенти и те се продават под вашето име. Всички ви признават за изобретател и ви се отдава дължимата почит — такъв, какъвто сте. Защо искате да продължите да играете с тялото си?

Ендрю не отговори.

Почестите не закъсняха. Той прие да членува в няколко научни общества, включително и в едно, посветено на новата наука, която той бе създал; науката, която бе нарекъл роботобиология, но бе преименувана в протезология.

На сто и петдесет годишнината от конструирането му „Ю. С. роботс“ даде вечеря в негова чест. И ако Ендрю разкри някаква ирония в това, той си премълча.

Алвин Магдеску се бе пенсионирал, но дойде, за да председателствува вечерята. Сам той бе на деветдесет и четири години и все още беше жив, защото имаше протезиращи устройства, които между другото изпълняваха функциите на черния дроб и бъбреците. Вечерята достигна връхната си точка, когато Магдеску след кратка и емоционална реч вдигна чаша в чест на „сто и петдесет годишния робот“.

Лицевите мускули на Ендрю бяха конструирани отново, така че можеха да придават различни изражения на лицето му, но през цялата церемония той остана тържествено безучастен. Не му харесваше да бъде сто и петдесет годишният робот.