Айзък Азимов
Двестагодишният човек (11)

11.

Малка мис наскоро бе отпразнувала осемдесет и третия си рожден ден, но у нея не се забелязваше никаква липса на енергия или решителност. Тя по-често размахваше бастуна си, отколкото се подпираше на него.

Изслуша разказа за случката с възмущение и гняв.

— Това е ужасно, Джордж — заяви тя. — Кои бяха тия млади грубияни?

— Не зная. Но какво значение има? В крайна сметка те не причиниха зло.

— Но биха могли. Ти си адвокат, Джордж, и ако си състоятелен, това се дължи изключително на таланта на Ендрю. Парите, които той е спечелил, са в основата на всичко, което имаме. Той подсигурява приемствеността в това семейство и няма да позволя да се отнасят към него като към играчка с пружина.

— Какво искаш да направя, мамо? — попита Джордж.

— Казах, че си адвокат. Не ме ли чуваш? Някак си ще заведеш дело и ще принудиш районния съд да обяви права за роботите, а после ще накараш законодателното събрание да приеме необходимите закони и ако се наложи, ще отнесеш целия въпрос до Световния съд. Ще наблюдавам, Джордж, и няма да приема никакво отстъпление.

Тя беше напълно сериозна и онова, което започна като начин да се успокои страховитата стара дама, се превърна в интересен заради сложността си юридически проблем. Като най-възрастен партньор във фирмата „Фейнголд и Мартин“ Джордж определи стратегията, но остави действителната работа на по-младите си партньори и по-голямата част на сина си Пол, който също работеше във фирмата и прилежно почти всеки ден докладваше на баба си. Тя от своя страна всеки ден обсъждаше проблема с Ендрю.

Ендрю беше изцяло увлечен. Работата му по книгата за роботите отново се забави, защото той размишляваше над юридическите аргументи и дори понякога стеснително даваше предложения.

— През оня ден Джордж ми каза, че човешките същества винаги са се страхували от роботите. Докато това е така, съдебните и законодателните органи едва ли ще положат значителни усилия в полза на роботите. Не трябва ли да се направи нещо по отношение на общественото мнение?

Така че, докато Пол се занимаваше с проблема в съда, Джордж се изкачи на обществения подиум. Това му позволяваше да не се държи официално и дори понякога стигаше дотам, че да облича дрехи от новия стил, които наричаше „драперии“.

— Само внимавай да не се препънеш в тях на сцената, татко — посъветва го Пол.

— Ще внимавам — отвърна унило Джордж.

При един случай той говори пред годишната конвенция на редакторите от холографните емисии на новини и между другото каза:

— Щом като по силата на Втория закон можем да изискваме от всеки робот неограничено подчинение във всяко отношение, без да се причинява вреда на човешко същество, тогава всяко човешко същество, всяко човешко същество има страхотна власт над всеки робот, всеки робот. По-специално, тъй като Вторият закон има предимство пред Третия, всяко човешко същество може да използува закона за подчинението, за да надмогне закона за самосъхранение. Може да заповяда на всеки робот да се самоповреди или дори да се саморазруши по каквато и да е причина или дори без никаква причина. Справедливо ли е това? Така ли се отнасяме към животните? Дори неодушевеният предмет, който ни е служил вярно, има правото да иска да го зачитаме. А роботът не е безчувствен; не е животно. Може да мисли достъчно добре, за да разговаря с нас, да спори и да се шегува. Можем ли да се отнасяме с тях като с приятели, можем ли да работим с тях и да не им отдадем някои от плодовете на това приятелство, част от придобивките от общата работа? Щом като човек има правото да дава всякакви заповеди на робота, като се изключва увреждането на човешки същества, той би трябвало да бъде достатъчно почтен, никога да не дава нареждане на робот, което уврежда робота, освен ако това се налага абсолютно от безопасността на човешко същество. Голямата власт изисква и голяма отговорност и щом роботите имат три закона, с които се предпазват хората, нима е много да се иска хората да имат някой и друг закон, който да предпазва роботите?

Ендрю се оказа прав. Именно борбата за общественото мнение криеше ключа към съдилищата и законодателните органи и накрая бе приет закон, който установяваше условия, при които бяха забранени заповеди за увреждане на роботи. В него всичко беше изключително усукано и наказанията за нарушението му бяха съвсем несъответствуващи, но принципът беше установен. Окончателното одобрение от Световното събрание бе прието в деня, когато почина Малка мис.

Това не бе съвпадение. Малка мис се бе държала отчаяно за живота по време на последното обсъждане и се отпусна едва когато научи за победата. Последната й усмивка бе отправена към Ендрю. Последните й думи бяха:

— Ти беше добър към нас, Ендрю.

Умря, като ръката й държеше неговата, докато синът й, жена му и децата стояха на почтително разстояние от тях.