Катлийн Удиуиз
Като цвят по течението (20)

Глава двадесета

Сватбената церемония, на която Ани Карвър и доктор Колби Ферис бяха свързани в брачен съюз, беше много приятно и вълнуващо събитие. Шимейн никога не бе виждала приятелката си толкова хубава. Бледосинята рокля, която Колби бе поръчал при местната шивачка специално за случая, стоеше чудесно на Ани и много подхождаше на леко матовата й кожа и сивите й очи. В кестенявата й коса, вдигната във висок кок, бяха преплетени тънки сини панделки. Майлс Бекър, който бе близък приятел на доктора, беше направил за младоженката чифт красиви обувки й ги бе подарил за сватбата.

Колби Ферис също беше претърпял метаморфоза. Изпитото му лице, което обикновено бе покрито с леко набола брада, сега беше гладко избръснато, сивата му коса бе подравнена и вързана с черна панделка, а строгият сив костюм придаваше достолепие на високата му, върлинеста фигура.

Брачните клетви бяха произнесени с тихи, смутени гласове, а после, след като ги скрепиха с размяна на халки и плаха целувка, Ани и Колби коленичиха, за да получат благословията на свещеника. Свързани в свещен брачен съюз, те се изправиха и се обърнаха към приятелите си.

— Дами и господа, нека ви представя доктор и госпожа Ферис.

Гостите избухнаха във въодушевени аплодисменти и църквата се изпълни с викове „Честито!“. Гейдж и Шимейн отидоха с Кели и Рамзи да поднесат поздравленията си на двамата младоженци. Просълзена от радост, Ани прегърна своята приятелка и я притисна силно към себе си.

— Мислила ли си някога, че в тая земя ни чака такова щастие, милейди?

— Не, Ани — прошепна Шимейн през смях. — И насън не съм вярвала, че арестуването ми може да ми донесе толкова късмет. От мига, в който Гейдж ме купи и ме отведе в дома си, животът ми сякаш започна отначало. — Тя отстъпи крачка назад и се усмихна на дребничката си приятелка. — Желая на теб и на Колби цялото щастие на света, Ани… И да имате много и прекрасни деца.

Ани хвърли крадешком поглед към Колби и се изчерви.

— Може да ти се стори странно, милейди — нали си имах бебе — ама съм била с мъж само веднъж в живота си. Притеснявам се, все едно че съм непорочна девица.

Шимейн се усмихна.

— Сигурна съм, че Колби ще бъде мил с теб, Ани, както беше мил с Кели, когато израждаше бебето й. Сама видя колко беше внимателен. Можеш ли да си представиш, че би се държал грубо с теб?

Ани поклати глава.

— Не, милейди.

— Тогава не се безпокой.

Като отстъпи встрани, за да позволи и на останалите да поздравят Ани, Шимейн хвана съпруга си подръка и погледна усмихнато сияещото му лице.

— Като гледам Ани, осъзнавам колко съм щастлива.

— И не съжаляваш, че си напуснала Англия, сладка моя? — попита нежно Гейдж, като погали ръката й.

Тя наведе глава, за да преглътне мъчителната буца, заседнала в гърлото й.

— Мъчно ми е за родителите ми. Много ми липсват.

— Когато продам кораба, вероятно ще можем да ги посетим — предложи той. — Би ли искала?

Шимейн кимна радостно, но изведнъж й прималя и тя размаха кърпичката пред лицето си.

— Тук е доста задушно, не мислиш ли, Гейдж?

Гейдж нежно погали лицето й с пръст.

— Бузите ти са зачервени.

— Това е защото ти си до мен — промълви усмихнато тя, вперила поглед в топлите му очи.

— Искаш ли да излезем навън на чист въздух?

— Да, и то веднага.

Чак след като всички се изредиха да поздравяват и да поднасят благопожеланията си на двойката младоженци, Ани успя да намери време и да потърси Шимейн в двора на църквата. Досега тя старателно беше избягвала да говори в подробности за обстоятелствата около своето арестуване, защото спомените бяха твърде болезнени. Но сега вече се чувстваше по-спокойна и имаше нужда да сподели истината със своята приятелка.

— Тази земя и някои от хората, дето живеят в нея, ми дадоха ново начало, милейди. Виж ме сега вече съм омъжена, и мога да тая някаква надежда за бъдещето. — Дребната жена поглади възхитено ръкавите на новата си рокля със загрубелите си от работа ръце. — В Англия никога не съм имала такива хубави дрехи, милейди. Бяхме бедни като църковни мишки, особено след като мама се разболя. Помолих един мъж, дето работеше в аптеката, да ми даде билки, понеже мама наистина беше много зле. Той каза, че ще ми ги даде, ако стана негова. Беше ужасно груб и когато свърши, аз се разплаках. Тогава той се ядоса и ме удари. Каза ми да мълча, каза, че съм била малка уличница, щом съм продала целомъдрието си за шепа билки, и ме изрита навън, без да ми даде нищичко, понеже не съм заслужавала. Аз взех да блъскам с юмруци по вратата и да го моля да ми даде билките, обаче той не отговори. После разбрах, че съм бременна от него. Наближаваше вече да раждам, когато пак се принудих да отида при него, защото здравето на мама съвсем се беше влошило. Той ми се изсмя и каза, че копелето, дето го нося, си било моя грижа, не негова. Толкоз му се ядосах, че го цапардосах по главата с една сопа и откраднах билките. Но додето се върна, мама беше умряла. Нея нощ родих синчето си. В началото се криех, понеже не знаех къде да отида, но бащата на бебето ме видял един ден да прося на улицата и прати да ме арестуват.

Шимейн припряно преглътна сълзите, които напираха в гърлото й, и прегърна нежно приятелката си.

— Каза ли на Колби за всичко това?

Ани кимна и подсмръкна.

— Трябваше, милейди. Не можех да се оженя за него, без да му кажа цялата истина. Той каза, че ме обича въпреки това, и че ще почнем всичко отначало. Че ще създадем семейство и ще остареем заедно.

Шимейн се усмихна.

— Явно Бог те е дарил с грижовен и мил съпруг, Ани.

В този момент Колби се присъедини към тях и обгърна с ръка раменете на невестата си.

— Гостите вече тръгват към таверната, Ани. По-добре да избързаме напред, за да можем да ги посрещнем там.

Когато младоженците се отдалечиха, Шимейн се огледа за Гейдж и се усмихна, усетила присъствието му зад гърба си и нежните му ръце, които се плъзнаха около кръста й.

— Мен ли търсите, мадам? — прошепна съпругът й, като се наведе до ухото й.

Тя въздъхна блажено.

— Ако вие сте мъжът от моите мечти — да.

— Кажете ми, мадам, как изглежда мъжът от вашите мечти?

— Висок, тъмнокос, с кехлибаренокафяви очи… прекалено красив, за да мога да му устоя.

— А искате ли да му устоите?

— Не, за нищо на света. Всеки път, когато съм далеч от него, копнея за неговото докосване.

Гейдж погали нежно ръцете й.

— А ще се задоволите ли с моето докосване, мадам?

— Само временно, докато се върнем в нашето легло, където ще мога отново да държа мъжа от мечтите си в своите прегръдки.

— Тогава можем вече да си тръгваме, любов моя — предложи той усмихнато. — Струва ми се, че тук не ни очаква нищо толкова вълнуващо, колкото онова, за което говориш.

— Ако си тръгнем сега, баща ти и госпожа Макгий все още ще са будни — изтъкна Шимейн. — Ще се изненадат, че се прибираме толкова рано, а и със сигурност ще искат да поговорим преди лягане. Така че плановете ни ще трябва да бъдат отложени, все едно дали сме тук или там. Освен това съм сигурна, че Ани би искала да останем и да споделим нейното щастие.

Гейдж прие решението на съпругата си без възражения.

— Както желаете, милейди. Пеша ли ще отидем до таверната, или искате да докарам файтона?

— По-добре да повървим — отвърна тя и му се усмихна кокетно. — Не ми се случва често да се разхождам по главната улица и да гледам как жените те зяпат с отворена уста.

— Да, защото предпочитам да не се показваш много-много пред мъжете в града — каза той. — Те направо те изпиват с поглед, а от това кръвта ми кипва.

— Няма нужда, любов моя, защото аз имам очи единствено за теб.

Гейдж галантно й предложи ръката си и я поведе към таверната. Бяха толкова погълнати един от друг, че изобщо не забелязаха Алма Петикоум и едва не се сблъскаха с нея и с мъжа, който вървеше до нея. Може би за пръв път в живота си клюкарката беше заета със собствените си проблеми, вместо с работите на другите. Тя мърмореше и дърпаше припряно съпруга си, който обаче понасяше всичко това със стоическо изражение на лицето, без да обръща внимание на молбите й.

— Казах ти, Сидни! Искам да отида на кея и да видя новия кораб, който хвърли котва току-що! — След като не получи никакъв отговор, Алма гневно го дръпна за ръкава. — Чуваш ли ме, Сидни?

— Че кой не те чува? — рязко попита той.

— Е?

— Искам си вечерята, жено! Не желая повече да те слушам! Омръзна ми да се мотаеш напред-назад и да си пъхаш дългия нос в хорските работи. Или от днес нататък ще промениш поведението си, или ще си имаш сериозни неприятности с мен. Колби Ферис ми е приятел и щях да умра от срам, когато ти се зае да разтръбяваш на всеослушание дребната му свада с оня мухльо Самюъл Майърс, преувеличавайки нещата до възбог. Заради теб не можех да отида на сватбата му — не и преди да съм въвел ред в собствения си дом. Аз съм богобоязлив човек, госпожо, но ти се кълна, че ако от тук насетне не си държиш устата затворена, ще си имаш сериозни неприятности с мен. И не си мисли, че се шегувам, защото може да реша да откъсна някоя тънка пръчка и да ти докажа, че не е така.

— Няма да посмееш! — възкликна разярено Алма.

Сидни Петикоум извърна леко глава и я погледна с вдигнати вежди.

— Аз съм човек, който държи на думата си, мадам. Чуя ли още веднъж, че се опитваш да очерниш някого, ще си понесеш последствията.

Сетне той учтиво докосна шапката си и кимна за поздрав първо на Гейдж, после на Шимейн. Двамата бяха напълно смаяни от онова, което бяха чули току-що, а следващите думи на Сидни, отправени вече към тях, ги обнадеждиха още повече.

— Ще поздравиш ли Колби от мое име, Гейдж? Изпратих нещичко на младоженците, но тепърва смятам да им поднеса най-добрия си сватбен подарък.

Едва сдържайки усмивката си, Гейдж кимна леко и обеща на мъжа, че непременно ще предаде съобщението му. На себе си пък обеща, че ще предаде на Ани и Колби и собствената си версия за другия подарък на Сидни, който със сигурност щеше да зарадва не само младото семейство, но и много други хора в града.

Специално за сватбеното тържество бяха наети група музиканти, които трябваше да забавляват множеството приятели, признателни пациенти на доктора или просто познати, дошли да почетат младоженците. Гейдж беше изумен, че в околностите на Нюпорт Нюз може да живеят толкова много хора, чиито лица му бяха напълно непознати, но по броя им бе очевидно, че Колби Ферис не е човек, страдащ от липса на поддръжници и приятели. Скоро към празненството се присъединиха и Рамзи и Кели Тейт, понесли новороденото си бебе в натъпкана с меки възглавници кошница. Щом съзря тях и Торнтънови, Колби им махна да седнат на тяхната маса — жест, който за пореден път показваше вниманието му към Ани и желанието му тя да бъде обградена от най-близките си приятели.

Имаше много и вкусна храна, но апетитът на Шимейн постепенно се изпари, когато и без това застоялият въздух в таверната започна да натежава от смесица от миризми: киселата миризма на човешка пот, вонята на конския тор, размазан по дървения под от обувките на гостите, разнородните аромати на ястията и натрапчивия мирис на тоалетната вода, с която една възрастна дама се бе поляла твърде обилно. На огнището се печеше още едно прасе и кълбата пушек от огъня затрудняваха още повече дишането на Шимейн. Започна да й прилошава и за да се съвземе, тя извади една напарфюмирана кърпичка и попи с нея студената влага, избила по лицето й, сетне я притисна към носа си. Тази тънка преграда спря за момент притока на миризми, но внезапно някакъв едър мъж се блъсна в стола й, бутна ръката й и Шимейн изпусна кърпичката в скута си. Мъжът се наведе над нея, за да се извини, и това почти я довърши, защото той просто смърдеше на всичко, което се бе опитвала да избегне досега. Обзета от паника, Шимейн едва дочака човекът да се отдръпне и се приведе напред, за да се извини на сътрапезниците си.

— Простете, но имам нужда от малко въздух — прошепна задъхано тя и като внимаваше да не поглежда към чиниите им, се изправи на крака. Гейдж веднага се надигна от мястото си, но Шимейн положи треперещата си ръка на гърдите му и тихо го помоли: — Остани и хапни. Няма да се бавя.

Той пое ръката й в своята.

— Мадам, не бих искал някой от новопристигналите моряци или пътници да се обърка и да ви помисли за някое от момичетата, които се срещат обикновено по места като това.

Шимейн намери загрижеността му за оправдана, затова склони да му позволи да я изведе обратно на улицата. Още с първите няколко глътки чист въздух тя изпита известно облекчение, а когато тръгна редом с мъжа си, наистина започна да се чувства много по-добре. Гейдж я поведе към покрайнините на града и докато вървяха, Шимейн надничаше към витрините на магазините и му показваше най-различни неща, които бяха привлекли вниманието й. Беше й приятно да се разхожда с него и се гордееше, че е съпруга на мъж като Гейдж Торнтън.

Откъм кея вече се задаваха пътниците от новопристигналия кораб. Някои от тях, изглежда, много бързаха да достигнат до централната част на градчето, а пред всички крачеше един висок, тъмнокос и добре облечен джентълмен. Дългите, стройни крака явно му служеха добре и тънкият бастун със сребърна дръжка, който носеше, му бе необходим по-скоро за да се перчи с него, отколкото да си помага при ходенето. Вървеше с широки и уверени крачки, вдигнал надменно глава, и се оглеждаше така, сякаш търсеше някого. Щом забеляза в далечината Гейдж и съпругата му, той внезапно се спря и впери поглед право в Шимейн. Сетне тръгна отново напред, но този път по-бавно и някак по-колебливо.

Гейдж стигна до края на улицата, обърна се и хвана Шимейн под ръка.

— По-добре ли се чувстваш, сладка моя?

— Да.

— Имаш ли нужда от още чист въздух?

— Да, стига ти да нямаш нищо против.

— За теб съм готов на всичко, любов моя — отвърна той с усмивка.

Изведнъж обаче чу зад гърба си бягащи стъпки и погледна през рамо, за да види, че скъпо облеченият господин се приближава тичешком към тях. Или по-точно не към тях. Очите му бяха приковани единствено в Шимейн.

От гърдите на Гейдж се изтръгна тихо ръмжене. Що за наглост беше това!

— Какъв е този? Още не е пристигнал в града, а вече май е запленен от теб.

Въпросът на съпруга й привлече вниманието на Шимейн към улицата и това позволи на тъмнокосия мъж да види профила на лицето й.

— Шимейн! Шимейн! За бога, това си ти!

— Морис? — Разпознала гласа му, тя тутакси се обърна и се озова лице в лице със своя бивш годеник, който захвърли бастуна, сграбчи я в обятията си и я завъртя ликуващо във въздуха.

— Шимейн, мислехме, че никога няма да те намерим! — извика той, без да прекъсва радостния си танц. — Добре че по една случайност майка ти срещнала една жена, която носела твоите обувки, и я принудила да й каже откъде ги е взела!

— Момент, моля! — изръмжа Гейдж. Беше чул името на мъжа, а щом забеляза красивите му, аристократични черти, се уплаши не на шега да не би чувствата на съпругата му към бившия й годеник да се възродят и да я загуби.

— Морис, пусни ме! За бога, пусни ме веднага! — възкликна Шимейн, като притисна кърпичката към устата си. Всичко около нея се въртеше с луда скорост.

Маркизът се подчини и в мига, в който пусна годеницата си на земята, тя политна замаяно към ръба на тротоара. В отчаян опит да преодолее виенето на свят, Шимейн пое няколко големи глътки въздух, но градчето продължаваше да се люлее пред очите й. Стомахът й се преобърна и тя с усилие протегна ръка назад, за да придърпа Гейдж до себе си.

Морис гледаше безпомощно и объркано как непознатият мъж плъзва ръка около тънката талия, която самият той някога бе прегръщал нежно, и как поставя длан на гладкото чело, което толкова пъти бе целувал с обич. Кръвта във вените му кипна и той пристъпи напред, за да изрази възмущението си, но в този момент Шимейн се приведе и отново притисна кърпичката към устата си и Морис се спря, най-после проумял, че на годеницата му й е лошо.

Трябваше да направи нещо! Той изтича до чешмата за поене на добитък, намокри собствената си кърпичка и се върна, за да я даде на Шимейн. Тя кимна отпаднало в знак на благодарност и навлажни лицето си, облегната с цялата си тежест върху съпруга си. Гейдж отмахна един кичур коса, паднал през зачервеното й лице, и я прегърна през кръста. Главата й се отпусна на яката твърд на гърдите му.

Интимната им прегръдка накара Морис да смръщи страховито вежди. Но това бе само началото.

— Какво, по дяволите, става тук? — долетя нечий друг глас откъм улицата, задавайки въпроса, който маркизът тъкмо се канеше да зададе.

— Татко? — Шимейн вдигна глава и се огледа за любимото лице. Нямаше начин да сбърка този глас, а когато замъгленият й поглед съзря ниския, набит и спретнато облечен мъж, застанал на средата на пътя с ръце на кръста и разкрачени крака, нямаше как да не познае в него собствения си баща. — Татко! О, татко!

Олюлявайки се, тя му махна с ръка. Четири крачки бяха достатъчни на Шимейн О’Хърн да стигне до дъщеря си и да я сграбчи в прегръдките си. Гейдж вдигна вежди и отстъпи почтително назад, защото чувстваше, че трябва да ги остави сами.

— Кой, по дяволите, си ти, все пак? — попита Морис дьо Мерсер, като пристъпи пред него, но не му даде възможност да отговори. — Когато открихме обувките и започнахме да издирваме Шимейн в Нюгейт, ни казаха, че тя е била качена на „Гордостта на Лондон“ и е отплавала за колониите. Имахме късмета да зърнем платната на този кораб на път за насам и помолихме нашия капитан да го пресрещне. Говорихме с капитан Фич и той ни уведоми, че Шимейн е била продадена като робиня на някакъв заселник на име Гейдж Торнтън тук, в Нюпорт Нюз. Вие ли сте този човек?

— Да, аз съм този човек.

Лицето на Морис се изкриви от ярост.

— Боцманът на „Гордостта“ пък ни разказа как из града се носели слухове, че заселникът, който е купил Шимейн, бил убил съпругата си.

— Носеха се такива слухове — кимна рязко Гейдж. — Но това така и не можа да бъде доказано, защото аз не съм я убивал!

Морис отметна презрително глава.

— Защо ли не ви вярвам?

— Може би защото не желаете да ми повярвате — отвърна Гейдж.

— Прав сте. Не желая. Това, което наистина ми се иска, е да ви забия един юмрук!

Гейдж издържа на погледа му, но кафявите му очи бяха загубили топлотата си.

— Моля, опитайте.

— Шимейн! — извика в този миг нечий женски глас и мигновено привлече вниманието им към една дребна, елегантна жена със светлоруси коси, която бързешком се приближаваше по улицата към Шимейн и баща й. От двете й страни потичваха още две жени, облечени като слугини. Едната бе възрастна, пълна жена с посивяла коса, а другата — момиче на около осемнадесет години.

— Мамо! — възкликна Шимейн и моментално бе поведена от баща си към улицата.

На ръба на тротоара тя се спря за миг, за да изчака една минаваща каруца, махайки с ръка на майка си, и после, когато каруцата отмина, двете жени се спуснаха една към друга с радостни викове. Притиснати в здрава прегръдка, те останаха по средата на улицата, без да ги е грижа, че покрай тях профучават ездачи и каруци. Сетне се пуснаха и се взряха една в друга, сякаш не можеха да повярват, че наистина отново са заедно.

Възрастната прислужница плачеше и чакаше с нетърпение да дойде нейния ред. Но едва когато тя извади кърпичката си и шумно се изсекна в нея, Шимейн най-после осъзна, че старата им готвачка също е тук, обърна се към нея и я прегърна ликуващо.

— О, Бес! Толкова съм щастлива, че те виждам! Че ви виждам всички! — Тя се засмя радостно и прегърна младата прислужница, която също бе пристъпила напред. — Нола! За бога, какво правиш и ти тук?

Обяснението даде майка й.

— В твое отсъствие аз използвах услугите на Нола, Шимейн, защото моята стара Софи заболя. Но Нола пак ще си бъде твоя, когато те отведем обратно в Англия.

Шимейн се огледа и протегна ръка към Гейдж в безмълвна покана да се присъедини към тях. Баща й и Морис не го изпускаха от очи. Още от пръв поглед този заселник не им беше харесал. Не им се нравеше фамилиарното му отношение към онази, която и двамата тъй силно обичаха.

— Мамо… Татко… Морис… — погледна ги един по един Шимейн, преди да улови Гейдж под ръка и да го придърпа към себе си. — Това е съпругът ми, Гейдж Торнтън.

— Съпруг! — извика Морис. — Но ти беше моя годеница!

Шемъс хвана Гейдж за рамото, завъртя го с лице към себе си и въпреки че заселникът беше с цяла глава по-висок от него, го сграбчи за ревера и го изгледа с цялата ярост, на която е способен един побеснял баща. Дори къдравата му коса, чийто червен цвят бе леко поизбледнял с възрастта, сякаш се изправи от гняв.

— Как си се осмелил да се омъжиш за дъщеря ми без моето съгласие?!

Шимейн притисна разтреперано ръка до гърдите си.

— Татко, недей!

— Вашето съгласие не ми беше необходимо — кратко отвърна Гейдж, хвана китката му и отмести стиснатия до побеляване юмрук от ревера си. — Шимейн вече беше моя.

Морис пристъпи до двамата мъже, чиито погледи проблясваха като шпаги по време на дуел, и обясни на Шемъс:

— Той е човекът, който я е купил — онзи, за когото ни разказа капитан Фич. Убиецът на съпруги, за когото ни разказа боцманът. Очевидно този заселник е принудил Шимейн да се омъжи за него!

— Не! — смаяно притисна ръце към лицето си Шимейн. Само до преди миг светът й се струваше рай, а ето че сега се превръщаше в същински ад. Тя се обърна умолително към майка си. — Той не е убиец, мамо! Помоли ме да се омъжа за него и аз приех! Защото исках!

Камий бе зашеметена не по-малко от съпруга си, но направи крачка напред и нежно постави ръка на рамото му.

— Средата на пътя не е най-подходящото място да разискваме този въпрос, скъпи. Трябва да потърсим някое по-уединено място стая в някоя странноприемница, например.

— Простете, мадам — намеси се Гейдж, — но напоследък тук акостираха доста кораби, а в градчето има само една странноприемница. Съмнявам се, че ще се намери място дори за един от вас.

— Но къде ще отидем? — Сега беше ред на майката да се обърне за помощ към дъщеря си. — Толкова сме много, а и идваме толкова отдалеч. Какво да правим?

Шимейн отиде до съпруга си и попита шепнешком:

— Смяташ ли, че госпожа Макгий би се съгласила да ги настани в дома си?

Ако питаха него, можеха да останат да спят на улицата. Но все пак бяха близки на съпругата му.

— Утре може би, но какво ще правят тази вечер, Шимейн? Двамата с теб ще се приберем доста късно. Не можем да измъкнем гостенката си от леглото и да я натоварим със задачата да се върне в града посред нощ и да приеме в дома си хора, които са й непознати. Би било прекалено да искаме подобно нещо от старата дама.

— Няма ли някакъв начин да пренощуват у дома? — меко попита тя. — Може би ти и аз бихме могли да спим на пода…

— За нищо на света не бихме искали да ви пропъдим от собственото ви легло… — прекъсна я Камий, макар изобщо да не можеше да приеме мисълта, че нейното малко момиченце е съпруга на този непознат. Шимейн беше толкова млада, а той… той бе толкова… толкова… Не бе способна да намери подходяща дума, която да изрази чувствата й към заселника. Знаеше само, че той е ни повече, ни по-малко един мерзавец, който се е възползвал от дъщеря й.

— Аз бих искал този негодник да бъде прогонен от леглото на дъщеря ми! — изръмжа Шемъс.

— Предлагам бракът да бъде анулиран — обади се Морис. — Този звяр несъмнено я е насилил да се омъжи за него. Все едно дали Шимейн го признава или не, аз съм убеден, че тя е била принудена да даде съгласието си.

На Шемъс това разрешение на проблема се стори твърде цивилизовано.

— Искам да бъде кастриран!

Шимейн вдигна треперещата си ръка пред устата си и изпъшка:

— Мисля, че ще припадна!

— Мили боже, дете! — извика Камий поразена. — Не ми казвай, че… че си…

— Че е какво? — попита стреснато Шемъс. Нямаше представа каква мисъл гложди съпругата му, но знаеше, че щом тя е разстроена от нея, той със сигурност ще бъде разярен.

Камий махна едва-едва с ръка, надявайки се предположението й да се окаже невярно.

— Бременна…

Шимейн затвори очи и потрепери, защото в същия миг баща й нададе ужасяващ рев:

— Дайте ми нож! Веднага ще отрежа топките на това проклето копеле!

Тя се преви надве и повърна всичко, което бе изяла през деня. Гейдж обгърна с ръка раменете й, за да й даде опора, а Нола изтича да намокри една кърпа. Бес пък отиде до Шимейн и размаха пред носа й мускал с амонячна сол.

— Хайде, детето ми, поеми дълбоко дъх — подкани я старата готвачка.

В този момент Гейдж чу един познат глас да поздравява предпазливо новодошлите и се извърна с облекчение към Рамзи, който се приближаваше към него.

— Кели ме прати да ви намеря с Шимейн, понеже искаше да ви се обадим, че си тръгваме — обясни той на приятеля си. — Още щом излязох от таверната ми се стори, че имаш някакви ядове с тия люде. Трябва ли ти помощ?

— Не, освен ако можеш да осигуриш на тези добри хора легла за пренощуване — промърмори Гейдж без особен ентусиазъм.

Думите му очевидно изненадаха Рамзи.

— Искаш да кажеш, че трябва да се държа любезно с тях? Та те щяха да ти откъснат главата!

— Да, и още не съм се отказал! — заплашително се обади Шемъс и размаха юмрук към Гейдж. — Тъй че не се мъчи да правиш услуги на моето семейство!

Без да му обръща внимание, Гейдж вдигна Шимейн на ръце. Останала без сили, тя облегна глава на рамото му и затвори очи. Съпругът й се обърна към Шемъс.

— Ако дойдете у дома, сър, ще спите или на пода, или на канапето в салона, защото дъщеря ви се нуждае от леглото си.

— Дъщеря? — възкликна Рамзи и слисано започна да мести поглед ту към работодателя си, ту към възрастния господин.

Гейдж пренебрегна това прекъсване, и макар и неохотно, предложи да осигури подслон на семейство О’Хърн.

— Майката на Шимейн може да спи при госпожа Макгий в стаята на сина ми, ако госпожа Макгий се съгласи да дели леглото си с нея, разбира се. Синът ми ще трябва да спи или при нас с Шимейн, или на земята. — Кехлибаренокафявите му очи се спряха на маркиза и в тях трепна леден блясък. — Ако господин Тейт — той кимна към Рамзи — се съгласи да ви предостави една от стаите в дома си, ще можете да прекарате нощта сравнително удобно. В противен случай, на борда на кораба, който строя, има едно грубо сковано легло и един доста стар дюшек. Старият корабен дърводелец, който работи за мен, обича да полягва на него за кратка следобедна дрямка. Стига да не му пречите да го прави, можете да използвате леглото.

— И къде се намира този кораб? — поинтересува се Морис.

— На брега на реката, на около стотина крачки от къщата ми, където ще бъдат настанени останалите.

— А освен реката има ли друго място, където човек може да се изкъпе?

— Вирът пред къщата. — Гейдж замълча, напълно убеден, че маркизът ще отхвърли идеята. Морис дьо Мерсер очевидно беше свикнал на лукс, а в дивата пустош наоколо много трудно щеше да намери такъв.

— Този вир обитава ли се от змии или други подобни гадини, или и вие сте го използвал за къпане?

Гейдж кимна бавно и със задоволство заби ножа в сърцето на съперника си.

— Двамата с Шимейн често се къпем там.

Тъмните очи на Морис не трепнаха.

— Тогава може би и аз ще се насладя на това удоволствие заедно с Шимейн… след като ви обесят заради убийството на съпругата ви.

Рамзи се сепна и погледна към Гейдж.

— Понеже си зает да държиш жена си, искаш ли аз да го фрасна в лицето или пък да сторя нещо друго?

Морис не отмести поглед от Гейдж, но очите му заблестяха доволно, сякаш точно на това се беше надявал.

— Да разбирам ли, че според вашия приятел вие бихте искал да отмъстите за нанесената обида чрез дуел?

— Никакъв дуел! — извика немощно Шимейн, като вдигна глава от рамото на Гейдж. Прекрасно знаеше, че Морис е отличен стрелец, нямащ равен на себе си при дуелите с пистолети. На практика бившият й годеник бе ненадминат в много области, една от които бяха словесните схватки с хората, които дръзваха да му се противопоставят. Най-голямата му сила беше в оспорването на нелепите аргументи на разни надути лордове пред съда. Той притежаваше завидното умение дотолкова да зашемети противника си с подвеждащи въпроси и намеци, че горкият човек така и не разбираше кога Морис е нанесъл смъртоносния удар, докато не чуеше бурния смях на публиката да изпълва цялата зала.

— Колкото и да ми се иска да ви доставя това удоволствие — усмихна се студено Гейдж, — не виждам защо трябва да споря с вас за Шимейн. Тя е моя съпруга и не възнамерявам да ви позволя да ме убиете, та да предявите претенции към нея след това.

Морис изсумтя презрително.

— Вие сте страхливец и жалък негодник.

Гейдж разбра, че маркизът се опитва да го подтикне да извърши някоя глупост, затова отговори бавно, с каменно изражение:

— Мислете за мен каквото искате, но аз имам жена и син, които се нуждаят от мен, а също и второ дете, което е на път…

Морис изръмжа и пристъпи напред с намерение да извие врата на този подлец, който бе дръзнал да отнеме годеницата му, но изведнъж се закова на място като ударен. Шимейн, която не беше забелязала приближаването му, рязко вдигна глава от рамото на съпруга си и нежно обърна лицето му към себе си. Внезапно Морис се почувства забравен и предаден от тази млада жена, чието изчезване го бе потопило в толкова дълбока скръб и отчаяние.

Шимейн се взря въпросително в красивото лице на Гейдж. В отговор той й се усмихна и тя разбра, че отдавна е започнал да подозира онова, което се бе опитвала да запази в тайна от него поне за още известно време. И че не му е било нужно да го чува от устата на майка й, защото вече е знаел.

Устните й беззвучно произнесоха една-единствена дума: „Как?“.

Гейдж се наведе досами ухото й и прошепна:

— Откакто се оженихме, не сме прекарали нито една нощ, без да се любим, любов моя. Един вдовец има известен опит и знае все нещичко за месечните цикли на жените. Имаше само две възможности: или с твоя цикъл нещо не е наред, или си заченала съвсем скоро след сватбата. Когато започнах да забелязвам промяна в гърдите ти, се уверих със сигурност, че е второто, но изчаквах, докато ти се почувстваш готова да ми го кажеш сама.

С тиха, щастлива въздишка Шимейн сгуши глава на рамото му, а съпругът й продължи с настоящите си проблеми.

— Прислужниците ви могат да пренощуват в някой от ъглите на къщата ми — каза той на Камий. — Шимейн се е заела да прави нови дюшеци за леглото. Още не са напълно готови, но могат да се използват.

— Май у вас ще бъдете по-нагъсто и от дърветата в гората — сухо отбеляза Рамзи. — Да ти кажа ли и още нещо? Няма да можеш да кихнеш, без тутакси да се появи някой услужлив човек с кърпичка.

Гейдж нямаше нужда от по-подробни обяснения. Рамзи наистина умееше да напипва сърцевината на проблема. С една дума, при толкова гости в къщата, тази нощ едва ли щяха да могат да се любят с Шимейн, без да бъдат чути.

Шемъс разкопча гневно сакото си, вдигна свитите си в юмруци ръце на кръста и пристъпи към Гейдж.

— Щом като къщата ти е толкова бедна откъм спални, къде, по дяволите, спеше дъщеря ми, преди да я принудиш да се омъжи за теб?

— Татко, моля те — вдигна отново глава Шимейн и се взря умолително в баща си. — Не можем ли да обсъдим всичко това у дома, вместо тук, насред главната улица? — Тя хвърли бегъл поглед към хората, които се бяха наредили на тротоара и ги зяпаха с интерес. — Превърнахме се в по-голяма атракция от младоженците на сватбеното тържество.

— Искам да знам! — упорито настоя Шемъс, впил свирепия си поглед в Гейдж.

— Преди да се оженим, дъщеря ви спеше на тавана, господин О’Хърн — отговори той. — Но в момента там е настанен баща ми, който се възстановява от едно тежко нараняване. Имаме и една гостенка, която ще пренощува в стаята на сина ми, заедно с вашата съпруга.

— А защо да не спи там с дъщеря ми? — попита Шемъс.

Гейдж го погледна право в очите и произнесе натъртено, сякаш обясняваше на малоумен:

— Защото аз спя с дъщеря ви и не желая да спя с жена ви!

Рамзи избухна в смях и потупа приятеля си по рамото, но щом съзря мрачния зелен поглед на Шемъс, побърза да засуче рунтавия си мустак в не твърде успешен опит да потули усмивката си. Сетне се покашля, скрил лице в шепи, и когато най-после се обърна към Гейдж, вече беше сравнително сериозен.

— Е, ще пращаш ли родата на жена ти в моята къща или наистина си намислил да ги натикаш всичките в дома си?

Гейдж погледна Шемъс с вдигнати вежди.

— Приятелят ми има няколко свободни стаи, тъй като в момента синовете му са по работа в Уилямсбърг. Ако искате да прекарате нощта при повече удобства и уединение, отколкото бих могъл да ви предложа аз, най-сериозно ви препоръчвам да се възползвате от готовността му да ви приюти. Сигурен съм, че разполагате с достатъчно средства, за да можете да го компенсирате за притесненията, които ще му създаде присъствието на толкова много хора в дома му. Господин Тейт идва в къщи веднага след изгрев-слънце, така че бихте могли да дойдете с него още утре сутринта, за да обсъдим въпроса за брака ми с вашата дъщеря.

— Може би така ще бъде най-добре, Шемъс — каза Камий, като улови съпруга си за ръката. — Всички сме разстроени, и ако прекараме една безсънна нощ, натъпкани в неговия дом, после ще се ръфаме като побеснели кучета.

Макар и неохотно, Шемъс се предаде пред аргументите й.

— Както искаш, скъпа моя, но аз бих предпочел да разреша този проблем още сега.

— Знам, мили — нежно отвърна тя и го потупа по ръката. — Но утре ще имаме време да поговорим.

После се обърна към Рамзи и го дари с очарователна усмивка.

— Ако ни позволите да отседнем в дома ви, сър, ще ви бъдем повече от признателни за любезността и гостоприемството.

В отговор Рамзи демонстрира неочаквана галантност и добри обноски.

— Ваше Благородие — каза той с дълбок поклон, който накара Гейдж да вдигне смаяно вежди, — за мен и за жена ми ще бъде изключително удоволствие да ви подслоним в дома си.

Шемъс не пропусна да забележи, че думите на мъжа са отправени единствено към съпругата му и го изгледа подозрително.

— Тази ваша готовност да ни подслоните… за всички ни ли се отнася?

Когато беше твърдо убеден в нещо, Рамзи никога не говореше със заобикалки.

— Стига да не засягате доброто име на господин Торнтън в моя дом или в мое присъствие, всички сте добре дошли в къщата ми. Инак можете да си търсите място за нощувка другаде.

Камий мълчеше, очаквайки отговора на съпруга си, но нямата молба в сините й очи подсказа на Шемъс, че и тя би искала примирие, поне за през нощта. Затова той кимна намусено в знак на съгласие с условията на Рамзи.

 

 

— Проклета да си, зла жено!

Гневното възклицание посрещна Гейдж и Шимейн на прага на дома им и ги накара да се спогледат тревожно. Какво ли бе сторила Мери Маргарет, та да предизвика Уилям да крещи така, сякаш иска да я убие?

Гейдж се втурна към стъпалата. Надяваше се да спре баща си, преди да е изтърсил нещо още по-непристойно. Шимейн го последва, защото предчувстваше, че след такова обидно отношение възрастната ирландка ще има нужда от добра дума и нежна женска подкрепа.

— Нарочно пожертвахте валето, за да ми измъкнете попа — продължи обвинително Уилям. — Сега нямам с какво да взема дамата ви. И последната ръка, и банката са ваши.

Жизнерадостният смях на Мери Маргарет накара Гейдж и Шимейн, които тъкмо бяха стигнали до стъпалата, да се заковат на място и да се прегърнат с радостно облекчение. В това време разговорът на тавана продължаваше.

— Искате ли още една игра, милорд? — невинно попита Мери Маргарет.

— Какво, та да ме биете още веднъж? — извика престорено сърдито Уилям, сетне се засмя. — Не знам дали ще ми остане някакво мъжко достойнство след разгрома, който ми нанесохте!

— Нямам представа защо мислите така, милорд — възпротиви се мило вдовицата. — Има много неща, с които можете да се гордеете. Ами да, със сигурност никога не съм виждала англичанин, дето да изглежда толкова добре като вас, сър… искам да кажа, като изключим сина ви, но той е точно ваше копие. И Андрю, разбира се. Той пък е взел най-доброто и от двама ви.

— Да, той е много хубаво момче, нали? — съгласи се веднага Уилям. — Напомня ми за Гейдж, когато беше на неговата възраст.

Последва кратка пауза, след която Мери Маргарет попита с тих, топъл глас:

— А къде е сега съпругата ви, Ваша Светлост?

— О, Елизабет почина, когато Гейдж беше на дванадесет. Беше обикновена настинка, но после изведнъж състоянието й много се влоши и не можаха да я спасят. Не бях подготвен за внезапната й смърт. Не бях подготвен да се грижа сам за сина си и да го възпитавам с онази нежност, с която го възпитаваше майка му. Боя се, че бях прекалено суров и взискателен към него.

В тона на госпожа Макгий се прокрадна изненада.

— И не сте се оженил повторно?

— Не съм имал желание. Бях прекалено зает с амбицията си да строя все по-големи и по-добри кораби. Освен това станах груб не само със сина си, но и с жените… Сигурен съм, че всички жени, с които съм общувал, ме смятат за един свадлив старец.

— Трудно ми е да си го представя, Ваша Светлост — промълви нежно Мери Маргарет. — На мен ми е много приятно да съм с вас. Да, има нещо у вас, което ми напомня за скъпия ми, непрежалим съпруг.

— Наистина ли, госпожо Макгий? — възкликна развълнувано Уилям.

— Името ми е Мери Маргарет, милорд, и за мен би било чест, ако не се обръщате към мен толкова официално.

— Благодаря ти, Мари Маргарет. Ако желаеш, можеш да ме наричаш Уилям.

— Да, храбри закрилнико — замислено промърмори вдовицата.

— Моля? — объркано попита Негова Светлост.

— Уилям… Означава храбър закрилник — отвърна тя. — Името ти подхожда много. Вчера си се проявил тъкмо като храбър закрилник на сина си, нали?

— Не знам, може би. Истината е, че не можех да понеса да го загубя, след като го бях търсил толкова дълго.

— Трябва много да го обичаш.

— Да, така е, но никога не съм можел да му го кажа.

— Е, вече няма защо да се безпокоиш заради това, Уилям. С това, което стори, ти доказа обичта си много по-добре, отколкото би могъл с думи.

Долу, в коридора, Гейдж сложи пръст на усмихнатите си устни, улови Шимейн за ръката и я поведе крадешком обратно към салона. Щом влязоха в спалнята си, той внимателно затвори вратата и със същата безшумна походка се отправи към съседната стая, за да провери как е синът му. Ангелското личице на детето го изкуши да се наведе и да го целуне, а когато се изправи, Шимейн вече беше до него. Тя коленичи до леглото, погали с обич момчето по челото и запя приспивна песен с глас, мек почти колкото копринения допир на дъха й. Малките розови устни на детето разцъфтяха в усмивка, сетне то въздъхна доволно, обърна се на другата страна и се сгуши до парцаления си заек. Гейдж подаде ръка на съпругата си, помогна й да се изправи и двамата се прибраха в своята спалня, като тихичко спуснаха резето.

— Мисля, че нашето бебе трябва да е момче, за да може Андрю да си има другарче в игрите — каза Шимейн с усмивка.

Гейдж протегна ръце и я придърпа в обятията си. Когато тя склони глава на гърдите му, той подпря брадичка на върха на кока й и нежно прокара ръка по корема й. Беше съвсем гладък, както винаги.

— Момче или момиче, за мен няма никакво значение, любов моя. Само се моля всичко да мине благополучно за теб. Сърцето ми ще спре, ако те загубя.

Шимейн се засмя и се притисна към него.

— Не се страхувай, любов моя. Майката на баща ми е родила шест деца без никакви проблеми, а е била по-дребна и от мен. Беше желязна жена.

— Баща ти трябва да се е метнал на нея — подхвърли Гейдж с лека усмивка. — Но само гледай какво ще стане, когато Уилям Торнтън и Шемъс О’Хърн се срещнат очи в очи. Сигурен съм, че и най-изпеченият скандалджия би могъл да взема уроци от който и да било от двамата.

— Да, но ние с теб се бояхме и от свада между баща ти и госпожа Макгий, а виж какво се получи — напомни му Шимейн.

Гейдж се сети за подслушания разговор между двамата на тавана и се засмя, развеселен от промяната в отношението на баща му към ирландката.

— Ако съдя по предпазливия разпит, който провеждаше Мери Маргарет, подозирам, че пак е намислила да се прави на сватовница.

Шимейн се усмихна и плъзна ръка по гърдите му.

— Не се изненадвай, любов моя, ако се окаже, че този път госпожа Макгий включва и себе си в тези планове.

Той също се усмихна, свали дантелената шапчица от главата на съпругата си и започна да разпуска копринените й коси.

— Те като че ли наистина се разбират чудесно. Кой знае? Може и да са подходящи един за друг.

Тя си припомни избухването на баща си и въздъхна тежко.

— Иска ми се и моите родители да можеха да се отнесат с такова разбиране към нас.

— Вероятно с течение на времето ще успея да им докажа, че съм нещо малко по-добро от зъл човекоядец — промълви замислено Гейдж.

— Баща ми има ужасен характер, Гейдж, така че, моля те, опитай се да не го предизвикваш ненужно, когато дойдат утре — умолително каза Шимейн.

Съпругът й я целуна успокоително по челото.

— Ще се помъча да си представя как бих се чувствал, ако някой мерзавец се възползва от дъщеря ми. Навярно щях да съм също толкова разярен, особено ако съм чувал, че въпросният мъж е убил съпругата си.

— Трябва да бъдеш много внимателен и с Морис — предупреди го тя. — Не му позволявай да те провокира.

— Имам чувството, че маркизът е готов на всичко, за да си те върне. — Не можеше да го съди твърде строго за това му желание, защото знаеше, че на негово място самият той би бил също толкова непоклатим в стремежа си да я спечели отново. — Но ти обещавам, че ще внимавам, сладка моя.

— Морис може и да изглежда изнежен, но не се подвеждай по външния му вид. Той борави еднакво умело и с шпагата, и с пистолета. Когато го предизвикат на дуел, той винаги предпочита само да ранява съперника си, но отношението му към теб може да се окаже по-различно.

— Несъмнено, несъмнено — отвърна Гейдж, като съблече смокинга си. — Ако успее да ме убие, ще си разчисти пътя към теб и…

— Може и да си мисли така — прекъсна го Шимейн, — но ако те убие, той ще си спечели завинаги моята омраза.

Той свали жилетката, вратовръзката и ризата си, преметна ги през облегалката на един стол, сетне се върна при съпругата си и започна да развързва връзките на корсета й.

— Мери Маргарет сигурно ще поостане горе още известно време, за да си говорят с баща ми. След като тя няма да си ляга скоро в леглото, дали пък ние да не си поиграем в нашето, ей така, просто за да видим какво ще излезе?

— Нима храните някакви съмнения по този въпрос, господин Торнтън? — попита Шимейн, вдигнала покорно ръце, за да позволи на съпруга си да съблече роклята й.

— Не и когато жената, с която си играя, си ти, любов моя — увери я Гейдж през смях и отиде да прибере роклята в гардероба.

Когато се обърна, за да се полюбува на съвършената й фигура, очертана под дантелената долна риза, Шимейн пъхна пръсти в косата си и вдигна тежките огнени къдрици високо над главата си. После започна бавно да обикаля в полукръг около съпруга си, сякаш не искаше да се доближава прекалено много до него. Зелените й очи блестяха сладострастно, а на устните й грееше прелъстителна усмивка.

— Да бях магьосница, господин Торнтън, щях да ви държа в плен в пещерата си, за да изпълнявате моите прищевки денем и нощем. Щях неспирно да искам от вас нови и нови неща, докато се изтощите до смърт и нямате достатъчно сили дори да се надигнете от леглото си. И тогава щях да ви направя магия, за да ви накарам отново да изгаряте от желание по мен.

Гейдж, който поглъщаше жадно с поглед всяко нейно съблазнително движение, се усмихна.

— Аз правя това и в момента, мадам.

Сетне протегна ръка, и сядайки на ръба на леглото с разтворени крака, я придърпа към себе си. Пръстите му развързаха панделките, затварящи деколтето на ризата й и нетърпеливо я разтвориха. Окъпани в светлината на свещите, пищните й гърди сияеха като сочни зрели плодове, които го изкушаваха да опита вкуса им. Той без колебание се поддаде на изкушението и жадно ги засмука.

Обзета от сладостно опиянение, Шимейн долепи устни до тъмните му коси. Гласът й се бе превърнал в шепот.

— Само че когато прекрасният принц от моите сънища стане истински и е в прегръдките ми, магьосницата изоставя всички магии и заклинания и покорно го следва, накъдето и да я поведе. И нищо не може да я откъсне от него.

Гейдж вдигна глава и се взря в засмените й очи.

— Нищо ли, любов моя?

— Абсолютно нищо, скъпи — увери го Шимейн.

И ако у него все още имаше някакви съмнения, тя ги заличи с дълга, пламенна целувка.