Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals on the River, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 130 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. Като цвят по течението

ИК „Ирис“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)
  3. — Корекция от Еми

Глава шестнадесета

Възторженото чуруликане на птичките в клоните на високия бор до прозореца на спалнята разбуди младоженците още в зората на първия им ден като съпрузи. Когато Гейдж се размърда зад гърба й, Шимейн се усмихна сънено, стоплена от приятното усещане за коравото му, мускулесто тяло до своето. Лежеше на една страна, сгушена в люлката на голите му обятия, преплела нозе с неговите. След като бе носена не повече от няколко минути, новата й нощница беше захвърлена небрежно на стола, върху който снощи съпругът й бе оставил собствените си дрехи. Завити само с тънките чаршафи, телата на двамата бяха топли, също като чувствата, които изпитваха един към друг.

— Колкото и да ми се иска да остана в леглото и отново да те направя своя, любима — прошепна Гейдж до ухото й, — трябва да напусна този блажен пристан и да се погрижа за обичайните си сутрешни задължения.

Шимейн се притисна към него. Не искаше да я оставя.

— Не спахме кой знае колко.

— Да, доста време прекарахме във ваната, но какво е сънят в сравнение с блаженството, което изпитахме? Все още виждам прекрасното ти мокро тяло, окъпано в светлината на свещите — всички тези блестящи хълмове и сенчести долини, които ме изкушаваха да ги докосвам и вкусвам.

При спомена за страстната нощ от устните на Шимейн се отрони щастлива въздишка. Самата тя си представяше не по-малко ясно великолепното му тяло, на което не бе престанала да се любува през цялото време. Пламъците на свещите го обгръщаха в златен ореол, като подчертаваха всяко мускулче по гърдите, раменете и бедрата му, карайки я да тръпне от възхищение.

— Едва ли би могло да има по-полезен сватбен подарък. И едва ли някога бих направила грешката да си помисля, че брачното легло е единственото място, където се зачеват деца.

— Стига да сме сами, мадам, всяко време и всяко място са подходящи да се любим, все едно дали сме облечени, или голи както майка ни е родила. Обстоятелствата нямат значение. Когато има желание, винаги се намира и начин.

— Това е любопитно твърдение. Ще се постарая да се възползвам от всяка възможност да го проверя — закачливо каза Шимейн.

— Тези възможности могат да се появят доста ненадейно, така че не се изненадвай — посъветва я той, като се притисна към нея, за да илюстрира думите си.

Босият й крак го погали по прасеца.

— Всеки път щом чуя стъпките ти, ще чакам с нетърпение да дойдеш при мен.

Гейдж плъзна ръка по съблазнителната извивка на хълбока й и я спусна надолу по външната страна на бедрото й. Устните му погалиха бузата й.

— Ще ме чакаш ли тук, докато се върна?

Шимейн изненадано го погледна през рамо.

— Не предпочиташ ли да ти приготвя закуска? Почти не сме се докосвали до храната, която ни изпрати Хана. Тя ще остане много разочарована, ако научи колко малко сме хапнали.

Той се засмя.

— Сигурен съм, че Хана би ни разбрала, ако й обясним, но не виждам защо трябва да го правим, мадам.

Устните му обсипаха с леки целувки шията и раменете й. Тя въздъхна доволно.

— Прав си, ако й кажем, Хана има да се чуди какво толкова сме правили.

Топлият му смях погали кожата й.

— Като се има предвид броят на децата, които е родила, тя несъмнено ще може да отгатне.

Шимейн се запита дали всички младоженци прекарват толкова бурно първата си брачна нощ, но си припомни как няколко нейни приятелки в Англия след сватбата си бяха споделили с нея своето разочарование от „всичко, което се случва в брачното ложе“. Самата тя обаче бе напълно удовлетворена и щастлива от страстта на съпруга си.

— Все пак, най-добре е да бъдем дискретни. Защо трябва хората да си мислят, че сме прекарали цялата нощ в оргии?

— Ами… защото си беше така, мадам — отговори Гейдж през смях.

Шимейн се усмихна доволно и се намести по-плътно до него.

— Знам, Гейдж, но няма нужда и някой друг да го знае. Хората наистина ще решат, че си се оженил за блудница.

Съпругът й въздъхна с престорено опечалена гримаса.

— Едва ли може да се направи нещо по този въпрос. Рано или късно, истината винаги излиза наяве.

— Негодник такъв! — възкликна тя със също толкова престорен гняв. — Проклет английски мошеник! Първо ме използваш, а после ме обиждаш! Що за нахалство!

Смеейки се, Шимейн се опита да се измъкне от леглото, но той се протегна, дръпна я обратно към себе си и двамата се сборичкаха весело. Накрая обаче Гейдж я укроти, като приклещи ритащите й крака между бедрата си, разпери ръцете й над главата и прикова китките й към леглото.

— Не ти ли казах колко съм щастлив да имам такава красива блудница в леглото си? — прошепна той, като я целуна пламенно.

— Ако аз съм блудница, сър — отвърна тя и охотно се отпусна под тежестта му, — то вината за това е ваша, защото тъкмо вие ме накарахте да копнея ненаситно за насладите, които един мъж може да даде на съпругата си. — Въпреки полушеговития й тон, думите й бяха напълно искрени, защото Гейдж наистина бе успял да разпали жаждата й, беше я издигнал до невъобразими висини, беше я накарал да желае и да се чувства желана.

Той се надигна на лакти. В кафявите му очи, които милваха лицето й, гореше буен огън.

— Помисли само колко неща можем да научим заедно, сладка моя.

— Искаш да кажеш, че все още има неща, които не знаеш? — смаяно попита Шимейн.

Мисълта, че съпругата му го смята за всезнаещ по отношение на жените, го развесели и едновременно с това го накара да се почувства горд.

— Много още имам да уча, сладка моя, особено за теб. Ако имаме късмета да изживеем живота си заедно, бъди сигурна, че с течение на времето ще се опознаем дотолкова, че ще стана за теб просто една стара книга, която ще си научила наизуст. Надявам се да не ти доскучая прекалено.

Тя изсумтя скептично.

— Едва ли, господин Торнтън! Боя се по-скоро да не стане обратното.

— Никога!

— Слънцето изгрява — меко му напомни Шимейн.

— Да, знам, и предполагам, че трябва да те пусна да станеш. Но само ако ми обещаеш, че няма да се обличаш — каза Гейдж. — Помня първата ти сутрин тук, когато шеташе из кухнята и ни приготвяше закуска. Помня как изглеждаше тогава — толкова красива и примамлива. Беше само по нощница и халат, които очертаваха съвършените извивки на тялото ти. Гърдите ти сякаш копнееха за внимание, а аз копнеех още по-силно да им го дам.

Тя си припомни смущението си в онази сутрин и изпъшка.

— Значи затова ме гледаше толкова втренчено!

Дланите му се плъзнаха надолу по разперените й ръце, за да достигнат до гърдите й.

— Беше толкова съблазнителна, че ми се искаше да те направя своя още тогава. — Той се усмихна. — И много пъти след това.

Шимейн прокара фините си пръсти през разрошената му черна коса.

— Ако знаех какво ме очаква, щях да мечтая да се оженя за теб колкото се може по-скоро, след като ме взе от „Гордостта на Лондон“. Като си помисля какво съм пропуснала, започвам да се питам дали не би трябвало да завиждам на жените, които си притежавал през всичките тези години.

Гейдж смръщи вежди.

— За какъв ме смяташ, жено? За безпътен развратник? Нима не те уверих, че подбирам жените, с които спя? — Той се отмести от нея, подпря глава на лакътя си и й се усмихна. — Освен това, по времето, когато започнах да се заглеждам по момичетата, ти не си била достатъчно голяма, за да ти обърна внимание. Та ти и сега си просто едно бебе.

— Нима изглеждам като бебе? — попита тя и се протегна прелъстително.

— Не, мадам, кълна се, че не. — Кехлибарените пръски в очите му заискриха. — Някой някога казвал ли ти е колко си прекрасна, когато си без дрехи? Особено тази възхитителна част от тялото ти. — Гейдж погали гърдите й и остана изумен от яркия контраст между нежната им белота и тъмнобронзовия загар на ръката си. Огрени от утринната светлина, която се процеждаше през клоните на бора отвън, те приличаха на две съвършени полукълба, направени от алабастър. Гледката бе тъй съблазнителна, че той не можа да устои и се наведе, за да вкуси от сладката им прелест. Устните му я опариха като нажежено желязо. Дъхът й секна от топлата ласка на езика му.

— Уверявам ви, че ако продължите по тази пътека, сър — прошепна Шимейн с треперещ глас, — едва ли ще ви пусна, преди да сте стигнал до края.

Намерението на Гейдж да излезе също се бе разколебало и той беше на път да довърши започнатото, но в този момент стомахът на съпругата му се обади и го подсети колко отдавна не е яла.

— Предполагам, че имаш нужда от храна.

— Прегладняла съм — призна тя и в следващия миг избухна в смях, защото Гейдж изръмжа с престорен гняв и си даде вид, че се кани да отхапе от гръдта й. — Вината не е моя! Ти си същински експлоататор!

— Експлоататор, така ли? — засмя се Гейдж и топлият му дъх погали ухото й. — А пък аз си мислех, че се отнасям внимателно с теб. Да ти покажа ли какво бих ти сторил, ако не беше все още толкова слаба?

— О, да!

Ентусиазмът й го накара да се разсмее от сърце. Засега не срещаше никакви спънки пред несекващото желание, което изпитваше към нея. И изглежда, нямаше да среща и в бъдеще.

— Ще го направя, сладка моя, но ти наистина трябва да се храниш, за да възвърнеш силите си. Така че се налага, малка моя птичко, това да стане, след като похапнеш. А сега ставай, жено, и приготви закуска на съпруга си — изръмжа накрая той и дръпна рязко чаршафа, който покриваше голите им тела.

Шимейн възкликна изненадано, сетне се разсмя и запълзя бързо към ръба на леглото. Гейдж обаче я последва и в момента, в който тя стъпи на пода, беше вече зад нея. Шимейн се хвана за таблата на леглото и понечи да се завърти, за да се скрие зад нея, но той протегна ръка, улови я и я придърпа обратно към себе си.

— Няма да ми избягаш, хитрушо — дочу тя дрезгавия му шепот, докато ръцете му обсипваха тялото й със страстни, възбуждащи ласки. После Гейдж я обърна с лице към себе си и жадно я целуна. Шимейн отвърна на целувката му също толкова пламенно, притискайки се още по-плътно към твърдото му като стомана тяло. Но скоро и на двамата им стана ясно, че ако не престанат веднага, работата им никога няма да бъде свършена. Макар и неохотно, Гейдж пусна съпругата си от своите прегръдки.

— Уви, трябва да издоя горката крава, преди вимето й да се е пръснало. — Но ръцете му отново се протегнаха към гърдите й, а погледът му погали с възхищение съблазнителната им заобленост. — Макар че хиляди пъти бих предпочел да остана тук и да изцедя сладкия нектар на тази бяла гръд.

Той седна на леглото, придърпа Шимейн между разкрачените си крака и лакомо впи устни в гърдата й. Тя почувства как тялото й се разтапя и силите й се изпаряват. Гейдж също усети, че не може повече да се съпротивлява на желанието си и разтвори бедрата й върху своите.

— Винаги ли яздеше странично, когато препускаше на своя жребец? — прошепна той.

Шимейн го погледна объркано.

— Невинаги.

Устните му се присвиха прелъстително.

— Знаех си, че си яздила по мъжки. Харесва ли ти да яздиш така?

Тя разбра намеренията му и се усмихна.

— Да, когато имам под себе си добър жребец.

— Какво ще кажете за мен, мадам?

— Най-добрият, който съм виждала — промълви Шимейн и плъзна ръце по гърдите му. Гейдж се отпусна по гръб и без усилия се премести заедно с нея в средата на леглото. Сетне се усмихна с блеснал поглед.

— Тогава можеш да ме яздиш колкото искаш, моя красавице.

Наистина никога не бе виждала по-добър жребец от този мускулест, загорял Херкулес, който препускаше под нея, отнасяйки я към незнайни, безбрежни пространства. Беше останала без дъх от мощните движения на хълбоците му, които се тресяха в лудешки ритъм, и от огнените му ласки, които я караха да тръпне от опиянение. Обзе я невероятна възбуда. Имаше чувството, че препуска през разпенените вълни на незнаен морски бряг. Почти усещаше как вятърът развява косите й, как солените пръски спират дъха й и обсипват голото й тяло с малки капчици, докато тя пришпорва жребеца си все по-бързо и по-бързо. Накрая една огромна вълна заля и двама им и ги понесе далеч навътре в безкрайното море на екстаза.

Те бавно доплуваха до брега, където останаха да лежат, слели телата си. Времето сякаш бе спряло. Най-после Гейдж се размърда и стана от леглото. Отпусната лениво върху завивките, Шимейн го наблюдаваше с любопитство и обич. Той извади от гардероба чифт панталони, облече ги и обу високите си кожени ботуши. Сетне се върна до леглото, усмихна се и зави прекрасното тяло на съпругата си с един чаршаф.

— Ти беше права, сладка моя.

Тя вдигна въпросително вежди.

— Наистина яздиш много добре.

— Имах великолепен кон — каза Шимейн с усмивка. — Най-хубавия, който съм яздила някога.

Гейдж прие комплимента с леко кимване, после попита:

— Искаш ли да се изкъпем в потока, след като закусим?

При самата мисъл за това тя потрепери.

— Много е студено.

— Аз ще те топля — увери я той.

Шимейн го погледна подозрително, но видя, че говори напълно сериозно.

— Слънцето вече изгря. Някой може да ни види.

— Предупредих работниците да не се мяркат насам. Няма да посмеят да дойдат.

— Ами Потс? Какво ще кажеш за него?

— Докато раната му не зарасне, той едва ли би имал сили да измине цялото разстояние от града дотук. Ако изобщо е все още в Нюпорт Нюз. — Гейдж наклони глава и се усмихна лукаво. — Мога да те науча на някои неща, които още не сме правили.

Тя сви устни в престорено сърдита гримаса.

— Не е честно. Ти ме подкупваш.

— Знам — отвърна той със смях.

— Добре, върви да си свършиш работата, красиви ми съпруже — подкани го Шимейн с внезапно оживление. — И не се бави. Колкото до мен, ще видя какво мога да сготвя набързо.

Все още засмян, Гейдж излезе от стаята, а Шимейн остана да полежи още малко и да си припомня със замечтана усмивка бурната, страстна нощ, която бяха прекарали заедно. Вече бе убедена в едно: Гейдж Торнтън беше много по-голям майстор в правенето на любов, отколкото в правенето на мебели, а последното той владееше отлично.

 

 

Минаха цели два часа, преди двамата да приключат със самостоятелните си занимания и да се съберат край масата в салона. Седнали на една и съща пейка, те започнаха да се хранят с апетит, който обаче бе нищо в сравнение с неутолимата жажда, която изпитваха един към друг. Закуската премина в ласки и целувки, смях и нежни погледи, сякаш никой от тях не можеше да се насити на другия.

Облечена единствено с тънкия си халат, Шимейн последва съпруга си на верандата. Той галантно й подаде ръка, за да й помогне да слезе по стълбите, след което я отведе до брега на малкия вир. Първоначално тя се боеше да свали дрехата си на толкова открито място, и то посред бял ден, но след като Гейдж се съблече чисто гол и се гмурна във водата, Шимейн най-после се реши да го стори.

— О, колко е студена водата! — извика тя, когато пристъпи плахо в плитчината до брега.

— Освежаваща и укрепваща! — поправи я той със смях и прокара пръсти през мократа си коса, любувайки се на меките извивки на тялото й.

— Леденостудена! — настоя Шимейн и потръпна, защото водата бе стигнала до кръста й.

— Ела, любов моя, и аз ще те стопля — разпери ръце съпругът й и се усмихна подканящо. — Още мъничко и ще бъдеш в обятията ми.

Тя стисна зъби и се насили да продължи напред. Накрая Гейдж се протегна, придърпа я в прегръдките си и обви ръцете й около шията си.

— Колко си топъл — промълви Шимейн.

— Ами да, достатъчно е само да те гледам, и целият започвам да горя — призна той, като лекичко погали устните й и я притисна към себе си. Имаше чувството, че зърната на гърдите й, студени и твърди, пробиват дупки в плътта му.

— Харесва ми да ме гледаш — прошепна Шимейн между две целувки. — Харесва ми и това, което виждам, когато аз те гледам. Обичам и да наблюдавам как се обличаш. Никога не бях виждала как се облича един мъж.

— Ще ти омръзне, когато стана стар и немощен.

— Съмнявам се — отвърна тя с усмивка.

— Поне вече не се боиш да ме гледаш.

— Никога не съм се бояла от това. — Шимейн зачака отговора му и когато Гейдж скептично вдигна вежди, се засмя. — Страхувах се единствено да не ме хванеш, че те гледам.

— Аха — кимна разбиращо той и се ухили. — Можете да ме гледате колкото искате, мадам. Целият съм ваш, в собственост и владение.

— В собственост и владение — повтори тихичко тя, като плъзна ръце по гърдите му, сетне по гърба и стегнатите хълбоци. — Толкова е прекрасно да знам, че си мой и че мога да те докосвам винаги, когато пожелая. Тялото ти е създадено за ласки и целувки.

— Както и твоето, любов моя — промълви съпругът й, допрял устни до шията й.

Шимейн завъртя глава и докосна с устни бронзовата кожа на бузата му.

— Направи онова, което ми обеща, преди да отидеш да събереш яйцата — прошепна тя. — Научи ме на нещо ново.

Гейдж я вдигна и с едно-единствено движение се сля с нея. От устните й се изтръгна сподавено възклицание, а краката й се стегнаха в обръч около кръста му.

— Харесва ли ти това? — попита дрезгаво той, като намести ръце под хълбоците й.

— О, да! — отвърна Шимейн, останала без дъх. — Харесва ми всичко, което правиш с мен.

Отвратително!

Думата отекна като плесница. Двамата се откъснаха светкавично един от друг и изненадано се огледаха. На брега на потока стоеше Роксана и ги наблюдаваше с презрително изражение. Ужасена, че тази жена е станала свидетел на интимните им ласки, Шимейн скръсти ръце пред гърдите си и когато Гейдж я дръпна към себе си, се отпусна в ръцете му.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Роксана? — изрева той.

Роксана изглеждаше като побесняла вещица. Не си бе направила труда дори да среше косата си и сплъстените й кичури се ветрееха край лицето и раменете й, развявани сякаш от собствения й безумен гняв.

Тя ги изгледа с отровна омраза и ядно отметна глава назад.

— Тази сутрин чух, че си се оженил за твоята кучка! Но трябваше да дойда и да се уверя с очите си, защото ми беше трудно да повярвам, че си могъл да извършиш такава глупост.

— Защо глупост? Защото не се ожених за теб ли! — язвително попита Гейдж.

— Не! — извика Роксана. — Защото е глупаво да вземеш нова съпруга, след като едва не си бил обесен заради убийството на първата!

Слисаното възклицание на Шимейн я накара да се изхили злобно, но Гейдж я прекъсна с гневен крясък.

— Това е долна лъжа, Роксана, и ти го знаеш!

Русокосата жена впери престорено съжалителен поглед в Шимейн.

— Той ще убие и теб, също както уби Виктория… Ще ти се ядоса и ще те убие.

— Няма да търпя повече отмъстителните ти обвинения! — изрева Гейдж. — Ти по-добре от всеки друг знаеш, че не съм убивал Виктория. Дошла си тук нарочно, за да уплашиш Шимейн със злобните си лъжи!

Шимейн потръпна. Мислите й се завъртяха объркано. Дали в твърденията на тази жена имаше някаква истина? Но ако беше така, ако смяташе Гейдж за убиец, защо го искаше за съпруг? Ако наистина вярваше в това, което казваше, нямаше ли да се бои дори да припари до него? В края на краищата, ако бе убил веднъж, той можеше да го стори отново. Какво би му попречило да изпадне в ярост и да отнеме нечий друг живот, както уж бил сторил с Виктория? И все пак, Роксана бе направила всичко възможно, за да го спечели за себе си.

Като вдигна решително глава, Шимейн погледна дъщерята на ковача право в очите. Нямаше да достави на тази жена удоволствието да се отрече от Гейдж.

— Не ти вярвам, Роксана. Моят съпруг не би убил никого!

— Нима? — изсмя се жлъчно Роксана и се приближи до самия ръб на вира.

Водата беше достатъчно прозрачна, за да й позволи да вижда, макар и не съвсем ясно, телата им, притиснати едно към друго. Гледката прободе сърцето й като кама и задълбочи още повече омразата, която я изгаряше. Тъкмо от това се бе страхувала още от мига, в който беше зърнала Шимейн за пръв път. Кой мъж би могъл да устои на подобна красота? Не и Гейдж, отвърна си сама тя с печална усмивка. Той винаги бе търсил единствено красотата! Доказателството за това бяха както Виктория, така и тази уличница, която с лъстивия си поглед и с преструвките си го бе подмамила да се ожени за нея. Да, Гейдж Торнтън никога не би взел за съпруга някоя грозновата жена. Но Роксана щеше да си отмъсти и на двама им! Гейдж не можеше да я отхвърли за втори път, без да си плати за това.

— Всички знаят колко зъл нрав има Гейдж, и Виктория стана негова жертва.

Гейдж изсумтя презрително.

— Мислиш ли, че някой ще повярва на измислиците ти, след като така разпалено се кълнеше, че съм напълно невинен? Освен това, ако наистина беше убедена, че хората ще се вслушат в новата ти версия, защо не им я разказа още предишния път, когато дойде да ме заплашваш? Доколкото знам, не си им споменала и дума. Изглежда, сама не вярваш, че от това ще излезе нещо! Единствената ти цел е да смутиш Шимейн.

— Наистина ли смяташ, че ще продължавам да си мълча и ще те оставя необезпокоявано да се въргаляш в леглото с тази никаквица? — остро попита блондинката. — Нима очакваш да си трая, докато и тя ти омръзне като Виктория? — Тя се усмихна горчиво. — Никога! Всъщност, това, което трябва да те тревожи най-много в момента, е какво ще прави семейството ти, когато се разбере, че ти си убил Виктория. Предупредих те, че няма повече да си държа езика зад зъбите. Още сега отивам да разкажа на всички какво се случи в действителност.

— Добре! Върви! — предизвикателно каза Гейдж. — Разкажи им и за собственото си участие в смъртта на жена ми, защото ти си била там, когато е паднала, а не аз!

— Виктория беше мъртва, когато стигнах до нея! — възпротиви се Роксана.

Той се усмихна тъжно.

— Вече сериозно започвам да се съмнявам в това!

— Да не искаш да кажеш, че съм могла да вдигна жена ти и да я преметна през парапета? Нима съм толкова силна? — извика тя. — И нима страхът дотолкова е сковал здравия ти разум, та да твърдиш, че наистина съм била способна да надвия Виктория? Не смяташ ли, че тя би се борила със зъби и нокти, за да ми попречи да я хвърля от кораба?

— Може би си успяла да я изненадаш — отвърна Гейдж. — Може би си я бутнала в гръб.

— Хайде, Гейдж — укорително каза Роксана. — Помисли логично. Знаеш много добре, че Виктория щеше да ме види да се качвам на кораба. Нещо повече, сигурно щеше дори да слезе, за да ме посрещне. Ние бяхме приятелки! Или си забравил?

— Не знам как би съумяла да сториш подобно нещо, Роксана — призна той. — Знам само, че ти беше обзета от неоправдана ревност още от първия ден, в който започнах да ухажвам Виктория. Сега отново се оставяш да те води завистта. Тъкмо тази ревност ми дава основание да смятам, че ти си единственият човек, който е имал мотив да убие Виктория.

Тя избухна в жесток смях.

— Какво толкова те разяри в оня ден, че да те накара да убиеш майката на своето дете, а? Та Андрю тогава беше съвсем мъничък!

Шимейн реши, че е чула достатъчно. Може познанията й за любовта и ревността да бяха доста ограничени, но тя не можеше да повярва, че една разумна жена би тичала с такова настървение след мъж, когото подозира в убийство. А Роксана нееднократно бе дала да се разбере, че отчаяно копнее за Гейдж — тъй отчаяно, че откакто Шимейн беше дошла в дома му, бе на ръба на нервна криза. Очевидно не се страхуваше чак толкова нито от избухливостта му, нито от характера му, за който твърдеше, че е зъл и сприхав.

Като обви с ръце шията на съпруга си, Шимейн наведе главата му и без да обръща внимание на неговата изненада, го целуна с обич.

— Студено ми е и ми омръзна да слушам глупостите на тази жена — заяви тя достатъчно силно, за да я чуе Роксана. — Връщам се в къщи, за да взема една топла вана. Можеш да дойдеш с мен, ако желаеш. Вероятно там поне ще намерим малко уединение и ще можем да довършим онова, което правехме, преди да ни прекъснат толкова грубо.

Гейдж зяпна втрещено. Беше очаквал от невестата си всичко друго, но не и такава решителна, непоколебима преданост в отговор на злостните нападки на Роксана. Зашеметен, той проследи с поглед как Шимейн се обръща и бавно излиза от водата, без изобщо да си прави труда да прикрива голотата си. Щом стигна до скалата, където бе оставила халата си, тя го вдигна, метна го през лакът с възхитителна небрежност и се обърна към своя съпруг в цялото великолепие на цветущото си голо тяло. Дръзкото, гордо послание към другата жена, бе повече от недвусмислено.

— Идваш ли, любов моя?

Сърцето на Гейдж трепна ликуващо. С натежал от вълнение глас, той отговори:

— Да, любима, веднага щом нашата гостенка си тръгне… освен ако не предпочиташ да дойда веднага…

Не, съпруже — натърти Шимейн. — Няма да позволя на друга да зърне дори с крайчеца на окото си онова, което ми принадлежи. Ела, когато можеш. Аз ще те чакам.

Макар че не можеше да откъсне очи от прелестното й тяло, Гейдж все пак хвърли кос поглед към Роксана и се усмихна триумфално, когато видя как русокосата жена се е втренчила слисано в отдалечаващата се фигура на съпругата му.

— Дали вече няма да си тръгваш? — рязко я подкани той, като сключи ръце пред члена си. Не беше съвсем сигурен какво се вижда под водата, но не искаше да й позволява дори и неясен поглед към онова, което Шимейн бе обявила за свое притежание. — Студено ми е, а и съпругата ми ме очаква.

Роксана се обърна към него и скръцна със зъби.

— Няма да се отървеш толкова лесно, Гейдж Торнтън! Ще съжаляваш, задето ме отблъсна и се ожени за тази кучка!

— Не мисля — отвърна Гейдж със спокойна увереност. Сега, когато съпругата му бе демонстрирала по такъв блестящ начин безрезервното си доверие в него, гневът му се бе изпарил. — Всъщност, колкото повече опознавам Шимейн, толкова повече се убеждавам, че в нейно лице съм открил една изключителна жена. Да, ако трябва да определя най-точно чувствата, които изпитвам към нея, бих казал, че съм влюбен в нея, и то много.

— А-а-а! — изрева като див звяр Роксана. Оглушителният звук отекна из цялата околност и наруши спокойствието на гнездящите в близост птици, които се разлетяха панически във всички посоки с тревожни крясъци. Сподиряна от шума на пърхащите им криле, Роксана се завъртя и забърза към брега на реката, откъдето беше дошла.

Гейдж почака да чуе плясъка на греблата на бащината й лодка и едва тогава излезе от водата. На брега той бързо нахлузи панталоните си, взе ботушите си в ръка и се прибра в къщата бос. Когато влезе тихо в дома си, видя, че Шимейн е облякла халата си и притиска здраво с една ръка краищата му плътно затворени. В другата си ръка носеше кофа с гореща вода. Забързана към новата баня, тя го поздрави с трепереща усмивка. Зъбите й тракаха от студ.

— Ако м-ми пом-могнеш да п-прен-неса вод-дата, ще мож-жем д-да се ст-топлим по-бърз-зо.

— Аз ще я пренеса — каза Гейдж и захвърли ботушите си настрана. — Ти по-добре стой до огъня, докато напълня ваната.

Съпругата му се спря и го изгледа така, сякаш гледаше луд.

— Н-не ти ли е ст-тудено?

На устните му трепна усмивка.

— Свикнал съм — сви рамене той. — Може би и ти не си толкова премръзнала, Шимейн. Може би просто си разстроена.

— Роксана наистина успя да ме разстрои! — сърдито кимна Шимейн. — Ама че нахалство! Да си мисли, че мога да й повярвам! — Гневът й обаче бързо се стопи, за да отстъпи място на болезнен срам. В очите й блеснаха сълзи. Опита се да запази самообладание, но когато съпругът й пристъпи към нея и я взе в обятията си, тя избухна в ридания, заровила лице в гърдите му. — Аз се опозорих! Опозорих и теб, Гейдж! Позволих на тази жена да ме предизвика и да ме накара да забравя всичко, на което са ме учили, цялото си благоприличие и почтеност! Сега вече Роксана със сигурност ме смята за пачавра!

— Ха! — възкликна Гейдж, вдигна лицето й и се взря в насълзените й очи. — Какво те разстрои всъщност, Шимейн? Обвиненията на Роксана срещу мен или това, че се прибра в къщи чисто гола?

По бузите й се търкулнаха нови сълзи.

— Ужасно много ли те притесних?

— За бога, жено! Как можеш да си помислиш такова нещо?! — разсмя се от сърце съпругът й. — Та аз едва не закукуригах от възторг! — Той я притисна към гърдите си и положи буза върху наведената й глава. — Шимейн, не разбираш ли какво изпитах, когато ми показа, че ми имаш доверие? Сякаш небесното царство разтвори вратите си пред мен и ме окъпа в райския си блясък! Да, любов моя, почувствах се като владетел, възвърнал кралството си след дълги години на изгнание и мъки. Радостта ми бе неизмерима. Не можех дори да си представя, че няма да обърнеш внимание на злостните обвинения на Роксана. Направо съм зашеметен… и мъничко учуден от вярата ти в мен.

Шимейн остана изненадана от реакцията му. След като бе изпитала на свой гръб ужаса от това да бъдеш несправедливо обвинен и да няма кой да прояви достатъчно състрадание и човечност към теб, тя прекрасно разбираше неговия отчаян копнеж някой да му вярва и да му се доверява. Внезапно осъзна, че е престанала да трепери, вдигна поглед към съпруга си и се изкикоти.

— Наистина бях ужасно безсрамна, нали?

Гейдж също се засмя и я притисна до сърцето си.

— Ужасно, любов моя.