Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора (34)

Глава 33

Не всички от флота на отмъщението бяха лоялни към Тайния съвет и не всички ръце бяха окървавени в чистките. Сляпото подчинение не може да е единственото търсено качество — особено когато целта трябва да бъде изпълнена.

Флотски адмирал Фрейзър не беше доволна от получените заповеди, но, както винаги, се подчини и командваше атакуващите сили от мостика на имперския боен кораб „Чу Кунг“. Тайният съвет беше изкарал от складовете и последното АМ2-гориво, за да захрани флота. Беше достатъчно, за да стигнат до Нютон, да нападнат… а после можеха само да се надяват откраднатият конвой с АМ2 да се намира някъде в системата Юра, ако смятаха да се завърнат от това пътуване.

Един обичаен проблем обаче беше отпаднал — на корабите на Фрейзър екипажите бяха в пълен състав, нещо, което обикновено не ставаше. А може би беше по-добре да не бяха, помисли си тя. Съветът беше наредил всички кораби да действат на пълна мощност. Така не само складовете бяха опразнени от гориво, същото беше направено и с цивилните кораби, и наземните станции.

Разбира се, никой от командирите не би изпратил най-добрите си хора, ако можеше да го избегне. На Фрейзър й се искаше да има на разположение шест месеца — не, цяла И-година — за да превърне новия флот в бойна единица. Но дори и за толкова време едва ли щеше да успее. Замисли се тъжно за драконовските мерки за дисциплина, за които беше чела, че се прилагат в морския флот.

Разбира се, имаше и доброволци. Мнозина бяха готови за бой, най-вече защото бяха подкрепили Съвета по време на чистките. Ако Съветът паднеше от власт, тези офицери не можеха да очакват каквато и да е милост от неизбежния военен съд, който почти сигурно щеше да бъде упълномощен да произнася смъртни присъди.

Фрейзър направи каквото можа, за да прогони скуката. Организираше учения и дори стигна до крайности, като нареди навигационните системи на някои кораби да се контролират от командирите на дивизии.

Не беше доволна — но се чувстваше доста уверена, без обаче да подценява врага. Беше анализирала внимателно сполетялото Двадесет и трети флот на Грегор. Бяха се справили умело с него, но с тактики по-скоро присъщи на грабители, отколкото на редови военни сили. Освен това защитниците на системата Юра щяха да отбраняват точно определено място. Фрейзър планираше да ги увлече в битка извън системата. Щеше да отдели половината си резерви, за удари световете на Юра, като Нютон щеше да е главната й цел. Налагаше се да раздели силите си, но същото се отнасяше и за защитниците. След като смажеше бунтовническите сили, флотът й щеше да се приземи на Нютон. Оттам нататък отговорността вече нямаше да бъде нейна, за което беше благодарна.

Заповедите, получени от мъжете с мрачни лица в придружаващите кораби, бяха запечатани, но Фрейзър можеше да се досети какви са.

Един от свързочните офицери наруши тишината на мостика на флагманския кораб.

— Адмирале… има предаване на всички честоти. Източник на предаването… Нютон.

— На всички честоти?

— Точно така. Включително и по нашите междукорабни и командни мрежи. Излъчва се и по всички цивилни честоти, които следим.

— Заглушете го. Освен за командната мрежа. Да имат достъп само командирите на корабите. Не желая екипажът ми да бъде обработван от пропаганда.

Излъчване на всички честоти можеше да означава само едно: самопровъзгласилият се трибунал беше издал присъда.

— Не… можем.

— Не можете? — Такива думи не биваше да съществуват.

Свързочния офицер се сепна, после се окопити.

— Наистина не можем да направим нищо. Излъчването е с твърде висока мощност. Единственият начин да блокираме съобщението е да лишим целия флот от комуникация с външния свят.

Това беше риск, който Фрейзър не можеше да поеме.

— Добре тогава. Заглушете, доколкото можете. Но искам аз да имам чистия сигнал.

— Да, госпожо.

Фрейзър и другите корабни и дивизионни командири видяха ясно какво става. Другите екрани на корабите показваха размазани, накъсани образи и речи. Но конкретни подробности за ставащото не бяха необходими, а и при всички случаи бяха бързо разпространявани от някой дежурен на командната палуба.

Видеото показваше вътрешността на огромната зала, избрана за заседанията на трибунала. Тримата съдии седяха със сериозни изражения на лицата.

Зад гърба им се отвори врата и оттам излетя един Манаби. От двете страни на вратата стояха двама ниски и набити мъже, облечени в бойни униформи и шлемове с каишки, минаващи под долната им устна. И двамата бяха въоръжени с миниуилигъни и дълги, прибрани в ножници ножове.

Някакъв глас съобщи:

— На всички същества, които гледат предаването, се препоръчва да го запишат, както беше споменато по-рано.

Последва тишина. След това господин Еку заговори:

— Това е последното заседание на трибунала. Обстоятелствата обаче промениха първоначалните му намерения.

Фрейзър повдигна вежда. Този съдебен цирк щеше да отхвърли всички обвинения към Тайния съвет? Не че имаше значение.

— Това не означава, че не сме стигнали до присъда. Трибуналът намери съществата — господин Кес, двете Краа, Ловет и Малперин, — които формират Тайния съвет, за виновни. Трибуналът откри, че заговор за убийство е бил планиран и осъществен от горепосочените същества, поотделно и в съучастие. Допълнително открихме, в съгласие с един от така наречените Нюрнбергски закони, и декларираме, че този Съвет е криминална организация. Другите обвинения, които бяха повдигнати пред Трибунала, включително и в държавна измяна, няма да бъдат обсъждани. Следователно ние натоварваме всички съдилища и полицаи, както имперски, така и частни, със задачата да докарат гореспоменатите членове на Съвета пред криминален съд, за да могат те да се защитят срещу отправените обвинения. Тези разкрития обаче не са единствената, нито най-важната причина за това предаване.

Еку изпърха настрани и се обърна към вратата.

Тя се отвори.

Вечният император влезе в съдебната зала.

Дали последва суматоха, или звукът бе спрян, Фрейзър не разбра. Но на борда на собствения й кораб определено настъпваше хаос. С усилие успя да потисне шока от факта, че всичко, на което вярва и служи, вече не е истина, и изкрещя да се запази тишина.

И тишината се възцари. Хората й може и да се вглеждаха в контролните табла, но умовете им бяха съсредоточени в думите, които се разнасяха от екрана:

— Поздравявам членовете на този трибунал. Следователите, чиновниците, представителите и съдиите. Те се доказаха като мои верни и истински служители, по време, когато подобна постъпка беше равносилна на сигурна смърт. Те — и редица други — ще бъдат възнаградени. Сега сме изправени пред обща задача. Да върнем Империята отново към величието. Това няма да бъде лесно. Но може и ще бъде направено. Работата, която стои пред нас, трябва да бъде свършена. Няма да има мир, няма да има ред, докато Империята не се разпростре до предишните си граници и не осигури мир, благоденствие и законност из цялата вселена. Благодаря на тези от вас, които останаха верни, които разбраха, че Тайният съвет говори не от мое име, а от името на страха, алчността и омразата. Но има и други. Други, които по някаква причина са избрали да маршируват под окървавените знамена на Съвета. Нареждам ви да спрете. Не следвайте никакви заповеди, издадени от тези предатели. Не се вслушвайте в лъжите и напътствията им. Ако носите оръжия — свалете ги. Вие трябва и ще изпълните моите заповеди. Ще ги изпълните незабавно. Бяха извършени достатъчно престъпления, достатъчно зло. Специално се обръщам към заблудените същества, които се намират на имперските бойни кораби, отправили се да атакуват този свят и мен самия. Имате два часа да се подчините. На всички кораби от този престъпен флот нареждам незабавно да спрат междузвездните си двигатели и да застанат на постоянна орбита в системата. Всички оръжия трябва да бъдат деактивирани. В края на този срок ще бъдете насочени да се предадете на определените за това мои части. Вие сте имперски моряци и войници. Служите на мен и на Империята. Два часа. Всеки човек, военна част или кораб, който не се подчини, ще бъде обявен за ренегат и престъпник и ще бъде преследван безмилостно. Наказанията за измяна са много ясни и ще бъдат изпълнени с цялата си тежест. Предайте се. Спасете живота си. Спасете честта си. Спасете Империята.

Екранът угасна. Появи се аудиосигнал, който описваше физическите показатели на мъжа, говорил току-що — Вечния император, — които се предаваха на отделен канал. Скептиците бяха призовани да ги сверят с леснодостъпните публични документи.

Фрейзър не обърна внимание на това. Тя служеше на Империята, а сега отново — с огромно облекчение — на самия Император.

— Флагмански офицер! Искам връзка с всички кораби! Капитане! По моя команда, изключете помощните двигатели.

— Ние ще… — каза някой на мостика.

— Служим на Императора — прекъсна го Фрейзър.

Свързочният офицер стреля в нея.

Самият той умря две секунди по-късно, когато адютантът на Фрейзър го удари с тежката си палка.

Появиха се още оръжия. Отклонил се изстрел повреди контролния пулт. Мостикът на флагманския кораб се превърна в същинско меле. Метеж — ако ставащото беше наистина метеж.

Вторичните командни центрове така и не се задействаха — те също бяха обхванати от хаос.

„Чу Кунг“ продължи напред, все още на пълна тяга.

Лумналата истерия и опустошението се разпространиха из всички кораби на флота.

Някои се подчиниха — и бяха атакувани от останалите верни на Съвета. Други се опитаха да продължат мисията към системата Юра. Трети успяха да „изчезнат“ в космоса и да превключат на двигатели „Юкава“. Командирите на дивизии се оплетоха в комуникационните канали, търсеха заповеди, напътствия или съглашение.

Стен атакува.

Вечният император беше излъгал за двата часа благоволение.

Покойната адмирал Фрейзър беше разгадала правилно тактиката на Стен при атакуването на конвоя с АМ2. Бор, ромите и наемниците се чувстваха наистина по-сигурни при атаки с единични кораби или при набези с малка ескадра. Също така беше права, че флотът на трибунала не е способен да се защитава срещу конвенционална атака.

Стен беше открил трета възможност. Той разположи целия си флот като разбиваща формация, спускаща се над имперските единици. Заповедите му бяха много прости: атакувайте всеки кораб, който покаже някакви признаци, че се кани да окаже съпротива. Ударете ги веднъж — силно — и продължете на пълна тяга. Прегрупирайте се и атакувайте отново. Не ги оставяйте, докато не излъчат сигнал, че се предават, или не унищожите главните им двигатели.

— Никакви абордажи. Не се приближавайте прекалено. Не закачайте кораб, който изпълнява заповедите на Императора. Това не е бой до смърт. Ото, не искам някой от хората ти да се развихри прекалено.

— Какво ще правим, след като ги победим? — попита един от капитаните на наемниците.

— Съжалявам, капитане. Няма да има време за плячкосване. Повтарям отново — няма да се качвате на борда. Цялата история е вече към края си. Да не даваме жертви, които можем да избегнем.

— Ами ако има оцелели от имперските сили?

— Ще бъдат пуснати спасителни кораби. Евентуално.

И така битката започна. Връхлитаха… прегрупираха се… и удряха отново.

Стен командваше своя кораб — крайцер — и още три. Времето сякаш се разми. Всяка битка беше различна, всяка битка беше една и съща. Той издаваше заповедите си със студен, чист гняв.

Императорът се беше завърнал.

Много добре. Нека да приключим тогава.

Накрая не остана никой, срещу когото да си заслужава да се стреля. Стен се отърси от унеса и се олюля от умора.

Погледна към хронометъра.

Корабният ден беше към края си. Премести очи към главния боен екран. По разпръснатите индикатори сега трудно можеше да се предположи, че само преди няколко часа на това място е имало флот. Всичко беше приключило наистина.

Толкова за гнидите.

Сега беше време да се обърне внимание на паразитите, които ги бяха снесли.