Алън Кол, Крис Бънч
Завръщането на императора (22)

Глава 21

Тайният съвет изпадна в безпомощна ярост след нападението над конвоя с АМ2. Престъплението спрямо Империята — тяхната Империя — изглеждаше дори още по-тежко, защото самите те бяха извършили кражба. Огромната цена в кредити и кръв, провалът на големите надежди, които бяха възлагали на доставката на АМ2, и най-накрая унижението, че някакви подивели пирати са успели да надвият имперските сили, бяха достатъчни да ги доведат до нервен срив.

Имаше немалко индикации, че нападението е плод на зловещ кроеж. Участваха ли в него Хонджо? Никой не знаеше. Близначките Краа предположиха, че може би не са били толкова далече от истината, когато отправиха своите обвинения за участието на Хонджо в заговора за убийството им. Нападателите също ги озадачаваха. Какво търсеха Бор толкова далече от дома си? Малперин смяташе, че са просто наемници. Още нещо накланяше везните в полза на това: човекът, появил се на екрана по време на всяващите ужас действия на Бор, беше идентифициран: Стен. Беше разпознат като по-дребния мъж в цивилни дрехи на организираните от заговорниците военни игри, когото Кес се беше опитал да залови преди това. Бивш възпитаник на „Богомолка“ и отколешен познат и вероятно приятел на мъжа, когото навремето смятаха за мъртъв: флотски маршал Йън Махони, човекът, оркестрирал покушението срещу тях на Земята. В мига, в който се установи връзката между Стен и Махони, повечето от членовете на Съвета бяха напълно уверени, че Махони стои зад всичките им беди.

Внимаваха да не изтъкват истинските причини — като например доста голямата вероятност Махони да ги подозира в убийството на Вечния император. Така че бяха предпазливи в очернянето му, особено пред най-новия член на управителното им тяло, полковник Пойндекс.

Дори и да се учудваше на невероятната параноя на новите си колеги, Пойндекс с нищо не го показваше. Беше се присъединил към тях, готов да разшири влиянието си колкото е възможно. Заради това и не направи никакъв опит да потуши гнева им.

Тайният съвет искаше глави, и то веднага.

Пойндекс използва всичките си умения, за да им помогне да се разправят с колкото е възможно повече хора. Беше съставен нов и още по-голям списък от заподозрени. Ловци бяха изпратени да ги издирят и да ги изправят пред експедитивното правосъдие. Пойндекс внимаваше подписът му рядко да попада върху тези заповеди, а когато това се наложеше, винаги да бъде на последно място след другите петима.

Чистката не се възприемаше добре от топящите се съюзници на Съвета. Много от жертвите имаха приятели или роднини сред тях. Пойндекс съзнаваше, че това не може да се избегне. Надяваше се, че Съветът ще задоволи жаждата си за мъст, преди да се удави в кръвта, която проливаше — а той правеше всичко възможно да запълва списъците със същества, които нямаха особено значение за никого.

Само в едно ги възпря, макар и деликатно. Когато започнаха да търсят нови жертви, от които да заграбят АМ2, той заяви категорично:

— Мисля, че трябва да отложим този въпрос за известно време.

— Дай ни поне една основателна причина за това — изръмжа Ловет.

— След инцидента с Хонджо — продължи Пойндекс — дори кръгъл глупак би се усетил, че истинската причина за нападението ви е била да вземете АМ2. И че те нямат никакво участие в какъвто и да е заговор.

— Разбирам какво имаш предвид — обади се Малперин.

— Проклятие! — избухна една от близначките Краа. — Какво значение имат някакви си Хонджо? Шайка бандити — това са те. Всеки го знае. Не се ползват с особени симпатии.

— Възможно е — каза Пойндекс, — но ако веднага нападнем друга богата на АМ2 система — независимо на какво основание, — тогава всичките ни съюзници ще се почувстват потенциални бъдещи цели.

— Напълно вярно — съгласи се дебелата Краа. — Със сестра ми набелязахме някои подходящи кандидати, които няма да събудят подозрение.

— Сигурен съм в това — отвърна Пойндекс — и мисля, че всички ваши съображения трябва да бъдат взети под внимание. Но не сега. Не още. Или ще загубим твърде много от поддръжниците си.

Те оцениха мъдростта на думите му. Но за да се подсигури, Пойндекс предложи като част от чистката да бъдат предприети някои особено кървави действия. Това им помогна да се поуспокоят. А също така и да започнат мащабното начинание да доведат съществата, отговорни за кражбата на АМ2, на съд. Пойндекс беше надушил „гнилата риба“, която Съветът се опитваше да скрие: Йън Махони, бивш шеф на същия разузнавателен отдел, който той командваше. Много интересно. Беше ли Махони просто крадец? Може би. А може би не. Защо колегите му толкова се страхуваха от него?

Сигурен беше, че по един или друг начин скоро ще види цялата картинка и тази информация щеше да му послужи добре. Междувременно, като младши член на Тайния съвет, той се стараеше да угоди на всички.

Освен него още един от членовете на Съвета беше сравнително доволен.

Кес откри, че му е трудно да прикрие скуката си. Изобщо не го вълнуваше какво ще произтече от всичко това. Положи усилия да изглежда заинтересуван и да изказва мнението си, когато му го поискат. Но в този ден на гнева Кес беше получил изключително добри новини.

Информационните бази данни на неговия единствен по рода си компютър бяха натъпкани догоре, благодарение на Лагут, Пойндекс и цял взвод от историци — книжни плъхове. Компютърът обработваше събраните данни от няколко седмици и най-накрая разполагаше с всички факти и с половината слухове, които се ширеха за Вечния император.

Кес едва събра смелост да формулира въпроса. Вярата беше хубаво нещо — но само вяра не стигаше. Като учен и изобретател, Кес разбираше това по-добре от всеки друг. Луд ли беше да си въобразява, че Вечният император не е мъртъв? Въпреки всички доказателства? Въпреки свидетелите? Въпреки записа на самото покушение?

Само компютърът можеше да даде отговор. Беше му предоставена всяка подробност около известните предишни покушения срещу Императора. Но какво щеше да прави, ако попита, а вероятността се окаже неприемливо ниска? Кес беше сигурен, че подобен отговор ще го тласне към пълното умопомрачение. Но ако не попиташе, нямаше никога да разбере. Буквално беше в позицията на същество, на което са съобщили, че вероятността да продължи да живее е известна величина. Оставаше му единствено да надзърне в кристалното кълбо, за да узнае каква е. Да погледне беше също толкова трудно, колкото да не й обърне внимание.

Най-накрая погледна.

Прогнозата беше, че вероятността Вечният император да е жив е деветдесет процента.

След тази новина Кес се задейства.

Далеч от този дебат се намираше друго невероятно щастливо същество.

Господин Еку се беше потрудил здравата след срещата си с Махони. Докато неговите помощници разглеждаха законовите основания, древни и съвременни, той много внимателно загатна идеята за предложението на Стен: да се сформира безпристрастен трибунал, който да съди Тайния съвет за покушението над Вечния император.

Разбира се, подобен въпрос не можеше да бъде поставен директно. Но след като се увери, че в ограничения набор от системи, с които работеше, съществата със сигурност нямаше дори и да намекнат за неговата нелоялност, и съвсем не биха се разбягали, обхванати от паника заради неговото присъствие, той успя опипом да открие пътя към целта си.

Беше разбрал, че ако подобен трибунал бъде предложен, има същества, които би могъл да склони да се присъединят към заседателите. Щеше да е много трудно, но далеч не невъзможно. Преди да отправи запитване, създанието Манаби имаше нужда от законова основа за свикването на такъв трибунал. Ако нямаше такава, цялото начинание щеше да се окаже безсмислено.

Господин Еку намери своя прецедент.

Както и предполагаше, отговорът се коренеше в ранните дни на Империята. По времето — преди около две хиляди години, — когато по голямата част от Империята дори не беше съществувала. Всъщност местата, които сега бяха гъсто населени и се смятаха за същинското сърце на Империята, тогава са били само диви покрайнини, където законите не са значели почти нищо, а редът е бил само празна дума. Време, в което е можело да изминат цели шест години, преди Имперски окръжен съдия да посети някой от регионите, за да разреши местните спорове.

Вечният император бе бил напълно наясно, че много неща могат да се объркат, ако се оставят без надзор. Затова бе насърчил създаването на местни магистратски тела, овластени с правомощията да разрешават почти всички цивилни искове. Техните решения са можели да бъдат обжалвани пред Имперския губернатор, но времето, необходимо, за да се стигне до изслушване, а какво остава за произнасяне на присъда, било толкова огромно, че малцина се възползвали от тази възможност.

В случай на углавни, заплашващи живота престъпления, Императорът бе бил далеч по-предпазлив. Господин Еку можеше да разчете съмненията му, скрити между редовете. Затворите и екзекуциите лесно можели да станат средство за отмъщение. Едва ли Вечният император бе бил толкова загрижен за моралността на подобни действия, по-скоро е бил неспокоен, че подобни неразрешени престъпления ще създадат допълнителна нестабилност, кървави разправии и разрастващи се войни.

В такива случаи магистратите били леко ограничени в правомощията си. Ако заподозрян опасен престъпник бъдеше изправен пред тях, те можеха само да определят дали е вероятно такъв вид престъпление да е било извършено, какво точно би могло да е и каква е вероятността съществото пред тях да е отговорно. За да определят уликите, те призовавали свидетели — като можели да ги докарат на свидетелската скамейка със сила, ако се налага, да арестуват всички заподозрени и да задържат за обида на съда всеки, който им се опълчи.

Ако доказателствата сочели към заподозрения на подсъдимата скамейка, трибуналът имал правото го подведе под отговорност. Ако го сметнели за особено опасен, можели да го пратят в затвора, докато пристигнеше Имперски съдия, който да разгледа случая.

Системата работела толкова добре, че Императорът я беше запазил хиляди години. Така че господин Еку имаше не един случай, на който да основе претенциите си, а милиарди.

Беше намерил средството за постигане на правосъдие. Сега се нуждаеше от съдии.